"Смешно" ли е раждането? - 3

  • 242 706
  • 734
  •   1
Отговори
# 720
  • Бостън
  • Мнения: 13 309
Каква хубава тема.
Моето раждане беше уникален микс от емоци.

И така, няколко часа по-късно и при мен дойде най-обичаният човек - анастезиологът.
Ей, как ми олекна. Седя там, чекна се, надрусана, хич ми не дреме.
Със сълзи се смях, но си е точно така - анестезиолог да си на тоя свят!
И на моите им се обясних в любов - 2 пъти - и то пред мъжа ми!

# 721
  • София
  • Мнения: 2 493
Каква хубава тема.
Моето раждане беше уникален микс от емоци.

И така, няколко часа по-късно и при мен дойде най-обичаният човек - анастезиологът.
Ей, как ми олекна. Седя там, чекна се, надрусана, хич ми не дреме.
Със сълзи се смях, но си е точно така - анестезиолог да си на тоя свят!
И на моите им се обясних в любов - 2 пъти - и то пред мъжа ми!

Да, нали:)
Хаха
А дали после не си хапнах пица?

# 722
  • Мнения: 3 313
Термина ми е след 5 дни.
Много,много се смях на вашите истории.
Точно от това имах нужда. Благодаря!💗
Извинявам се за спама.

Ще дойдеш ли да ни се похвалиш? Мисля, такъв спам на никого не пречи Wink

# 723
  • Пловдив
  • Мнения: 209
Дойде и моя ред да се похваля много ви четях и много се смях...
Та термина ми беше на 15. 04. 2019 същия ден бях на лекар и той каза, че няма разкритие, но бебчо е долу и чакаме в следващите дни да се случи чудото, та тръгнахме си това на 09.04 и бях у майка ми към 4 следобяд когато започна стягане с лека много лека болка даже дискомфпрт не болка, но през 8 месец имах много такива та викам нищо не е майко споко Joy
Ама почна след малко регулярно на 15 мин горе долу викам ще засичам бях Изтеглила приложение гледам на 8, 15,16,5,3, минути викам туй нищо не е и моя мъж към 5 и 30 дойде да си ме вземе.
Майка усети на къде духа вятъра и към 7,8 ми звънна минало ли ми е викам не и тя дойде у нас гледахме филма по забременяла и болка имаше контракции на 7,8,5 мин ама като отидох до тоалетна почна да прецапва кафяво споделих аз на майка ми и тя вика Незнам кажи какво да правим седях седях викам айде багажа стегнат потеглихне 12 часа посред нощ към болницата където с 2 см ме приеха..
Аз не вярвам, че ще раждам хаха за кво ме приемат настаниха ме и аз обикалям по стаите за мохабет със съквартирантката ми.
Тя към 2 се предаде, а мен вече ме почнаха по-сериозните болки и така към 6 сутринта ми викат айде в родилното отидохме там и вече загубя мача включиха тонове и на гръб и акушерката идва и ми дава лист да подписвам за окситоцина (информирано съгласие) и хващам химикалката тя ми я взима поглеждам я кръвнишки и взимам химикалката тя ми вика :а, ама ти левичарка ли си абе мама ти Стара дай тоя лист тука и с левия крак ще го разпиша😂
Напъните ми дадоха малко зор признавам ама пък контракциите минаха супер даже не събудих съквартирантката по легло като спазва техники за дишане (м щного ми помогнаха на мен).
Аз съм голяма бъзла ама раждането го изжовях като воин!
В началото не осъНавах какво се случваше, но когато ме изкараха след 2 часа и мъжа ме чакаше и ме целуна и след това като докараха сина ми при мен и особено много мъжа ми като го видя за първи път как му говореше мило и го целуваше по цялото лице ей това никога няма да го забравя пак бих  минала през това заслужава си!!!
Не се страхувайте момичета аз много се боях, че ще е страшно, че няма да се справя, че една ли не край живота ми се променя, но е още по-хубаво (с времето се осъзнава при мен не стана веднага)
Успех на всички пожелавам бързо раждане като моето.
BTW родих в Пловдив В ОКРЪЖНА БОЛНИЦА  ако някоя има въпроси на лично 😊😊😊

# 724
  • Мнения: 101
Много приятна тема Simple Smile
Аз съм писала за моето раждане, но сега ще разкажа за забавните моменти.
Като цяло раждането беше ужасно дълго (от неделя до вторник) и болезнено, но сега се сещам за доста неща, които ме карат да се смея.
Напъните бяха започнали, продължиха около 4 часа. Упойката вече ме беше пуснала. Карат ме те към операционна, защото бебето не излиза и ще трябва да го извадят с форцепс. През това време аз в несвяст дишам райски газ, абсолютно неадекватна, започнах да удрям докторите наред, спомням си че хванах единия за яката и с всичка сила го разстресох, ударих още 2-3-ма и чух единия да казва “някой да и спре газта, защото след малко ние ще имам нужда от помощ”
После приятелят ми разказва как съм ударила единия лекар в слабините, горкия лошо му е станало хаха.
Другото, което се сещам е, че след като родих бях на системи и с катетър и изобщо не ми даваха да мърдам От леглото 24 часа, бях загубила мн кръв. Обаче аз с една тениска, с която раждах, цялата мокра, потна, абе не се понасям. Моля ги само да си ударя един душ, те категорично отказват. Та викам аз на моя ела ми помогни да сваля тази блуза, ще я изкараш през системите. Какво правихме, какво струвахме, накрая нищо не направихме, тениската виси на системата хаха извикахме една сестра. Тя притеснена вика “ама защо бе момиче, какво правиш” казвам и че трябва да ми свали абоката, защото спешно трябва да се изкъпя. Тя ме гледа учудено и вика  -защо спешно, какво е станало?
Казвам и, че не мога да се понасям и съм потна, а ти ми казва “-да, имаш право, усеща се...” Изкъпах се аз набързо, през това време дойдоха докторите и хубаво ми се накараха, ама аз им казах, че сестрата ми е помогнала:)))
Вече тотално съм забравила за болката от раждането, сещам се само за хубавите и забавни моменти

# 725
  • Мнения: 929
Скрит текст:
Ще разкажа и за моето раждане – може да не ви е много смешно, но за мен беше едно страхотно преживяване и може да подейства успокояващо на някой, който се притеснява. А да уточня, че аз съм един от най-притеснителните хора на планетата. Можех да припадна само при мисълта, че ще ми взимат кръв. Лекарите ме питаха: „Добре де, ти как ще раждаш като те е страх от една игла?“, а аз :“Тогава ще се мобилизирам“. На 30-ти април станах сутринта, измерих си кръвното /пак високо/, преносвах 4 дни и си викам: „Абе я да отивам в родилното, следват 4 почивни дни кой ще се разправя с мен тогава, може да няма лекари“. Приеха ме веднага, доктора ме прегледа и каза: „Утре ще родиш, по един или друг начин. Не си английската принцеса, че да те чакаме още“. Включиха ме на тонове и сестрата каза: „Бреййй, какви хубави контракции, че ти още днес ще родиш, не ги ли усещаш?“ Ми нищо не усещах. Настаниха ме в стаята, седнах на леглото и извадих: телефон, лаптоп, книга 450 страници и електронна книга, заредена с над 100 книги. Бях се запасила, в случай, че се наложи да чакам с дни. Докато това-онова и стана обед. Донесоха един огретен със спанак, който разби всичките ми митове за недостатъчната и безвкусна болнична храна. Така ми хареса, въпреки, че не обичам спанак,  че за нула време го ометох целия. И тъкмо полегнах с книжката чувам глас: „Ти да не обядва? „ „Да, защо? Не трябваше ли?“. „Ами не трябваше, днес ще те работим“. Аз:“Към секцио ли клонят нещата?“ „Мдааа“ „А с пълна упойка ли?“ „Мдаааа“. После дойде анестезиолога и внимателно започна да записва точно кога, точно какво и точно колко съм яла. Показа ми голямата си ръка и каза:“Я ми очертай на дланта колко точно изяде“ . Срам не срам си признах: „Ами колкото цялата ръка“. Само преглътна, прибра си тетрадките и излезе. Една сестра ме подбра и се започна: клизма /нищо страшно/, катетър /лек дискомфорт/ и аха да тръгнем към операционната всички се затичаха в приемната. Една мама пристигна с 10 см. разкритие, настана някаква суматоха, извика няколко пъти и роди.  След което се върнаха на мен. Качихме се в асансьора аз, доктора и акушерката и доктора: „Я да видим сега този асансьор ще ни издържи ли трима бременни“Облещих се аз, а той „ Ние с акушерката като ни гледаш – 9-ти месец, пък ти си направо в 11-ти“. Засмях се и той:“Посмей се сега, че после ще ти е трудно“. Влизайки в операционната се почувствах като във филм. Легнах на масата и там най-големия ми страх беше,че няма да ме хване упойката. С плах гласец попитах: „Случвало ли ви се е някой да не го хване упойката?“ . Анестезиолога: „Не, всички много успешно ги приспиваме. Сега ще ти дам да подишаш кислород, докато лекарите изпушат по една цигара.“ Дишам аз, слушам музика, спи ми се, ама то по принцип все ми се спеше и пак питам: „Ама сигурни ли сте, че дишам кислород? Да не би това да е упойката? Щото ако е упойката, да знаете, че всичко си усещам“…и след това вече съм отлетяла. Следващото което чух беше: „Искаше да те приспим – приспахме те. Сега те събуждаме, имаш момченце“. „Добре ли е?“попитах „ Добре е, 3980г.“. После в просъница усетих как ме преместиха на носилка, асансьора, размазаните лица на майка ми и мъжа ми и стаята, в която вече ме чакаше бебето. Освестих се вече напълно, щастлива от резултата, който спеше до мен и от това, че излязох от упойката не само жива, но и без главоболия, замайвания и други реакции.  В следващите дни бебето ми беше толкова ревливо, че за 5 денонощия дали ми се събраха 8 часа сън. Имаше един млад, готин доктор, който отваряше вратата и казваше: „Я да видим защо плаче това бебе“. Залюлее два пъти креватчето и бебето млъкне. Как успяваше??? И защо не беше постоянно на смяна да ми го успокоява???И накрая да отбележа поведението на моя мъж. Чета как вашите се вълнуват, шашкат, притесняват…моят след като разбрал, че ще раждам се прибрал вкъщи и заспал. Бебето се родило, майка ми му звъни да му каже – не може да го събуди. Накрая вдигнал, казал „Знам“ и затворил телефона. Но после се осеферил, скочил и долетял в болницата. Изпуснал да види бебето, когато са го сваляли, но успял мен да види. Имаше и още забавни неща като моите чехли с хипопотами, които докторите много харесаха, циганката, която приеха с диабет и на въпроса „Какво вечеря снощи?“  отговори  „Ами някакви пасти“ „Какви пасти?“ „Сочни“.
Мен!Мен не ме хвана упойката(местна).
Та с пълна бях,поне се наспах ,че не бях спала 😂 предната нощ.
При второто бебе,си мърдах постоянно пръстите .Второто раждане беше в чужбина и умирах от ужас  да не си глътна граматиката 😁и да не мога да реагирам .
Повтарях само,че си усещам краката,а доктора каза:Аа ние сме готови ,само така си мислиш и малкия заплака ❤.

