Koi ot vas si gi spomnja, vsichki kazvat, che s vremeto se zabravjat malko ili mnogo, ostavat samo hubavi spomeni ot samoto rajdane?! I vse pak- moje li niakoi da gi opishe?? 
- Публикувана: 8 дек. 2005, 22:49 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2005, 01:24 ч.
Родилни болки
Ами все едно те разкъсват 
Когато раждах имаше и няколко стажантки та сестрата пита едната-по какво се различават контракцийте от болките ,който са вече минути преди раждането.Отговор- лицето се издължава от болката,И когато започнат да викат "О Господи умирам.."
Другите не можах да ги чуя тъй като аз вече виках ту Господ ту майка ми 
Когато раждах имаше и няколко стажантки та сестрата пита едната-по какво се различават контракцийте от болките ,който са вече минути преди раждането.Отговор- лицето се издължава от болката,И когато започнат да викат "О Господи умирам.."
Другите не можах да ги чуя тъй като аз вече виках ту Господ ту майка ми 
ПОмня само, че единствената ми мисъл беше: КОга ще свърши? То май повече е на психична основа, има жени които успяват да се владеят и такива като мен, които се оставят на болката 
Ами все едно те разкъсват
Когато раждах имаше и няколко стажантки та сестрата пита едната-по какво се различават контракцийте от болките ,който са вече минути преди раждането.Отговор- лицето се издължава от болката,И когато започнат да викат "О Господи умирам.."Другите не можах да ги чуя тъй като аз вече виках ту Господ ту майка ми
Когато раждах имаше и няколко стажантки та сестрата пита едната-по какво се различават контракцийте от болките ,който са вече минути преди раждането.Отговор- лицето се издължава от болката,И когато започнат да викат "О Господи умирам.."
Другите не можах да ги чуя тъй като аз вече виках ту Господ ту майка ми 
Абе година след раждането исках пак 
Аз и по-скоро бях забравила даже. А таткото още го е страх за второ, така че родилните болки са малкия проблем 
Абе боли, ама не чак толкова. Намисляш си нещо, върху което да се съсредоточиш, дишането например (аз така) и дишаш ли дишаш, до перфекционизъм, пак боли, ама не ти е първа грижа, най-важното е перфектното дишане
Все си повтарях толкова много жени раждат, аз ли няма да мога да понеса болката, ама-ха! Малко преди мене една жена раждаше, много крещеше и й се скараха, аз после не смеех да гъкна, стискам зъби, искаше ми се таткото да присъства - щях да му извия врата
После минава и се забравя, остава смешното и забавното. Аз сега не помня вече как боли и колко, ама помня как се обадих на таткото, че съм родила, ама не казвам какво и той разгласил, че си има дъщеря, щото видеозонна грешка После дълго ни питаха как е Виктория
Аз май се отплеснах, сори
Аз и по-скоро бях забравила даже. А таткото още го е страх за второ, така че родилните болки са малкия проблем Абе боли, ама не чак толкова. Намисляш си нещо, върху което да се съсредоточиш, дишането например (аз така) и дишаш ли дишаш, до перфекционизъм, пак боли, ама не ти е първа грижа, най-важното е перфектното дишане
Все си повтарях толкова много жени раждат, аз ли няма да мога да понеса болката, ама-ха! Малко преди мене една жена раждаше, много крещеше и й се скараха, аз после не смеех да гъкна, стискам зъби, искаше ми се таткото да присъства - щях да му извия врата
После минава и се забравя, остава смешното и забавното. Аз сега не помня вече как боли и колко, ама помня как се обадих на таткото, че съм родила, ама не казвам какво и той разгласил, че си има дъщеря, щото видеозонна грешка
После дълго ни питаха как е Виктория Аз май се отплеснах, сори
Ами да ти кажа, ако не бяха ми включили гадната система с окситоцин, сигурно нямаше да усетя болезнена контракция, обаче от нея имах чувството, че пустите контракциите са нонстоп и много болезнени.
Дори казвах на акушерката - преди не ме болеше толкова, а тя - а ми ти не помниш, било е отдавна.
Ама не беше от това, че е било преди толкова години.Първото ми раждане продължи доста дълго, но такива болезнени контракции нямах, само тогава трябваше да напъвам много, докато със системата напъните ми започваха от нея и самото раждане не боли.
Дори казвах на акушерката - преди не ме болеше толкова, а тя - а ми ти не помниш, било е отдавна.
Ама не беше от това, че е било преди толкова години.Първото ми раждане продължи доста дълго, но такива болезнени контракции нямах, само тогава трябваше да напъвам много, докато със системата напъните ми започваха от нея и самото раждане не боли.
Да, и аз преди да родя се канех да пускам такава тема, ама не я пуснах... но сега ще отговоря: знам, че при всеки е различно, но при мен самото раждане не болеше, боляха контракциите преди това - които бяха съвсем като менструални болки, само че умножени по... много! И болеше след това като ми шиха епизиотомията... което си е като шиене, демек - гадно.
Нооооо, за тези, които се притесняват от раждането - изненада - да знаете, много по-ужасна от самото раждане е първата седмица с бебто в къщи. Аз на втория ден бях готова да отида да родя още веднъж само ако някой ме оставеше да спя една цяла нощ... много зле ми се отразява безсънието.
А другата изненада за една жена е колко много всъщност може да понесе - е много е, наистина. Че при това и с радост, щото като погледнеш дребното човече и... оправдава средствата!!!
))))))))
Бъдете щастливи, момичета!
Нооооо, за тези, които се притесняват от раждането - изненада - да знаете, много по-ужасна от самото раждане е първата седмица с бебто в къщи. Аз на втория ден бях готова да отида да родя още веднъж само ако някой ме оставеше да спя една цяла нощ... много зле ми се отразява безсънието.
А другата изненада за една жена е колко много всъщност може да понесе - е много е, наистина. Че при това и с радост, щото като погледнеш дребното човече и... оправдава средствата!!!
))))))))Бъдете щастливи, момичета!
И аз си мислех че се забравя, да ама не. Сега като се сетя пак какво ме чака и ми се свива сърцето. Понякога си казвам защоли се хванах пак на хорото? Но единствената радост е после детето, нищо друго. Когато родих дъщеря ми след месец казвах, че ще родя още две деца, а сега си казвам - само това да мине и свършвам с този етап от живота ми.
А колкото до близнаци, те не ги ли израждат със секцио?
А колкото до близнаци, те не ги ли израждат със секцио?
искаше ми се таткото да присъства - щях да му извия врата
Е това е истината
Аз много бързо забравих за самото раждане, но моето мина много леко.
През цялото време се опитвах да се съсредоточа върху контракциите, дишах като по книга, не издадох и звук, за да си пазя силите за напъването - е там вече наистина нямах сили, но родих без никакви усложнения
Наистина е важна психическата нагласа, аз вярвах, че няма да боли и наистина не боля чак толкова.
Мисли позитивно и не се притеснявай, още повече, че те очаква двойно щастие
През цялото време се опитвах да се съсредоточа върху контракциите, дишах като по книга, не издадох и звук, за да си пазя силите за напъването - е там вече наистина нямах сили, но родих без никакви усложнения
Наистина е важна психическата нагласа, аз вярвах, че няма да боли и наистина не боля чак толкова.
Мисли позитивно и не се притеснявай, още повече, че те очаква двойно щастие
Аз пък контракциите си ги траех като пич, ама като дойдоха напъните 
Виках "Отказвам се, искам да си ходя" Абе голям цирк ми е сега отстрани, ама като бях на место ми се пукаше душата. И щото мойте напъни цял час продължиха, та по едно време си викам "Няма да излезе тва човече, ша са мре!" Исках да ме няма чак... Ама нищо такова, изскочи като тапа и като я видях и ми стана едно хубаво и забравих и болка и всичко 
. И сега ела ме виж каква съм щастлива мама 
!
Виках "Отказвам се, искам да си ходя" Абе голям цирк ми е сега отстрани, ама като бях на место ми се пукаше душата. И щото мойте напъни цял час продължиха, та по едно време си викам "Няма да излезе тва човече, ша са мре!" Исках да ме няма чак... Ама нищо такова, изскочи като тапа и като я видях и ми стана едно хубаво и забравих и болка и всичко . И сега ела ме виж каква съм щастлива мама !