Здравейте!
Отдавна съм в този форум, но поради някои съображения съм с ново име.Само ще кажа, че съм от мамите септемврийки.
Ето накратко какво се случи с мен и моето прекрасно детенце.
С моят "прекрасен мъж" имахме връзка в продължение на 10 прекрасни години.Запознахме се още като студенти в първи курс, почти веднага заживяхме заедно,след това се дипломирахме и се преместихме в неговия град, където той започна работа в фирмата на семейството си.Всичко вървеше прекрасно, имахме чудесен дом, бяме материално обезпечени и много се обичахме.Миналата година решихме да имаме дете и аз почти веднага забременях. Оженихме се през март месец тази година.Почти веднага след сватбата, той много се промени - стана мълчалив и затворен, избухваше често, пътуваше постоянно и изгуби всякакав сексуален интерес към мен. Отдавах всичко това на бременоста си и на напрежението в работата му.Много пъти се опитвах да говоря с него, но без успех - казваше, че това което се случва с него не е моя работа, но нямало нищо общо с мен - имал си проблеми, които не искал да споделя с мен.Това продължи докато се роди детето.Една седмица, след като ме изписаха от болницата, той ми каза, че искал да се разделим, защото се чувствал зле и бил много депресиран, не му било приятно да се прибира в къщи и затова постоянно отсъствал.Няма да ви казвам какъв шок изживях и как се почувствах, след това което ми каза.Отново го попитах за причината, но той не ми каза нищо конкретно.Постоянно увърташе но ме уверяваше, че няма друга жена и аз му вярвах безрезервно.Пожела да се разделим, и тъй като аз съм от друг град ме накара да се изнеса с детето от апартамента, като ме увери, че ще идва свяка седмица и ще ни издържа. Намерих си квартира по обявите в нета и той ни уреди транспорт и помогна в преместването.Само ще уточня, че родителите ми живеят в малко градче на 40км. от града в който съм сега.След като се преместихме, той ми каза, че искал да го оставя намира за да се опита да преодолее ситуацията в която е изпаднал.Да обаче, навръх Коледа се случи нещо, което ме накара да прозра истината! Той си имал любовница, която не е знаела за моето съществуване!!!Тя живее и работи в София, но му е обещала, че ще се премести при него и затова той е бързал толкова да ни разкара.След като истината излезе наяве той започна да ме притеснява със заплахи и психически тормоз.......иска да се разведе възможно най-бързо! Започнаха едни обещения, че ще купи жилище на името на детето, в което да живеем, за голяма издръжка, че ще ми помогне да си намеря работа и т.н.Да обаче, той иска да разчитам на честната му дума и ми предлага да подпичем споразумение, което по никакъв начин не го обвързва.Аз не се съгласих и съответно отново започна да ме заплашва.........
Сега не знам какво да правя...детенцето ми е едва на 4 месеца, засега все още ни дава пари, но не знам какво може да реши утре.Затова искам да се установя някъде и да започна работа възможно най-скоро, докато все още мога да си позволя дтегледачка.Сега живеем на квартира, но в град, който няма голям потенциал.От друга страна тук имам приятели , а и родителите ми са наблизо, въпреки , че и двамата работят и не могат да ми помагат много.Иска ми се да се установя в София,но не знам дали ще мога да се справя сама........
Отдавна съм в този форум, но поради някои съображения съм с ново име.Само ще кажа, че съм от мамите септемврийки.
Ето накратко какво се случи с мен и моето прекрасно детенце.
С моят "прекрасен мъж" имахме връзка в продължение на 10 прекрасни години.Запознахме се още като студенти в първи курс, почти веднага заживяхме заедно,след това се дипломирахме и се преместихме в неговия град, където той започна работа в фирмата на семейството си.Всичко вървеше прекрасно, имахме чудесен дом, бяме материално обезпечени и много се обичахме.Миналата година решихме да имаме дете и аз почти веднага забременях. Оженихме се през март месец тази година.Почти веднага след сватбата, той много се промени - стана мълчалив и затворен, избухваше често, пътуваше постоянно и изгуби всякакав сексуален интерес към мен. Отдавах всичко това на бременоста си и на напрежението в работата му.Много пъти се опитвах да говоря с него, но без успех - казваше, че това което се случва с него не е моя работа, но нямало нищо общо с мен - имал си проблеми, които не искал да споделя с мен.Това продължи докато се роди детето.Една седмица, след като ме изписаха от болницата, той ми каза, че искал да се разделим, защото се чувствал зле и бил много депресиран, не му било приятно да се прибира в къщи и затова постоянно отсъствал.Няма да ви казвам какъв шок изживях и как се почувствах, след това което ми каза.Отново го попитах за причината, но той не ми каза нищо конкретно.Постоянно увърташе но ме уверяваше, че няма друга жена и аз му вярвах безрезервно.Пожела да се разделим, и тъй като аз съм от друг град ме накара да се изнеса с детето от апартамента, като ме увери, че ще идва свяка седмица и ще ни издържа. Намерих си квартира по обявите в нета и той ни уреди транспорт и помогна в преместването.Само ще уточня, че родителите ми живеят в малко градче на 40км. от града в който съм сега.След като се преместихме, той ми каза, че искал да го оставя намира за да се опита да преодолее ситуацията в която е изпаднал.Да обаче, навръх Коледа се случи нещо, което ме накара да прозра истината! Той си имал любовница, която не е знаела за моето съществуване!!!Тя живее и работи в София, но му е обещала, че ще се премести при него и затова той е бързал толкова да ни разкара.След като истината излезе наяве той започна да ме притеснява със заплахи и психически тормоз.......иска да се разведе възможно най-бързо! Започнаха едни обещения, че ще купи жилище на името на детето, в което да живеем, за голяма издръжка, че ще ми помогне да си намеря работа и т.н.Да обаче, той иска да разчитам на честната му дума и ми предлага да подпичем споразумение, което по никакъв начин не го обвързва.Аз не се съгласих и съответно отново започна да ме заплашва.........
Сега не знам какво да правя...детенцето ми е едва на 4 месеца, засега все още ни дава пари, но не знам какво може да реши утре.Затова искам да се установя някъде и да започна работа възможно най-скоро, докато все още мога да си позволя дтегледачка.Сега живеем на квартира, но в град, който няма голям потенциал.От друга страна тук имам приятели , а и родителите ми са наблизо, въпреки , че и двамата работят и не могат да ми помагат много.Иска ми се да се установя в София,но не знам дали ще мога да се справя сама........
Въобще ситуацията е отвратителна, особено сега по празниците, когато знам, че е с нея и си празнуват.Така ми се иска да и вдигна телефона и да и разкажа с какъв идиот си има работ, но знам че от тава няма да се почувсвам по- добре. 