Последна редакция: вт, 26 ное 2019, 10:44 от AnMary

# 726
  • София
  • Мнения: 9 384
Хич не ми беше смешно тогава, но сега и аз си припомням със смях за това-онова.
Например неонатоложката. Оказа се, че е позната на брат ми. Той по принцип е образец за спокойствие и хладнокръвие, но като разбрал, че съм започнала да раждам, веднага й звъннал да попита как съм. А тя ми носи телефона и ми го дава да си говоря с него. Аз с чудя как по дяволите да дишам, защото като ме стегне контракцията всичкия въздух ми излиза пре ушите и тези тренировки с дишането се оказаха неприложими при мен, а тя ми бута телефона да си гукам с брат ми. Питам я:
- Сега ли?
- Ами да.
Взех телефона и отворих уста да кажа "ало", но се появи контракция и стигнах само до
- А...
Клетото ми братче отсреща с гробовен глас ме пита:
-Как си?
Изчаках контракцията и отвърнах:
- Ами добре съм. Раждам.
- Боли ли?
- Да.

Нататък не помня точно, но в общи линии набързо приключихме нелепия разговор. Когато ме изписаха и си говорихме той каза, че изобщо и през ум не му е минавало да иска да говори с мен. Просто питал жената наред ли е всичко с мен и бебето и да го държи в течение. Но тя е проявила свръхинициатива.

# 727
  • Мнения: 107
Сега като прочетох горния коментар се сетих и за моят може би единствения забавен момент от раждането Simple Smile

Тъй като преносих 7 дена, решихме с лекаря да пробваме да предизвикваме раждането със система. И така влизам аз в болницата, а на мъжа ми казаха са се прибере, че ще отнеме време. При което на мен  ми пускат системата и аз си лежа спокойна на леглото и си пишем с ММ по фейсбук. Да, обаче след около час нещата загрубяха, контракцийте станаха доста силни и болезнени и аз просто захвърлих телефона и се концентрирах върху дишане и т.н. След малко обаче идва моя лекар и ми вика : "Мъжа ти пристигна обратно в болницата, защото си спряла да му пишеш по фейсбук" ...
Аз незнаех просто да се смея ли, да плача ли от болка.. 😅

Та така.. мъже, какво да ги правиш.. и наскоро се заговорихме с едни приятели за раждане и само слушам как ММ се изказва "Аз съм за естественото раждане" .. отново останах без думи Simple Smile Heart

# 728
  • Мнения: 101
А на моят мъж му предложиха да стане “мидуайф”, защото се справял повече от перфектно. Разчиташе контракциите и всичко, което показваше апарата.
И той мина едно раждане с мен, само дето нямаше контракции, иначе за 4 дена общи 3-4 часа сън.
П.п Бях много скептична той да присъства на раждането, но сега си мисля, че без него нямаше да се справя. Смятам, че всички бащи трябва да присъстват

# 729
  • София
  • Мнения: 11 366
Без моят, ако може.

# 730
  • Мнения: 101
Може разбира се!

# 731
  • Бостън
  • Мнения: 13 309
Разбира се, че трябва да присъстват!

# 732
  • Мнения: 414
Моят искаше, но като го знам каква паника е и как обича да дава акъли, някой от медицинския персонал сигурно щеше да го упои
😂

# 733
  • East Coast
  • Мнения: 333
Прочетох първата тема през 2009год. Много специална тема за мен, толкова въздействаща!!
Помогна ми да погледна на раждането по един друг начин Heart Eyes

Сега след 10 год. я препрочетох пак.

Края на 2008 се запознавам с форума. Бъдеща мама, попивам всичко, всяка тема, всеки съвет, видео, снимка!
Началото на 2009, 5 месеца до термин. Не ходя. Летя! Нямах никакви неразположения, движех се много, бях щастлива и много спокойна.
Април - МОМИЧЕ е  Heart Eyes
Май, Юни- качих много килограми изведнъж...бре къде се събра всичкото това чудо. Няма глезени, няма талия...майкоооо, толкова съм дебеличка, че ме сложиха да позирам до ваза с цветя и плодове.....липсваше масата която покриват с различни драпери.... yep  Помогнах разбира се. Nerd
Юли- бебка е още седалищно.
Средата на Юли - седалищно и високо
Отиваме към края на Юли- седалищно
Доки насрочва секцио. Аз обявявам, че ще раждам седалищно.....много ми е разбирала главата тогава.
Юли 27ми.6am. взимам душ. Не съм яла от предишния ден от 4- 5pm. (не че съм гладна) Нямам търпение да я видя! Моята мечта!
Молото е вече блед, а още не сме тръгнали. Sweat Smile Взимам сака, минаваме през една малка църквичка. Подейства ми страхотно.
8:25 влизаме в болницата, Милото не ме пуска да тръгна и стиска сака.
Иди пий кафе и ела след час. Той ме гледа, обаче аз разбирам, че не ме е чул и съм му размазана пред очите  Joy 
Вливане на системи ( никаква идея за какво) Тонове, катетър ( пфу, нищо работа. Не боли или не му отдавам толкова значение) Няма клизма, нали не съм яла вече толкова много часове, не че личи. Анестезиолога ми обеснява нещо за упойката, нищо не запомних. Виждам, че си мърда устата, а си мисля, колко красива ще бъде бебче с онова хубавото боди и бежовата шапчица. Знам, че всичко ще е наред.
Лекарката дойде. Айде, ставай. На мен ми е толкова удобно. Къде? питам ...Ми... на сладкарница. Да раждаш. Как къде!?
Айде тук вече се спекох яко. Влизам, малеее егати студа. Спинална упойка ( не боли) Взеха да ме предържат да не падна. Ми засегнах се. То, че съм голяма, голяма съм. Ама чак пък толкова..... Добре де. Разбрах защо, като ми стръпна всичко за секунди. Тук вече ми стана малко лошо понеже кръвното ми е ниско по принцип и взе да ми се гади. Като изкараха плацентата всичко се стабилизира.
11:25ам Ето я. Дупето й. Yum  Ей цял живот им бягме по ....
" Изплака ти в корема още"
Милото и майка чакат пред операционната. Ама като ти гледам, май те са били на масата Sweat Smile
Дария беше една беличка, мъничка, много нежна и тиха. 3,150 51см

Ох имам още да пиша, но май се олях.
Thinking Много ми се искаше да е смешно написано, но толкова мога Blue Heart

Под каквато и да е форма, раждането е разтърстващо, прекрасно преживяване.

( изках да изпратя букетче, но не зам къде да намеря тези готините емоджита.. Thinking движещите се )

# 734
  • Мнения: 2 170
Здравейте, прочетох всички теми и доста се позабавлявах!
Видях обаче, че темата е позамряла, а е доста полезна и позитивна, затова направих нова😊
Заповядайте!
https://m.bg-mamma.com/?topic=1160723

Общи условия

Активация на акаунт