Как обичаме децата, без да ги разглезваме?

Въпроса си е доста комплициран и сложен... 

1. Си е до дете.
2. Си е до житейската ситуация на момента...
3. Дали е нужно чак толкова много да се гали, гушка и разглезва един бъдещ джентълмен  ?!

През '97г. бяхме бременни аз и на наши добри приятели жената. Ние нямахме претенции откъм пол, но те много искаха момиче, че да могат на воля да си го глезят. Ми не стана. Те си имат син, а ние дъщеря. Боже, това наше дете от целувки порастна. Колко ми са се карали баба ми и майка ми, че чак пък толкова не се целували децата. Да, да, ама не. Яко си се глезихме и целувахме. Трябва да призная обаче, че баща й е като бащата на Дария. Всичко й позволява и тя само него търси, ако кажа НЕ. В отговор на което на 5-6г. имахме чудна хубавица, егуист и глезла. Всичко й се даваше и отстъпваше, а тя не знаеше, че може да има и друго.

Но аз родих пак, когато тя беше почти на 6г. и ето, че всичко си дойде на мястото. Тя се преобрази и стана друго човече. По-отсъпчиво, по-сговорчиво и въобще за всичко можех да й разчитам. Пак я глезя и милвам (обаче тя пък от мен не търси милувки, а само от баща си), но като че ли с малкия прекалявам. Ама той е малък мъж и не знам дали съм права?! Все пак не искам мамино синче да имам след време... И ето чак сега разбирам, какво искаха да кажат нашите приятели с приказката за женското чедо и глезенето.

Но пък от друга страна малкия е толкоз гальовен и обичлив и само се гушиме с него...за мен той си е още бебе, малък, сладък, благ. И не се стърпявам да го милвам и целувам постоянно  . Въобще страшен тандем сме с него, както пък от друга страна са щерката и татко й...

Та и пред мен седи таз дилема, daniabc !!! 

При нас напоследък започна да преобладава отказ от целувки или да се избърши след тях.
когато е направила нещо понякога успяваме с обяснение и мек тон да се разберем, но има и такива моменти, в които се караме и тогава ми става много мъчно, но избягвам след това да я целувам за прошка, случвало ми се да й казвам колко ми гадно след като съм и се скарала, но и обеснявам, че да не ми е така трябва да ме слушка.
Баща й е човека от който има респект, а той по-малко и се кара от мен,но не му дава никакви целувки (само понякога го връща, за да си я получи).
При нас също съществува момента да спи между нас, за което аз съм половината извън спалнята, този проблем незнам как ще се разреши на този етап.

А може би по този начин си търси внимание като прави подобни бели, знае че след наказанието ще има ласки. Може би трябва да избереш по неприятно за него наказание. Аз бих наказвала сина си като го оставям сам, за няколко минути в зависимост от възрастта в стаята му. За сина ми, това ще бъде най лошото наказание, той мрази да е сам. Но не бих му позволявала да ми прави подобни поразии, ще има караници сериозни, наказание и обяснение, защо това е лошо. Не бих го лигавила след това и той да ми прави същите номера, защото наказанието не му е проблем, но с радост ще чака ласките след това, това си е чист стимул. Аз също много целувам и мачкам сина си, но той също е любвеобилен, идва и сам се гушка понякога, дори и да съм му се скарала той идва да мен хваща ме за краката и като го взема се гушка в мен. А татко му почти никога не го глези, и поради тази причина предпочита моята компания.

Ха така, Шани, точно същото съм замислила и аз да сторя на Дариа и баща й. Само дето съм си поръчала момчета-близнаци. Каква партия ще ми бъдат само 

Пожелавам ти ги от сърце

И аз си мислех, че това прекалено целуване и гушкане ти скапва авторитета.
Поне при мен е така, аз нямам никакъв авторитет засега пред малкия, моите препоръки се подминават все едно нищо не е казано.
А като се му направи забележка друг, слуша в повечето случаи. Или ако тръгнат да му се карат, тръгва да се гуши в мен.
При мен не иска да яде, не иска да ходи в тоалетна, все неща, които при свекърва ми и бавачката ги прави без протести. Какво да го правя?
Иначе като се прибера, се залепва като марка за мен и не ме пуска, като се опитам да го сваля, вика и крещи. По едно време си мислех, че е заради кърменето, но вече съм убедена, че няма нищо общо, защото през деня не му давам, пък и той не си иска.
Успокоявам се, че е временно положение.