maiki s dve deca

Дано да е момиче бебето което очакваш. Мисля че ще ти е много по-лесно. Така съм чувала, момичетата са някакви съкровища дето само ядат и спят. Моето момче на първата седмица го затресоха такива колики, 1 час след всяко ядене започваше един час рев. За един ден беше в интензивно отделение след като се роди и после отказа да суче, то нямаше и какво, та минахме на формула от ден1. Незнам дали е от това, но и аз и мъжа ми спяхме по 2-3 часа на денонощие, малкия много се мъчеше и тези първи 6 седмици са ми доста черен период. След това дойде майка ми и много ми помогна, а и коликите ги израсна детенце. Маика ми седя 6 месеца, наистина е притеснително, те с мъжа ми са почти непознати а се налага да делят жилище. Много и липсваше и БГ, познати хора, дори градинката. А и детето колкото повече расте, става все по с характер, непрекъснато иска внимание, прави ми изблици на нерви и ме плаши та и аз рева с него. Но това е моето дете и аз трябва да ги понасям тези неща и да се справям, маика ми си е изгледала децата. А за свекървата въобще не сме мислили, много се разбираме но като сме надалече. Няколко пъти дойде и ми изкара нервите, слага памук с ракия на корема на детето да нямало колики, иска да му слага лимон и мед във водата, викам направи на мен един джин тоник с тоя лимон вместо на бебето- гледах да се шегувам защото бушоните бързо ми изгарят, особено като съм блъскана с хормони.  Така че, успех, най-страшно е като си мислиш как ще е. После просто действаш. Успех с вироглавия батко. Задавай му въпроси докъто вървите, да не се разсейва. Какво иска за коледа ?

 Това,последното изречение важи със пълна сила и за мен.

Mi jashto ne si naemesh jena za niakolko 4asa ne e tolkova skapo otdelno mojesh da potasish stydenka ili komshiika koiato ima malko dete i taka xem te shte si pripe4eliat neshto xem shte ti e po evtino ot gleda4ka. Pak i ti niama vseki den da izlizash na same taka 4e razxoda se prejiviava.

Az imam dve deca sus razlika 11 meseca...
Mnogo trudno se gledat  

.... ama pak si se zaigravat zaedno i ne e chak tolkova zle....
pomosht nqmame ot nikude, no se spravqme dobre za sega!

Спокойно, ще се справиш! Но първите 2-3-4 седмици си е по-трудно, докато си изградиш режим, голямото да свикне с бебето и т.н. Ако има кой, най-добре майка ти да дойде за месец ще е супер, но ако не - ще свикнете. Тати може ли поне първата седмица да си е с вас, докато се възстановши от раждането и влезете в ритъм? За мен е най-вече въпрос на организация.

Успех!

Като ти гледам датите и твойте деца ще са със същата разлика като мойте. Аз честно казано не се притеснявам за това как ще се справя. Чакам с нетърпение да излеза в майчинство (е това ще стане чак около седмица две преди термина ми сигурно) за да мога да прекарвам повече време и с дъщеря ми, а и разбира се с новороденото живот и здраве.
Майка ми дойде малко преди раждането и остана в първия месец след като се роди дъщеря ми. Беше ми безценна помощта й. Всъщност тя помагаше най-вече с къщата, готвеше ни вкусни неща и ми даваше време да поспивам (ама мен ме беше обхванала някаква еуфория след раждането и хич и не се вслушвах в съветите й да спя повечко, после като си замина разбрах какво съм изпуснала ). Сега ходя на работа на пълно раб. време, дъщеря ми е на ясла. Като се роди бебето, мисля да й намаля яслата до два-три пъти седмично от сутрин до обяд само. Хем да не спре съвсем, защото ще й липсват контактите с децата, а на мен ще ми дава време да прекарам сама с новото бебе. Но и да мога да имам и достатъчно време с нея, за да не ревнува и да мисли че я 'пращаме' там за да сме насаме с бебето. А и няма да мога да си позволя като не работя да ходи тя на ясла на пълна седмица. Майка ми пак е обещала да дойде и този път, ще видим за колко. И мъжът ми и аз сме съгласни че помощта й е много добре дошла.
Свекърва ми и свекър ми живеят тук, те са англичани. Помагали са ни понякога за ден два когато се е налагало, но въпроса при тях е че първо винаги вървят в комплект (не че аз имам нещо против, но става дандания все пак и ако целта е просто някой да дойде за един ден за да гледа Анна, а те дойдата и двамта за 3-4 дни вместо това, в крайна сметка се стресирам и предпочитам да намеря друго разрешение). Пък и те въпреки че са пенсионери си имат други задължения - разни доброволни работи, освен това брата на мъжът ми живее близо до тях и има 3 деца, с които те помагат активно два-три дни седмично..

Така че както са ти казали всички - въпрос на организация. И Анна например като тръгнем занякъде и ако не е в количката (все по-рядко мога да я накарам да влезе в нея, пък и все пак има нужда да тича и да изразходва енергия, а не да се вози) се придвижваме бавно, но това е нормално. Те нямат представа за време още, всичко им е интересно и просто трябва да планираш нещата така че да не се изнервяш нито ти нито детето. Понякога нещата изглеждат по-страшни преди да ни се случат,а после намираме разрешение и не можем да се сетим от какво ни е било страх.

Пък и покрай децата човек си създава нови познанства и приятели сред хора в същото положение. При нас беше така - сега ни предстои да се преместим в нов район, но аз пък там наблизо ще имам познати от работата, освен това съм сигурна че ще се запозная с майки от яслата и покрай раждането на новото бебе. Те също могат да влезат в помош когато става въпрос за гледане на по-голямото дете по врме на раждането или да излезете вечерно врме и т.н. И на нас не ни се случва често, но гледаме поне веднъж месечно да излезем някъде без Анна за няколко часа вечер.
Кураж и всичко ще бъде наред    

проблема не е в "Парите", ами в това, че живея в Африка... щом ще е детегледачка, ще е задължително черна, от тея дето пълнят мивката с веро и вида плацикат чиниите вътре и после ги слагат с пяната да съхнат....  Тука масово децата се гледат от черни вкъщи , а не по градини, насякъде можеш да видиш мейдките как пазаруват с едно бяло бебе вързано с кърпа на гърба им....

Не че съм расистка, ама децата на черна да оставя.... хич не си представям как точно да и обесня как да дава небулайзера, как да инжектира ако нещо по страшно се случи и т.н...  
Тази дето идва да чисти в нас веднъж седмично все си мисли че витамините на големия ми син са за животни и все ме пита каде ми бил "пет"-а... щото на тях има картинки с животни  ?!?!

А приятелките ми пак заради тежката астма на сина ми не искат да го гледат.  Само"дневната майка" която се грижи за тях през деня се оправя супер, но пък тя вечер и е писнало от деца и не върви да и се изсипя - Ама хайде да ми ги гледаш да си поживеем с мъжа ми....

Аз, само ще кажа: "Това е нашата житейска съдба, да се справяме сами."
Не, знам аз сякаш не се притеснявам толкова много, как ще се справям, макар, че съм си мислила, много често за това и понякога ме обхваща паника, но... Моят проблем е този, че аз съм една самотна майка в кавички. Нашият татко, колкото и да се старае, няма възможност да помага в къщи и всичко върша сама. Като не съм си отваряла очите на времето, сега ще си ям калтърмите. Имам участта да съм женена за спортист, който хем играе, хем е треньор. Всяка вечер е на тренировки, които са обикновено след 18ч, като има дни в които има по 2тренировки една след друга и се прибира към 23ч. Всяка сутрин започва работа в 6ч, бачка до 15ч, и все не може да се наспи, т.е. спи след работа и има точно 1 - 1,5ч. да бъде със сина си, преди да тръгне на тренировка. Дори не можах на най-простото да науча сина си да заспива с баща си поне в това да виждам някаква помощ. Тежко ми и горко, ако кърмя в часа, когато баткото трябва да заспива, ще се раздвоявам да съм и при двамата. Господ да ми е на помощ.
Мислихме си и ние да намалим часовете на детската градина, т.е. да ходи следобед от 12-16ч, за да ми бъде по-спокойно като го водя, но не се съгласиха от детската градина. Така, че оставаме цял ден, таткото ще излиза през работно време за да го води сутрин, добре че шефовете му са свестни хора, че няма да има проблем.

Абе, да сме живи и здрави, а пък все някака ще я направим организацията. Горе главата и това е!

Е ти ме уби  
Такова чудо не бях чувала.
Мен ме изписаха едва след 15 дена. Вярно, децата бяха в ковиози и т.н., но..... 6 часа....    това не бях чувала.

По темата.
Аз се справям чудесно с двете деца. Имам ли друг избор?    Като бяха малки децата не са ми помагали а сега още повече.
Не се оплаквам - вярно много е трудно, но няма нещо с което една майка да не може да се справи особено ако има мъж до себе си. Поне за финансите да не мисли толкова!
Желая ти успешно и безпроблемно раждане и завръщане у дома - когато му дойде времето.
Много усмивки и любов!

И аz съм сама с 2 деца, голяма къЩа и да не zабравя най голямото дете - мъжа ми.
Нямам свекърва или свекър- починали са преди да се zапоzная с мъжа ми.
Допреди година живеехме с девера ми в една къЩа, ама той почина и сега сме съвсем сами.
Майка ми можа да дойде само zа 2 раждания Щото толкова и поzволяваШе отпуската и преz повечето време  на нея не мога да раzчитам.
БаЩа ми е след тежък инсулт в старчески дом и то него не мога да чакам никаква поМоЩ.
Имало е моменти дето ми се е ревяло ама се иzдържа, особено като видиШ насреЩа си 2 усмихнати и грейнали личица. Те са ми утехата в трудните момент далеч от родината и далеч от хора с които мога да си говоря нормално на моя еzик. Аz говоря с децата на български , ама те милите не могат да водят смислен раzговор с мен.
Остават ми телефонните раzговори с мама, ама и тях съм ограничила zаради телефонната сметка.
Добре че наскоро открих тука форума че поне мога с сродни дуШи да си споделям неволите и ми е по леко.
Благодаря на всички сред които среЩам подкрепа и ми помагат с добри думи и съвети

Здравей,
да ти разкажа за моите патила, и дано ти помогна да вземеш правилното решение!
Значи, да ти кажа, помощ е хубаво да имаш. Аз не знам как успяват винаги другите деца да минат след 1 месец на ядене на 4 часа, и спане с пауза нощем от 6 часа, но с моите деца това не става. През деня се храним поне на 3 часа, понякога и по-често, а нощем не е изключение. Мъжът ми просто си ходи на работа, защото тук такова нещо като отпуска по бащинство няма. Това значи: хронично недоспиване през нощта, през деня също не мога много да наваксам. Така че ако има кой да ти изчисти, да ти сготви, да ти изпере, да се позанимае с другото дете: чудесно!
НО: да не си съсипеш щастието от раждането на детето ти. Ние за първото раждане викнахме майка ми, затова сега решихме да викнем свекитата. Добре, с идването получихме безброй съвети как да си гледаме детето, даже не съвети, а укори, че не го гледаме добре. После, едно безкрайно дуднене, че сме решили да раждам вкъщи(ама им беше кеф като видяха бебето 1 час след като се роди!). Нямаше едно наше решение, което да не бъде оспорено
Като се роди детето и големият взе да прави проблеми, а на малкото се появиха колики, обстановката се напрегна и накрая се стигна до скандали, в които обясниха на мъжа ми как да си оправел семейството, че бил под чехъл, как сме лоши родители, как не сме им давали да се занимават с детето (голямото, защото аз съм го била нахранила 2 пъти и съм искала да го сложа да спи или защото съм разхождала бебето след като е яло) и какво ли не още (докато аз, родила преди 3-4 дни, ревех през това време).
За да се подобрят нещата и да не се стигне до гонене на роднини решихме аз да съм възможно най-малко при голямото дете докато те се занимават с него (основните проблеми идват от различия в разбиранията ни за възпитанието). Резултат след 3 седмици: в момента то не ме иска изобщо и иска само баба си. Познай на мен колко ми е приятно да се пищи за баба когато аз тръгна да го слагам да спи или да го водя на градина. Може да звучи ужасно, но определено започнах да ревнувам и страшно съжалявам, че за да не се стигне до скандали с тях се отделих от детето си.
Мога да пиша още часове за това как го отучиха от неща, които сме го учили с месеци и как го научиха на други, например да го носят (дете на 2 години и 3 месеца, което като иска нещо, което не може, вместо да му се обясни бива грабнато и замъкнато някъде другъде), или да си хвърля играчките и да удря хора и да ни рита кучето(за да се оправяло в живота, не кучето, а детето, естествено   ), но няма смисъл. За мен поуката е: ако си МНОГО близка с тези, които ще ти помагат: покани ги. Ако можеш да им кажеш всичко, което не одобряваш, без да те е страх, че ще се обидят и ще се изпокарате, и ще ти помагат без да очакват в замяна на това да им оставиш да правят каквото искат с голямото ти дете. Ако ли не: недей. Помощта е голяма, но психическото натоварване е огромно. Аз лично се колебаех също като теб как ще се справяме сами, е, единственото, което чух тоя месец, откак те са тук е "Вие сте лоши родители, няма да се оправяте сами". Е, това колко ми помогна, как мислиш? И дали предпочитам да ям готвено всеки ден и да ми е чисто, отколкото да съм спокойна и да си играя с детето ми без да ми се дават непрекъснато съвети какво да му говоря и какво не! Няма да споменавам за хормоните, дето и без това те тресат и още повече утежняват ситуацията, но за които очевидно хората на по 60 години не са чували, че съществуват!
Аз съм не 100, а 1000% сигурна, че ще се оправя и без тях, и съм сигурна и за теб, че ще е така. Всички тук се оправят без баби и дядовци, та ние ли няма да се оправим?
То стана голямо съобщение, но, както казах, дано съм ти помогнала да вземеш добро решение.
Леко раждане и дано се радваш скоро на малко бебче!
Поздрави, Сара