Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Татковци
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора
        Здравейте бащи,

        Жена ми тръгна на работа и аз поех отглеждането на дъщеря си, когато беше на 6 месеца . Първите два месеца ми помагаше тъщата - сработихме се добре, но нито тя , нито аз можехме  да се отпуснем - държахме се доста изкуствено и една фалшива любезност беше изкривила лицата ни. Един ден набрал опит и смелост в отглеждането на детето, аз й се обадих да не идва повече. Реакцията й беше толкова драматична - рева по телефона - че за малко жена ми да се откаже от желанието ни да се освободим от задушаващата й помощ. Да си призная и аз се притесних дали ще издържи слабото й сърце…, но издържа.
        Поех грижата за отглеждането на детето - хранене, тоалет, приспиване, разходки в парка . Първите няколко месеца бяха много интензивни - могат да се сравнят с казармата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствах като новобранец. Разликата беше, че исках тази трудова повинност. Знаех още  от зачеването, че аз ще се грижа за детето и теоретически се бях  "добре" подготвил, но практиката е нещо друго -"непосветените нищо не знаят, а посветените трябва да мълчат." Но в този форум искам да ГОВОРИМ – ние, бащите, които съдбата ни е избрала да отглеждаме децата си.
         Този обмен на информация между нас ще бъде много полезен, защото дори в света активното бащинство е нов феномен. Ако отглеждането на децата от жените е с хилядолетна традиция и има изграден социален модел, то срещу мъжът – поел грижата за бебето – се изправят цялото общество със своите предразсъдъци. Той- мъжът – не е приет добре нито сред кръга на майките, нито среща разбиране от страна на бащите.
       Тук не става въпрос само за личен избор, нито за модно или рекламно внушение. Активното бащинство на този етап е съдба. То те поразява като мълния и преобръща живота ти, защото никой от нас не си е мечтал в пубертета да сменя пелени и да люшка бебе.   
       Отглеждането на детето те променя напълно. Разкрива се един цял свят – света на сърцето. Защото не можеш да действаш по предписание. Можеш да отговориш на неговите нужди, само ако се настроиш интуитивно към него. И ето как ти откриваш духовния свят. Тогава думите сърце и любов придобиват своето значение. Дори и да си бил материалист, агностик или циник, сега вече започваш да виждаш святостта на живота. Ежедневната грижата за детето ти дава нови и нови откровения – малки чудеса, които ти отварят очите за стойностите в живота. Ето един пример от моя живот. Докато кърмеше,  жена ми попита дъщеря ни -  “Габи, какво е любов?”.  И тя посочи към мене. В тези мигове цялото напрежение и всички проблеми, които съпътстват отглеждането на едно дете се стопяват и в сърцето ти грейва любовта. Това е силата, която кара родителят, без значение от какъв пол е, да преодолява планини от трудности, достигайки дори до саможертва. Никога няма да забравя думите на едно гръцко дете, което казва: “Моят баща е най-силният човек на света! Той ми даде два пъти живот – първият път, когато ме е заченал, и вторият път - когато земетресение разруши къщата. Ние стояхме затиснати под една от стените, която се поддържаше само от неговия гръб. Той държеше стената, докато ние излезнахме навън. Тогава беше на колене, но в моите очи – той беше извисил исполински ръст.“ Всеки, който е поемал в ръцете си неутешимо пеленаче е бил под същия натиск като гръцкия баща, обаче без да бъде увенчан с лаврите на герой. Активното бащинство изисква “малки” саможертви, които често пъти никой не вижда, ако Съдбата те е избрала да отглеждаш детето си, ти вече знаеш това.
        Отварям тази тема с надеждата, че ние – които сме благословени да бъдем бащи – основни родители – ще споделим своите преживявания, своя опит и ще си дадем така нужната ни подкрепа.
Цитирай

София

Мнения: 9 120
Страхотен постинг, Даваско   bouquet, но едва ли някой татко ще се вклкючи ThinkingАз май не познавам никой тук във форума, който да си е гледал детето вкъщи вместо жена си.Или поне не мога да се сетя...
А ти всъщност сигурен ли си, че не си жена WinkТова, което си написал......не знам, мислех, че само жените го чувстваме по този начин SmileИзненада ме и ме развълнува, за което благодаря Smile
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Много ми хареса тази тема!Мисля,че е крайно време и на мъжете да им се даде възможност да бъдат наистина бащи и да усетят колко е красиво чувството да отглеждаш дете и да бъдеш реална част от живота му.
Радвам се,че има и такива мъже, които не споделят идеята,че люшкането на бебе е губене на време-защото колкото и да не е за вярване, бебетата помнят кой и как ги е приспивал.
Цитирай

София

Мнения: 4 679
....Активното бащинство изисква “малки” саможертви, които често пъти никой не вижда, ако Съдбата те е избрала да отглеждаш детето си, ти вече знаеш това.
....

Даваско, наистина много хубав постинг, чак се просълзих     bouquet  

Само горното бих поправила на "активното родителство", защото мисля, че в повечето пъти не се виждат и оценяват и майчините саможертви, които хич не са малко и ти като един активен /както казваш/ родител вече знаеш какви са те      newsm10   


« Последна редакция: пн, 19 дек 2005, 13:50 от Amidala »
Цитирай

Montreal, Canada

Мнения: 1 366
Не съм очаквала, че този постонг може да бъде написан от мъж!
Поздравявам те
Цитирай

В центъра на Стара Загора

Мнения: 1 259
Страхотно е наистина bowuu
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 1 649
Браво, поздравления... Иска се огромна смелост и най-вече "здрави" гащи...
Но не съм съгласен с разделението на активни и пасивни...
Едните по-лоши, другите по-добри...
И не се заяждам...
Просто изразявам позиция...
Още веднъж, браво, Даваско...
Давай все така...
newsm10
Цитирай


Мнения: 2 610
 мога да кажа само newsm10

п.п. по повод някои мнения - мъжете не са безчувствени същества . все пак
Цитирай


Мнения: 1 076
Познавам само още един такъв татко. Моите уважения.   bouquet

Признавам си, че дълбоко и искрено съм благодарна за всяка грижа, която съм положила за детето си. Много съжалявам, че тези майчини грижи не могат да бъдат споделени напълно с бащите. Добре че, те никога не разбират напълно какво са пропуснали....
Цитирай

Варна

Мнения: 4 971
Браво  smile3501 smile3501
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 Аз познавам само един такъв мъж - моят баща. Сега гледа и сина ми.
 Много го обичам! Невероятен е!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Аз познавам 2-ма такива татковци. Съпругът ми и брат му. Ситуацията не е май точно същата като при теб, но така или иначе те са тези, които поемат по-голямата част от грижите за децата. Те обаче са французи, а там напоследък се виждат все повече татковци да бутат колички. Брат му на мъжа ми е програмист и работи в къщи. Жена му работи на 50 км от дома им. Можеха да дадат детето на ясла, но той не го позволи и от 9-месечна възръст е поел грижите за него. В момента детенцето е на почти 2 годинки и май няма намерение да я дава на ясла. А мисля, че му е доста трудно защото едновременно с това и работи.

Мъжът ми е другият пример. Малко преди да се роди дъщеря ни дойдохме да живеем в България. И двамата работим от къщи за фирмата, в която аз работих във Франция. Тъй като аз съм титуляра на договора и освен това нямам бариерата с езика като мъжа ми, се налага да поемам частта от работата свързана с ангажиментите с външни хора. Така малко по малко мъжът ми пое една голяма част от грижите за детето. Честно казано аз понякога се чувствам малко кофти. Например дъщеря ми е казвала мама само броени пъти, а непрекъснато повтаря "тати" и "папа". Сега пък съм бременна и се чувствам доста зле, повръщам непрекъснато и пак не мога пълноценно да се грижа за детето. И пак тати е на първо място. Аз съм нещо като мама-развлечение. Единственият начин да си извоювам място е като почти не се карам и така съм добрата мама, тати е по-строгия.  Embarassed Знам че е тъпо, но като не се грижа за детето ми е по-трудно да й се карам.

С това не искам да кажа, че не полагам грижи и аз, но просто превес има тати. Аз съм малко на заден план : приготвям храната, купувам дрешките, когато е болно детето, отговарям за лекуването му. Но ежедневието : храненето, памперсите, разходките се осигурява от тати. 

А нашето общество при всички случаи не е готово да приеме такива татковци. Много пъти сме се натъквали на недоумение от страна на близки и далечни, които ни наблюдават. Радвам се обаче, че явно не сме сами.   bouquet
Цитирай


Мнения: 4 212
тоя постинг от мъж ли е писан наистина?
направо да не повярваш, аз малко съм "Тома неверни", извинете ме за което.
Ако оба4е наистина е писан от мъж, браво. Време беше да стане ясно как жените си "гледаме кефа" докато отглеждаме поколението.
Късмет ти желая.
Цитирай


Мнения: 768
Чак се чудя дали си истинска личност Даваско.....
Ако е така искрено ти се вьзхищавам!
Цитирай

sofia nadejda

Мнения: 138
От много скоро съм майка но много се промених за тези няколко месеца. Няма да описвам подробно как цялото ми същество се преобърна ...защото повечето от вас са го изживели. Искам само да кажа  ...не искам да изкрещя "НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХ КАКВО Е ЛЮБОВ". Всяка моя частица се пречисти. Благодаря на Бог че ме дари с рожба!  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора