В едно легло с бебето

Определено не става въпрос за евтина психология. Предполагам, че едно от нещата, които е чела Ружа, е ето това: http://www.news.harvard.edu/gazette/1998/04.09/ChildrenNeedTou.html
и се надявам, че никой няма да обяви източника за не достатъчно авторитетен.
Освен това точно в момента в кърмаческия форум има постната статия от Ню Йорк Таймс с новината, че най известният противник на спането заедно с бебето, д-р Фърбър, също в последната си книга е преразгледал част от вижданията си по темата. Може да прочетете статията тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63657.0

От моя личен опит спането заедно с бебето не само не нарушава съня на родителите, но напротив - дава им възможност да спят много по-добре, отколкото ако трябва да стават за да успокояват бебе с никнещи зъбки например по няколко пъти на нощ. Особено при кърмените бебета сънят е несравнимо по-добър, когато при проплакване на бебето просто се даде гърдата, вместо някой да става, да се разсънва и да разнася плачещо бебе из къщата посред нощ.
Разбира се всяко дете е различно и някои може би нямат нищо против да спят самостоятелно, но смятам, че в никакъв случай не бива спането отделно да се превръща в самоцел и да се смята за признак на независимост още в бебешка възраст. Децата сами си показват най-добре от какво имат нужда.

също както и спането с бебето/детето не трябва да става самоцел. особено с идеята, че като спим с децата си, ще решим основните психологически проблеми на западната или която и да било друга цивилизация .

Изцяло подкрепям! Теди спи в отделна стая от 1,6 год. си възраст и се чувства прекрасно. Понякога искам да легна при нея, но ми вика" махай се" и ме бута от леглото си. Понякога я взимаме при нас сутрин преди градината , за да се погушка. Тогава е супер щастлива.

И аз бях убедена уж, че е по-добре детето още от малко да се учи да спи само, и така и направихме, само че докато беше бебе младежа, май аз стоях повече време в неговата стая през нощта, отколкото в собственото си легло
Сега за второто съм решила, че поне в началото ще го сложим да спи при нас - може би поне до 3 месеца.
В крайна сметка всеки може да прецени кое е най-доброто за децата му и за самия него

Basilisk, благодаря за линка. Наистина става дума за сериозно изследване и за съществена промяна в модела на отглеждане на деца в Западния свят, така че си позволявам да копирам тук част от статията:
   
[/b]

America's "let them cry" attitude toward children may lead to more fears and tears among adults, according to two Harvard Medical School researchers.

Instead of letting infants cry, American parents should keep their babies close, console them when they cry, and bring them to bed with them, where they'll feel safe, according to Michael L. Commons and Patrice M. Miller, researchers at the Medical School's Department of Psychiatry.

The pair examined childrearing practices here and in other cultures and say the widespread American practice of putting babies in separate beds -- even separate rooms -- and not responding quickly to their cries may lead to incidents of post-traumatic stress and panic disorders when these children reach adulthood.

The early stress resulting from separation causes changes in infant brains that makes future adults more susceptible to stress in their lives, say Commons and Miller.

"Parents should recognize that having their babies cry unnecessarily harms the baby permanently," Commons said. "It changes the nervous system so they're overly sensitive to future trauma."

"There are ways to grow up and be independent without putting babies through this trauma," Commons said. "My advice is to keep the kids secure so they can grow up and take some risks."


Естествено, самото спане или неспане заедно с детето не може да породи или избегне психологическите проблеми. Според мен става дума за цялостно отношение към детето и неговите нужди - дали поставяш на първо място неговите (от сигурност и нежност) или своите (от спокоен сън), дали откликваш на плача му и сигналите за нужда от близост и т.н.

Съгласна съм с това, което Емем  е казала в горния постинг.

а не е ли въпрос на родителски инстинкт прозрението, че детето има нужда от нежност? нито на мен лично, нито на съпруга ми не ни е трябвало уверение от харвардски учени, че децата ми имат нужда от внимание и контакт. както и не ми е нужно заключението на "някои психолози", че е много важно да спя с децата си до не-знам-каква-си-възраст, за да избегна психически отклонения у тях, при положение, че елементарният опит показва, че ако не получа поне 4-5 часа спокоен нощен сън съм в състояние да им нанеса наистина сериозни емоционални травми... та моето мнение е, че родителският инстинкт е най-добрия психолог. умните статии и книги са хубаво нещо, но генерализирането им и сляпото им следване и издигането им в неоспорима истина - не е.
смятам, че със съпруга ми сме доста либерални родители, но такива генерални заключения, че според не-знам-си-кои психолози и учени трябва да спим, кърмим, хвалим, развеждаме по всевъзможни активита и прочие децата си на всяка цена, меко казано ме удивлява. каква полза ще има детето ми ако, примерно, нощем спи плътно прилепнало до мен, но през 3/4 от деня аз дремя или викам по него поради изтощение? а ако инстинкта на някой родител сам не го наведе на мисълта, че детето му има нужда от еди-какво си, едва ли и 30 заключения на учени и психолози ще го накарат да го прави искрено и всеотдайно.

Аа,  МИЗ, не си права! Ако нямаш мнения на харвардски професори за нищо не ставаш като родител. И дете не трябва да раждаш, ако дузина психолози не ти кажат какво и  как да правиш.

Благодаря на Ружа72, basilisk и на emem за полезната информация и линковете. Радвам се, че моето критично подозрение за евтината психология беше оборено от авторитетни изследователи.
Споровете "за" или "против" спането при родителите ми приличат на дискусиите за позициите на бебето по време на сън с цел да се избегне синдрома на внезапната детска смърт - преди десет години мненията са били категорично "по корем", сега /поне в Германия/ - категорично "по гръб" (обаче в родилното слагаха Хана да спи настрани ). Да не продължавам да спамя с примери. Нищо обаче не гарантира, че д-р Фърбър няма отново да си преразгледа мнението след 10 години и да напише поредния си бестселър.
Моят опит в това отношение е доста противоречив. Първо Хана спеше при нас в спалнята, но на собствено легло. След като се преместихме и Хана имаше вече стая, остана да спи в нея. Интересно ми е, че през деня и вечер спането в собственото креватче не е проблем, дори е желано удоволствие. Обаче се буди по някое време през нощта, баща й я пренася при нас и тя явно се чувства добре. Място има, но аз все се страхувам да не се окаже под мен или по-лошо - под баща си  при някое от многобройните си завъртания. Това ми пречи да спя спокойно и една част от мен вечно е нащрек за фалове. На сутринта кръстът - схванат, ръцете ми - изтръпнали, а Беснейко вече в атака... Така че, като тегля чертата, получава се, че дори да не ми харесва, никой не ме пита .
Цитат на миз:
каква полза ще има детето ми ако, примерно, нощем спи плътно прилепнало до мен, но през 3/4 от деня аз дремя или викам по него поради изтощение?
Миз, и аз това се питам. В същото време инстинктът ми подсказва, че както повечето фази в развитието на едногодишните, и тази няма да трае повече от три месеца.

Чудно ми, ако утре психолозите излязат със становище, 4е бебетата трябва да се слагат на гърне от 6-ия месец, защото ина4е ще имат отклонения след време, трябва ли да се юрнем да мъ4им децата 
Аз съм на мнението, че детето само си води. Не е нужно да бъде насилвано за нещо, което някакви мозъци са преценили, че за момента е правилно. Другият месец обаче може и да не...

Кейси, знаят как да си искат пари хората  за изследвания, браво им пък  ! Ние тук умуваме и се чешим по главите, ама на, не сме издали още бестселър за гледане на дете  . Tи нали беше магьосник по маркетинг, я запретни ръкави! Миналата година екип учени например излезе с голямото "научно откритие", че хората, които се движат, са по-малко затлъстели от тези, които седят по цял ден  . Преди няколко години пък е имало топ научна новина, че "жените са различни от мъжете"  .

блажка, силата на научната мисъл придобива невероятни висоти 

Факт е, че дресирането на бебето към самостоятелност, препоръчвано досега от учени като Фърбър, си е насилие - и милиони майки са го приложили, защото някой "учен" им е казал, че е правилно и полезно за детето. Е сега има и противоположното научно мнение - нека тези, чийто инстинкт подсказва, че мястото на бебето е в тяхното легло, да имат това успокоение от научната общност. За останалите - няма страшно, само от неспане с детето едва ли ще го увредите. А цитатът е за тези, които се усъмниха в казаното от Ружа72 - наистина има такава вълна, става ясно, и то от съвсем авторитетни източници.

Аз лично спя с детето си не защото някой учен ми го е препоръчал, а защото се убедих, че през първите две години за мен и за най-вече за нея това беше максимално удобното и приятно решение (свързано и с нощните кърмения). Сега реших, че ми идва в повече и отделих кревата й от нашия. За мен научните публикации са само коректив, не императив.

За мен научните публикации са само коректив, не императив.