Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители на близнаци и породени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Plovdiv

Мнения: 355
Здравейте, мама съм на 2 момиченца, вече на 1 год, 2 мес., родени в 34 г.с.
Моля ви да споделите опит с прохождането, и най-вече дали се случи "навреме" или по-късничко, с оглед на това, че повечето близначета се раждат по-рано и в това отношение май изостават. Едновременно или по различно време? Успявате ли сами да ги озаптите в парка и вкъщи?
Аз гледах децата си сама вкъщи до годинката, сега имам детегледачка, която ги гледа докато съм на работа (по няколко часа на ден). И всъщност пак ги гледа един човек. И се справяме добре, но всеки казва "оооо, чакай да видиш като проходят".
С две думи - хем съм нетърпелива да проходят и леко притеснена, че още не са, хем се и притеснявам от това което ме очаква.....
Ще се радвам да прочета за вашия опит, кога и как проходиха вашите сладури.
Цитирай

Barcelona, Spain

Мнения: 2 052
Лаура проходи няколко след първия им рожден ден, Юлия около 10 дни по-късно. Сега много тичат и няма разлика в двигателните им умения. Правят и щуротии, опитват се тромаво да скачат.
В сравнение със "сами" деца прохождането наистина е малко по-късно, но не се притеснямай, няма да ти се размине тази голяма емоция Laughing. Може да проходят съвсем заедно, а може и с разлика в месеци, познавам такива близнаци, на ще проходят рано или късно, спокойно.
Колкото за "ада след прохождането" - е, не е чак толкова страшно в нашия сезон. И един човек може да се справи със всичко. Все пак сме на разходка само по около 2-3 часа на ден, от които една част минава в количката, понякога и в сън. Ако излизаме за по-дълго време никога не съм сама. Вчера бяхме за 6-7 часа на планина и им се отрази страхотно, търкаляха се по пътеки и треволяци и се правеха на големи, т.е. не искаха да ходят хванати за ръка,  много дивяха. Но като сме в парка по разни люлки и кончета се държат прилично, не се втурват напосоки и ме слушат, само откопчването от площадката е малко проблематично понякога.
Ако прохождането е през лятото мисля, че задържането им "в групичката" е по-трудно.
Вкъщи съм ги оставила да препускат колкото искат, коридорът е доста дълъг и като им писне да седят с играчки в някой дъждовен ден ги пускам да ритат топка в коридора и да търкалят едни колела там и ми е мирна главата за малко време, но достатъчно да досготвя, да перна една бърсалка по стаите или нещо друго подобно.
Никога не ми е гледал децата друг човек и не виждам защо трябва някой да го прави, след като не съм на работа. Не обичам чужди хора да ми се въртят из къщи, нито пък някой искам някой да се радва вместо нас на мъниците в тази толкова смешна и трогателна възраст, в която са сега. Само единия от синовете ми тръгна на ясли принудително на 11 месеца, е, хич не искам това сега да се повтаря. Планирам да продължа да си ги гледам без гледачки поне до 2 год. възраст (до към септември).
Цитирай

Варна

Мнения: 229
Лаура проходи няколко след първия им рожден ден, Юлия около 10 дни по-късно. Сега много тичат и няма разлика в двигателните им умения. .......... Но като сме в парка по разни люлки и кончета се държат прилично, не се втурват напосоки и ме слушат,

И при нашите момичета беше така: Виктория проходи малко след годинката, а Михаела - седмица след това. Само че, за разлика от Юлия и Лаура на Ведра, Вики и Хели са родени юли месец и прохождането им беше в разгара на лятото. Да не ви разказвам какъв "ужас" беше Smile. Извеждането им на разходка или на площадка от един човек, граничеше с мисията невъзможна Naughty. Винаги вървяха в противоположни посоки, винаги искаха различни неща ooooh!, ако едната иска да се люлее, то другата задължително трябва да е на пързалката...луд да станеш малко е #Crazy.  Но преживяхме и сега е много по-лесно. Вече са големи моми на по 2 г. и 5 мес. и всичко е ОК.
Ronya, успех с прохождането и много незабравими моменти с твоите принцеси Hug.
Цитирай

България-София

Мнения: 549
При нас имаше разлика в прохождането. Теодор проходи на 10 месеца, а Никола - два, три дни след първия им рожден ден. В началото е нищо - не са така самоуверени, но после - мен ме направиха разногледа. Това си зависи от темперамента на децата - има по-спокойни, но има и "диванета" (нашия случай) Crazy
От годинка и половина до към две не можех да си помисля да изляза сама (на година и 7 мес някъде вече не можех да ги вкарам в количката и до там беше употребата й), а и започнаха да се катерят дето сварят, а мен от това ме е много страх. Единия, пак има някакъв инстинкт за самосъхранение, но другия...ме прави #Crazy. Нещата вече се нормализираха, водят се за ръка и излизаме самички Wink . Така, че мила Ronya въоръжи се с търпение, пък каквото сабя покаже. Може твоите да за послушни, но по-важно е да са живи и здрави Wink
Цитирай


Мнения: 4 966
Нашите проходиха хванати за 1 ръчичка на 10 мес., но после много дълго ги беше страх да се пуснат самички. Киси се престраши чак в началото на 15-тия месец, а Еси в края.
Сега, за разходка, стоят или само в количката, или сме с още един човек и ги държим да ръка - навън са послушни и още не правят опити да ми бягат. Ситуацията е подобна на описаната от Веддра.
Вкъщи е малко по-сложно, защото сега могат да обикалят сами навсякъде, но сме заключили шкафовете и сме прибрали всички опасни предмети. Ходенето им дори ме улеснява, защото сега не се налага да ги нося, а и те спокойно могат да идват с мен в кухнята, докато готвя или върша нещо друго; сами отиват в хола да гледат анимационни филмчета; ритат топка в коридора или се гонят; танцуват; "помагат ми" за обличането - обикновено ми носят чорапките и пантофките си сутрин като станат и т.н.
Мен също много повече ме е страх от катеренето и от слизането от дивани, шкафове и др. - дори започнаха, ако не стигат някъде, да си примъкват табуретките на колелца, което ми изправя косите.
Сега се надявам, докато още времето е лошо да станат достатъчно стабилни и да не се отучат от държането за ръка  Praynig, за да мога през пролетта да ги извеждам сама в парка.
Цитирай

София

Мнения: 5 102
Моите проходиха от раз. Даже сега като си помисля аз прохождането май го пропуснах  newsm78 т.е видях им първите крачки, но не съм го запомнила като бавно, трудно и мъчително ( може би мама и Теди са на друго мнение Embarassed)Плами на около 12 месеца и малко Цвети 2-3 седмици след нея. Ходят доста стабилно и почти не падат ( изучили са се да падат на дупета или на ръце). Двиг. им умения по нищо не се различават от тези на връстниците им, даже нашите са едни от най-големите вихрушки в кварталните градинки  Crazy Crazy Crazy.
Цитирай

София

Мнения: 280
Нашите хубавици проходиха преди месец, т.е. на 1 год. и 1 месец. Имам предвид самостоятелно, иначе за пръстче ходиха поне 2-3 месеца преди това. Проходиха заедно. Ивка беше малко по-смела, пускаше се по-често и на по-дълги разстояния, но сега вече и Злати е така. А за сравнение с другите деца - кумците ни имат момиченце по-голямо с 3 дни, което проходи заедно с нас.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.