Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора


Мнения: 668
Здравейте!
Искам да попитам всички майки, които са бременни за втори път и всички с 2 деца, как се чувствахте по време на втората бременност, по-лека ли беше тя и по-лесно ли родихте.
Аз  нещо напоследък съм много объркана и едни такива негативни мисли ми се въртят из главата.Имам чувството, че няма да мога да се справя с 2 деца и неволно ще правя разлика между тях, няма да мога да ги обичам еднакво и все мисли от този род.
По време на първата бременност се чувствах толкова щастливи и изпълнена с оптимизъм, а сега...
Дайте ми идея как да се справя с тези мисли и изобщо дали е нормално да се чувствам така.
Цитирай

sofia

Мнения: 214
Здравей lessy

Несе претеснявай ще се справиш чудесно с две деца,ще видиш като дойде бебчо как и двете ще са ти мили и колко много ще ги обичаш.
Всяка бременост е различна както и всяко раждане.
Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане на едно здраво бебче.
Цитирай

Няма такава държава!

Мнения: 784
В момента доизносвам втората си бременост. При мен поне не е по-лека от първата, не чак тежко, но имах повече проблеми - повръщане, гадене, гъбички, по-уморително ми е, но това последното е заради детето - то си иска същите грижи, разходки и прочие и не се интересува, че на теб ти е тежко или трудно. За раждането още не знам, но в Майки имаше тема за второто раждане - там може да прочетеш. Колкото до обичта - защо се навиваш от сега? Изчакай да се появи малкия човек и тя сама ще си дойде - дали ще е същата или различна - какво значение има - ти ще си обичаш детето, не се съмнявай! И ще се справиш - организация му е майката. И за това имаше тема в Майки май.
Цитирай

Sofia

Мнения: 137
Мойте бременности доста си приличаха, може би втората беше дори малко по-лека. Но малко Smile
Затова пък децата нямат нищо общо, много са различни като характери.

Дали ще обичаш второто си дете, избщо няма да го коментирам Smile
Ще се справиш, има и трудни моменти, но минават.
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 874
Като ти гледам лентичките децата ти ще са с разлика горе-долу с каквато са и моите! Wink

Втората ми бременност беше като първата. Нямах разлика. Беше ми по-тежко защото все пак трябваше и след Деничка да тичам, но като цяло оплакванията от самата бременност ми бяха същите.

Второто раждане /нормално и двете/ ми беше по-трудно и болезнено, въпреки че бебката се роди значително по-малка от сестра си - 3 100 /голямата беше 3750/, но това може би се дължеше на факта, че второто раждане ми го предизвикаха 2 седмици преди термина поради налични причини. Факт е обаче, че беше по-бързо като времетраене от първото.

Докато бях бременна с втората щерка, почти не мислех за бебето- просто не ми оставаше време. От това се чувствах много виновна спрямо бебето, че като си спомна с първата бременнсот какво четене беше и вълнение а с втората нищо, неусетих кога мина пък камо ли да чета в коя седмица какво предтавлява и как се развива! Дори на моменти забравях в кой месец съм! Embarassed

Непрекъснато си мислех как сигурно няма да мога да го обичам второто бебе така силно както обичам първото си детенце и се чувствах като предателка пред нероденото бебче, чевинаги ще е недообичано милото. Да не пиша и колко съм си мислела, че немога да имам по-красиво, сладко и умно /малиии чак срам ме хваща-на мама гарджето Mr. Green/ дете от първата си дъщеря! Embarassed Rolling Eyes

Но о, чудо в мига в който гушнах бебето и изведнъж почувствах, че вече в сърцето ми са две същества които безумно обичам. И двете ми се струват и красиви, и сладки и умни  Mr. Green по свой си начин и въобще немога да напрвя разлика м/у тях. И двете ги обичам лудо и безумно и целувам и мачкам която хвана по-напред. Сега немога да си представя да съм с едно дете. ОБОЖАВАМ ГИ еднакво и двете ми принцеси! Love

Не мога да си кривя душата обаче да си кажа, че първите 2 месеца бяха кошмарни.  Бебката нон-стоп плачеше от колики - ама денонощно, нямаше спане в къщи и съответно всички бяхме доста поизнервени. Докато се нагодим към новата обстановка и свикнем /не само аз а и таткото и Дени/ с новото човече доста нерви изхабихме, но сега всичко си  е наред и се слушаме четиримата. Дори Дени вече като говори за нас винаги споменава и бебето, а преди винаги го игнорираше! Very Happy

В нчалото ми беше трудничко да се справя, но майка ми ми помагаше 1 месец като през деня беше при нас с Дени и бебето, а вечер си тръгваше. Сега се справям без проблеми / а дали е така ... Rolling Eyes/ Подредих си приоритетите в къщи и разбрах, че не съм перфектна и немога навсякъде да огрея и двете деца да гледам, да е чисто, сготвено, изпрано, изгладено. Така че върша нещата едно по едно за което остане време. Таткото помага доста и той. дени ходи на ясла и тогава успявам да свърша доста неща, но когато си е вкъщи гледам да се занимавам с нея!

Успех и не се притеснявай, ще се справиш! Леко бременеене и раждане!  bouquet
Цитирай


Мнения: 668
Irka, имам чувството,че това съм го писала аз. Чувствам се по същият начин, мислите ми са същите.След като прочетох написаното от теб се успокоих и се почувствах някак по-силна.
Искам само да те попитам как реагира голямата като видя бебето, в една стая ли спят, голямата даде ли я на ясла или си ги гледаш и двете
Цитирай


Мнения: 668
след като се роди малката ли я даде на ясла или преди това?
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 874
Дени я дадох на ясла 3 месеца преди да родя, за да свикне. Тя я прие много леко и мнооого обича да ходи при децата. Така че сега с яслата нямам проблем. Така се случи, че като родих /август месец/ яслата беше във ваканция и един месец Дени си беше вкъщи с мен и бебето. След това имаше 2 дни на адаптация отново в яслата, но пак си тръгна без проблеми. От тогава и не се е разболявала, освен леки хреми и кашляне, но "да чукна на дърво" бебето не е прихващала от нея. Веднъж и то беше със сополки ама се оказаха бактерии вероятно от родилното.

Не спят заедно. Дени я отделихме в друга стая, така да се каже /защото живеем в ателие без стаи, но й направихме нейно кътче далеч от нас/ още като разбрах, че съм бременна. Тя си свикна да спи там без проблеми. Бебката спи в креватче до нашето легло. Не си пречат със спането поне засега.

Дени от самото начало като че ли не му обръщаше много внимание на бебето. Гледаше го като кукла, но не й беше интересно. Даже й беше досадно всички да я питат "Какво прави бебето"! Не се сещаше да го гушка и мачка, освен ако аз не я попитам "Искаш ли да гушнеш бебето?" Изобщо го игнорираше като че ли го нямаше. Даже не й правеше впечетление то като плачеше, а бебката се дереше зверски.Но определено имаше доза ревност. Като сядах да кърмя и идваше и искаше да я гушкам, та много пъти с едната ръка гушкам бебето и кърмя, а Дени е седяла на другия ми крак и с другата ръка гушкам нея! Crazy Започна да не се отделя от мен и всяка свободна минутка искаше да я гушкам и нося. Тя и сега е така. Първия месец много трудно заспиваше. По-рано от 12.30ч. вечер не си лягаше, а и ние докато успеем да се организираме с къпане  и други подобни дейности ни костваше време. След това нещата се нормализираха. Започна да заспива рано - в 21.ч. вече спеше и съответно ние се занимавахме с бебето. Сега вече си играе аз докато кърмя, говори на бебето когато плаче, дава му играчки. Остана това, че непрекъснато иска да я нося, но предполагам и се надявам, че и на това ще му мине времето.

Но тя беше и по-малка на 1г.8м. Твоето човече ще е по-голямо като дойде бебчо и повечко ще разбира. Няколко месеца са си от значение на тази възраст. Дени сега е на 2г. и е доста променена от това което беше на 1г.8м.

Пожелавам ти да го приеме лесно бебето и само да му се радва! Smile
Цитирай

София

Мнения: 2 490
Здравей, lessy!
Като мама на две деца се включвам и аз по темата. Smile  
Бременността ми и двата пъти мина по еднакъв начин- леко и безпроблемно, с тази разлика, че първия път ми се беше прищипал един нерв на крака и почти не можех да ходя през последния месец, а втория път това не се случи. Синът ми беше на 3г. и половина, когато забременях втори път. Той вече беше доста самостоятелен и не се усещах по-уморена, отколкото първия път, когато нямахме други деца. Мисълта и грижите за него здравословно ме разсейваха да не се вторачвам много-много в бременността си и в дребните неразположения. Много ми беше приятно, че и той заедно с мен се вълнува за бебето, че разговаряме на тази тема и заедно го чакаме.

И двете ми раждания започнаха по един и същи начин- с изтичане на водите. И двете бяха сравнително бързи- първият път за два часа, вторият път- за 3 и половина часа. При второто раждане разкритието ми беше по-бавно, за сметка на това пък самото изгонване стана за броени минути. Най-съществената разлика може би беше в това, че вторият път ме беше много повече страх да не ми се случи нещо, защото вече мислех и за сина си.

Относно гледането на две деца мога да кажа, че от една страна е по-трудно, от друга обаче е по-лесно. Лично аз втория път бях много по-подготвена да гледам две деца, отколкото бях подготвена първия път да гледам едно. Способността ми за организация на грижите по децата и на времето ми беше неимоверно нарастнала в сравнение с първия път. Допълнително облекчение беше и това, че Косьо ходеше на градина. Така половината от деня прекарвах с малката, а другата половина от деня и с двамата. Косьо ми беше незаменим помощник в гледането на бебето. Когато бяхме сами с него и бебето у дома, тя лежеше в бебешкия шезлонг, а той й правеше компания, като гледаше телевизия, или просто се занимаваше в стаята, където беше и тя. Така аз можех по-спокойно да си върша домакинската работа. Косьо й подаваше бибата или дрънкалката, ако тя се размънкаше. Помагаше ми и за всякакви дребни неща, от рода да ми подаде памперс или дрешка. Да не говорим, че имах с кого да си говоря, а не само да седя с часове сама с бебето.

За обичта към двете деца изобщо не се притеснявай и не го мисли! Когато се роди Зорница, разбрах, че любовта към децата не е торта, която се реже на все по-малки парчета с всяко родено дете. Напротив, любовта става още по-силна и всеобхватна и разбираш, че и 5 деца да родиш, обичта ще ти стигне за всичките.  Smile

Така че гледай позитивно напред и не се притеснявай излишно! Ще видиш, че ще се окажеш по-подготвена, отколкото си очаквала.
Цитирай

София

Мнения: 2 490
Забравих да кажа, че сложих Зорница да спи с Косьо в една стая още като се върнахме от родилното. Той я прие много положително. Малко преди това бяхме му купили ново голямо легло, а по-малкото детско, на което той спеше дотогава, бяхме оставили за сестричката. Като резервен вариант бяхме сложили в хола едно креватче от тези сгъваемите- имахме го още от Косьо. Там я слагахме през нощта, ако много плачеше, но това ставаше рядко, защото Косьо не даваше да я изнасяме от стаята, искаше да спи само с нея.  Very Happy
Изобщо, Косьо беше и продължава да е един прекрасен брат на Зори. Никога няма да забравя какво каза, когато я видя за първи път  в болницата:" Мамо, ти си избрала да родиш най-хубавото бебе!" Hug
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Изобщо, Косьо беше и продължава да е един прекрасен брат на Зори. Никога няма да забравя какво каза, когато я видя за първи път  в болницата:" Мамо, ти си избрала да родиш най-хубавото бебе!" Hug
newsm51
Много се надявам и моят Самуил да е такъв добър батко!
Цитирай

София, точно под звездите

Мнения: 415
Първата ми бременност мина бързо и леко, раждането /нормално - 7ч./ също...
Втората доста по-тежка - по-голямо бебе, което носех доста ниско - много ми пречеше, тежеше, болеше ме кръста, не можех да лежа по гръб, нито да седя дълго време /раждах права/...Раждането /нормално/ - по-бързо /4ч./ по-добре бях подготвена - какво да очаквам и какво да правя - екипа каза, че отдавна не е имал толкова изпълнителна родилка Embarassed.
След като се прибрахме от род. дом всичко беше наред, бебето основно спеше, а аз имах достатъчно време за бати /а и той ходи на градина/. Баткото отдавна спеше на втория етаж на легло над спалнята, а бебешкото го сложихме седмица преди да дойде бебето.
Скоро обаче Коко започна да се глези - не може да се обуе, не може да яде сам, иска да го обличам #Crazy Трудно ми беше - единия се кърми, а другия вика от тоалетната да го бърша  Shocked
Доста внимателно си подбирах думите, обръщенията, реакциите, упреците, поощренията, за да не остане баткото пренебрегнат или огорчен...
Много обичам децата си, но не еднакво, защото те не са еднакви!
Различни са и затова се единствени, неповторими и ценни!
Имат различни желания и потребности ...
Сега /бебето проходи преди 5 седмици/ много се обичат и страхотно се разбират, играят заедно, търсят се, баткото го храни, а бебо много го слуша...
Цитирай

София

Мнения: 2 490
Много обичам децата си, но не еднакво, защото те не са еднакви!
Различни са и затова се единствени, неповторими и ценни!
Имат различни желания и потребности ...
  202uu

Цитирай


Мнения: 668
sweetkids_mama, докато четях ми се стори толкова вълнуващо да имаш 2 деца, че май ми се иска колкото се може по-скоро да родя.
Дано и моят син бъде такъв добър батко, засега е много любвеобилен и грижовен, дори му купихме една кукла-бебе да свиква и се грижи за нея, е понякога е бие, хвърля и т.н. Very Happy
Но пък ще е много малък за да разбира точно за какво става дума и едва ли ще е възможно да ми помага.
Ние още се чудим къде да спи баткото: в отделна стая или да си остане при нас и да сложим и другото легло в спалнята, но ако бебето много се буди нощем ще е по-добре да му обзаведем детската стая.Само дано не се почувства пренебрегнат.
Да ви кажа аз първия път родих мноооого трудно и сега си мисля за планово секцио, защото не искам пак да изживея същото.Не става въпрос за болката, нея мога да я понеса, но стресът и страхът, че нещо не е наред и не се знае дали детето ти ще оживее не мога да го понеса.И благодаря на Бог, че всичко завърши благополучно и сега детето ми е живо и здраво, енергично, забавно.... за мен е просто съвършено.

Цитирай

спретната къщурка край селО Сливен

Мнения: 7 430
Леси, и аз съм на твоя хал и от време на време се замислям как ще се справям и с двете, особено ако Вики не е тръгнал още на ясла...но си го повтарям, че не съм първата - няма да съм и последната и все някак си ще се справя...Както казват мамите - в началото ще е по-трудно, но после всичко ще си дойде на мястото Hug

Аз се извинявам за въпроса, но искам да попитам Ирка или другите мами на какво легло сложихте големите патета да спят и колко време преди това.Понеже сега малкия спи в кошарата, но трябва да купим легло (и аз не знамкакво) за да свиква да спи в него, но си мисля, че е още малък и може да пада и т.н.
Моля ви дайте съвет Hug

Ивинявай Леси за отклонението Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора