Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 14 дек. 2005, 13:52 ч.
  • Преглеждания  970  Мнения  15  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 2 952
  Момичета , незнам при вас как е , но ние  сме  все така .Ето бабата (майка ми) ни беше на  гости от БГ за  близо 2 месеца....сега ще си ходи и вместо да се  възползжаме от последното време заедно , тя изпада  в едни  състояния...депресирана е , става едно тежко ....Реалността е такава , но пък защо да не гледаме на  хубавите неща , , че  сме  добре , здрави  сме ,щастливи сме , осигурени сме ...Де да знам , тя искаше сама да си ходи , въпреки ,че може да седи още ....хем иска , хем й е мъчно ....а мен ме мори това състояние ...При вас как е?

Реклама
# 1
  • Bath, UK / Варна
  • Мнения: 1 581
Ами на нас още никой не ни е идвал на гости. Но като си затръгнем от Бг, става тя... И на мене ми е мъчно и ми липсват всички, но не го приемам толкова трагично, дори така ми е някак си по-спокойно надалече и повече се разбираме. Животът ми е пълен и тук, може би те усещат отсъствието ни повече, защото голяма част от живота им е била посветена на нас  Confused
Пък и там винаги имаме специално място, което остава празно и което те постоянно усещат  Sad

# 2
  • VLC/SP
  • Мнения: 3 098
Ех,така е,за жалост.Хубаво е,когато се видим с родителите,но разделите.... Cry
За тях е оЩе по_тежко.

Пък и там винаги имаме специално място, което остава празно и което те постоянно усещат Sad
Ти си права.Майка ми,въпреки,4е дори да се приберем някой ден в България,няма да живеем у тях,пази стаята ми,както аз я оставих,не дава на никой да размести ниЩо там.Като го видях ми стана много мъ4но... Cry Confused Cry

# 3
  • Sofia/ The Hague- Nl
  • Мнения: 1 759
И на мен ми е трудно да се сбогувам.Майка ми има здравословни проблеми и не може да лети до тук, като си ходя все си мисля,че може би я виждам за последен път и се опитвам да и угодя всячески.Сега и се обаждам по-често отколкото докато живеех в Бг,виждам,че и е много необходимо да си побъбрим.А и когато хората остаряват,като останат сами се плашат.

# 4
  • "До Чикаго и назад"
  • Мнения: 964
Аз нямам проблеми с сбогуванията,чесно казно не ми е много мъчно като си тръгвам от БГ. Родата също се справя геройски за сега.
Никой не ми е идвал на гости  незнам тука как ще е.Надявам се скоро да разбера,майка е на интервю за виза другата седмица.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 543
Да ви кажа според мен това с трудните раздели е до време може би сте в чужбина сравнително отскоро .Сестра ми и е от 15 години а майка ми от 10 год. първите 2-3 ни беще много трудно при всяка раздяла имаше по 3 дена сълзи и сополи ама после всички свикнахме и нещата минаваха нормално. ама то преди 10-15 години контактувахме единствено с писма който пътуваха по 25 дни и 1 телефонно обаждане на месец как да не ти е гадно. А сега по цяла вечер в icq-то  и съобщения и някви карти за ефтини тел. разговори въобще на днешно време не се усеща че близките ти са далече. Просто трябва малко време да свикнат психически с мисълта че сте далече.

# 6
  • Finland
  • Мнения: 1 017
  Момичета , незнам при вас как е , но ние  сме  все така .Ето бабата (майка ми) ни беше на  гости от БГ за  близо 2 месеца....сега ще си ходи и вместо да се  възползжаме от последното време заедно , тя изпада  в едни  състояния...депресирана е , става едно тежко ....Реалността е такава , но пък защо да не гледаме на  хубавите неща , , че  сме  добре , здрави  сме ,щастливи сме , осигурени сме ...Де да знам , тя искаше сама да си ходи , въпреки ,че може да седи още ....хем иска , хем й е мъчно ....а мен ме мори това състояние ...При вас как е?

И моята мама е така, Петя  Cry Cry Май на "младите" ни е по лесно да продължаваме напред...А те накъде да продължават, като им се иска живота да спре и да ни се радват...и на внуците...Ех, 4е тъжна тема преди Коледа... Cry

# 7
  • München
  • Мнения: 2 567
Адски трудни са ми раздялите всеки път. Особено колкото повече време сме били заедно, по-тежко ми е  Sad  Миналата година като се роди Диана родителите ми бяха тук почти 2 месеца. Не знам родилна депресия ли ме подгони точно тогава или какво, но на летището изревах кофи сълзи  Cry
Хубавото е, че бързо ми минава после  Wink

# 8
  • DE
  • Мнения: 1 178
И мойта майка приема много тежко раздялата, пла4е (въпреки, 4е това не е характерно за нея), а аз като я видя и аз с нея.
Много сме говорили, за пътя който децата поемат и за 6тастието....., тя разбира вси4ко това, но не и става по-леко на ду6ата....
Казва ми, 6те ме разбере6, когато твоето дете замине на дале4....
Тя ми е казвала, 4е мъката й свива сърцето и не може да сдържа сълзите си, просто това е по-силно от нея.
Затова и не й се сърдя, гледам преди раздяла да я ангажирам с разни не6та и се надявам с годините разделите да станат по-леки.

# 9
  • в Tara
  • Мнения: 3 291
ох, стана ми особено.....

помня майка ми като беше при нас мони като се роди, деня когато си тръгна няма да забравя никога

станахме сутринта аз, мъжа ми и майка. маги не я събудихме умишлено, тя умира за баба си.
пихме кафе и ги изпратих на асансьора, стана ми ужасно тежко, дори и сега плача...реших да  легна и да заспя, мислих като се събудя, че ще ми е по-добре.
по едно време чувам някой да плаче, скачам и влизам в стаята на детето...легнала на леглото на баба си, свита на топка, гушнала нощницата й и буквално ридае, рони  сълзи и нарежда- бабо, бабче, защо не ме събуди, искам бабааа......


мразя да се разделям  с когото и да било Cry
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.



и се надявам с годините разделите да станат по-леки.
едва ли.....все едно  с времето обичта на майка ти към теб да намалее Confused

# 10
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Аз плача като тръгвам от Гърция за България и мъжа ми остава сам, после рева като си заминавам от София Cry. Когато ни идват на гости и наближава време да си ходят пак рев. Абе, гадна работа, но нищо не мога да направя, все си мислех, че с времето това ще се промени, но уви Sad. Опитвам се да мисля позитивно, но.............

# 11
  • Italia
  • Мнения: 4 492
ох, стана ми особено.....

помня майка ми като беше при нас мони като се роди, деня когато си тръгна няма да забравя никога

станахме сутринта аз, мъжа ми и майка. маги не я събудихме умишлено, тя умира за баба си.
пихме кафе и ги изпратих на асансьора, стана ми ужасно тежко, дори и сега плача...реших да  легна и да заспя, мислих като се събудя, че ще ми е по-добре.
по едно време чувам някой да плаче, скачам и влизам в стаята на детето...легнала на леглото на баба си, свита на топка, гушнала нощницата й и буквално ридае, рони  сълзи и нарежда- бабо, бабче, защо не ме събуди, искам бабааа......


мразя да се разделям  с когото и да било Cry
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.



и се надявам с годините разделите да станат по-леки.
едва ли.....все едно  с времето обичта на майка ти към теб да намалее Confused

Това все едно от моята ръка е писано.  Confused
Тази година майка ми стоя с нас 3 месеца и понеже Джулия ве4е е голяма и разбира, в деня,когато майка си замина беШе много разстроена и обикаляШе вси4ки стаи и я търсеШе и викаШе.Ве4ерта заяви "Искам да спя на леглото на баба"  Sad И до ден днеШен, следобяд ляга на леглото на майка ми ( ина4е през ноЩта спи
оЩе с нас в спалнята ). На следваЩата сутрин се събуди и веднага хукна към стаята на майка викайки я. С те4ение на времето се успокои,но мисля,4е след всяко следваЩо идване на майка тук Ще е все по_трудно. Ина4е като си тръгваме ние от Бг до сега не се е разстройвала много. Майка ми и другите ми близки ВИНАГИ.

# 12
  • спретната къщурка край селО Сливен
  • Мнения: 7 430
И при нас е така....когато си тръгнахме миналата година от Бг - една седмица преди това всички бяха толкова омърлушени и си плачеха "в гнездата"....
Усмихваха се, но аз го усещах по лицата им  Sad
За това искам като се прибера в Бг, повече да не се връщам тук, пък било и още 5 г да не ги виждам Cry Cry Cry

...мразя да се разделям  с когото и да било Cry
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.


 Peace[/tt][/size]

# 13
  • спретната къщурка край селО Сливен
  • Мнения: 7 430
Опа....без да искам 2 пъти се е пуснало съобщението...ама тоя форум е ужасен Sad

# 14
  • USA
  • Мнения: 4 630
И за мен разделите са трудни  Sad. Но аз тъжа след раздялата, а не преди нея. Не си тровя последните дни преди тръгването с негативни емоции

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт