Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
искам съвет от вас, защото смятам че повечето от вас са минали  през огъня и сте оцелели.
дали е дошъл края след като  колкото и да се старае моя мъж  в мен нищо нетрепва, неискам да ме докосва, да не говорим за целувка- направо се отвращавам:(  от както забременях изпърпях много удари( незнаеше дали иска да е с мен, неискал детето и т.н. ) наглед дребни неща но те бавно се трупаха и явно преляха. сега се моля да замине командировка или да си намери някоя за да не се виждама. дали това е края или аз съм в дупка?????
Цитирай

София, кв. Редута

Мнения: 2 711
незнаеше дали иска да е с мен, неискал детето и т.н. ) наглед дребни неща но те бавно се трупаха
   Rolling Eyes

 Naughty сама трябва да решиш според мен: може и да се справите така както и преди, а може и да не са ви останали сили
Цитирай


Мнения: 1 023
ами трупа се.
а като се натрупа, трудно преглъщаш.
като не можеш да преглъщаш, почваш да виеш, щото няма захранване.
не може от пусто в празно да преливаш и да останеш пълен.
и най-боли, щото най-голямата радост да споделиш с единствения възможен и най-логи4но близък, просто ти е отнета. или не ти е дадена. или каквото и да е там.
джали беше писала някъде - не можеш да спреш някой решил да причини нещо.
надето беше писала някъде, че при все да знаем, какво ще се случи забиваме шипа по-надълбоко.
аз пък ти казвам - има неща, които са непростими.

"Само майката може да забрави и да прости.
Жената може да прости, но няма да забрави.
Сестрата може да забрави, но няма да прости.
Дъщерята няма нито да забрави, нито да прости."
И. Вилде

и още нещо - каквото и да се случи, нито ще си първата, нито последната.
никой не е умрял от разбито сърце.
дете, неотгледано  няма.
има деца необичани - това са мъртвите души след време, онези на чието място не искам да бъда, когато гледат как играя деца, когато прегръщат следващото си дете, когато... все едно какво.
жалко е че не винаги можеш да прозреш в дъното на човешката природа - а тя бива различна, една с една няма еднаква. някои имат органи, но нямат "сърца".
не бих искала и човек без сърце да бъде баща на детето ми.
моето дете няма татко.

дано разрешиш нещата. за това трябва диалог и отвореност на двете страни една към друга. дано намерите пъте4ката.


милк - минала през "ампутация"... за "мъртвите" или хубаво или нищо
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Това, че не знаел дали иска да е с теб и детето, някак не ми се вижда дребно...
Понякога на човек му идва акъла, понякога не му. Казваш, че се стараел човекът, зависи какво се старае. Лошото е, че ако сега си още бременна едва ли можеш да мислиш обективно.
Има нещо, което никой не може да промени - той е баща на детето. Аз лично вече не вярвам, че някой друг може да бъде такъв. Ако смяташ че можеш и без него няма да си първата, няма и да си последната. Преживява се.
Претегли си нещата и си реши сама. Важното е детето да расте обичано.
Цитирай


Мнения: 2 868
От теб зависи дали е края... колко си простила и дали наистина си.... останала ли ти е обич... или само страх как ще се оправяш....щото едно е да простиш.... друго  е да прощаваш... многократно, до изнемога... е, тогава идва въпроса "защо да си го причинявам това?" казваш, че мъжът ти се старае- значи поне за него края не е дошъл още.... може да искаш да го накажаеш, въпреки,че изглежда да си простила, може просто да не го искаш вече... всичко може, а на всичките ти въпроси, можеш да отговориш само ти....и разбира се зависи колко е простимо това, което си се опитала да простиш... ние тука можем да изпишем тонове неща, но само ти знаеш твоята истина, мъжът ти вероятно си има негова....аз познавам много семейства, в които живеят по две мъртви души...заради децата, никой не е щастлив и никой на никого не се радва- не мисля, че  е честно спрямо когото и да е да се живее така и не вярвам да си заслужава...
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
да си увлечена по друг?
или го наказваш, защото май ако беше края - щеше да си се махнала вече
не мисля, че е края щом питаш - бъди сигурна, че когато той настъпи - ти няма да се налага да чуваш чужди мнения

погледни защо си още с този човек и ако не е финансово притеснение - тогава опитай - така и така си при него - поне опитай да спасиш нещо - няма срам в това да се опиташ да запазиш семейството си ако го искаш

ако пък откриеш, че му го връщаш - хабиш живота си напразно - нищо не ще му върнеш, нито пък неговото страдание ще те накара да забравиш твоето. Пък и вярвам, че има кой да му го върне, но това не си ти или аз, а съдбата ще се погрижи!
Цитирай

Испания

Мнения: 1 327
отдели се от него за няколко дни и така прецени ситуацията. сега, покрай празниците, поне можеш да имаш добър мотив - да посетиш близките си или каквото там измислиш.. просто отдели няколко дни за себе си и то решението ще си дойде от самосебе си.
за да останеш сам с детето си трябва да имаш основателна причина. но и за да останеш с бащата на детето ти трябва такава. само не излизай с номера "заради детето ще търпя", щото това е най-глупавия отговор...
успех в решението.
Цитирай


Мнения: 1 431
  202uu
Цитирай

София

Мнения: 905
Както са написали другите - ти най-добре знаеш ситуацията и можеш да решиш, но... Описаното от теб състояние ми е до голяма болка познато. След като седмици се чувствах така, моят бивш наистина замина и аз почувствах страхотно облекчение. А, и взех да се чувствам човек. Околни и близки ми казваха, че съм и взела да приличам на човек. Започнах да връщам себе си. И когато след два месеца въпросният се върна, му казах, че е по-добре да се разделим. Знаех със сърцето си, че е по-добре за всички. Вече повече от седем години не съм съжалила за решението си, надявам се и занапред да не съжалявам. Но това решение го взех след седмици душевен тормоз, колебания и всякакви ужасии. Но го взех, защото вярвах и чувствах, че е правилното.
Слушай сърцето си и любовта към детенце. Късмет и успех!
Цитирай


Мнения: 4 469
Най-доброто от казаното до тук според мен:
не мисля, че е края щом питаш - бъди сигурна, че когато той настъпи - ти няма да се налага да чуваш чужди мнения
и
дано разрешиш нещата. за това трябва диалог и отвореност на двете страни една към друга.
Не съм съгласна, че 3 дни ще ти свършат работа. Не, няма, за съжаление. Животът не се решава за 1, 2 или 3 дни.
Наистина смятам, че щом като питаш, значи не си взела решение, значи не е краят. Когато той наистина дойде, ти сама ще знаеш. Като Миленита. На мен пък отне не 3 седмици, а 3 месеца, за да разбера, че още го обичам, че това не е краят. За да разбера какво искам. Връзките минават през перипетии, в края на които ти НАИСТИНА знаеш. Опустошен си. Събираш парчетата и започваш да ги лепиш. Опитваш се да преодолееш недоверието, омразата към този човек. В името на детето. Мисля, че всичко е индивидуално. Зависи от способността ти да прощаваш. Разбрах, че що годе "добрите" семейства се крепят на способността на ЖЕНАТА да прости. Не желае ли и не може ли тя да го направи, всичко отива по дяволите. Предполагам, че това е и фазата, през която вашата връзка минава.
Диалог - да - за да могат и двете страни да опитват да изгладят недоразуменията. Той променен ли е? Намери ли се, търсейки се през бременността ти? Какво намери? Харесва ли се такъв, какъвто е? Поиска ли прошка? А ти даде ли му я, на думи поне. А даде ли я в сърцето си... не, мисля че не си. Пътят към оправяне на отношенията ви минава през твоето сърце и твоята прошка. Не можеш ли да го направиш, това вече ще е края!
Това, че повечето са минали през огъня и оцелели, е вярно. Въпросът е в оцеляването да намериш душевен покой и щастие, а не да се луташ в мислите си "А постъпих ли правилно?" "Ами ако бях дала шанс." "Ами ако си бях тръгнала навреме." Разделете се временно - няколко седмици, месец - и времето ще ти покаже. Ако и после като го видиш не искаш да го целунеш, значи това е края!
Цитирай
 много благодаря мили дами, наистина незная какво искам ...
тежко е когато реалността убие мечтите. а мечтая само да ме гушне и да гледаме нощем как вали снега навън. да ме целуне за здрасти и чао... като излизаме (на пазар) да каже колко си хубава, а не  на лявото око имаш нещо.. всички ли мъже са така студени? а в противен случаи много ли кръшкат?
оня ден се замислих  да взема да си родя едно момиченце и да си намеря жена дето да ме обича .. това граничи с извратеност , нали? ! Sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.