Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора
Търся обмен на опит. Обръщам се към вас тук, а не в съседния форум за заболяванията и моля модераторите да не ми местят темата.

Малък процент от нормалните деца се развиват по-бавно по отношение на двигателните функции (т.е. обръщане, седене, прохождане и т.н.), но това не означава автоматично че състоянието им е в рамките на болест или патология.

Някои от тези принадлежащи към малцинството сядат например едва на 16 месеца, прохождат на 20 м., но по-късно имат съвсем нормално умствено и физическо развитие.

Та моето дете е на 15 месеца и още не седи. Правили сме разбира се изследвания при детски лекар, които са ок. (няма мускулна дистрофия например). Ако някой се интересува за подробности - мога да му ги дам. Моята бременност и раждането са били нормални. Аз съм била от бързите като бебче - проходила съм на година и седмица. За мъжут ми не знаем как е било. Значи не можем да кажем доколко това сравнително забавяне е наследствено или не.

Та има ли сред нас други подобни случаи? Можете да ми пишете и на лични.

Много моля да се включат само мами, които имат подобен опит или познават някого с такъв. Не искам да се получават спорове и дискусии от рода на "какво е нормално и на коя възраст". Предварително благодаря за разбирането.   Hug
Цитирай
Ние сме на 9 месеца и също не седи.Аз също като теб се притеснявам,
като знам че нормалното е в 6 м.
Мисля и аз да се обърна към специалист.
Цитирай


Мнения: 26 193
Ние сме на 9 месеца и също не седи.Аз също като теб се притеснявам,
като знам че нормалното е в 6 м.
Мисля и аз да се обърна към специалист.

На 6 месеца не е ненормално да не седи. Ортопедите препоръчват от 6 месец да се поставя бебето за малко седнало, а стабилно ще седне месец-два след като е поставено за първи път.

Regina Rich, вие на ортопед ли ходихте?
Цитирай


Мнения: 11 588
Bel не се притеснявай.Моят син седеше сам към 9-ти месец, като му бяха разтворени крачетата, за да има опора.А без тази помощ малко по-късно.Проходи на 1год. 3мес.Нищо му няма.Сега е на 2год. 6мес. и непрекъснато е в движение.При всяко дете е различно.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Имам позната в Германия, нейното детенце започна да седи само на годинка и малко, там лекарите са и казали, че не е притеснително.
Не казваш лекарят, при когото сте ходили, какво ви е казал. Също детенце как се развива иначе - прави ли други неща за възрастта, досега пак ли е закъснявало, напр. с обръщането.
Аз лично бих потърсила още едно лекарско мнение, просто за мое спокойствие.
Цитирай
Благодаря ви момичета! Ще се опитам да обобщя отговорите си към всяка от вас и се надявам да не пропусна някого.    bouquet

Та значи ние също сме в Германия като познатата на Maria.St. И нашата детска лекарка не ни препира. Както вече писах по-горе, малка част от нормалните деца просто "не са в крак" с двигателните функции на връстниците си и изостават. Това изоставане е дори в порядъка на много месеци (за сравнение - прохождане на 10 месеца и на 20 м.). Невероятно, но факт!  Very Happy
Мaria, ами да, прави си различните му неща адекватни за възрастта. Иначе самостоятелно  се обърна от гръб по корем едва на 9 месеца! Преди това пусто и пусто не щеше и това е. Насилвах го да го обръщам само в първите 4 месеца, след това го оставих на мира. Много ми помогнаха в това отношение съветите в книгите на авторите, които съм цитирала по-долу.

Никол, на ортопед не сме ходили, ще чакам нашата детска лекарка да ни изпрати ако има нужда. Засега и имам пълно доверие че си знае работата. Доказвала ми го е мнoгoкратно.

Bel, радвам се че се обади. Искам да ти вдухна кураж да не се шашкаш и да не се връзваш на приказки на този или онзи. Естествено непременно трябва да се потърси лекарска консултация за да се изключат различни заболявания. Вероятно обаче вие сте си го направили. Хайде ако искаш пиши какво точно са ти казали или изследвали.
Виждам че си се притеснила заради убежденято, че всички деца трябва да седят на 6 месеца. В подкрепа на моето изказване по-горе че закъснението не трябва задължителнио да е ненормално мога да ти посоча литература по темата за развитието на децата в бебешка възраст. Надявам се да има превод на български на авторите д-р Еми Пиклер и/или Анна Традос от Унгария, на Магда Гербер и/или Алисон Джонсон от САЩ, както и на проф. Ремо Ларго от Цюрих, Швейцaрия. 
Chibi, радвам се за твоето детенце. Много хубав пример давате за факта, че всяко дете си се развива със своите си темпове и си прави различните му стъпки когато му дойде времето. Да сте живи и здрави и всичко най-добро!   
 Hug  Hug  Hug
Цитирай


Мнения: 26 193
...... Никол, на ортопед не сме ходили, ще чакам нашата детска лекарка да ни изпрати ако има нужда. Засега и имам пълно доверие че си знае работата. Доказвала ми го е мнoгoкратно.....

Нормалните граници за прохождане наистина са доста широки, от 10 до 18 месеца, но това със седнето според мен е притеснително. Надявам се всичко с детето да е наред, но дали е така може да прецени само ортопед, като прегледа включва задължително и ехограф.
Цитирай

София

Мнения: 9 117
А в Германия няма ли възможност да се заведе детето на специалист по инициатива на майката, а не на личният лекар?
Аз в такъв случай непременно бих завела детето на невролог.
Цитирай
Никол, ти ехографа във връзка с тазобедренната става ли споменаваш? Ами и двете са си нормални и никога е нямало проблем.

Belinda, ами да, може да се отиде на лекар по избор без задължително да те пренасочва личния лекар. Неврологичен преглед сме правили. Работата е тази, че в кабинета на лекарката ни са трима колеги. Единия е с допълнителна специализация по детска неврология. Та ходихме на час специално при него. Но той нищо не намери.
Цитирай

София, център

Мнения: 3 446
И аз да се включа, надявам се да прозвуча успокоително - приятел на баща ми е проходил и проговорил на 7 годишна възраст, а в момента е един доста преуспяващ художник и всичко, ама всичко си му е в ред!
Цитирай


Мнения: 26 193
Никол, ти ехографа във връзка с тазобедренната става ли споменаваш? Ами и двете са си нормални и никога е нямало проблем.....

Значи сте ходили на ехограф, щом казваш, че са нормални. Поне на нас ни казаха, че няма друг начин да се установи.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Аз и друг път съм го казвала, но моята дъщеря не направи нищо както лекарите тука смятаха, че е нормално. И двете педиатърки много ме наплашиха. Дъщеря ми упражнението обръщане така и не направи, не че сега не знае да се обръща, но взе да го прави толкова късно, че вече никой не гледаше затова. Стоеше седнала без проблем, но сама седна от легнало положение чак след годинката. До годината пък въобще не искаше да стъпи. Говоря даже и като  я държахме. Вдигаше си краката сякаш земята ще я опари.  Laughing Значи на годинката тука започнаха да ми се правят намеци,че не се занимаваме с детето си и виж как така започнало да изостава в развитието си подобно на децата в сиропиталищата! Да не говорим какъв натиск беше да купим проходилка! Въобще страшно "професионални" съвети получих. До такава степен, че за известно време спрях да си водя детето на педиатър, за да не слушам подобни глупости. Така се случи, че към годинката бяхме във Франция  (мъжът ми е от там) и заведохме детето на педиатър. Обяснихме проблема, педиатърката много обстойно прегледа детето и ни каза точно това, което ти казваш : че всяко дете е индивидуално и няма правила. Освен това ни посъветва в никакъв случай да не насилваме детето да прави упражнения, защото това щяло да доведе до психологически блокаж. Така и направихме. Оставихме детето на спокойствие и в крайна сметка си проходи на година и 2 месеца и 10 дни, а истинското ходене стана 1 месец по-късно.
Имам една приятелка, която се беше направо побъркала, защото й казали, че на 5 месечното й бебе му има нещо, не било нормално да не се обръща.  ShockedТа я пратиха на физиотерапия, където са го подлагали на такива упражнения и са й наговорили такива страхотии, чак са я разревали. Понякога се плаша от "компетентността" на някои лекари, които са останали с методите от преди 20-30 години. Добре, че не са всички такива. 

Опитай се да не се притесняваш и най-вече да не го показваш пред детето и да го насилваш (аз по едно време доста се бях притеснила) и нещата ще си дойдат на място от самосебе си. Особено щом сте направили необходимите прегледи, за да се уверите, че всичко е наред. Аз забелязах, че щом спряхме да обръщаме внимание на всяко движение на дъщеря ни и тя сякаш сама тръгна.
Цитирай
Ей лала, подписвам се с две ръце под това, което си казала, все едно аз съм била.   Very Happy   bouquet  Ще си позволя да коментирам.

Значи на годинката тука започнаха да ми се правят намеци,че не се занимаваме с детето си и виж как така започнало да изостава в развитието си подобно на децата в сиропиталищата! Да не говорим какъв натиск беше да купим проходилка! Въобще страшно "професионални" съвети получих.

Авторите, които съм цитирала изрично са против помагала от всякакъв род - било то насилствено обръщане на децата, подпиране в седнало положение с възглавници, изправяне, да не говорим за проходилки. Техните аргументи - децата се научават да се обръщат, седят, пълзят и ходят съвсем самички, когато са готови за това. Може да има известно забавяне в тяхното двигателно развитие в сравнение с други, на които им е било "помогнато". Но това не е за сметка на интелектуалното им развитие, даже напротив. Никoй не отнема удоволствието на тези деца  да го направят сами тогава когато те поискат (а не когато го поискат родителите им). Така децата се задържат в дадена фаза точно толкова дълго, колкото да се насладят на свободата на движенията си и сами да изпробвуват какво се получава ако направят това или това. Движенията на тези деца са плавни и сигурни, те по-рядко падат или се удрят неприятно. Да не говорим за това, че не се получават ортопедични проблеми сега или по-нататък (крив гръб, остри стъпала и т.н.). За стреса и психологическия блокаж вече си казала.

Имам една приятелка, която се беше направо побъркала, защото й казали, че на 5 месечното й бебе му има нещо, не било нормално да не се обръща. ShockedТа я пратиха на физиотерапия, където са го подлагали на такива упражнения и са й наговорили такива страхотии, чак са я разревали.
................................................................................
Опитай се да не се притесняваш и най-вече да не го показваш пред детето и да го насилваш (аз по едно време доста се бях притеснила) и нещата ще си дойдат на място от самосебе си. Особено щом сте направили необходимите прегледи, за да се уверите, че всичко е наред. Аз забелязах, че щом спряхме да обръщаме внимание на всяко движение на дъщеря ни и тя сякаш сама тръгна.

Ей представете си горкото дете как го насилстват за нещо което то просто не може и не иска да направи. Точно това имат пред вид и споменатите автори. Не ме разбирайте неправилно, естествено че не съм против физиотерапията ако има установен проблем!

Потвърждавам от собствен опит - когато спрях да се шашкам и да насилствам детето си за каквото и да било - сякaш от само себе си направи следващите стъпки в развитието си. До 9 месеца и 3 дена просто не искаше да се обръща, а оттогава все по коремче лежи. Голяма скица!  35

Ох, надявам се не съм прозвучала наставнически. Просто искам да допринеса нещо за срутването на мита че всички деца "трябва да правят еди си какво на тази и тази възраст". Би трябвало да се каже "до тази и тази възраст", но пак понятието е доста разтегливо в завистимост от това кой към какви норми и табели се ориентира.

Така че мами, престанете да виждате това, което децата ви не правят, а се наслаждавайте на това, което правят!

Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Може да има известно забавяне в тяхното двигателно развитие в сравнение с други, на които им е било "помогнато". Но това не е за сметка на интелектуалното им развитие, даже напротив... Движенията на тези деца са плавни и сигурни, те по-рядко падат или се удрят неприятно.

Моите наблюдения върху двете ми деца също потвърждават горното. Синът ми ходеше на рехабилитация (гимнастика и масажи) поради съмнения за неврологични проблеми. Там навършеше ли възрастта за правене на нещо, почваха да го учат насилствено. Ако докторите са били прави, в началото изоставаше, от един момент навакса и започна да прави всичко навреме. Но пък от този момент такива падания си реализираше, че свят ми се извиваше. Непрекъснато падаше и се удряше, ей тъй както си седеше и падаше назад примерно...
Малката по ред причини, вкл. че нямам времем единствено и само за нея, се развива със собствени темпове. Първо е много по-стабилна. Почти никога не пада. Уверена е. Фината и моторика е в пъти по-развита, отколкото беше брат и на тази възраст - на него от мъчене да пропълзи, да се изправи, да проходи и т.н. не му оставаше време да се занимава с "по-дребни" неща.
Не са ми попадали тези книги, с удоволствие бих се зачела, ако ги видя някъде.
Цитирай
Маria St., наистина ти ги препоръчвам. Не защото копирам от тях наизуст, в днешно време всеки може да напише книга и да си намери последователи. Просто виждам че функционира при моето дете и това ми стига.

Според възгледите на много хора моят син "изостава" в двигателните си функции. И още нещо му е ненормално. Ами уравновесен е, доволен е, заспива без проблеми, любопитен е, умее да се занимава сам с часове, когато се е концентрирал така нищо не може да го извади от вглъбеността му. Мрънка да, но не ме вика когато възникне проблем, а едва ли не с настървение се мъчи да се справи сам. Ако се вземат случаите описани само в този форум това е направо ненормално! Rolling Eyes

И аз имам известна база за сравнение. Случайно синът на моя бивша колежка е роден в същия ден като моя син (без майтап, лежахме в съседни родилни стаи в болницата). Та това момченце амбиционирано беше тикано да се развива колкото се може по-бързо. Токущо обърнало се и пропълзяло и хайде в проходилката. Ако се опиташе да направи нещо само и то не се получаваше (ами как ще се получи - нали тепърва трябва да се упражни за да се научи?) - веднага му се "помагаше". Непрекъснато му се показваше как функционира това и онова, непрекъснато имаше някой до него да играе с него, да го гъделичка, да го подхвърля - ами цял репертоар му се правеше )и още му се прави). С какъв резултат?

Ами детенцето може вече да бяга, да. Освен това е "нервно", не може да се концентрира върху нещо за по-дълго време от няколко минути (независимо дали се занимава само или някой му показва нещо). Ако не му се обърне внимание - хленчи и пищи. Не иска да си ляга до 11.00 часа вечерта. Понякога спи през деня, понякога не. Понякога иска да яде, после не. Има три кашона с играчки, а не ги поглежда. Все иска някой да го забавлява и това си е.

Какъв е изводът от всичко това и какво общо има развитието на двигателната функция на детето  със способността му да се концентрира?   newsm78

Ами даже има много общо. Бебчовците по природа са много любопитни и любознателни. На всяко дете това му е положено в люлката. Как можем да им помогнем да развиват това прекрасно качество - ами като им предоставим сигурна среда (където те не могат да се наранят) и разнообразна обстановка с интересни неща. При това няма нужда от голям брой неща. Ние им ги предоставяме, но те сами решават какво да изберат. Започват да ги изследват по своя си "примитивен" в нашите очи начин - чрез наблюдаване, докосване, опипване, лапане, теглене, пускане и вдигане, с други думи - както те си знаят. После бебчо започва да се обръща защото иска точно с този предмет да играе. Когато му укрепнат мускулите достатъчно, то започва да пълзи напред или назад, пак защото иска някакъв предмет или просто защото се радва на свободата на движенията си. В такъв момент бечо си мисли "я какво става ако направя това или онова, ех че интересно". Ако направи следващия скок в развитието си - примерно ако се изправи от коремче на колена и така се придвижи сигурно си казва "я какво открих - ами че аз го мога това, аз съм направо върха, а пък как се радва мама!"

Каква е разликата между двете деца описани по-горе?

Първото е оставено на мира да си играе и развива на воля със собствени темпове. Движи се обмислено и сигурно през всякакви препятствия, защото чрез мнoгoбройни упражнения знае къде да внимава. То е доволно от себе си защото никoй не му казва какво да прави и не го тика да прави неща, които са според наякви си "норми" То само постига успехите си, а това е много важно за самочувствието му. Свиква от рано да се концентрира върху това което върши, защото никoй не му се пречка с "педагогическа" програма. Безспорно това ще му е от предимство по-късно в училище. Там никoй няма да го пита кога се е научил да ходи...

Второто дете е недоволно, често скучае, сърди се когато възрастните не му обръщат внимание, защото така е свикнало и за него е ненормално ако не е така. Винаги когато им ходя на гости има някаква синина, защото се е цапнал някъде (не е имало наблизо възрастен които да го предпази и дръпне навреме). Самочувствие - ами мисля то е не високо при положение че непрекъснато го третират като несъвършен възрастен, на който трябва непрекъснато да се показва как да прави нещата "правилно".

Мисля че анализът ми е обективен и няма нищо общо с факта че едното дете е мое и го хваля, а другото не. Някак си си го обичам и него, ами че давамата са все пак "почти близнаци" както се шегуваме с колежката ми.

Всичките изводи, които съм изложила също не са само мои. Пак правя реклама за споменатите книги. Но мога иначе. Това вече са и мои истини.   Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора