Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Заедно с бебето – трима в леглото

публикувано във вестник Ню Йорк Таймс, 29.12.2005г.

Дженифър Джакович е прекарала по-голямата част от живота на 5-месечната си дъщеря, отклонявайки въпросите на приятели, роднини и случайни хора за това как и къде спи Хлое. Но след като чула, че д-р Ричард Фербер, най-прочутия експерт по детския сън в страната, е смекчил предупрежденията си срещу това родителите да спят с бебето, тя започва да действа по друг начин.
„Сега споменавам новите виждания на Фербер, като същевременно откровено признавам, че спим заедно”, казва госпожа Джакович, инженер от Сан Диего. Тя е разпространила сред приятелите си новината, че Хлое спи в същото легло с нея и съпруга й Джон, компютърен програмист. „Чувствам се сякаш са ми дали зелена светлина, че това е ок”.
Семейство Джакович са част от растящата група американски родители, които споделят леглото си със своите бебета - нормална практика в останалата част от света, която се е превърнала почти в табу в тази страна. Анкета, проведена от Националния институт за детското здраве и човешкото развитие National Institute of Child Health and Human Development показва, че около една пета от родителите с деца до 8-месечна възраст казват, че бебето обикновено споделя леглото с тях – това е три пъти повече, отколкото преди 10 години.
Тази тенденция изглежда е задвижена от увеличаването на броя на работещите майки, които кърмят. Според тях това им позволява да поддържат връзката със своите бебета и все пак да се наспиват. Но предвид преобладаващото негативно отношение в обществото, много родители казват, че са се чувствали принудени да крият начина, по който са организирали съня си чрез споделяне на общото легло.
Признание за влиянието на д-р Фербер е, че дори неохотното му кимване в полза на тази практика в различни интервюта вдъхнови един вид излизане от нелегалност сред споделящите леглото с децата си родители.
Транскрипти на новините в медиите и появите му в ток-шоута от последния месец циркулират в интернет и се цитират в групите за игра.
„Макар че не е нужно да се защитавам, е хубаво да имаме това съгласие”, казва мисис Джакович. Както и много други родители, тя никога не е имала намерение да спи с дъщеря си. „Бях на мнение, че споделянето на леглото с децата е само за разни хипита”, добавя тя.
Но 30-годишната госпожа Джакович бързо открива, че спи по-добре, когато не се налага да става посред нощ да кърми Хлое. За да направи нещата по-удобни, семейство Джакович сваля преградната решетка от луксозното креватче на Хлое и го премества до новото си легло с по-голям размер.
Старият д-р Фербер не би одобрил това. В бестселъра си от 1985г. „Разрешете проблемите със съня на вашето дете” той съветва родителите да оставят бебетата да плачат на интервали до 45 минути без да реагират, за да ги тренират да спят сами. Ако детето плаче толкова силно, че повърне, родителите трябва да изчистят и отново да излязат. „Ако го възнаграждавате за повръщането с оставането си при него, само ще го научите, че това е добър начин да получи каквото иска”, пише д-р Фербер.
Според книгата родителите, които вместо това вземат детето в леглото си, вредят на развитието на детето като индивид и вероятно просто се опитват да избегнат собствените си интимни проблеми. „Ако установите, че предпочитате да спите с детето си”, предупреждаваше той, „трябва да анализирате много внимателно собствените си чувства”.
Практикувана от милиони родители и широко препоръчвана от педиатрите, ферберизацията и вариантите й съвпадат с американското желание у децата да се насажда независимост от най-ранна възраст. Оставянето на бебето да спи в собственото му легло отговаря също на типично американската тенденция на организацията на съня да се гледа като на нещо сексуално, а не социално, казват някои антрополози.
Притесненията за сигурността също добавиха своя дял към консенсуса против споделянето на леглото, така че това бебето да се постави на режим за трениране на съня започна да се разглежда като признак за доброто му развитие подобно на пълзенето или появата на първото зъбче.
Сега, във вълнението около публикуването на преработеното издание на книгата на д-р Фербер той признава, че техниката му не е подходяща за всички бебета и че децата могат да развият здравословни навици за сън и в леглото на родителите.
Говорителят на издателите на д-р Фербер, Марша Бърч, вицепрезидент на рекламния отдел към Touchstone Fireside, клон на  Simon & Schuster заяви, че той е изненадан от интереса към неговата позиция относно споделянето на общо легло и че д-р Фербер, директор на Педиатричния центъра за проблеми със съня към Детската болница в Бостън, няма да коментира докато не бъде публикувано новото издание през март.
„Той тотално подцени реакцията”, казва Марша Бърч. „Изобщо не предполагаше, че това ще се превърне в наистина голяма новина”.
Но промяната на д-р Фербер предизвика триумф сред някои родители, които се сблъскваха с критика заради неподчинението си към американското мнение, че бебетата трябва да бъдат научени да спят сами. И в хода на битката по отглеждането на децата, която се превърна в толкова идеологична, колкото е и интимна, други твърдят, че реабилитацията е необходима. Не толкова от страна на д-р Фербер, колкото от страна на родителите, които следват учението му с евангелска жар.
„На следващата консултация с педиатъра, на 12 месеца, ще ми достави удоволствие да повдигна въпроса”, казва Кристина Харисън за дъщеря си Алиса. Г-жа Харисън, на 29г., оставила Алиса да плаче докато гласа й пресипнал заради натиск от страна на педиатъра. „Беше ужасно”. 
Госпожа Харисън решила да спи с Алиса докато тя се почувства по-щастлрива от това да спи в собственото си легло.
Стефани Лазур, 31г., се надява да покаже клип от интервюто на д-р Фербер по канала ABC News  на шефката на съпруга си, която им подарила две книги на д-р Фербер като подарък за бебето. „Тя идва у нас и размахва пръст пред лицето на бебето, като казва: „Трябва да се научиш да се самоуспокояваш”, казва г-жа Лазур. „Не че аз се чувствам критикувана. Чувствам се сякаш бебето ми бива критикувано за това, че не спи”.
Натискът да не спят с бебето идва не само от роднините и другите родители. Много педиатри обезкуражават тази практика, понеже се опасяват да не би родителите да смачкат и затиснат бебето. Но въпросът за това какво отражение има споделянето на леглото върху Синдрома на внезапната детска смърт е решен. Миналия месец комисията по СВДС към Американската академия по педиатрия публикува становище, с което обезкуражава родителите да споделят едно легло с бебетата си.
Но собствения отдел по кърмене на Академията опонира, че споделянето на леглото е безопасно в много случаи и може да е от полза за бебетата, защото улеснява кърменето. А епидемиологично изследване, публикувано есента в списанието Pediatrics не открива повишен риск от СВДС за деца над 11-седмична възраст, освен ако майката е пушачка.
„Някои от опонентите на споделянето на леглото продължават да поддържат становищата си независимо от научните доказателства”, казва д-р Мартин Лар, който е автор на документа относно споделянето на леглото.
Споделянето на общо легло отдавна е прегърнато от привържениците на д-р Уилям Сиърс и неговата философия на „привързаното родителство”, който отхвърля предишните методи на д-р Фербер като жестоки. Поддръжниците на Фербер на свой ред осмиват споделящите леглото с децата си родители като жертващи себе си и романтичната си връзка в името на разглезването на детето, което има нужда родителите да поставят граници.
Но много от новите родители, които спят с децата си, изглежда основават организацията на съня повече върху смесица от прагматизъм и удоволствие, отколкото на специален подход към родителството. Някои събират заедно големи по размер матраци, други се сгушват по-близо един до друг или импровизират всяка нощ. Креватчетата и кошарите се превръщат в практични складове за играчки и пране.
Рита Хънт Смит, 39г., детска библиотекарка в Хърши, Пенсилвания, започнала да спи заедно с първия си син Езра след като прекарала мъчителна нощ да го слуша да реве в креватчето му в другата стая. След това тя започнала да оценява близостта, която споделянето на леглото внесло между Езра, нея и съпругът й Кърт, графичен дизайнер. Днес 3,5-годишният Езра прекарва повечето от нощите в собственото си легло, докато 14-месечния син на семейство Смит, Флетчър, спи с тях. Може би съпругът й е подкрепил идеята, защото има по-голям син от предишен брак, смята госпожа Смит, макар че би искал повече място в леглото, което е 3 на 6 фута.
„Той знае, че ще дойде ден, когато те няма да искат даже да са в същата стая, в която сме ние, така че нека се наслаждаваме сега”, казва госпожа Смит. Когато се събуди, Флетчър, който едва се учи да говори, поздравява родителите си с „хийя”.
Госпожа Смит споделя, че е била много прикрита по въпроса за споделянето на общо легло, но е започнала да говори повече по време на бебешките четения на книжки, които води. Нейната майка обаче „продължава да смята, че завинаги съсипвам навиците за сън на синовете си”, казва тя.
Експертите по детско развитие казват, че вероятно д-р Фербер реагира на натрупаните във времето от издаването на по-ранната версия на книгата му изследвания, които поддържат схващането, че бебетата се раждат с различен темперамент и че най-добре се спомага за развитието им, когато родителите са способни да се адаптират към индивидуалните им нужди.
„Ясно е, че децата с различен темперамент имат нужда от различни неща през нощта, точно както и през деня”, казва Сара Харкнес, директор на Центъра за изследване на културата, здравето и човешкото развитие към университета в Кънектикът.
Д-р Харкнес, която провежда междукултурно изследване на навиците за сън на бебетата в няколко страни, казва, че няма изследвания, които да подкрепят връзката, начертана първоначално от д-р Фербер и други между ученето на бебето да спи само и способността му да развие самостоятелност.
„Това е американски мит”, казва д-р Харкнес. „Няма нищо лошо в това да се мисли как децата да бъдат научени на самостоятелност, но съществува зле насочен стремеж това да се прехвърля към области, където не е подходящо с оглед на развитието им”.
Някои родители, които споделят общо легло с децата си, казват, че нямат нужда от експертен съвет за да решат къде трябва да спят децата им.
„Без да имам намерението да проявявам неуважение към д-р Фербер, нямам нужда от неговото мнение да одобри виждането ми, че да спим заедно е най-здравословното, сигурно и естествено решение за съня на моето дете”, пише в имейл Кристи Бъкстън, 29г., микробиолог от Портланд, Орегон. „Човекът, който оказа най-голямо влияние и радикално промени вижданията ми за споделянето на леглото е моето дете”.


« Последна редакция: нд, 15 яну 2006, 20:47 от hedra »
Цитирай


Мнения: 6 142
Браво на Хедра за положения труд!  smile3501
На мен най-много ми хареса това:
"The individual who has most influenced (and radically changed) my beliefs about co-sleeping is my child."
Цитирай


Мнения: 6 142
Този д-р Фербер - или Фърбър newsm78, бил голям нацист, бе хора! Знаех си аз, че има нещо в тоя Babycenter, за да не го харесам. (да ме прощават някой запалени негови фенки Wink)
Цитирай

София/Варна/Стокхолм

Мнения: 1 896
Браво, Хедра!
Чудесни новини и точно навреме.  Peace
Вече започнах да пращам статията на приятели.
Цитирай

Германия

Мнения: 6 913
Благодаря!  bouquet
Цитирай


Мнения: 6 884
Благодаря!  bouquet
Обаче-Das Englische birgt noch viele Geheimnisse. EmbarassedТъмна Индия ми е инглиша.
Цитирай


Мнения: 1 366
Благодаря! Хубава статия, ама как заобиколно се измъква този Фърбър!
Цитирай

CA- AB

Мнения: 2 959
Хедра, благодаря ти мила за направеният труд.
Страхотна статия, особено след публикацията в Дир- БГ за някаква майка в БГ как задушила детето си докато спяла. Аз получих толкова предупреждения от мъжа ми относно спането ми с Дана. А Др Фербър го намразих още преди 1г когато му прочетах "прослувутата" книга която ми беше препоръчана от всички лекари и мед. сестри към които се обръщах за съвет тук, след това намерих форума...
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Вижте и тази тема в Родители в чужбина: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63426.0. Явно там пък се чуват все повече мнения в подкрепа на съвместното спане и против насиването на бебетата към "самостоятелност".

Радвам се, че стигнах до идеята за съвместно спане с дъщеря ми, без да я подлагам на варварските методи, прилагани от някои майки в статията (които също са стигнали до тази идея в резултат на опитите си). Сега се опитвам да я отделя от нашето легло - от залепено до нашето го слагам перпендикулярно, главата ми е точно до нейната - защото ми се струва, че като е до мен, спи по-неспокойно и се буди повече (вече е на 2 г 3 м). От снощи резултатът е: много трудно заспа и не искаше да е сама, но после спа много по-дълго и спокойно (аз също).
« Последна редакция: чт, 05 яну 2006, 22:23 от emem »
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
Аз не прочетох Фебер да си променя мнението относно спането на децата. Останах с впечатление, че в статията се говори за това, че децата се различни и не при всички методите на Фебер успяват или са удачни. Беше споменато нещо за интимността и какви са отнишенията между родителите, когато те избират да спят в едно легло с децата си - струва ми се интересно да се човек да се замисли над това.
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Бамби,Фербер не си променя мнението относно начините за приучаване на децата да спят сами - но е направил важен пробив в развитие на възгледите си,като вече не отрича категорично това децата да спят в леглото на родителите и признава,че децата са различни и не при всички подходът му е удачен (според мен е безкрайно неудачен за всички деца - ама това е лично мнение).
Цитат
Now, in a flurry of publicity for a revised version of Dr. Ferber's book, he has allowed that his technique is not suitable for all babies and that children can develop healthy sleep habits sleeping in their parents' bed.

И още малко за причината,поради която си променя възгледите:
Цитат
Child development experts have said that Dr. Ferber was likely to be reacting to accumulated research since his earlier edition

Колкото за факта,че родителите били имали сериозни психологични проблеми или някакви задни мисли,за да им хрумне да спят с децата си - това е само една от многото причини да смятам,че възгледите му са съвършено неправилни.За себе си съм напълно наясно защо спя с дребната - за удобство при кърмене и защото към удобството се прибавя и удоволствие,което с нищо не е по-различно от удоволствието постоянно да си гушкаш прекрасното бебе - както и защо не съм спала по същия начин с баткото (защото той за разлика от нея си заспиваше сам от раждането и чудесно си спеше в легло,долепено до моето и не съм го кърмила,за да ми пречи това,че е в отделно креватче - т.е. пак до удобство опираме).А ако някой като Фербер се опитва да ми вменява идейки,че това е поради подсъзнателни лесбийски мотиви,желание да се превърна в обсебваща майка или незадоволен копнеж по физическа близост,просто стреля ужасно далече от целта Laughing
Цитирай


Мнения: 1 202
Не знам дали сте гледали филма '' Meet the Fockers'', продъжение на ''Запознай се с родителите ми''. Там героят на Роберт Дениро възпитава внучето си по метода на Ferber- учи го да говори чрез картинки, още преди детето да може да говори, не го вземат като плаче при никакви обстоятелства, не си играе с обикновени играчки, а само с разни подходящи- като например кукла на Айнщайн  Laughing.

Иначе му даваха кърма на бебето, която майката предварително е изцедила, а Дениро беше направил изкуствени гърди, също като на дъщеря си, и си ги слагаше  35.

Зетят обаче беше възпитаван по съвсем различен начин- attachment parenting, и до 9 годишна възраст спал в леглото на родителите си.

Доста ирония и закачки имаше и към двата стила, особено към този на Ferber.

Като цяло, и моето мнение по въпроса е, че човек не трябва да изпада в крайности и излишно вторачване и следване на даден модел!
Цитирай


Мнения: 1 366
Като цяло, и моето мнение по въпроса е, че човек не трябва да изпада в крайности и излишно вторачване и следване на даден модел!

Точно така! И не само нуждите на детето трябва да се дискутират, а и на родителя - важно е той да приема за естествен начина по който отглежда детето си. Аз съм спала и с двете си деца, защото го намирам за естествено и удобно. Но  тези , на които това им пречи или ги смущава, да спят отделно, няма лошо. Ако те се чувстват добре, значи и детето няма нищо против. Но задължително трябва да се има предвид и реакцията на детето. И в двата случая да се изпада в буквализъм е вредно. Само с едно категорично не мога да се съглася - детето да спи в отделна стая. Това дори може да е опасно.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Фербер се опитва да ми вменява идейки,че това е поради подсъзнателни лесбийски мотиви,желание да се превърна в обсебваща майка или незадоволен копнеж по физическа близост,просто стреля ужасно далече от целта Laughing

 hahaha hahaha hahaha
Защо не му драснеш едно писмо на тоя Фербер, тикувиж си преразгледал методите Wink
Цитирай

София

Мнения: 3 162
На мен ми е все едно какво мисли Фербер и как си променя идеите, щото никога не съм го чувала (виж термина ferberization май ми е познат - като начин за дресиране на бебета), нито ми е влиял по някакъв начин. А и на много хора в България едва ли им говори нещо, така че много важно, че си променил възгледите. По-важно ми се струва, че в момента има цялостна вълна в посока към съвместното спане с децата (както прочетох в темата на чужбинските мами), и че тази вълна явно достига до много хора и променя техните възгледи. Но трябва да се вземат под внимание и предупрежденията за съвместното спане. Съвсем скоро дискутирахме иманно тези рискове покрай задушеното детенце и това ми се струва единственият смислен аргумент евентуално против такава практика.

Иначе това за сексуалните отклонения са пълни глупости - аз пък бих могла да твърдя, че майка, която не желае да спи с детето си и това не й е приятно, има нещо сбъркано в майчиния си инстинкт. Не го твърдя - да не скочите сега тези дето си спят без децата - а просто казвам, че бих могла да го изтъкна като контрааргумент на другото.

Примерът с Meet the Fockers, между другото, е много готин и красноречив.

Ето и един цитат от изследване на Харвард по въпроса:

Children Need Touching and Attention, Harvard Researchers Say
[/b]

America's "let them cry" attitude toward children may lead to more fears and tears among adults, according to two Harvard Medical School researchers.

Instead of letting infants cry, American parents should keep their babies close, console them when they cry, and bring them to bed with them, where they'll feel safe, according to Michael L. Commons and Patrice M. Miller, researchers at the Medical School's Department of Psychiatry.

The pair examined childrearing practices here and in other cultures and say the widespread American practice of putting babies in separate beds -- even separate rooms -- and not responding quickly to their cries may lead to incidents of post-traumatic stress and panic disorders when these children reach adulthood.

The early stress resulting from separation causes changes in infant brains that makes future adults more susceptible to stress in their lives, say Commons and Miller.

"Parents should recognize that having their babies cry unnecessarily harms the baby permanently," Commons said. "It changes the nervous system so they're overly sensitive to future trauma."

"There are ways to grow up and be independent without putting babies through this trauma," Commons said. "My advice is to keep the kids secure so they can grow up and take some risks."

(Благодаря на Basilisk за линка: http://www.news.harvard.edu/gazette/1998/04.09/ChildrenNeedTou.html)
« Последна редакция: пт, 06 яну 2006, 17:31 от emem »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора