Субституцията на заболяването на Хашимото с тиреоидния хормон тироксин е неправилен подход в истинското изкуство на медицината. Това е така, защото изкуствено синтезираният хормон тироксин блокира естествената автогенна продукция на тиреоидни хормони от запазения паренхим на жлезата. По този начин физиологично се унищожава автогенната секреция на хормоните и се достига до пълна зависимост на организма от екзогенния внос на синтетичен хормон. Нужно е да се знае, че нормалното физиологично място на тироксина не е в червата, а в кръвта. Част от него не се резорбира, друга част от него се разрушава заради first pass ефекта на метаболизация на екзогенните вещества в черния дроб. В резултат на това дозата за тироксина с течение на времето и с напредване на заболяването до пълната резорбция и лиза на жлезата се увеличава.
Пациентите със запазен остатъчен паренхим на жлезата имат нужда и от субституция с йод, за да може жлезата да синтезира автогенен тироксин и трийодтиронин. Ако обаче жлезата не е лекувана "леге артис", тоест по правилата на изкуството, вкарания неорганичен йод като силен химичен агент би увеличил оксидативния стрес и би довел до допълнително увреждане на жлезата.
Лечението леге артис на тиреодията страдаща от болестта или още тиреоидита на Хашимото включва:
1.Мероприятия по лечение на възпалението до трайната му ремисия.
2. Избягване на цитостатиците, които водят до ускорената лиза на жлезата. Дори в процеса на базедовификация, може да се опита с други терапевтични средства, освен цитостатиците, например бета-блокерите.
3. Мероприятия по лечение на отклоненията в кръвните показатели с подходящи хематологично активни средства, целящи намаляване активираането на лимфоцитната пролиферация.
4. Антиоксидантно лечение за превенция на тежкия оксидативен стрес в кръвта и тиреоидеята.
5. Минерална субституция на териодеята включваща магнезий, цинк, селен и разбира се йод, но след като е приключило лечението на възпалението и след като е преустановена лимфоцитната имфилтрация и пролиферация в жлезата.
6. Обикновено съществува пряка зависимост при която намаляването на СУЕ, води до постепенно намаляване титъра на имунологичните показатели като ТАТ и МАТ.
7. Лечение на обезитета и превенция по намаляване на телесната повърхност.
Цели се запазване на жлезата от разрушаване. Задължително се санират входните врати на хроничните тонзилопатии без да се стига до тонзилектомия.
Напомням, че тези постулати в лечението на заболяването не присъстват в съвременните български гайдлайни за лечение на заболяването.