Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Кърджали, България

Мнения: 461
Чували ли сте за тази книга? "Децата и ние" на Хаим Гинът, издадена през 1988 г. (поне това, което имам аз). Намерих я в библиотеката на свекърва ми и има доста полезни практически съвети за възпитанието на децата. Ето съдържанието:
Как да разговаряме с децата
Нови начини за похвала и порицание
Някои възпитални похвати са нож с две остриета
Отговорност и самостоятелност
Дисциплината: търпимост и ограничения
Един ден от живота на детето
Ревност
Някои източници на тревожност у децата
Полово възпитание
Сексуална роля и социална функция
Деца, нуждаещи се от професионална помощ
Родители, нуждаещи се от професионална помощ

Представени са случаи от практиката на автора като психолог с конкретни примери от действителността. Като я четох, открих, че и аз допущам някои грешки и то неволно. Ето един цитат:

ЗАПЛАХИТЕ
Покана за непослушание. Децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Като кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам".
Подобни предупреждения - колкото и недвусмислено да ни изглеждат на възрастните, са не само безполезни. Нещо повече - те гарантират повтарянето на нежеланото действие. Предупреждението е предизвикателство към детската автономност. Ако детето уважава поне мъничко себе си, то трябва отново да престъпи правилата, за да покаже на себе си и на другите, че не е страхливец.
Въпреки многото предупреждения петгодишният Оливър продължава да цели прозореца с топката. Накрая майката казва: "Ако топката още веднъж удари стъклото, обещавам ти, че ще те пребия." Минута по-късно трясъкът на счупеното стъкло съобщава на майката, че предупреждението й е подействало - топката за пореден път е ударила прозореца. Лесно можем да си представим сцената, последвала тази поредица от заплахи, обещания и непослушание. За разлика от нея следващият епизод ни показва как трябва да се справяме с лошото държание, без да прибягваме до закани.
Седемгодишният Питър стреля с пушката играчка в по-малкото си братче. Майката се намесва:"Не по бебето. Стреляй в мишената" Питър отново стреля по белбето. Майка му отнема пушката и му казва:"По хора не се стреля".
Майката прави това, което чувства, че трябва да бъде сторено, за да предпази бебето и да не се нарушават същевременно нормите за приемливо поведение. Питър научава последствията от своите действия, без това да е в ущърб на неговото Аз. Очевидни са подсказаните му алтернативи - да стреля в мишената или да се раздели с пушката си.
При този инцидент майката успява да избегне обичайните клопки. Не тръгва по пътя, водещ неминуемо до провал:"Престани, Питър! Толкова ли си глупав, че да стреляш по брат си? Нямаш ли по-добър прицел? Ако го направиш още веднъж, чуваш ли ме - още веднъж, няма да видиш повече пушката си!" Детето, освен ако не е прекалено покорно, ще отговори на подобна закана, като повтори онова, което му се забранява. Едва ли е необходимо да описваме какво би се случило по-нататък - всеки родител може лесно сам да го възстанови.

Има и други интересни неща, но ще препиша някои по-късно, че съм на работа.
 Wink
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 060
Книгата съм я чела много отдавна, когато още и хабер си нямах за собствени деца. Харесвам я - сега пак ще я прегледам. Но тук няма да намериш много фенове на книги относно детска психология.
Цитирай

София

Мнения: 1 680
PoliaSp страшно ме развесели и в същото време си давам сметка че допускам точно тази грешка и съответно се реагира по описания в книгата начин. ще потърся книгата на Славейков- определено имам нужда от ръководство.Благодаря ти.
Цитирай

София

Мнения: 1 680
оооооох допуснах грешка исках да се обърна към INNA.Sorry
Цитирай

София

Мнения: 1 680
Inna страшно ме развесели и в същото време си давам сметка че допускам точно тази грешка и съответно се реагира по описания в книгата начин. ще потърся книгата на Славейков- определено имам нужда от ръководство.Благодаря ти.
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Цитат на: PoliaSp
. Но тук няма да намериш много фенове на книги относно детска психология.


Защо мислиш така?На мен ми беше много интересно да прочета тази ,макар и малка част от книгата !Даже бих си я купила!
Цитирай

Варна

Мнения: 4 819
Определено имам нужда да се просветя в методи за качествено възпитание на детенце. Явно добро четиво, с прости примери като за прости хора като мен. Wink
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 060
Цитат на: hey_ya
Цитат на: PoliaSp
. Но тук няма да намериш много фенове на книги относно детска психология.


Защо мислиш така?На мен ми беше много интересно да прочета тази ,макар и малка част от книгата !Даже бих си я купила!

Радвам се, има наистина много хубави книги и безценни неща, които могат да се научат. Просто огромен брой хора си мислят, че възпитанието им е ясно като 2 и 2. Познавам твърде малко хора, които са се справили перфектно с възпитанието на децата си, въпреки тежкия им нрав /на децата/. Много ми е интересно да разговарям с тях /родителите, но всъщност да съм точна - майките/ и с изненада виждам, че тези хора са повтаряли много от нещата  без дори и са чували за въпросните книги. Пък нека после да е "суха теория".
Цитирай

София

Мнения: 272
Инна,много беше интересен този откъс и ще чакам с нетърпение да пуснеш още неща на тази тема.Разбрах,че допускам грешки със сина си като постоянно го заплашвам за белите,които прави и продължава да прави ,а аз все едно говоря на стена Crying or Very sad От сега нататък преминавам направо към действия Exclamation
А ако някой види къде се продава тази книга,моля да ми каже.
Цитирай

Кърджали, България

Мнения: 461
Много се радвам, че намирам съмишленици! И на мен ми са страшно интересни тези психологически книги и не пропускам да прочета, ако нещо ми попадне.
Ето още някои интереси откъси:

Случаят с летящия пепелник: История с поука

Ранно понеделнишко утро, първото след Деня на благодарността. Гласът на жената по телефона звучи неистово: "Можете ли да си представите!? Цялото семейство пътувахме с колата. Бяхме изминали 400 мили от Питсбърг до Ню Йорк. На задната седалка Айвън беше като ангел - кротък и замислен. Рекох си - детето заслужава похвала. Тъкмо влизахме в тунела Линкълн, когато се обърнах към него и му казах: "Ти си толкова послушно дете, Айвън. Държиш се така добре, че се гордея с теб." И изведнъж - гръм от ясно небе: извадил пепелника, Айвън изтърсваше съдържанието му върху нас. .... Бях готова да го унищожа. ... Това, което най-много ме вбеси, бе, че току-що искрено го бях похвалила. ..."
Няколко седмици по-късно Айвън сам разкрива причината за тази "експлозия". През целия път към дома той обмислял как би могъл да се отърве от малкото си братче, сгушено отпред между майката и бащата. Накрая му хрумнало, че ако колата им бъде надлъжно разцепена по средата, той и родителите му ще останат невредими, а бебето ще бъде разсечено на две. Тъкмо в този момент майката го поздравила за добротата му. Похвалата го накарала да се чувства виновен и той отчаяно поискал да покаже, че не я заслужава. Огледал се, видял пепелника и в миг последвало всичко останало.

Постиженията или личността да хвалим?

Повечето хора считат, че похвалите изграждат увереността на детето в себе си и му създават чувство на сигурност. В действителност похвалата може да предизвика напрежение и непослушание. Защо? Защото много деца изпитват понякога деструктивни желания спрямо близките си. И когато родителят каже "Ти си толкова добро момче", детето може да не е в състояние да се съгласи с чутото, тъй като неговата представа за себе си е доста по-различна. То не може да изглежда "добро" в собствените си очи, щом като току-що си е пожелало наум майка му да има цип на устата или пък брат му да прекара в болница почивните дни в края на идната седмица. Всъщност, колкото повече го хвалят, толкова по-зле се държи то, за да покаже "истинското си Аз".  ...
Желателната и нежелателната похвала. Означава ли всичко това, че днес похвалата е "остаряла"? Ни най-малко. Казаното дотук обаче сочи, че похвалите, подобно на пеницилина, не бива да се раздават как да е. Съществуват специални правила и предупреждения, които определят начина на приемане на силните лекарства: това са правилата за времето на приемането им и тяхната дозировка, както и предупрежденията за възможните алергични реакции. Подобни предписания има и при прилагането на емоционалните лекарства. Единственото най-важно правило тук гласи, че похвалата трябва да засяга само усилията и постиженията на детето, а не характера и личността му.
Когато момчето почисти и подреди двора, съвсем естествено е да отбележим как добре се е справило или колко добре изглежда дворът. Съвсем неуместно и неподходящо би било да кажем, че е добро момче. Думите на похвала трябва да предложат на детето реалистична картина на неговите постижения, а не рекламен образ на личността му.
.....
Нашите думи и детските умозаключения

Предмет на похвала трябва да бъдат старанието и постиженията на детето, а не качествата на неговата личност. Изказванията ни трябва да бъдат така изразени, че въз основа на тях детето да направи положителни изводи за своята личност. Десетгодишният Кени помага на баща си да подредят мазето. Налага му се да пренася тежки мебели.
БАЩАТА: Тезгяхът е доста тежък. Трудно се носи.
КЕНИ (гордо): Но аз успях.
БАЩАТА: Това изисква много сила.
КЕНИ (показвайки мускули): Аз съм силен.
В този диалог бащата коментира трудността на задачата, а детето само стига до заключението за своята сила. Ако бащата беше казал:"Силен си, сине", Кени би могъл да отговори:"Не, не съм. В класа има по-силни момчета от мен", и да последва безплоден, ако не и горчив спор.

Негласните твърдения и аз-образът

Похвалата се състои от две части - от нашите думи и от детските изводи. Думите ни трябва ясно да посочват, че ценим детското усилие, работа, постижения, помощ, загриженост или произведение. Думите ни трябва да бъдат така формулирани, че детето непременно да направи реалистично заключение за своята личност. Те трябва да бъдат като магическо платно, върху което детето да не може да не нарисува свой положителен автопортрет. ...
БЛАГОТВОРНАТА ПОХВАЛА: Благодаря ти,че изми колата, сега изглежда като нова.
ВЪЗМОЖНИЯТ ИЗВОД: Свършил съм добра работа. Ценят труда ми.
(НЕБЛАГОТВОРНАТА ПОХВАЛА: Ти си ангел.)
...
БЛАГОТВОРНАТА ПОХВАЛА: Благодаря, задето ми каза, че съм ти дал повече пари. Ценя високо постъпката ти.
ВЪЗМОЖНИЯТ ИЗВОД: Радвам се, че бях честен.
(НЕБЛАГОТВОРНАТА ПОХВАЛА: Ти си толкова честно дете.)
...
Подобни описателни изказвания и детските положителни умозаключения са градивните елементи на душевното здраве. Детето повтаря наум изводите за себе си, породени от нашите думи. Вътрешно повторените реалистични и положителни твърдения определят до голяма степен доброто мнениена детето за себе си и за заобикалящия го свят.

И така, стига за днес. Очаквайте включване! Ако някой иска, може да пусне тук откъси от други книги или статии или линкове към сайтове, касаещи възпитанието на децата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.