Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 22 дек. 2005, 11:44 ч.
  • Преглеждания  753  Мнения  9  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 67
Бях в началото на 4-тата седмица когато разбрах че сам бременна. Една седмица радост купихме си книги, дрехи за бременни и какво. Ставам една сутрин и почвам да кървя. Доктора ми каза да лежа и да пия папаверин-не помогна. На другия ден айде в болницата -инжекции,изледвания,прегледи. После хоп пълна упойка и кюртаж. И това съсипаха ми живота от игли, тръбички и др. Сега лежа в къщи и пия антибиотици които ми съсипаха стомаха. Та се чудя какъв е шанса всичко да е ок и дали си заслужава. Разбираш че си бременна малко радост и после какво? Девет месеца се чудиш дали всичко е наред дали няма да стане нещо във всеки един момент. 9-месеца живееш заради него, но нямаш никаква гаранция че днес или утре няма да се случи нещо и да абортираш. Ако успееш идва раждането-болки и маки които няма да забравиш. После какво едно бебе ревящо което иска цялото ти внимание постоянно. И което те откасва от работата от приятелите от всичко. И оттам нататък ангажимент за  цял живот-няма мърдане. Може да ви изглеждам детемразка или др но в момента точно това си мисля. Какъв е шанса и дали си заслужава? newsm78

Реклама
# 1
  • Враца
  • Мнения: 4 463
Първо да ти кажа, че ужсано съжалявам за случилото се и напълно ти съчувствам и те разбирам.
В момента всичко това ти е прекалено прясно и затова се чувстваш така. Нормално е, това не е детемразещо чувство, според мен си уплашена.
Ако нямаш други проблеми, приеми че такива неща се случват и когато си готова опитай пак.
Успех ти желая!

# 2
  • Мнения: 21
Това е твой личен проблем дали искаш или не искаш бебе.
За всяко нещо в живота си има рискове, няма нищо сигурно на този свят.То по тази логика с нищо не трябва да се захващаме, защото може да не се получи нищо.
А относно за ревящото бебе, което те откъсва от приятели и удоволствия малко не съм съгласна с теб.Живота с бебе или без бебе е такъв какъвто ти си го подредиш.Да кажат тук жените с бебета толкова ли е трагично да имаш дете.
Не гледай толкова песимистично на нещата.
Помисли трезво.Може би мислиш така, защото са ти се случили такива събития.Всеки има такива моменти.
Успех ти желая Wink

# 3
  • Пазарджик
  • Мнения: 1 029
Съжалявам за болката,която и ти си преживяла. Sad
Това,което описваш е моментно чувство.В следващият момент отново ще чакаш,броиш дните и ще се надяваш,че всичко ще е наред.Желая ти следващата ти бременност да е лека и успешна!Не се предавай,без борба! Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 160
Мими, абсолютно си права за всичко и въпреки това си заслужава 100%. Много съжалявам за това, което ти се е случило. Гаранции нищо и никой не може да даде. Дори бременноста да мине добре и раждането да е леко - всичко друго остава в сила: бебето ще те дранзи, мъжа ти ще те вбесява, ще се отдалечиш от приятелите си, няма да можеш 1 ангажимент да поемеш, без да се съобразиш с бебето и пр., и пр. НО ВЪПРЕКИ ТОВА СИ ЗАСЛУЖАВА!!! Вярвам,че като отмине болката от преживяното и ти ще мислиш така. Дано всичко при теб да е наред занапред! Hug

# 5
  • Мнения: 67
Много ви благодаря вече се чувствам по-добре. Наистина споделената болка е полвин болка. Мерси. Hug

# 6
  • Пловдив Белащица
  • Мнения: 1 444
Mimi_leo, да си призная честно и аз изпадам в такива размисли понякога. Желая да имам дете от както се помня. Години чакам него -подходящия мъж да бъде баща на децата ми и най-важното да желае да има дете. И въпреки всичко, от както разбрах, че имам проблем има моменти, в които изпадам в тези размисли, които ме плашат. Толкова да желая да имам дете, а да разсъждавам така. Че то ще ми е бреме за цял живот. А знаете ли кое е най-гадното. Мисълта, че толкова се боря за това дете, а живот и здраве като стане ще е бебе 1 година и после още 5-6  ще го гушкам, ще влезне в пубертет, ще има гадже и аз пак няма да имам бебе.

# 7
  • Мнения: 178
Мими нека и аз да ти споделя нещо от личен опит. Ти си загубила нещичко, което не е било оформено даже - а  аз го видях след кюртажа /5 месец/ и беше човече... Не се отчаях като теб и сега синът ми е на 12 години. Всяка една минута си заслужава!!! Дори в момента чакам второ.../дай боже! защото и аз имам сега някакъв проблем/ Но това е без значение... Запомни едно- не се отчайвай и се моли да изпиташ майчинските чувства, защото това е най хубавото усещане в живота и после намираш сили да се бориш с него...УСПЕХ!

# 8
  • София
  • Мнения: 7 718
Мими, ти не си готова  да се бориш.
За теб наистина не си струва.
Добре е, че си го осъзнала сега, защото по-късно можеш да направиш една крехка детска душичка нещастна.

# 9
  • Мнения: 7 474
Успокой се, сега всичко ти е още прясно , като мине време ще забравиш.Някои неща които казваш са вярни-децата могат да бъдат най-голямато щастие в живота ти ,но и доста си тровиш нервите с тях. Въпросът е докато дойде време да станеш майка живот и здраве да не пропуснеш своя собствен живот!!!Желая ти да бъдеш много щастлива със или без дете!!!  bouquet

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт