Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

София

Мнения: 3 930
Предстои ми връщане на работа, когато бебо навърши 5 месеца (такава е уговорката ми с работодателя). Става ми мъчно само при мисълта, че по цял ден няма да виждам слънчицето си. Интересува ме, знае ли някой от вас дали на тази възраст децата разбират какво става и има ли вероятност да се травмира. Ако е така, как да направя най-безболезнено да мине раздялата?
Помогнете ми, тази мисъл не ми дава мира.
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
При първите години от живота му е много важно майка му да е до него... Аз бих предпочела да напусна работа от колкото да си оставя детето.
В тази възраст то не разбира и едва ли ще се травмира, но липсата на майка му след време ще окаже влияние в живота му. Аз още обвинявам майка си за това, че ме е пратила в седмична ясла и после в седмична детска градина, точно когато имах най голяма нужда от нея, нея я нямаше, виждах я само събота и неделя.
Разбирам, че ти е трудно, сигурно е ужасно да трябва да оставиш детето си. Моя приятелка също и се наложи на тази възраст да остави детето си много и беше трудно, но нямаше избор имаха кредит, а мъжа и не вадеше достатъчно пари. Гледа го гледачка, вижда го предимно през уикенда и понякога вечер, но обикновено има домакинска работа и не може да му обърне достатъчно внимание. Детето предпочиташе тати, защото познаваше предимно него. Изтърва първото му зъбче, първите му крачки и т.н., но пък в работата просперираше. Винаги е било така едното за сметка на другото. Не може и вълка да е сит и агнето цяло.
Не искам да прозвучи грубо, все пак това е моето мнение, избора си остава твой. Ти знаеш най добре и ще направиш правилния избор, успех!
  bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 228
Зуки,

Тинка е права, но понякога човек няма избор. На мен ми предстои това, което и на теб. След 2 мес. (дай Боже да мине всичко както трябва и да се роди бебо жив и здрав) ще започна обратното броене до връщане на работа...

Още от сега ми се плаче, но нямам избор. Вярвам, че няма да изпусна важните моменти в живота на моето момиченце, защото колкото и да е трудно да се съчетават двете неща, заряда, който семейството ми ще ми дава, е най-важен и няма да се изтощи. Това не е кариеризъм. Такъв е живота. Ще се справим. Няма да се травмира детенцето ти, ако ти си майка на място. Това не означава да си все до него физически!
Цитирай

Мелбърн, Австралия

Мнения: 3 115
Аз се върнах на работа когато дъщеря ми навърши 4 месеца. Гледа я детегледачка. Ползвам 2 часа за кърмене като платен отпуск така че съм на работа от 10 до 17 часа. Трудно е, но не е невъзможно.
Не мисля че бебка се е травмирала от това че мама не е до нея непрекъснато. Вечер като се приберем и започват едни игри, наваксваме за целия ден Smile Сутрин преди да тръгна на работа е същото Smile Беба се развива отлично, стана едно вечно смеещо се бебче Smile Малко  ми е трудничко защото вечер след като заспи към 22.30-23.00 започвам с домакинската работа, която няма край, ама какво да се прави, не се оплаквам  Smile

Е, случват се и такива неща в живота. Моето семейство няма да издържи финансово ако не работя, така че избор няма. Не се травмирам от случилото се и използвам всеки свободен миг да го изкарам с детенцето си Smile

 Love
Цитирай

София

Мнения: 298
Не се терзай така! Със сигурност на бебче не му трябва притеснена, несигурна и изтерзана майка. И не се чувствай виновна (това е много трудно, знам го от опит).
Направи така, че да не си затрупана с домакинска работа, когато се прибереш вкъщи, за да можеш да обърнеш повече внимание на детето. Нека мъжът ти, или бавачката (ако има такава) да помагат в чистенето, гладенето, готвенето, а ти да можеш да прекарваш време с детето. Ако пък няма кой да ти помага, просто няма да бъдеш перфектна домакиня, и това е! А след известно време бебче ще порасне и ще можете да "въртите къщата" заедно.

Успех!
Цитирай

софия

Мнения: 79
zuki ,не мисля ,че чак ще се травмира!именно,те още не разбират!мисля ,че на по-късно ще е по-зле!вече ще разбира и ще се сърди,а така знае ,че мама е да изкарва парички!!! 35поне аз така се успокоявам!Дари няма 4 месеца ,но аз съм на работа!мъчно ми е,но...такъв е живота!не мога да си позволя да отанем само на заплатата на мъжа ми и майчинство!сутрин ставам по-рано и я храня,оправям,вечер не се отлепвам от нея Hugнадявам се след време да не ми се сърди Дари,все пак искам да и осигоря по-добър живот!!!!
Цитирай

София

Мнения: 600
Всичко зависи от това дали имаш избор. Ако нямаш, няма какво да му мислиш и да се терзаеш, просто го приеми като факт. Но ако има макар и малка възможност да си останеш при детето, го направи.
Аз мисля, че връзката между детето и майката се гради, а не е даденост. Освен това от мои наблюдения, майки, които виждат децата си само вечер и през уикенда изпитват вина от този факт (макар и не напълно осъзната) и в крайна сметка правят много грешки във възпитанието им
Цитирай

на кой му пука, майна

Мнения: 5 265
Всичко зависи от това дали имаш избор. Ако нямаш, няма какво да му мислиш и да се терзаеш, просто го приеми като факт. Но ако има макар и малка възможност да си останеш при детето, го направи.
Аз мисля, че връзката между детето и майката се гради, а не е даденост. Освен това от мои наблюдения, майки, които виждат децата си само вечер и през уикенда изпитват вина от този факт (макар и не напълно осъзната) и в крайна сметка правят много грешки във възпитанието им





Подкрепям  Peace

Цитирай

София

Мнения: 2 071
Не знам кой ще гледа бебето, докато ти си на работа, но е много важно да е много мил и търпелив човек. Само една майка може да издържи рева, ината и всички неща, които биха изкарали всеки друг извън нерви. Според мен, за да не липсваш на бебето си, трябва да го гледа някой, който да се отнася наистина майчински с него. Това би била някоя от бабите, но да не е нервна и да се кара на детето защо не иска да яде, или защо отново се е наакало....
Все пак трябва да си силна, защото бебетата усещат тревогата ни! Мисли за работата си, не като нещо, което ти се налага, а като за нещо, което правиш за детето си. Погледни от позитивната страна на нещата и те винаги са по леки!
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Благодаря на всички, които споделиха мнението си, дори и на тези, които са против тръгването на работа. Малко се успокоих.
Искам да споделя, че причината да тръгна на работа не е правенето на кариера, а необходимостта от пари, а и бих си изгубила работата, а днес не е лесно да си намериш престижна работа, особено на моята възраст - 30 год. А и детето ми след време едва ли ще се интересува дали мама е била постоянно до него, когато започне да ми сочи разни неща по магазините, да ми иска пари и т.н. Всяка майка иска да осигури на детето си добро бъдеще - образование, добро място за живеене, хубави дрехи и спокоен живот, а всички тези неща искат пари.
Моята майка също ме е оставила на баба ми да ме гледа, защото е трябвало да се върне на работа, но не е  спряла да дава всичко най-хубаво от себе си, за да сме добре осигурени, да се радваме на живота и да сме обичани деца, за което съм й безкрайно благодарна.
Нека и други мами споделят вижданията си по въпроса.
Цитирай

в мъжки прегръдки

Мнения: 3 545
Според детския ортопед на майката мястото е на работа. А бебето трябва да ги гледа бавачка. така хем майката ще е спокойна и ще се радва пълноценно на детето, хем то няма опасност да расте разглезено.
Лично аз все още си гледам детето, но не защото смятам че тук ми е мястото и съм длъжна на всяка цена да стоя в къщи. Тъй като си намерих надомна работа а пък и  правя основен ремонт на жилището ни в момента така ми е по-изгодно. Но ако вземат малкия в яслата, напролет смятам да го пращам. Не мисля че това ще ме направи лоша майка.
Цитирай

СОФИЯ

Мнения: 374
Zuki, не се притеснявай, аз по ред причини се върнах на работа , когато мойта направи 5 месеца - първо на 4 , сега съм на 6 часа, Дени я гледа баба й, аз продължавам да кърмя, даже до навършване на 6 месеца беше само на кърма, не мисля, че детето страда, след обяд я разхождам , после падат едни игри! Е, може да не съм перфектната домакиня, но си избих от главата желанието да свършвам всичко! Важното е детето да се чувства добре и щастливо!Мисля, че нищо не му липсва!
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Ако си намерила свестен човек да гледа бебето, не се чувствай виновна и тръгни на работа. Първият месец ще ти е мъчно и ще изпитваш угризения, но от втория ще спреш да се приесняваш, като виждаш, че и без теб бебето си се развива добре, смее се и расте... Ти ще се чувстваш пълноценна, че изкарваш пари и няма по цял ден да се чудиш какво да правиш в къщи. Ще се радваш на бебето повече и ще тичаш към къщи, за да го видиш.
Аз тръгнах на работа, когато моето стана на 1 г. и 7 месеца, но нямаше кой да ми го гледа и разчитах само на себе си. Дадох я на ясла и така... Първата седмица звънях всеки ден в яслата да питам, как е Гери, спи ли и т.н., на втората взех през ден да звъня, а сега вече  Blush не звъня. Спокойна съм.
Върни се на работа, бебето няма да се травмира... глупости на търкалета...
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Не, няма да се травмира бебето, особено ако добре избереш човека, който да се грижи за него.

Аз оставих дъщеря си на бавачка, когато беше на 4 месеца. Не мисля, че сгреших. Освен да съм майка съм още жена и то работеща и честно казано не бих могла да си представя 2 години да си остана вкъщи.

Въпреки вече 3-тата бавачка, която се се грижи за дъщеря ми тя се развива много добре. Самостоятелна е, уверена е, сутрин ме изпраща с усмивка и вечер пак с усмивка ме посреща.

Не се чувставай виновна пред детето си заради този избор. Според мен е по-добре така, отколкото да се превърнеш в нервна, пушеща, пиеща кафета по градинките и крещяща на детето си майка каквито виждам нон-стоп. Сигурна съм, че вечер ще даряваш детето си само с положителни емоции и няма да те дразни нито за миг.
Цитирай

София, Русе

Мнения: 275
Zuki, не се притеснявай! По-спокойна ли ще бъдеш, ако бъдеш до детето "за да не се травмира" и в същото време да нямаш с какво да го нахраниш, защото нямате пари. Всичко си е до възпитанието. Т.е. аз мисля, че и за 2 часа може да му дадеш любовта, от която се нуждае и да те разбере, че това е нужда, а не желание (да работиш)
Много е лесно да се дават съвети, но само ти си знаеш какво ти е.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора