Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

София

Мнения: 2 403
Здравейте
Много ми е любопитно с какво чувство напуснахте България? Имам предвид първия път, когато заминахте.
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Не го приех като напускане, дори и сега не го приемам така. Не знаех, че ще е за по-дълго, просто така се стекоха нещата..Тогава приготвих багаж за 3 месеца, а съм тук вече 3 години. Съдба!
Цитирай


Мнения: 1 854
Смесени, което е нормално за мен, както всяко начало с такава крачка напред!
Бях щастлива, че ще сменя начина си на живот, хората около мен, обстановката - с 2 думи всичко ще бьде различно. Бях в сьщото време и тьжна, защото оставям най-близките си хора в БГ. Но пьк сьс сьвременните средства за бьрза и евтина комуникация не е проблем за поддьржане на постоянна врьзка, плюс и факта, че сьм на 2,5 часа разстояние от София сьс самолет и по всяко време мога да се прибера.Казвала сьм на майка ми, че ако живеех в Бургас(примерно), пак нямаше да се виждаме често Wink
По трудно е за хората, които не живеят в Европа, чийто идване до БГ е трудно и скьпо.
Относно напускането - вратите винаги са отворени и когато поискам мога да се вьрна, стига това да е по-доброто решение за семейството ми.
Цитирай

На пода

Мнения: 4 399
Mного тъжно ми беше. Изплаках си очите и имах чувството че живота свършва за мен. Пък и тогава нямаше много възможности за комуникации извън телефоните. Е-мейлът беше нещо много екзотично в България. Бях пуснала страшни връзки за да осигуря един акаунт на майка ми, който тя делеше с други хора и трябваше да ходи на определено място за да го ползва. А Интернет беше лукс до който единици се бяха докосвали. Ей какви времена бяха... и колко писма получавах... А сега няколко картички за Коледа и рождения ми ден, всичко друго минава през компютъра. Но пък за сметка на това вече избщо не съм тъжна когато напускам БГ, чувствам се все едно заминавам за съседния град.


Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 087
аз имах олово в краката си като се ка4вах на самолета първия път, просто страх пред неизвестното, но то моето си беше авантюристи4но на4инание, но се оказа, 4е бог напред и аз след него помага Praynig. слу4их и на добри хора по пътя, а и се надявах да не попадна сред 4овекоядци #2gunfire. аз не се с4итам за емигрант спрямо бг, там си имам семейството и приятелите, а  и много спомени.  за себе си мога да кажа, 4е ако не бях жена вероятно щях да съм пътешественик,такава съм по душа, но хубаво е да има 4овек къде да се завръща. Hug Peace
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
с никакви, не съм предполагала,че толкова време ще отсъствам от дома, нито пък съм планирала да емигрирам Rolling Eyes

така се случи, но и нищо не се знае
Цитирай

Israel

Мнения: 1 366
Умирах от страх! Не знаех една дума и имах 75 долара в джоба. От днешна гледна точка ми се вижда лудост, като се има предвид, че аз самата бях на 20, а детето на 14 месеца. От друга страна - Слава Богу, че така се получи.
Цитирай

Boston, MA

Мнения: 3 055
Моето преживяване е може би нетипично, като гледам предишните отговори. С огромно желание напуснах България - беше точно след Жан Виденовото фиаско, родителите ми загубиха пари в банковия крах, със свръхинфлацията заплатата ми за няколко седмици стана невероятно смешна, а и в личен план беше идеалният за мен момент да се откъсна. До този момент може би наивно си мислех, че нашият "преход" ще трае няколко години, но всички събития тогава ми подействаха като студен душ. Първоначално заминах с намерение само да поработя в Близкия Изток, културния шок беше сериозен, но след това спечелих зелена карта и се преместих в Щатите. Не съжалявам за тази първа от много крачки, които съм направила в отговорността си към себе си. Липсват ми близки и приятели, но живота ми се промени коренно в положителна насока. Някои хора твърдят, че си "тежат на мястото" в България, за мен е било различно. Не изключвам възможността да се преместя обратно един ден, и сега се радвам като се връщам за ваканция, но след 2-3 седмици си искам моята къща и моето легло.
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
и моите бяха смесени
от една страна ми беше много тежко, мъчно. плаках сигурно до италия, но не си бях виждала мъжа от година и кусур, та този факт ми попиваше крокодилските сълзи Mr. Green
Цитирай

Bath, UK / Варна

Мнения: 1 581
Аз тръгнах, за да се съберем с мъжа ми след 1-годишна раздяла. Оставих хора, които обичам, на които държа, но тръгнах с радост. Пък и да видя малко какво не й харесвате на Европата  Laughing
Обаче идеята да се върнем никак не ни е чужда и на двамата, така че още не съм "напуснала" България...
Цитирай


Мнения: 3 424

Ох, такива работи... Като се качвах на самолета се извисих в пряк и преносен смисъл. Имах чувстото, че това е свободата, ето го краят на мъките, пред мен само рози...Докато не кацнах в Украйна и не се научих да си обичам безкрайно страната, да оценявам хората си и както бях писала в една друга тема: да подхождам правилно към ситуацията. Blush

Ваше Величество, една Ваша съименичка е имала много по-злочеста
участ в собствената си родина, така че Вашето не е толкова страшно.
Шегата настрана. Струва ми се много достоверен разказ.
Което е и най-жалкото. Да се радваме, че не сме в Украйна обаче, нали така.
Цитирай

Хамбург

Мнения: 382
Аз нямах време да се усетя какво всъщност ми се случва, като че ли си бях полирала мозъчето и се съсредоточавах върху други грижи... Въпреки, че бяхме планирали заминаването повече от 6-7 месеца преди това. Като цяло най-много се тормозех за пътуването - беше началото на зимата, тръгвахме с кола и валеше сняг. Чакаха ни над 2200 км. После се наложи да се върнем още веднъж до София и пак обратно. Така за 2 седмици направихме 7000 км. Бях безумно изтощена. Едва, когато бях тука, започнаха грижите. Мойто пиле започна работа. А аз останах насаме със себе си и излезнаха всички страхове. От всичко най-много ми липсваше работата, мойта си! Семейството - не бих казала, много отдавна се бях отделила от тях. Приятелите - безумно страдах за тях и за скитането из планините, и че не можех да избягам на Витоша за да тичам нагоре, докато не мога повече да говоря и мисля.
« Последна редакция: сб, 21 яну 2006, 12:17 от Nessa »
Цитирай


Мнения: 2 952
  Аз пък....изобщо не осъзнавах напълно ,че заминавам "завинаги" (както се казва) , а не на работа или на пътешествие.Не виждах  по-далече от  "едно пътуване" ....Не  знаех как ще ми е тъжно за нашите.....това не отминава, а просто се уча   да го приемам философски.От друга  страна тук съм обичана , тук обичам, тук е семейството и живота ми.....не е временно....добре,че  човек не осъзнава  всичко из един път Very Happy ...така...Сега и от  двете  страни по летищата плача.....имаше  една песен....".ти..сърцето ми   разсече..с..половин  сърце....съм вече... Wink"  Та   и аз ....ами така ще е ....надявам се синът ми да  говори български достатъчно  добре , за да общува с нашите.....Това  зависи от мен ... Peace
Цитирай

спретната къщурка край селО Сливен

Мнения: 7 430
И аз като другите...тръгнах без да си мисля, че ще оставам тук за дълго...макар и да емигрирах...за това сега не мога да си го простя.Ако осъзнавах какво правя, може би никога нямаше да направя тази крачка Sad
Цитирай

Кебекуйка

Мнения: 3 930
С mеня6ти се постоянно настроения, преобладава6то бе6е все пак интереса къm непознатото, предизвикателството, тръпката, вреmе и mясто за съжаление няmа6е.

4естно казано тръгнах и  с 4увство на известно облек4ение Embarassed, а за ре6ението да еmигрираmе не сmе съжелявали нито за mиг (поне засега).
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора