Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 11 ян. 2006, 13:59 ч.
  • Преглеждания  2 330  Мнения  16  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 7 474
Не знам какво да правя вече - дъщеря ми е на 4 г. и е ужасен инат. Не иска да прави нищо сама, нито да яде, нито да се облича. Като реши нещо се започва едно тръшкане - вече нямам нерви - викане, бой, уговорки нищо не помага. Много късно проговори, даже още не говори съвсем добре - мислех, че това може да е причина. Да не говоря, че е много агресивна бие се с всички наред. А няма лош пример в къщи..Вие имали ли сте подобни проблеми? Дайте съвет какво да правя , ще отмине ли този период с годините? Как да я накарам да яде сама?  newsm78 Ако не друго поне се оплаках.

Реклама
# 1
  • izrael
  • Мнения: 139
И ние сме от инатите,къса ми нервите много 4есто с разни неща smile3514много ме дразни като вземе да пищи smile3511ама му намерих цаката-казвам му 4е му се сърдя,не му говоря(което много го дразни,да ми говори,а аз да мълча)а най-се страхува от това да не стана на някое друго дете майка Joy

# 2
  • Мнения: 2 003
сега е моментът да не отстъпваш.знам,че е лесно отстрани,но после ще стане късно.моят син мина през този период .когато плачеше за глупости не съм отстъпвала и не ставаше на неговата.ако не млъкне го оставях в другата стая иму казвах,че може да дойде,когато се наплаче.все пак всичко е до характер,но мисля,че сега е момента да я научиш как да се държи.боят вникакъв случай не е средство-детето само се изнервя,но това не значи,че от време на време не може да се практикува.пробвала ли си да яоставиш гладна ,ако не иска да яде

# 3
  • София
  • Мнения: 6 449
Дребната е по-малка, но това никак не й пречи да е адски инатлива. Агресивна е в момента, в който не стане нейното и посяга да удари! Не е истина! Общо взето категорично и твърдо казвам, че даденото нещо няма да стане....ако прекали страшно много в крещенето...налага се и да маркирам удар по дупето (съвсем леко тупване, ама въпроса е в жеста!)! Това страшно я обижда, тя ревва...но като е виновна млъква! Не си позволявам физическа болка понеже насилието ражда насилие.....Но здрави нерви си трябват...аз се идтървавам да покрещявам понякога....Но какво да се прави? Не знам натам дали няма и ние да имаме вашия проблем с такъв инат? newsm78 За говоренето - не сме от най-приказливите и ния късно го започнахме..дали има връзка? newsm78

# 4
  • У нас
  • Мнения: 10
Ужас имам същия проблем Cry
Дъщеря ми е на 4год.,говори като голям човек,опитва се да командва да се налага-живо мъчение е повярвайте!Аз се имам за спокоен и търпелив човек ,но от известно време-полудях.Никога не съм позволявала да ми се качва на главата,дори беше спокойно дете и непроблемно.
Наказанията не помагат,боя още по малко,какво да правя не знам вече?
Отчаяна съм,замислям се дали нещо ние с баща и не бъркаме във възпитанието.
А за това ,че детето не иска да яде ,не се притеснявай-и от там съм минала.Просто го остави да яде толкова колкото иска,но не му давай сладко.Сладкото е за награда ако се нахрани добре.
Това е .Ако си мислиш че си сама под слънцето не си-ако откриеш начина за превъзпитание ,моля те пиши.
Ако някой може да ни помогне със съветче...... Cry

# 5
  • Мнения: 639
Ей Лео ,туй все едно аз съм го писала за моята 4г.дящеря чак до психолог стигнах с нея.Резултата коеф.на интелег.доста над средния за възраста и тем подобни, добре но решение на проблема??Толкова бях стресирана от агресията и държанието и от виковите и и капризите и, че малеееее, мале.Но един приятел ми препоръча книгите в два тома "Децата на новото хилядолетие" - та нашите деца колкото и да ви звучи странно няма да се възпитават така както сме свикнали и чували за възпитанието ,това което го знаем не важи за тях.Мога да пиша много по темата ама нямам време ,но редовно ще я наглеждам йди чао и не се отчайвайте   bouquet

# 6
  • Враца
  • Мнения: 867
    Не искам да те плаша , но нашата кака правеше същото и спря чак когато започна първи клас.До тогава беше същински ужас smile3511
          и наказвахме smile3513 и забранявахме .....нищо.Свремето изчезна.Като гледаше другите дечица , че са кротки и тя се поукроти , но малко и до днес си е буйна,жизнена и....т.н.А е вече на 15.години.Споко.ще се укроти , но само ти си знаеш калка търпение трябва. newsm10

# 7
  • под Сините камъни
  • Мнения: 1 022
Споко бе мами Wink Дечурлигата ви се осъзнават - няма нищо ненормално. Трябва да се притеснявате ако не проявяват характер. Малките човечета порастват и започват да отстояват своето мнение. За да ви успокоя - този период е около 4-5 години и след това всичко си идва на място .... докато не дойде пубертета. Питате ли какво е с напъпила пубертетка  Laughing Laughing

# 8
  • Враца
  • Мнения: 867
С чиста съвест мога да кажа , че зная.Каката ни е на 15 години и половина , а малкия на 1 година и 9 месеца.Съчетанието .... бебе и пубертет е уникално!!!  smile3514smile3514 smile3514Направо за завиждане.Боря се званието "майка - героиня" smile3501

# 9
  • София
  • Мнения: 2 639
Споко бе мами Wink Дечурлигата ви се осъзнават - няма нищо ненормално. Трябва да се притеснявате ако не проявяват характер. Малките човечета порастват и започват да отстояват своето мнение. За да ви успокоя - този период е около 4-5 години и след това всичко си идва на място .... докато не дойде пубертета. Питате ли какво е с напъпила пубертетка  Laughing Laughing

Споко бе мами Wink Дечурлигата ви се осъзнават - няма нищо ненормално. Трябва да се притеснявате ако не проявяват характер. Малките човечета порастват и започват да отстояват своето мнение. За да ви успокоя - този период е около 4-5 години и след това всичко си идва на място .... докато не дойде пубертета. Питате ли какво е с напъпила пубертетка  Laughing Laughing

[Моето професионално мнение (ама как тежко звучи:, но почти се дипломирам като психолог) е: напълно съм съгласна с Ян Бибиян, в тази възраст децата започват да се борят за своето Аз, понякога много агресивно дори, но действително това е период, който отминава. Всеки родител познава детето си, не бих могла да давам персонални съвети, но основното е - не толерирайте това поведение, говорете с децата (със сигурност първоначално няма да успеете, но иска търпение), опитайте се да ги поощрявате, наказанията няма да помогнат особено, а и най-вероятно ще ви отдалечат от детето. Разберете, че това не е персонално отношение към вас, то е към света, от което детето се опитва да се откъсне, за да утвърди себе си и да каже на околните - "Има ме! И искам да бъде както желая аз!", на тази възраст все още в норма детето е егоцентрично, постепенно ще се промени. В никакъв случай - наказания, особено бой, абсолютно в никакъв. Още е една забрана - в никакъв случай да не се осъжда детето - да не му се казва "Ти си лош/а!, а по-скоро - "Ти постъпваш лошо. Но ти си добър. Покажи ми колко си добричка/добричък.". По-скоро неглижиране на лошото поведение, т.е. да не се наказва, но и да не се поощрява, вместо това - опит за общуване с детето, занимания с него. Вижте, децата са съвсем различни от нас. Представете си, че сте дете - целият свят около вас ви е почти непознат, на всичко отгоре сте мънички и беззащитни, но искате да не бъдете стъпкани, а признати като хора. Не е лесно за едно дете. Не ме разбирайте погрешно - всеки родител има нерви, предел на силите, просто се опитвам да ви представя колко чупливи са и децата, и колко различна за тях е реалността. Бъдете търпеливи и най-вече - обичайте ги, така както можете да ги обичате само вие - техните родители.  newsm10

# 10
  • Мнения: 294
И ние сме така, вчера направо полудях smile3511 - беше едно тръшкане, един рев за всичко, което не става както той иска. Репликата му е "ама аз искам" и точка по въпроса!!! Close. Опитвам с уговорки, отвличане на внимание, обяснения за лошо поведение , сърдя се, игнорирам го и т.н. В общи линии всичко, което ми е известно като реакция на подобен вид поведение. Е, резултатите са различни в различните "кризи" - понякога помагат, понякога не. Само се моля Praynig, както каза Амброзия (благодаря й за професионалното мнение Simple Smile), този проблем да отмине, защото след като се скарам на детето ми или го шляпна по дупето (в най-краен случай) ми става много кофти Cry, но понякога нервите ми не издържат на тези "кризи" #2gunfire.
Желая успех и търпение на всички мами и на себе си за да дочакаме благополучно края на "кризите" Grinning.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 639
И ние сме така, вчера направо полудях smile3511 - беше едно тръшкане, един рев за всичко, което не става както той иска. Репликата му е "ама аз искам" и точка по въпроса!!! Close. Опитвам с уговорки, отвличане на внимание, обяснения за лошо поведение , сърдя се, игнорирам го и т.н. В общи линии всичко, което ми е известно като реакция на подобен вид поведение. Е, резултатите са различни в различните "кризи" - понякога помагат, понякога не. Само се моля Praynig, както каза Амброзия (благодаря й за професионалното мнение Simple Smile), този проблем да отмине, защото след като се скарам на детето ми или го шляпна по дупето (в най-краен случай) ми става много кофти Cry, но понякога нервите ми не издържат на тези "кризи" #2gunfire.
Желая успех и търпение на всички мами и на себе си за да дочакаме благополучно края на "кризите" Grinning.

Няма да е леко, но ще отмине. Хубаво е, че използвате техники за реагираме, ясно е, че не винаги помагат:) детето си е променливо, различно, неустойчиво като поведение. Приятен ден и се обичайте  HugSimple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 7
Това поведение е познато на повечето от нас.И двете ми деца са такива.И за да не откача спирам да им говоря-това най-много ги стряска.Има и друг вариант-казвам:"Мислех си да те помоля да направиш еди какво си ,но сигурно няма да искаш,можеш и т.н." често действа, особено с дъщеря ми, защото е на 4 и още се лъже

# 13
  • 3 метра над небето
  • Мнения: 3 884
и моито е така  ама поне се успокоих че не е само тои.все пак се притеснявам де.незнам кога ще престане.вика обижда абе мн е труден  не дава да му се обясни.и дума не чува.просто имам чувство че това няма да свърщи скоро smile3511 smile3513 smile3515 newsm61 smile3516 smile3506 smile3505 newsm45 newsm17 smile3514 smile3512

# 14
  • Кемер махала
  • Мнения: 369
Спокойно мога да заява че е период . И ние вече сме към края му ,но при всички деца предполагам се задържа различно време. Спокойствие му е цаката  Hugкоето съвсем не е лесно разбира се . Аз в началото много се палех и се карах наказвах ,но видях че не е това начина и стиснах с зъби .Карам я по спокойно не и обяснявам нищо когато плаче или се тръшка защото просто няма да ме чуе ,давам и една салфетка да се изтрие и чак тогава към въпроса.Има  ефект. Вече сме потчти на 3 и с гордост казвам че имам едно голямо и послушно момиче  Hug

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт