Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Висше образование
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 223 отговора


Мнения: 2 248
Темата "Скъпите университети" не е подходяща, за да пусна тази статия. Иде реч за българските университети и качеството на висшето образование. Макар да сме я дъвкали тази тема доста. Какво ви е мнението за тази програма за обучение на стажанти?

Ставаме оазис за евтино висше в Европа
Плащаме на бизнеса да взема стажанти
Брюксел дава 90 млн. за обучение на студентите във фирми, казва Сергей Игнатов

България да произведе двойно повече висшисти до 2020 г. - това е една от препоръките, които ни отправи Брюксел. Какви са предизвикателствата пред родните и американските университети и как образованието и бизнесът най-сетне да намерят пресечна точка, "Стандарт" попита просветния министър проф. Сергей Игнатов.

- Проф. Игнатов, какво да очакваме от закона за висшето  образование, който трябваше да бъде готов до края на годината?

- В края на ноември ще има среща на министрите, на която ще  обсъдим програмата за модернизация на системите на висшето образование в Европа.  Ние сме участвали активно в разработването й, затова законът стъпва и на нейната  база. В него са заложени две големи теми - усъвършенстване на управлението и  финансирането на университетите. Трябва да се повиши академичната автономия на  висшите училища, които са финансирани от държавата. Това означава да премахнем  пречките в управлението на собствеността на вузовете и да се освободят  преподавателите от всякакви несвойствени за тях дейности, за да се концентрират  върху основната си работа. Всеки университет трябва да положи усилия за  създаване на един добре обучен мениджърски състав, който да го управлява, и  сменящо се академично ръководство.
 
- Мениджърите да бъдат без мандат?
 
- Мениджърската структура трябва да бъде по-постоянна, за да  може наистина да се освободят учените за академични дейности. Другото ни желание  е финансирането да стане по-динамично. Сега ние дадохме до 10 на сто  допълнителни пари на професионалните направления с най-висок рейтинг. В новия  бюджет вече разликата между добрите и изоставащите ще е до 25 на сто от  финансирането. Тенденцията е да увеличаваме това, колкото се може повече. Обаче  основният проблем е свързан с взаимодействието с бизнеса. И най-вече със  стажовете и практиките. На университетите им предстои така да си пренастроят  програмите, че стажовете да бъдат активната част от целия обучителен процес.  Това е и стимул за студента, защото той още по време на обучението се свързва  със съответните фирми и вероятно после ще остане на работа там.
 
- Как ще придумате бизнеса да наема стажанти, след като се  знае, че той масово отказва?

- Няма нужда да ги придумваме. Имаме 90 млн. лева европейски  пари, от които ще плащаме по време на стажа както на студента, така и на ментора  във фирмата и наставника от университета. Това е най-добрата връзка между висши  училища и бизнес, с която разполагаме. Съвсем наскоро имах разговор с фирми,  които ни умоляват да проведем разговор с университетите да обявят повече бройки  за прием в информационните технологии. Питах ги: "От колко имате нужда?", а те  отговориха: "От хиляди". Ще предадем посланието им на университетите и  предполагам, че през март, когато се утвърждава новият прием, те ще бъдат  готови. Проблемът е, че сега университетите правят програмите си според  преподавателите, с които разполагат. Няма я обратната логика - да поръчаме  курсове и да намерим тези преподаватели. В момента има дори стартови заплати на  младите специалисти в ИТ сектора от 3500 лева, като доходите им са конкурентни  на тези в Европа. А няма кадри! Ето едно свободно поле за всички университети.  Ако те предложат добри условия, това може да спре изтичането на български  студенти в чужбина. В областта на стажовете имаме предвид и професионалните  гимназии. Сега в средното училище практиката в реална работна среда е 60 часа, а  вече ще имат възможност и за 240 часа, осигурени с европейски средства.

- Сменя ли се принципът на финансиране на  университетите?

 
- Ректорите са много против финансирането по броя студенти.  Това е англо-саксонският принцип. Ако вземем числата, какво ще видим - в Европа  в момента около 27 на сто от работещите имат висше образование. Искането е до  2020 г. да са около 40 на сто. Затова една от основните задачи е да създадем  широк достъп до образование и да дадем възможност да се увеличи броят на  специалистите с по-висока квалификация. Ако ние достигнем 36 на сто, ще бъдем  щастливи. Ръководствата на университетите казват: "Дайте ни усреднено  финансиране, пък ние ще решаваме колко да приемаме. Може и по-малко, но да бъдат  по-добрите". Въпросът е обаче, че динамиката на днешното време изисква пазарът  да се насити с хора с все по-висока степен на образование. Тези с докторска  степен трябва да бъдат не само в академичните среди, а и в индустрията. Нашето  изоставане спрямо САЩ и Азия се дължи и на това, че хората, обучени като  изследователи, не намират реализация в бизнес средата. Ние в България приемаме  стария стереотип, че такъв човек го чака само академична кариера. Поради това  нямаме бурно иновативно развитие на индустрията. Проливат се сълзи, че  българският бизнес всъщност е чужд. Но той е чужд именно защото българският  интелект не отива там. Това е другият голям проблем - освен че трябва да се  увеличи броят на хората с диплома за висше образование, бизнесът трябва да се  отвори за хората с докторска степен. Тук имаме голямо изоставане. Интересно е да  се направи една статистика колко души по нашите фирми са с докторска степен.  Дори в Министерския съвет сме само трима - министър-председателят, аз и  Дянков.

- Как ще постигнем 36 на сто висшисти, когато и сега  университетите приемат дори с тройка?


- Не може да затворим системата и да кажем: "Ще приемаме само  отличниците". Университетите трябва да пренастроят своите учебни планове. Трябва  да дадат възможност през първите две години да се изравнят нивата на най-добрите  и хората, приети с по-ниски резултати. Да се въведат повече общообразователни  курсове. Това може да запълни недостатъците от гимназиалното образование.  
 
- Университетите да довършват работата на гимназиите?

- Не, не да се дублират и да вършат работата на гимназиите.  Въпросът е, че ние сме свикнали с университет гимназиален тип, но от по-висше  ниво. В него всички влизат в едни коридорни програми и ги следват до  завършването си. За да стане тази промяна, трябва да има работеща кредитна  система. И студентите да имат изборност. Той може да дойде с тройките и да се  окаже, че ги е получил заради тази задължителност, при която по всички предмети  трябва да показва върхови резултати. Университетите трябва да влязат в тесен  контакт със средното образование. Нищо не пречи те да акредитират част от  обучението вътре в гимназиите, дори в средните училища да преподават професори.  Вузовете ще могат да приемат в определени професионални направления хора от  дадени гимназии направо в трети или пети семестър. Ако той е от НПМГ или СМГ,  защо трябва да почва от първи курс заедно с други, които са с по-слаба  подготовка. Може да им се даде шанс да започнат от трети семестър, като другото  го учат по индивидуален план. Вместо да се чудят в кой университет в чужбина да  отидат, ако знаят, че съществува такова преливане между гимназията и  университета, ще останат в България. Защото знаят, че ще спестят време - ще  завършат след две години.
 
И тук стигаме до проблема с мобилността, а тя е вързана с  проблема с кредитите. Европа вече иска от нас до 20 на сто от завършващите да са  учили в друг университет поне по един семестър - примерно по линия на "Еразъм".  Това е доста голям процент. Когато обсъждахме това на европейско ниво,  поставихме въпроса, че трябва да бъдем много внимателни към тези изисквания,  защото мобилността в повечето случаи е еднопосочна и води до изтичане на мозъци.  Другият ни голям проблем е, че трябва да станем привлекателни за най-добрите  учени и студенти от страни извън ЕС. Ние през юни направихме закон, който дава  такава възможност. И в момента всички източноевропейски страни искат нашия опит  и нашия закон за развитие на академичния състав. От САЩ получаваме писма, че сме  го направили като системата в Харвард.
 
- Споделяте ли препоръката на Българска стопанска камара  субсидията да следва студента дори в частния университет?

- Истината е, че я споделям, но в този закон няма да запишем  такова нещо. Защото българската среда не е готова да го възприеме. А и в момента  кризата е много тежка, нямаме толкова пари в хазната. Но трябва да оставим  отворена вратата, за да решим този проблем по-нататък. Частното образование, към  което кой знае защо продължава да има едно негативно отношение, всъщност е  изгодно за държавата, защото тя не инвестира в него, а получава готови  специалисти. Има още нещо, на което нашите студенти трябва да обърнат внимание -  европейската тенденция вече повелява да се плащат такси дори в университети,  където преди не са се плащали. И те ще стават все по-високи за магистърската и  следващите степени. Тази криза до голяма степен е резултат на огромни разходи в  социалната сфера. Сега се прави анализ доколко са били оправдани и идеята е  доста от тях да бъдат свивани. Това ще засегне образованието и моята прогноза е,  че цената му в европейските университети ще започне да се покачва. Заминавайки  там, част от нашите студенти ще бъдат принудени в средата на обучението си да се  върнат, тъй като ще им бъде трудно да плащат за обучението си. Така че България  остава по-привлекателното място - у нас засега увеличение не се  предвижда. /я на какво са се надявали...ех/
Цитирай


Мнения: 10 367
Наскоро четох това.
Накратко- бизнесът няма да наема стажанти, поради некачественото практическо образование, което дават "евтините" ни ВУЗ- ове /това- като преподавател бивш и като работила в частния сектор, с достатъчно познанства в реалния такъв/. Може да се случи, ако частникът има облаги от това и то докато има облаги. Напр. поемане на осигуровката на стажанта или част от нея, частично финансиране на възнаграждението. С очите си съм виждала и с ушите си- чувала четене на лекции от преди 20 години по материя, променяща се постоянно.
На второ място- смятам, че у нас не се използват широките възможности на дистанционното обучение. Примерно за инженери- много по- ценен би бил кадър, работил реално във фабрика по машини плюс теория, придобита във ВУЗ, но затова човекът следва да разполага със свободно време, с възможност да работи практически.
Навремето в средното ни специално образование си се ходеше лятото по месец на стаж. Наистина имаше ученици, които оставаха след това да работят по местата, в които са изкарали стажовете си, където ги познават и са ги учили. 
Чела съм и съм говорила с познати по въпроса, че в чужбина ВУЗ-овете развиват научна дейност. У нас това е възложено на отделна самостоятелна институция, каквато е БАН. За мен нещата не следва да се отделят по този начин.

Зле е въпросът с чуждите езици у нас.
И за него съм чела достатъчно статии и съм разговаряла с познати /българи в чужбина и чужденци/. В масовото ни училище чужд език не се научава. Системата яко ни куца. За последните 20 и кусур години специалистите следваше да се сетят къде и да се вземат мерки. Само бих предложила да отпадне недомислието по 30 деца да учат чужд език едновременно. Не знам такава методика да се прилага по курсовете, където децата основно поемат обучението си по чужд език, като се изключат езиковите гимназии. Напоследък и при последните се шири явлението за сертификат децата да допълват с курсове. Явно дори езиковата гимназия не може да предложи онова, от което децата се нуждаят /имам достатъчно познати с деца в езикови гимназии, познавам и учители/.
Хубаво е семестър в чужбина, но доста наши студенти няма какво да правят там, от тази гледна точка.

Предполагам че положението е сходно и по останалите предмети, но там не може ниското качество на родното ни образование да блесне в цялата си светлина. С чуждия език в чужд университет няма кого да се излъже. Имам познати, карали поне по година интензивен езиков курс в чужбина, за да започнат.

Скептична по отношение идеята, че с въвеждане на общообразователни курсове ще се запълнят празините от гимназиалното образование. Те са огромни, понякога са натрупани през целия курс на гимназиално обучение.
Всички сме чели /от интересуващите се/ за приема във ВУЗ-овете не с тройка, а с двой от матура. Как ще се запълнят тези, точно, празноти?
ххххххххххххххххххххх
"Парите следват ученика"- имахме тема преди няколко години. Продължавам да поддържам идеята и за училищата и за ВУЗ-а. Много съм за развиване на частния сектор- легално, не на сегашната база частен урок, като родителят да има избор изцяло да замести не особеното качественото държавно с избраното частно. Но като се дължи субсидия за човек, тя да го следва, съобразно избора му.
хххххххххххххххххххххх
Не виждам нищо по- глупаво от това да се гони бройка висшисти българи до нам коя си година. Четох за такива планове.
Бе ще им дадем дипломи не на 35%, а на 75%. И какво от това?
хххххххххххххххххххххххх
Във ВУЗ-овете не е налице приемственост на кадрите. Редица млади хора започнаха и си заминаха скоропостижно, т.к. не видяха възможност за развитие и реализация. Потърсиха такава на други места.
Когато аз преподавах, заплатата на асистент бе такава, че бе абсурдно да се издържам с нея. Аз и практикувах, което е полезно не само за издръжката ми, а и за професионалното ми развитие. Нещо повече- за мен това е задължително. Не виждам преподавател, който да се занимава само с чиста теория, да даде нещо качествено на студентите си. Обаче от мен започна да се иска 8 часов престой във ВУЗ-а. За какво? След лекции и семинари, консултации и изпити, аз спокойно мога да погледна и другата си работа. Тестове съм готвила и проверявала у нас. Системата бе крайно негъвкава. Не знам дали и как се е променила сега, 10 години по- късно.
Ясно на всички ни бе, че гилдията на възраст си пазеше местата- четяха се лекции, като се вземаха по 2-3 норматива и се гастролираше повече от циркова трупа. Но така, съвсем закономерно, си зейна една яма.
ххххххххххххххххххххххххх
Грешка е да се тръгне най- напред с кардинални промени във висшето образование. Това се очакваше още с появата с настоящия министър.
У нас големият проблем се корени още в основното и гимназиалното такова. Те просто са на издихания.
 
« Последна редакция: ср, 26 окт 2011, 07:52 от Judy »
Цитирай


Мнения: 557
 Peace
 Само с това не съм съгласна:
в чужбина ВУЗ-овете развиват научна дейност. У нас това е възложено на отделна самостоятелна институция, каквато е БАН
Не само че университетите развиват научна дейност (което, разбира се, е много положително), но личният ми опит показва, че някои от преподавателите се изживяват като твърде велики учени, за да се стараят за студентите или да общуват с тях като с бъдещи колеги (което вече е доста отрицателно).

Иначе не смятам, че бройката трябва да бъде водеща - това е върховна глупост. Обаче наистина има нещо сбъркано в сегашната псевдоелитарност на висшето образование. Нелепо е да се поддържа митът колко велико е да учиш в Софийския Университет, когато така или иначе половината ти колеги едва сричат (образно казано). Много по-добре би било да се приемат нещата такива, каквито са - а именно, че средното ниво е страшно спаднало, и да се вземат мерки за коригирането му, вместо да се кара по едни и същи програми и критерии и да се пишат тройки по милост. Щото след четири или шест години студентът с тройки и студентът с шестици ще имат равни шансове да опитат да взривят АЕЦ-а.
Що се отнася до въвеждането на общообразователните предмети, намирам го за направо задължително. Отдавна не са времена, когато хората с ищах към образованието са имали интерес към най-разнообразни области. В момента тясната специализация води до жалка липса на обща култура у хора с изключително висок ценз...
Цитирай


Мнения: 2 248
Обаче наистина има нещо сбъркано в сегашната псевдоелитарност на висшето образование. Нелепо е да се поддържа митът колко велико е да учиш в Софийския Университет, когато така или иначе половината ти колеги едва сричат (образно казано).

Според мен "колко е велико да учиш в СУ" отдавна не е мит вече.
Цитирай


Мнения: 557
Абе първо, зависи с какво сравняваш. За съжаление (предвид плачевното състояние там), пак си остава един от най-добрите в БГ. Ако в много хуманитарни, икономически и т.п. дисциплини например НБУ го превъзхожда, по отношение на точните науки май почти няма конкуренция. И второ, маса преподаватели продължават здраво да си затварят очите за това, как изглежда положението от другата страна. Аз лично имам впечатление, че митът се поддържа с всички сили, а и това само по себе си не е толкова лошо, ако успоредно се взимат мерки за реално подобряване на резултатите. И като говоря така общо за "преподавателите", трябва да отбележа, че лично познавам мнозина, които са наистина отдадени на работата си, невероятни специалисти и с много съвременен подход. Просто има и много други...
И нещо друго: като цяло, в цялата визия за висшето образование или поне по наблюденията ми в СУ, липсва "мотивация на студента". Някак се изхожда от аксиомата, че щом е пожелал да бъде студент в дадена специалност, той има готова ясна, твърда и силна мотивация и тя трябва по подразбиране да си остане такава следващите 4, 6 или 10 години. А няма човек, който да не се нуждае от поддържане на мотивацията, ако щете като уважение, създаване на условия за развитие и пр. - повечето не искат пари, само промяна в отношението и визията.
Цитирай

София

Мнения: 14 191
Държавните са като мастодонти, които декларират желание за промяна, но всъщност искат да си запазят работните места. Лежат на стара слава, особено СУ. Има факултети, които работят по проекти, ама други си я карат ден да мине - друг да дойде. За доста специалности НБУ бие СУ отвсякъде. Аз навремето имах много лошо мнение за НБУ, че е мижай да те лажем, ама се оказва обратното - много амбициозно и добре работят, включително по отношение на дисциплината и критериите за оценяване. Много добре направиха с общообразователните курсове на студентите по български. Много дръпнаха през последните години, направо удариха СУ в земята. Те, май затова двамата ректори си имат някаква закачка.

Айде, то пък стига вопли от този бизнес! Те пък, искат хем лев да не плащат за обучение на работниците си, хем да им се сервира на тепсия каквото им е нужно като кадри, пък не казват какво и колко им трябва! Нещо като "не знам как е, ама го искам веднага". Ми, нека бизнесът се поучи от западняците, да дава стипендии или да открива стажантски места, да "си поръчва" своевременно кадрите! Ама нъцки, бизнесът иска хем да получава наготово, хем да не участва никак, а само да прибира печалбата!
Цитирай

Далеч от самовлюбени администратори, модератори и ощипани булки

Мнения: 1 335
Цитат
Какво ви е мнението за тази програма за обучение на стажанти?
Надали ще има разминаване в мненията - митът за българското висше образование рухна окончателно това лято.
Някакви смешни измишльотини, наричани "програми" няма да го спасят и няма смисъл от тях.

Аз се чудя - остана ли все пак някоя специалност, която да "крепи" авторитет?
Медицина, Право, Архитектура...?
 
Цитирай


Мнения: 10 367
Цитат
Какво ви е мнението за тази програма за обучение на стажанти?
Надали ще има разминаване в мненията - митът за българското висше образование рухна окончателно това лято.
Някакви смешни измишльотини, наричани "програми" няма да го спасят и няма смисъл от тях.

Аз се чудя - остана ли все пак някоя специалност, която да "крепи" авторитет?
Медицина, Право, Архитектура...?
 

Каквато и да е специалността и какъвто и да е университета и програмата, ако не се започне от основното образование- няма смисъл. Ще продължим да приемаме на кило хора за обучение във ВУЗ, за да гоним бройки и проценти дипломанти, които не могат едно квадратно уравнение да решат, един поздрав на английски да отправят и един простичък текст по дадена тема да съставят.
Никой ВУЗ и никоя програма не може да запълни 12 години празнота.
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 1 960
сега попаднах на тази интересна тема и ми се иска да споделя малко личен опит

ИТ специалностите в университетите в БГ нямат необходимата материална база, за да генерират конкурентноспособни специалисти във всички области на ИТ, ОСВЕН в програмирането, където както знаем почти всеки комп. върши работа

още повече, че сега карам именно подобно обучение и мога да правя сравнения
в ТУ работехме на стари машини, със стари технологии и преподаватели с прашясало познание
грам нормална практика нямахме
нито тип trainee програми след завършването, както има тук за новозавършили инженери

тук (Шведско) работим с последните технологии и материали на CISCO, MICROSOFT, LINUX
като обучението си има една ръководна група, съставена от представители на големи ИТ фирми, които са поръчали това обучение и участват активно в съставянето на учебния план, за да се нагоди спрямо техните изисквания  и последните тенденции в областта

както и двата стажа, които ни предстоят, ще бъдат именно при тези фирми
и именно те после после назначават една част от завършилите

такова нещо в БГ не знам кога ще бъде приложено от големите ИТ фирми
за да получат, трябва да дадат, т.е. да работят заедно с университетите, за да получат добри кадри
но за тази цел се иска визия за бъдещето, а не само аутосорсинг за няколко години и до там
« Последна редакция: сб, 05 ное 2011, 10:45 от W'A'S'P' »
Цитирай

Далеч от самовлюбени администратори, модератори и ощипани булки

Мнения: 1 335
...  Никой ВУЗ и никоя програма не може да запълни 12 години празнота.

За празнотите в средното образование изобщо не говоря.
Аз полудявам от това, че деца без празноти се събират на едно място с такива, които 12 години са си "въртели синджира", но са влезли на n-то класиране или платено.
Голямата ми дъщеря вече е студентка (не в БГ) и имам някакви впечатления за разликите - все още малки, но достатъчни, за да си "плюя в пазвата" и да съм доволна, че не избра българския ВУЗ.
И почвам да се моля малката да не реши да остане тук, че при нея тази вероятност става все по-голяма (предвид посоката, в която иска да поеме).
Цитирай


Мнения: 1 039

На второ място- смятам, че у нас не се използват широките възможности на дистанционното обучение. Примерно за инженери- много по- ценен би бил кадър, работил реално във фабрика по машини плюс теория, придобита във ВУЗ, но затова човекът следва да разполага със свободно време, с възможност да работи практически.
Навремето в средното ни специално образование си се ходеше лятото по месец на стаж. Наистина имаше ученици, които оставаха след това да работят по местата, в които са изкарали стажовете си, където ги познават и са ги учили. 
Чела съм и съм говорила с познати по въпроса, че в чужбина ВУЗ-овете развиват научна дейност. У нас това е възложено на отделна самостоятелна институция, каквато е БАН. За мен нещата не следва да се отделят по този начин.


Judy, в Канада съществува  опция за кооп образование, т. Е студентите учат определен брой семестри, след което се наемат на работа за няколко месеца и така наколко пъти докато завършат. Обучението е по-дълго, но шансовете за намиране на работа нарастват.

Те и в България вузовете развиват научна дейност. Проблемът е в качеството, което пък е ниско заради липсата на ресурси. Сега е несравнимо по-добре от преди все пак. Имам много лични впечатления. За мен темата е прекалено сложна за дискусии, особено дистанционни.
Цитирай

софия

Мнения: 69
Много сте прави, проблемите в нашето образование са безброй и започват още от средното училище и с пълна сила се задълбочават във ВУЗ-вете. Университетът се интересува само таксата да е платена, а занишеното ниво на приема и на образованието са очевадни.Преподавателите, които нямат никаква мотивация, при положение че взимат жалки заплати, гледат само как да си пробутат учебника. Дипломата за висше, която има вече всеки втори гашльо и безработни вишисти бол. Както всичко останало в БГ всеки гледа да ти вземе парите пък после се оправяй.Абе въобще в края на деня се чудиш дали тия 4 год. "учение" не са отишли навятъра.
Май наистина образованието в чужбина в момента е най-доброто решение за децата ни. Повечето ми познати масово изпращат децата навън, сякаш да ги предпазят от болестта на нашата тъжа действителност. Tired
Цитирай


Мнения: 2 248
www.karieravbulgaria.com
http://tuk-tam.bg/
http://www.youtube.com/watch?v=smSU2Y_wpxk
Цитирай

до любимите хора

Мнения: 45
Съгласна съм с Night Air. Проблемите, пропуските и пукнатините в нашето образование /средно и висше/ са много и се задълбочават все повече. Всеки нов министър на образованието, за да се докаже колко е велик, прави свои промени, програми, включва нови предмети и се печатат нови учебници, кой от кой по-ненужни с излишна информация... Да не говорим за тоталната демотивация на учители и лектори първо да присъстват в часовете си и второ да преподават с желание, за да може да влезне нещо в кратуните на учащите... Малцина са тези, които наистина обичат професиите си и са отдадени. Тук искам да визирам и още един проблем, който се откроява все повече сред държавните ВУЗ-ве. В държавните учебни заведения, както знаете, заплатите са значително по-ниски и поради тази причина редица лектори, професори и учители не намират за нужно изобщо да се весват в час и се оказва, че отсъстват по-често от учениците и студентите. /Това важи включително и за Алма Матер/. И обратното, в частните у-ща, колежи и у-ти преподавателите не само присъстват, но и забележете, се стараят да са интересни за аудиторията си... Значи можело все пак... Отново опираме до парите и точно затова съм на мнение, че образованието в чужбина е по-стойностно, защото там дори държавна диплома ти отваря много врати и си тежи на мястото, докато нашите можем само да си ги окачим в спалнята и да си ги гледкаме с умиление и гордост...
Цитирай


Мнения: 2 248
България мина и Германия, осведоми Борисов студенти от 38 страни

Просветният министър даде странно обяснение защо българските младежи пият ракия в 6 сутринта
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 223 отговора