Ще ми се пръсне сърцето от мъка

Еееей, не така де!! Повярвай ми, че Стелче ще е щастлива да е сред деца. Малко ще поплаче отначало, защото промяната си е нещо страшничко, дори и за възрастни, но после ще тича натам. И за езика не се кахъри - още ще те учи теб  . Наистина не се притеснявай! Аз вече съм се убедила, че ние - майките, можем да дадем много, но не всичко. Моята кукла определено напредва в развтието си благодарения на педагогическия подход в градината. Аз просто нямаше да знам да "работя" с нея и да й дам толкова, колкото учителката й дава. Само след няколко месеца ще установиш със задоволсво, че "малкото човече" е пораснало неимоверно. 

Успех!!

майката, мерси за отговора!

Знам,че всяка от нас й е било тежко в началото, но просто не знам как да премина по-безболезнено този период!

Не мога да искам съвет от сестра си , защото тя си има баба в съседния апартамент и децата не са ходили на градина

Оставате ми вие

Адриана, спокойно Мишо трьгна дори по-мальк от Стела, на 13 месеца. Но го оставях за по 4 4аса, и не всеки ден. Свикна много лесно, пла4еше като го сотавям аз, с таткото раздялата бе по-поносима явно. Италиянски не е знаел, той и БГ не говореше,у4ат се децата, ние само дето се притесняваме и ги жалим излишно. Вярно, осем 4аса сии е бая време, но повярвай ми, пове4е ще ти тежи раздялата на тебе, от колкото на нея. И на Анка-Хулиганката моми4енцето замина мьни4ко на ясли, и Марти на пепеляшка...и други. Приспособяват се бьрзо, още пове4е докато са мьни4ки и не разбират много.  Ти само споко.

Алекс също не знае холандски(бяхме си в България няколко месеца), но няма проблем в градинката.
Няма ли възможност да я оставяш за по час, два, за да може да свикне с обстановката?
Децата са като габки, няма да има проблем с езика !

Арвен,
Калина тръгна на градина (по цял ден)  на година и девет месеца, и тя в началото не знаеше бъкел аглийски, може би около 3 месеца беше адаптацията (в което броя и боледуването). Плач нямаше. Не знам Стела на колко години е, но за деца около 2 години предимствата да са с други деца, в структурирана обстановка (режим, учат ги това-онова) са повече от недостатъците. И на мен ми беше свито сърцето, ама друг начин няма. Поне на гледачка може да има повече гъвкавост (не стига, че са безумно скъпи градините в Лондон, ами почти всички затварят в 6: как да си тръгне от работа човек толкова рано (без да го уволнят), е голям проблем).
Познавам доста деца, които ходят на чайлд майндер (вкл. едно съседче-българче): много добре им се отразява на децата. Щом сте намерили някоя подходяща гледачка, няма страшно, необходим етап от растежа на детето е, ако искаш да работиш.
Та така, за детето няма проблем, а за майката остава да е прагматична и да се пребори  (с разум) с чувството за вина.
Хайде, успех, и кажи след време как върви.

Само да кажа, 4е Стела е на 1, 3 месеца.

а няма ли адаптивен период за детето.
в смисъл като тръгне Стела пъвите дни да е там с теб и с всеки следва6т ден да се намалява твоя престой.
в градината в която 6те ходи София е така, първата седмица децата са с родители и с всеки ден се намаляват 4асовете, така детето се предполага, 4е се адаптира по-добре и няма стрес и за дете и а мама, когато тя си тръгва, а то остава да пла4е и да се дере протегнало ръ4и4ки към нея.
успех и не страдаи, това са тепърва първите емоции на раздели

ох незнам какво да ти кажа 
само знам, че и при нас един ден това ще се случи 
Много тъжно
Стискам палци всичко да мине бързо и лесно 

мерси

писах вече,че имам 3 седмици да я оставям за по-няколко часа!
Даж есега там отиваме за първи път-после ще пиша как е минало.
Стискайте палци

еи хора..стига бе!не е толкова голяма трагедия:)
според мен пък е повод да гордост и радост 1е дете е порастнало,здраво е,предстоят му контакти в негова си среда,става си 1овек отделен от нас и пр..децата много усешат,ако ти си позитивна и тя ще е окс..само друга гл.то1ка предлагам,не казвам 1е не е терсене първите дни,но като цяло си е нормалният път,аз ли1но съм благодарна 1е детето ми е здраво и ок и расте по реда си..

Според мен няма какво толкова да се притесняваш, това е нормалният ход на нещата. Дали детенцето ще тръгне на 1 год. или на 3 на детска градина отделянето винаги ще предизвиква тъга у маиката. Но колкото по - рано толкова по - добре. Михаил тръгна на градина на 8 месеца, въпреки 4е аз можех да си го гледам вкъщи, адаптивният му период беше 1 седмица, сега ходи с такова удоволствие, понякога ми е терсене, 4е като го вземам го отделям от игрите му с другите де4ица. Езикът на тази възраст не е абсолЮтно никаква пре4ка. Но на мен ми се струва все пак, 4е сте малки за по 7,8 4аса на ден.

Не знам,как е при вас ,момичета,но при нас имаше доста проблеми...и все още ги има де...
Алекс тръгна на градина на 2 год и 3 месеца след като 4 месеца бяхме в България преди това.В началото за 1 час,после цял предиобед и така до цял ден.Още втората седмица беше болен.И като се започна - 2 седмици болен,една-здрав,и отново болен...Нямам предвид само обикновени настинки,защото нашата лекарка настояваше да го гледам вкъщи докато се стабилизира.Подразбира се,че няма работодател,който да те търпи в подобна ситуация,няма значение,колко те уважава...
В началото синът ми плачеше много.Но имаха една много приятна учителка,която умееше да го предразполага и сякаш посвикна.Тъкмо вече и аз се успокоих ,но тази учителка напусна и всичко започна отначало.И сега все още плаче и дори се тръшка всяка сутрин.Имало е дни,когато от 3 учителки няма нито една позната за него.Такава им е системата явно поне в неговата градина-идват различни заместници,стажуващи студенти,учители на повикване...
Та при нас доста дълго продължи този период на адаптация...
Все пак не се плаши,и аз мисля,че колкото по-малко е детето,толкова по-бързо ще свикне...След като са малко на брой децата,това е хубаво,сякаш и рискът от боледуване е по-малък.
И не на последно място,ако прецениш,че учителите са добри,грижат се за децата и имат подход към тях,няма защо да се притесняваш.А и наистина градините и забавачките имат много плюсове,защото понякога децата за дни попиват и възприемат от другите деца неща,които ти се опитваш да им обясниш или да ги научиш за седмици.
Иначе и аз още не съм се преборила с усещането за вина и тъгувам през деня за малкия,но затова пък уикендите са само наши...

 

Арвен и аз мисля, че децата трябва да си растат в "собствена" среда - т.е. с деца, неимуверно ще ти е трудно в началото, но помисли тя колко добре ще се чувства със свои връстници и после другарчета

Късмет

Еееееее, чак пък да ти се пръсне сърцето, недей така. А такива като мен,които са си пуснали децата на градина от 6 месечни какво да кажат, това е животът. И честно казано съм много доволна че ходи на градина, а не я гледа баба и. Успех ти желая,Стелчето ще бъде много щастлива в собствената си среда

Е стига пък ти хленчи толкова, всеки минава по този път рано или късно. Не може само в къщи да стоиш и да си гледаш детето цял живот (не, че то ще ти е благодарно един ден). Какво толкова си ревнала не разбирам. Като всяко детенце и Стела ще научи лека полека езика, малките се адаптират много лесно...А и в крайна сметка не забравяй, че за Стела е много по-ценно да е с деца на нейната възраст, да си играят по цял ден заедно а и тъкмо и ще научи английския, защото както разбирам ти не комуникираш с нея на английски.

А и не разбирам какво лошо има в това, някой да попита КОЛКО ПРЕДЛАГАШ, защо да си губят хората времето, ако не ги устройва цената?!? Ти предлагаш, но и клиента има право да приеме или да отхвърли... Всяка сделка има 2 страни и всеки с проблемите си и интересите си...

Арвенче, не се притеснявай. И на мен ми предстои същото следващата седмица. Като си представя, милия как се мъчи с мен постоянно и забравям за адаптацията му в детската градина, която ще мине и замине

Написах,че ще стои поне по 7 часа, защото пътувам по един час н а отиване и на връщане за работа+5 раб.часа-ей ви ги на 7

Освен това само се притеснявам за нея! Явно съм по-емоционална мама

А това за питането колко плащам да ми я гледат у нас-не мислите ли първо,че като искаш хората да те харесат и да ти дадат работата би трябвало да се попита колко е голямо детето, обича ли това, обича ли онова, тоест да предразположиш хората към теб.....а не веднага пари! Освен това разговорите протичаха горе долу по следния начин:
*Обаждам се за обявата. Колко плащате?* И имайте на предвид,че повечето работят за жълти стотинки, защото нямат право на работа по трудов договор!

Една жена ми обясняваше как чистела къщи и печелела по 500 паунда на месец. Аз давах по 600, но тя пък искаше да й осигуря транспорта и мобилен телефон

Арвенче, не се притеснявай за детенце.
От раждането си, та докато се отделят в собствено семейство е един непрестанен дълъг процес на отделяне и придобиване на независимост. Това е напълно нормално и е важно за децата ни да им даваме собствено пространство (съобразено с възрастта им).
Разбирам те, че ти е тъжно, че бебето става вече дете и си "тръгва по пътя", но ще видиш колко бързо в яслата ще научи нови неща и ще дръпне напред.



Много е важно според мен ти да си позитивно настроена и да си сигурна, че това е доброто решение за гледането и в момента. Сещам се за едни приятели, които на скоро дадоха детето си на ясла, с огромно предубеждение и така настроиха детето, че то наистина не се адаптира.

За езика ми си струва, че както и другите момичета са ти казали не трябва да се притесняваш. Много бързо ще попие. 

ами даже и да имаше свестни, на мен лично ми се струва, че ясла е по-добър вариант, защото ще общува с деца.
Помисли, обаче за резервен вариант за гледането й, когато е болна, ако ти не вожеш да остъстваш от работа.
Тук при нас към медицинските застраховки има медициски сестри, които идват да гледат болните деца в къщи. при вас има ли нещо от този род?

Арвен, не знам дали ще те успокоя. Мартин свикна лесно и няма проблем, защото тръгна от рано - на 10 седмици беше, когато започнах да го оставям за 1,5 час, докато са ми лекциите, тичах в паузите да го кърмя на място и може би това, че виждах на място как работят с децата ми даваше спокойствие. Сега е ветеран на групата, щъка навсякъде и няма проблеми. Не се плаши от другите деца, а се закача с тях, не реве от непознати, защото явно е свикнал винаги да има някого около него, все пак студентско бебе е и съм го вземала с мен на много места, че дори и на лекция.
Ако имаш възможност, оставяй Стела за по-кратко време в началото, ако е разрешено оставай и с нея там първите дни или дай някаква любима играчка или одеалце, което да мирише на теб, това поне успокоява. Стискам палци да мине всичко леко и без много сълзи

Арвен, вярвам, че Стела много бързо ще се справи с езика. Адаптацията при всяко дете е различна. Дано при вас да е лека и бърза   

Нащо калпазанче тръгна на 3 месеца на целодневна ясла.Адаптира се адски бързо,свикна си.Не се притеснявай толкова.Това, от което можеш да се притесняваш е,че може би ще боледува често.

Aми моят син тръгна при една жена (childminder) на 6 месеца, вярно само два-три дена седмично за по 7 часа, но понеже случих на жена, там му беше супер! Много грижовна, внимателна и с опит, освен това имаше и други дечица, с които да си играе, стая с играчки, хубав двор, а освен това тя ги водеше и на mother and toddler group, абе въобще пълна програма. Не му се тръгваше - ако можеше все там да стои, хич нямаше да се оплаче. Аз такова разнообразие изобщо не можех да му предложа, а и той беше (и е) много общително дете с неизтощима енергия, така че беше направо идеално. Обаче подчертавам, много е важно да случиш на жена. Децата се привързват към добри хора. Виждала съм обаче и доста неприятни, немарливи гледачки, така че трябва да се внимава. Е, не чак доста, но една-две. Аз просто имах страшен късмет. На всеки го пожелавам.

Не мога да ти дам конкретен отговор, понеже моя не съм го давала,щото не ми е по джоба  .Но от познати мога да кажа,че децата им се адаптираха много бързо,чак изненадващо за родителите.А език проговориха почти веднага  .Това,което на нас ни се струва най-трудно - очевидно за тях(децата) е най-лесно.Така че не виждам за какво да се притесняваш.Давай напред,ще видиш,че Стелчето ще се адаптира много по-бързо,отколкото си мислиш 

Здрасти,Арвен! ..ама недей да слагаш такива стряскащи заглавия,бе жена!
Съвсем нормално е да се притесняваш,че кой друг ако не майката!
Момичетата са прави,че малкото човече усеща твоите вълнения и така по-трудно ще се адаптира!Нужно е да си спокойна и сигурна,че тя ще се чувства добре!
Моето пате сега е на година и три месеца,а вече почти 2 месеца  ходи на градинка!
В началото и аз се притеснявах много..дали ще се адаптира??дали ще боледува???и други такива въпроси се лутаха из главата ми! По цели нощи не спях,а само мислех!Още повече аз още кърмя   и си мислех,че ще е голям рев без мама! Но,за моя голяма изненада на нея много и хареса там-сред дечицата й е много весело и забавно!
Искрено ти го пожелавам и на теб!САмо се моли да е живичко и здравичко детенце,пък за адаптацията-на тях им е най-лесно!   Успех!

Здравей, Арвен!

От опит ти казвам, че няма за какво да се притесняваш, макар че в началото ми беше много болезнено. Детето обаче има много силно развити инстинкти, това не бива да забравяш. Ако на нея й хареса новата среда - това зависи и от гледачката, и от теб - няма значение на какъв език ще й говорят.  От гледачката зависи добре да я приеме и да я преведе през трудния период на адаптация, от теб - по-малко да се бъркаш . Аз дадох Хана на 6 месеца на бавачка и сега двете не могат да дишат една без друга. Адаптацията трая десетина дена, аз не разполагах с повече, но жената се държеше много спокойно и уверено, а аз се бях свила в един ъгъл, гледах да съм незабележима и сърцето ми, естествено, се късаше, като слушах как детето ми се дра първите два-три дни. Мисля, че на теб ще ти е по-трудно, отколкото на Стела, поне аз до такъв извод стигнах, когато след време анализирах този период. А за 400-те паунда - не знам много или малко е, всеки решава, но една добра, грижовна и искрена бавачка си заслужава парите, които й плащаш.
Желая ти сили и здрави нерви през преходния период, мисля, че ще е за добро.

Ще свикне детето, не се притеснявай!
На теб ще ти е по-криво.
Само не и показвай, че ти се притесняваш и си тъжна.

Успех!

благодаря на всички

Да ви разкажа какво стана днес:

Стяхме около час и половина. Стела седеше и гледаше начумерено всички в началото, а после реши да надзърне в разни кошове с играчки Детегледачката е на около 60 години и е много спокойна и с опит жена-занимава се с това последните 30 години Има две големи дъщери, тоест стават 3 детегледачки, така че има кой да ги надзирава.

Нашата хубостница реши обаче,че трябва да махне стрелките на един часовник и като видя,че не става......се разпищя с цяло гърло и ела да видиш сеир, нито млъква, нито аз мога да я успокоя Добре,че онази жена реагира бързо и почна да й обяснява за часовника , стрелките и прочие, че Устаткото млъкна!

После обаче Стела реши,че трябва да целуне един малък господин, който е най-мъничкият в групата и още не можа да ходи (Стела е следващата най-малка), а той не дава! Той се разплака, а нашата ни лук яла ,ни лук мирисала се свря в един ъгъл да го наблюдава

За сега така върви, но само като я погледна една такава миничка, свита и с едни огромни сини очи.....ми иде да си я грабна, гушна и отмъкна у дома да си се люшкаме и прочие лиготии

 
тя да не е заразена виртуално от Мартин,да върши щуротии;  той така един ден допълзял до някакво момиченце, което още не може да сяда, върти, и пълзи, стигнал до нейния шезлонг и и кряснал от радост, то взело, че се разревало, горкото. Нашият се обърнал най-невъзмутимо и си отпълзял

Моито калпазанче пък тръгна на целодневна градина от почти 6 месечна възраст. И на мен ми се искаше да го погледам още малко в къщи,но нямах избор.Не съм го оставяла да се адаптира,само веднъж за 2-3 часа,не плака,смееше се и аз реших,че няма нужда да го водя пак. И после започна full time - 5 дена по поне 8 часа. Аз пък започнах нова работа и сега пътувам повече,та горкото дете е първо сутрин и почти последно вечер.....ама нали трябва да се изкарват и пари. Беше болен само веднъж,нещо вирусно,което може да е пипнал в градината ,може и  някъде другаде,но се оправи бързо. Много съм доволна как ги гледат,занимават учат на неща тн...А дали се чувства добре???ами сигурно,в почивните дни в къщи спи по 2 часа сутрин и 2 следобед.......в градината по 30 мин.....явно да не пропусне някоя игра с аверите там
освен това под 1 г са само 3 бебета и ,неговата наблюдателка,ако е заета с друго дете,веднага идва помощ от другите групи(на по-големите деца).определено там получава много повече като забавление от това,което аз мога да му дам в къщи.......
Така,че не се притесняваи..ще свикне бързо...

...като едно малко тритон4е... , Пепелски, разбиваш ме както винаги.

Арвен, а какво се прави при тези първи посещения? В смисъл какво трябва да прави майката? Оставя детенцето и гледа да е незабележима или само навестява къщата и гледа като майка орлица (половинката твърди, че така се държа около бебата и не давам на никой друг да я доближи  )?

Ох, Арвен, разбирам ти, мила, но по-добре по-отрано, защото, повярвай ми, колкото по-късно, толкова по-тежко е. Ние сме ве4е на 3 години и не се е делил. Ходим от година и нещо в Плей център, което е супер, но е с мама. Сега от февруари ми предстоят и на мен тежки дни ... първо ще остава без мен в същия тозицентър, а после целодневна градина ... Знам 4е ще е трудно, направо не ми се мисли...

И аз да кажа - на мен ми бе ужасно трудно в началото - направо по цял ден само той ми бе6е в главата, незнам как работех.. Е,  свиква се, както с всичко останало.. Но познавам чувството - буца в гърлото и чувство на вина, но това си е нормален ход на живота (отделянето на детенце в един или друг момент) и се приема. Късмет и най-вече - кураж!!!!!!

Да ти споделя моя опит - Теди тръгна на градина на 1, 6 год. за пръв път тук, в Канада. Български твърде не говореше, пък френски изобщо. Още от първия ден стоеше там по 8-9 часа. Драми не е имало - много си харесва градината, но не мога да не спомена, че там са перфектни професионалисти и са свикнали да работят с деца на имигранти. Децата се оправят много по-добре, отколкото ние можем да си представим.
Честно казано аз изпитах облекчение, че Теди тръгна на градина. Така ни остава време да се пошматкаме сами, да отидем на кино или пък нещо още по-хубаво.

ооох, 6те ти се къса сърцето, няма да те лъжа. оба4е само твоето  За6тото тя 6те свикне, уверявам те 
Толкова много се жалвах на мам4етата тук за моя Гого...Аз имам "двоен" опит с Гого и градина в 4ужбина. Първия път той бе6е на 1г8мес. Не разбира6е просто, за6то го оставям при хора, които не разбира, 4ужди...и така. Не издържах (а трябва6е)...От опита на други мами, и моя...3 седмици стискай зъби, 6те мине. При разли4ните деца е разли4но, но е истина (много плоско зву4и, ама знам 4е е така), ако те 4увства притеснена, неуверена, тъжна, и тя 6те е такава. Надявам се, 4е може6 да раз4ита6 на хората, които 6те се грижат за нея. Тук, когато Гого се разплаква6е в на4алото, у4ителката му го гу6ва6е, гледа6е го в о4и4ките и отгатва6е какво иска.
Не6то практи4но: може6 ли да бъде6 с нея първите дни, и да запо4нете с кратки оставания...от минути, до 4ас два...После като се заиграе, 6те се нау4и, 4е няма непрекъсната нужда да си до нея (не 4е ти 6те си убедена, ама това е "твой проблем"...    )

Не се страхувай, Арвен4е 

За езика, сега 6те си призная..Тука мам4етата бяха невероятна подкрепа, и една през друга ме уверяваха как 6тял да проговори фински. Аз само клатех глава и си мислех, 4е вси4ки са много мили, но просто са били късметлийки със собствените си деца...а и нямат представа от финския  След 2 месеца Гого говоре6е с пълни изре4ения (разбира се не6та от ежедневието, а не филосовстването, на което ме подлага ежедневно на бг  ). А миналата седмица му слу6ах словоизлияние от порядъка на 2 минути, спор, в който той "спе4ели"...&те се нау4и хубавата Стели4ка, а и колкото по мъни4ка е, толкова по добре...особено по отно6ение на  езика 
 а ти си попла4и, ама тук, не пред нея   

Ох, Арвен как ми изкара акъла с това заглавие 
Кофти момент,признавам. И мен ме 4ака съЩото може би до месец и моето сърце се е свило,но не толкова заради детето,заЩото тя откога бълнува да тръгне на детска градина и да бъде сред други деца и съм по4ти сигурна,4е Ще е добре там. Мъ4но ми е за мен самата,4е Ще прекарвам по_малко време с нея,но това си е малко мой егоизъм.
Не се впрягай,Стел4ето Ще свикне. Може би Ще е постепенно а не веднага,заЩото все пак е оЩе мъни4ка,но там тя Ще бъде в своя среда,сред себеподобни така да се каже. За езика не мисля,4е Ще е проблем: децата се разбират по свой на4ин а хората,които работят с тях умеят да тълкуват жестовете и действията им и без думи.
Така,4е давай смело: Ще свикнете и ти и Стел4ето,но все пак си дай малко време 

Ами нищо не прави майката-аз лично се сврях зад един диват, но моето човече явно ме подушваше на всеки 5 минути.
Накрая обаче като майката не едно от дечицата обличаше момиченцето си да си ходя, нашата като хукна да й показва къде е ципа на якето, да го сочи и да вика ъъъъъъъъъъъъъ  аааааааааааааааааа ооооооооооооооооооооо направо ме напуши смях!

А докато аз си обувах обувките, за да си ходим и си говорех с детегледачката, Стела както си стоеше до мен се наведе и ме целуна по бузата Щях да се пръсна от щастие

благодаря на всички ви за подкрепата!
Окуражена от вас се чувствам по-спокойна и уверена,че детето ще се чувства добре!!!