Съвместен живот

Не знам,дали темата е много подходяща точно за тоя раздел и изобщо за този форум,но ще рискувам да попитам понеже повечето от вас са хора с опит:).С приятелката ми сме на път да започнем съвместен живот,искаме да живеем заедно,т.е. тя иска,аз също искам,ама понякога просто ми се струва неприемливо.Гледам много мои приятели се разделят,защото не са готови за такава сериозна връзка или си омръзват и ме е много страх с нас да не стане така,толкова ме хваща страх понякога,че дрънкам пълни лайна и тя се сдухва много яко,почва да ми говори,че не знам какво искам,че не съм сигурен какво изпитвам,че тя има нужда от сигурност и закрила,че как може за 2 години още да не съм сигурен.Да,ама мен ме е страх.Сигурно ще ми кажете,че в случая по-добре да изчакаме,докато сме сигурни и двамата,ама проблемът е,че или ще заживеем заедно или ще се разделим,малко е объркано,но това са двата варианта,няма други(няма да навлизам в подробности,за съжаление няма друг изход) и така се завърта един кръг...И аз като вече се успокоя и й кажа,че малко съм параноясал,но вече съм сигурен,на нея й е много гадно и ми казва,че й е омръзнало все да съм несигурен.Знам,ама какво да правя като ме е много страх!Страх ме е ,защото аз имам нужда от свобода,а като живеем заедно имам чувството,че ще е много задушаващо.
Та целта на тая тема е,ако можете да кажете след като сте се събрали с вашия/ата приятел/ка как е било,щастливи ли се чувствате от това решение,има ли неща,които ви карат да се чувствате зле,поттиснати и т.н.?Всичко,което искате и си спомняте,споделяйте,ще ми е хубаво да чета,може пък и да се успокоя малко.