Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Татковци
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора
Не знам,дали темата е много подходяща точно за тоя раздел и изобщо за този форум,но ще рискувам да попитам понеже повечето от вас са хора с опит:).С приятелката ми сме на път да започнем съвместен живот,искаме да живеем заедно,т.е. тя иска,аз също искам,ама понякога просто ми се струва неприемливо.Гледам много мои приятели се разделят,защото не са готови за такава сериозна връзка или си омръзват и ме е много страх с нас да не стане така,толкова ме хваща страх понякога,че дрънкам пълни лайна и тя се сдухва много яко,почва да ми говори,че не знам какво искам,че не съм сигурен какво изпитвам,че тя има нужда от сигурност и закрила,че как може за 2 години още да не съм сигурен.Да,ама мен ме е страх.Сигурно ще ми кажете,че в случая по-добре да изчакаме,докато сме сигурни и двамата,ама проблемът е,че или ще заживеем заедно или ще се разделим,малко е объркано,но това са двата варианта,няма други(няма да навлизам в подробности,за съжаление няма друг изход) и така се завърта един кръг...И аз като вече се успокоя и й кажа,че малко съм параноясал,но вече съм сигурен,на нея й е много гадно и ми казва,че й е омръзнало все да съм несигурен.Знам,ама какво да правя като ме е много страх!Страх ме е ,защото аз имам нужда от свобода,а като живеем заедно имам чувството,че ще е много задушаващо.
Та целта на тая тема е,ако можете да кажете след като сте се събрали с вашия/ата приятел/ка как е било,щастливи ли се чувствате от това решение,има ли неща,които ви карат да се чувствате зле,поттиснати и т.н.?Всичко,което искате и си спомняте,споделяйте,ще ми е хубаво да чета,може пък и да се успокоя малко.
Цитирай

Balchik

Мнения: 1 732
Добре дошъл във форума!Дано ти е добре с нас!
Така по темата-ние сме женени от 10г.Обичаме се много и не мога да си представя да живея без половинката си.Приятелката ти е права за това,че не можеш да определиш дали искаш или не да си с нея,в смисъл като женени.Всяка нормална жена би разсъждавала като нея.Въпроса е сега теб точно каво те притеснява./Това ,че с другите се случват раздели,не значи че и с вас ще е така.Зависи само и единствено от вас двамата.За любовта са нужни двама.Така си е.За свободата какво да ти кажа.Ако толкова много държиш на свободата си ,най-добре въобще да не се жениш.Ако тя за теб е важна.Ако преди всичко е важна приятелката ти,то винаги може да се стигне до компромисен вариант хем да се чувстваш свободен,хем и да не забравяш,че си женен.Няма нищо лошо в брака.Аз съм щастлива омъжена жена и се чувствам добре .Има много предимства,много хубави страни в това да си обречен само на един човек.Но трябва да попиташ сърцето си дали действително то иска това.Не го прави насила.Нищо няма да излезе.Поговорете спокойно.Обясни и какво чувстваш и двамата ще се справите със ситуацията ,сигурна съм.
УСПЕХ ВИ ЖЕЛАЯ ОТ СЪРЦЕ !!! Hug Hug Praynig
Цитирай
tonny_bg,здрасти bowuu.Много благодаря за отговора,така като ми говориш се успокоявам,всъщност ние няма да се женим просто искаме да живеем заедно,но то много прилича и на брака,единствената разлика е,че го няма документа.
Страх ме е,че ще се чувствам много задушен,просто тя като че ли има нужда само от мен,за да се чувства щастлива,а пък аз съм човек,които обича да е сред много хора,смях ,ала бала и ме е страх,че ще загубя всякаква самостоятелност,приятелите си и т.н.,трудно е,имам чувството,че иска да ме обсеби,защото като сме сред хора ми казва,че хич не й обръщам внимание-еми така е,не мога само с нея да се занимавам.Не знам,сигурно това мойто на нищо не прилича,още по-малко на любов,но аз наистина я обичам много,уверих се напоследък все повече,имам огромна нужда от нея,искам двамата да си живеем весело и щастливо,да избираме килими (малко неприсъщо за един мъж:)) и такива,искам само нея,даже не мога да си представя да излизам с някоя друга освен с нея,ама много ме е страх да не се почувствам изолиран от стария ми свят,знам защо се чувства несигурна,ама тва е,което мога да й дам.
много ти благодаря за отговора и много се надявам някой ден като се престраша да й предложа брак (може би) да имаме такъв здрав брак като твоя Flutter.
Цитирай

в блока на борците

Мнения: 442
иванов няма как да разбереш, освен ако не опиташ. така че, остави страховете, затвори очи, поеми дъх и се гмуркай в дълбокото. пък и в края на краищата, нали няма да се жените веднага. поживейте заедно, пък то ще се види дали ще потръгнат нещата. успех!
п.п. само от любопитство  Embarassed - на колко години сте?
Цитирай


Мнения: 2 610
бяха ми писнали нощните таксита, вечно прибираща се от квартирата на гаджето - сегашен съпруг-, това че не можем да сме заедно повече време, това че се будя без него и денят ми започва без целувката........абе разни такива работи  ,за които се сещам в момента Wink и решихме да си  живеем заедно ,после годеж ,сватба ,бебе и така  Wink...... не съжалявам , за това ако наистина държиш на приятелката си и искаш да си с нея ,нищо не пречи да пробвате , пък какво ще стане е божа работа Wink
Цитирай

Plovdiv->Toronto

Мнения: 1 361
Иванчо, я иди да си напишеш домашните, после излез да си поиграеш и после кажи на Марийка че още сте много малки !
Сериозно, на колко сте години ?
Като не си готов, не си готов, колкото и на нея да и се иска да играете на семейство, вие не сте готови, от розовите въображаеми облаци се пада най-болезнено. Излизайте, виждайте се, гледай да и намериш и на нея малко приятели и приятелки за да не ти виси на врата постоянно. Затварянето с някой друг в апартамент не компенсира липсата на социален живот  Peace.
Цитирай

Австрия

Мнения: 236
Повечето необвързани мъже си мислят, че ако се спрат на някоя жена, ще загубят всички останали потенциални бройки. Ако обаче си останат сами се чудят къде са тия мадами и защо идват само във фантазиите им.
Ти Иванов поне си признаваш, че те било страх. Ами то може и никога да не те отстрашее. Има такива мъже и жени, които цял живот се питат дали са на прав път, а през това време връстниците им се влюбват, женят, правят бебета, живеят...
Ами такъв е живота. В един момент човек трябва да се определи и да си избере един партньор. И да живее с него цял живот. В добри и лоши дни. Чувала съм, че човек разбира смисъла на истинското партньорство особено в лоши дни. Така че и да те убеждаваме сега, ако ти не си достатъчно мъдър, никога няма да го разбереш.
Цитирай

Луксозенец

Мнения: 3 570
И аз бях в твоето положение. Здравей Smile
Изпитвах страх, не бях сигурен какво искам, страхувах се да не изгубя свободата си ... нормално е човек да се страхува от непознатото. Все пак стигнах до извода, че докато не опитам няма как да разбера готов ли съм или не съм. Заживяхме заедно. Бяхме като съквартиранти малко, защото и двамата работехме. Виждахме се евентуално вечер, защото нейните смени бяха такива, че понякога свършваше в 1-2 през нощта.
Поживяхме така 2 години. Хареса ни /намирахме време и за нас си, не е било само да работим и да не се виждаме/ В един момент еднообразието взе връх. Неволно се замислихме за деца. Просто моментът беше назрял. Това беше най-естественото продължение на връзката ни /бяхме заедно вече 5-6 години/. Поговорихме и започнахме бебеправенето Smile 2 месеца по-късно тя забременя и ако в началото изпитвах страх от това да живея заедно с нея, то когато разбрах, че е бременна направо ми се подкосиха краката. А дефакто всичко беше планирано.
Съветът ми е да опиташ. Няма как да разбереш дали си готов докато не опиташ. Няма как ...
Успех - бъди смел и слушай сърцето си!
Цитирай

София

Мнения: 231
От това, което казваш останах с впечатлението, че ако заживеете заедно е възможно да стигнете до раздяла. ОТ друга страна вариантите ви били два - или заживявате заедно или се разделяте. Тогава какво ти пречи да опитате? Страх те е...ами всеки си има страховете. Ако всеки има лично пространство и то се уважава от другия няма проблеми. Отношенията ви зависят от вас самите. Повярвай ми няма нищо по неприятно от нерешителен мъж (респективно жена). В края на крайщата дори и да не те беше страх от евентуален неуспех и да беше убеден, че това е жената с която искаш да остарееш пак няма гаранция, че в някакъв момент нещо няма да помрачи щастието ви и да се разделите. Така че бъди по-смел в решенията си. Ако съумеете да постигнете хармония в съвместния ви живот чудесно (дай боже всеки му), ако ли не ще се разделите и всеки ще си извлече съответната поука. Живота е да се  живее, а не да робуваме на страховете си.
Цитирай

в здрача

Мнения: 1 873
Ivanov
Моят мъж има една приказка:
Когато жената се осъзнае, тя започва да мисли за дом, семейство, деца,
а когато мъжа се осъзнае - той вече е женен.

Така докато се почувстваш готов, може вече да си изпуснал птичето, с което да си щастлив. Както се казва - нищо не ви пречи да опитате, пък съжителството ще покаже дали можете да мелите брашно заедно. Ако не следва приказката - на ти си куклите, дай си ми парцалите и кой откъдето е.
Пък и замисли се - съжителството си има и своите плюсове - повече време заедно, повече време и възможности за секс, за комуникация помежду ви.  А да живееш с някого изобщо не означава да престанат срещите с приятели, дори може да ги каните у вас.
Цитирай

София

Мнения: 2 140
Освен,че ни стана по-хубаво,нищо друго не се промени.Аз продължих да се виждам с мои приятелки,той продължи да се среща със свои.
 При мъжете е често срещано да ги хване шубето.Няма как да разберете дали ще ви е хубаво,ако не опитате.Пък и една връзка трябва да се развива.
 Аз винаги съм мислела,че човек трябва да поживее с половинката си преди да реши да се жени.Единствено чрез съвместен живот,ще разберете дали сте един за друг.
Цитирай

София

Мнения: 9 139
Не е задължително да е задушаващо, напротив, може да бъде освобождаващо, ако това ти е истинската половинка.
Ние специално с моя мъж се събрахме след много, ама много години връзка.И двамата имахме своите страхове, но и двамата го искахме.И беше адски хубаво.От сегашната си позиция мога да кажа, че първата година на съвместния ни живот беше най-хубавата Love
Цитирай
Всичко звучи хубаво наистина,но аз явно имам страх от обвързване и може би е нормално,защото съм по-млад от повечето от вас,затова и се обърнах към вас,защото сте с повече опит.Въпреки че сме заедно,че сме на път да заживеем заедно,само като си помисля за нещо по-сериозно като брак,деца и ми прилошава,но както казах аз съм и доста по-млад,студент съм и пълен абсурд според мен е да мисля за по-сериозна връзка,надявам се все пак някой ден да изградя семейство,но естествено не и преди да завърша,наистина искам да живея с нея (поне така мисля) и май страховете ми са приспани като гледам колко много хора са щастливи,живеейки с половинките си.Благодаря ви за мненията,успокоих се,чувствам се по-добре,сигурно като заживеем заедно,ще забравя тия простотии,сега просто всичко много се точи и ме изнервя положението.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
Ако не опиташ няма как да разбереш.
Много сте странни мъжете. Говорите за свобода. Човек трябва да жертва и част от свободата си ако иска да живее с любимия човек. Това е положението.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 1 649
Момче, никога няма да си напълно сигурен... Ама никога...
Хвърляй се с главата надолу и каквото трябва да става, това и ще стане...
Няма какво да се страхуваш от нещо не случило се...
Действай...!!!
newsm10 newsm10 newsm10


В тази тема можеш да прочетеш още интересни неща, относно твоя въпрос...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора