Как му казахте че го напускате

  • 51 837
  • 116
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 15
need_to_vent благодаря за куража. Проблемът е че наистина няма на кого да разчитам. Всичките ни познати са общи и дори за местене на багаж, трябва тях да ангажирам. Нямам роднини в града, а близките ми братовчеди са разпилени по цяла България. Майка ми е пенсионерка по болест и по никакъв начин не може да се включи с помощ, дори най-вероятно би ме посъветвала да търпя. Така и ме съветва близка приятелка, която имаше подобни взаимоотношения с мъжа си. Тя почти беше узряла за идеята за раздяла (живееха в нейно жилище и обстоятелствата бяха други), когато мъжът и катастрофира и почина.
Ще обмисля всичко добре.

Твоята история ми звучи познато и това, което аз направих след 2г. размисли е да си събера багажа. За децата е зле да растат сред крясъци и липса на двама пълноценни родители, поне според мен. Разликата е, че аз имах на кого да разчитам за няколко финансови инжекции. Надявам се да си намерила работа в по-голям град, макар че аз имам такава и пак не ми стигат парите да си взема детегледачка, за да мога да ходя на работа Sad Късмет и разум ти пожелавам! И щастие, разбира се.

# 106
  • Мнения: 444
И много здраве и желязни нерви! ☀👍

# 107
  • Мнения: 15
Желязните нерви не издържат толкова дълго. Но за здравето - дръж го докато можеш. Бих пост-нала отделна тема, но вече изобилства от такива, Хепи, дано всички да се справим Simple Smile

# 108
  • Мнения: 444
Ние СЕ справяме! Чувството да се справя без човека, от когото до скоро си мислех че зависи живота ми, е неописуемо! 😍

# 109
  • Мнения: 15
Аз никога не съм имала такова мнение за "моя" човек, но много се радвам за теб, наистина. Надявам се и тук да е възможно връщането към нормален живот. Прегръдки Simple Smile

# 110
  • Мнения: 444
Това чувство го придобих преди края! Когато виждаш, че всичко се разпада и нямаш способността да го спреш. Тогава идва и страха, че няма да се справя без него...И тогава ти идват такива извънзвмни сили, че можеш да буташ стени с главата си. Така беше при мен поне! ☺

# 111
  • Мнения: 15
Знам, от доста години си блъскам главата как мога да се справя сама (дори и особено финансово) и, честно казано, отговор нямам. Трябваше да се върна при майка си, която вече едва ме търпи с 2-те деца и т.н. и т.н. Но това е тук. Откъдето не избягах навреме.

# 112
  • Мнения: X
Здравейте. След поредния скандал реших да пиша тук. До голяма степен аз съм си виновна. Не знам въобще защо се омъжих... Женени сме от скоро, но нещата никога не са вървели. Когато се ядоса казва неща, обижда ме понякога. После идва и се държи мило. Имам чувството, че има две лица. Писна ми от драми. Днес вдигна скандал за това, че му казах да провери торбичката в прахосмукачката. Не търпи някой да му казва какво да прави. Аз пък напомням за всичко, защото ако не напомням той няма да свърши нищо или пак ще забрави. Сватбата ни беше пълен провал до голяма степен заради него. Взе ме от нас с мръсна кола. Дори не си беше направил труда да я изчисти малко. Аз бях направила музиката. Той трябваше само да осигури озвучаването и накрая се провали всичко, защото пак беше го направил в последния момент и песните вървяха разбъркано. Роднините му спираха музиката. Крещяха. Не можели да се чуват какво говорят. Той ме разплака на сватбата ни пред всички. Няколко дни преди това ме нарече "курва", защото съм имала повече опит от него. Пълен комплексар е. Не знам въобще защо се омъжих за него. Да кажа, че е чужденец и живеем в чужбина. Аз си нямам никой тук. От страх май се омъжих за да не съм сама. Защото преди това бяха ми само разбивали сърцето и аз си казах край. Защото той ме обичаше и държеше на мен. Можех да разчитам на него. Но той не е пораснал. По цял ден играе на тъпите си игри и вече ми е писнало от това. Ако не му кажа какво да свърши няма да ги свърши. Не мисля, че някога съм го обичала истински. По-скоро ме беше страх да обичам вече. Знам, че съм виновна. Никой не ме е карал да се омъжвам. Когато му мине и не е агресивен става мил и много добър. Но ми е писнало вече от тези крайности. Аз от няколко месеца имам добра работа и знам, че ако спестя няколко месеца може да се справя и сама. Просто съм такава страхливка. Щеше да е къде по-лесно ако имах на кой да разчитам тук. При кой да отида, че да не съм сама. Мислехме за дете, но аз получих спонтанен аборт. Говорим за дете, но си мисля че по-зле ще стане. Ние дори не спим в една стая. Сексът е мираж понеже е супер зле. Не съм имала оргазъм с мъж от 5 години...Аз не живея. Отказах се от живота. Искам да съм смела и да повярвам, че не е късно. Страх ме е и че съм на 32. Страх ме е че в лутане ще мине времето за деца, а аз нямам никой само майка ми и баща ми. Страх ме е да съм сама. Чувствам се и виновна пред него понеже той не е лош човек и ще му разбия сърцето, но ние просто не сме един за друг. Никой не е щастлив с другия. Той заслужава да бъде обичан и да бъде с човек, с който ще са добре заедно. Хем съм виновна, хем ми е писнало от цялата драма покрай него и всичките му изблици. Осъзнавам, че това, че нямаме дете може би прави нещата по-лесни. Гадно ми е и заради родителите ми, които толкова искаха да ме омъжат, че не знам как ще го понесат. Те са от старата школа. Чувствам се пълна страхливка отказала се да чувства и живее от страх да не бъде наранена отново.

# 113
  • Мнения: 488
Ако може да си го позволиш иди на терапия САМА поне няколко пъти . Успокой се , отдръпни се от ситуацията и я обмисли.
Страх те е да не си сама . А по- добре ли ще си сама и с дете ?
За съжаление не мога да те успокоя , само по- зле ще става. Започнали сте с неуважение и обвинения едва ли не от сватбата. Това което той прави е психически тормоз и не е нормално , не си виновна и не си го предизвикала .
Моя съвет е първо потърси професионална помощ- иди на психолог.

# 114
  • Мнения: 53 918
Трудна работа... Tired
Щом още отсега сте в такива обтегнати отношения, как ще е занапред? А с дете?
Помисли си дали си струва да продължавате.

# 115
  • Мнения: 25 645
Здравейте. След поредния скандал реших да пиша тук. До голяма степен аз съм си виновна. Не знам въобще защо се омъжих... Женени сме от скоро, но нещата никога не са вървели. Когато се ядоса казва неща, обижда ме понякога. После идва и се държи мило. Имам чувството, че има две лица. Писна ми от драми. Днес вдигна скандал за това, че му казах да провери торбичката в прахосмукачката. Не търпи някой да му казва какво да прави. Аз пък напомням за всичко, защото ако не напомням той няма да свърши нищо или пак ще забрави. Сватбата ни беше пълен провал до голяма степен заради него. Взе ме от нас с мръсна кола. Дори не си беше направил труда да я изчисти малко. Аз бях направила музиката. Той трябваше само да осигури озвучаването и накрая се провали всичко, защото пак беше го направил в последния момент и песните вървяха разбъркано. Роднините му спираха музиката. Крещяха. Не можели да се чуват какво говорят. Той ме разплака на сватбата ни пред всички. Няколко дни преди това ме нарече "курва", защото съм имала повече опит от него. Пълен комплексар е. Не знам въобще защо се омъжих за него. Да кажа, че е чужденец и живеем в чужбина. Аз си нямам никой тук. От страх май се омъжих за да не съм сама. Защото преди това бяха ми само разбивали сърцето и аз си казах край. Защото той ме обичаше и държеше на мен. Можех да разчитам на него. Но той не е пораснал. По цял ден играе на тъпите си игри и вече ми е писнало от това. Ако не му кажа какво да свърши няма да ги свърши. Не мисля, че някога съм го обичала истински. По-скоро ме беше страх да обичам вече. Знам, че съм виновна. Никой не ме е карал да се омъжвам. Когато му мине и не е агресивен става мил и много добър. Но ми е писнало вече от тези крайности. Аз от няколко месеца имам добра работа и знам, че ако спестя няколко месеца може да се справя и сама. Просто съм такава страхливка. Щеше да е къде по-лесно ако имах на кой да разчитам тук. При кой да отида, че да не съм сама. Мислехме за дете, но аз получих спонтанен аборт. Говорим за дете, но си мисля че по-зле ще стане. Ние дори не спим в една стая. Сексът е мираж понеже е супер зле. Не съм имала оргазъм с мъж от 5 години...Аз не живея. Отказах се от живота. Искам да съм смела и да повярвам, че не е късно. Страх ме е и че съм на 32. Страх ме е че в лутане ще мине времето за деца, а аз нямам никой само майка ми и баща ми. Страх ме е да съм сама. Чувствам се и виновна пред него понеже той не е лош човек и ще му разбия сърцето, но ние просто не сме един за друг. Никой не е щастлив с другия. Той заслужава да бъде обичан и да бъде с човек, с който ще са добре заедно. Хем съм виновна, хем ми е писнало от цялата драма покрай него и всичките му изблици. Осъзнавам, че това, че нямаме дете може би прави нещата по-лесни. Гадно ми е и заради родителите ми, които толкова искаха да ме омъжат, че не знам как ще го понесат. Те са от старата школа. Чувствам се пълна страхливка отказала се да чувства и живее от страх да не бъде наранена отново.
Обичал те, не бил лош човек, но те нарича "курва"?! Shocked
 Няма секс между вас, а сте младоженци... newsm78
По принцип съм много рязка и крайна, но понеже си в чужбина и сама, бих те посъветвала да се разделите за известно време...Да видиш, дали ще ти липсва, а и дали ще си промени отношението към теб. Според мен връзката ви няма да я бъде, но ти опитай ако искаш да я спасиш...ще загубиш още година- две...Не се поддавай на страха, той е лош съветник. Имаш работа, нямаш деца, ангажименти...един подпис само. Стегни се и си оправяй живота, друг няма да ти бъде предоставен.
Ако моя ме нарече курва, така както съм бременна и сама ще му набия шута! Да ходи  да обижда някъде другаде...Не знам, защо някои жени търпят бе мама му стара...

# 116
  • Варна
  • Мнения: 208
Здравейте. След поредния скандал реших да пиша тук. До голяма степен аз съм си виновна. Не знам въобще защо се омъжих... Женени сме от скоро, но нещата никога не са вървели. Когато се ядоса казва неща, обижда ме понякога. После идва и се държи мило.
Мъж съм,та да ти кажа де,няма как да ти се получат нещата.Има поговорка "Денят се познава от сутринта".
И при теб е така и при всички.Вярвам че е добър човек,но просто не сте един за друг.
Изнизвай се докато е време е моя съвет.
А ако искаш все пак да дадеш шанс да сте заедно,тогава бъди готова за много отстъпки и компромиси от твоя страна.Ама наистина много.Не се заблуждавай че нещата ще се наредят от само себе си.
Това че се държи от време на време мило с теб,не променя основния факт.А той е,че не ти е комфортно.
И за детето,още си млада,винаги може да се получи.Поздрави.

Общи условия

Активация на акаунт