Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 322
Съвсем наскоро бях изправена пред такъв един избор ... И не ми беше никак лесно да реша. На вас случвало ли ви се е ?
Аз избрах децата тогава, но пак си ми е тъжно и тежко...
До септември месец работих, а от тогава съм си вкъщи..Като прибавим и двете едно след друго майчинства, предшестващи тази ми работа  (около 6 месеца работих...) - доста годинки вече съм домакиня. Не че се оплаквам, но съм сигурна, че всяка една от вас знае как писва в един момент.
Ето какво се случи - работното ми време порастна от нормално( до 17) до ...такова от 7:30 до 19:30, което беше нормално за естеството на работата. Понякога и до по-късно. В началото, докато децата бяха на у-ще и градина, свекърва ми ги гледаше у нас, но с излизането им във ваканция.... стана чудо. Почти не ги виждах, което по принцип се преживява, но като ги виждах - все е дно не бяха моите деца.
Бабата е мнооого ларш, въпреки че е добър човек Grinning, почти никога не се съобразява с правилата които се опитвам да им изисквам да спазват - например - да си лягат рано, да се хранят, когато трябва и то на масата с прибори и възпитано, да не се гледат филми и разните му там предавания предназначени за големите хора....., да се попрочита това онова, да се пише (когато има желания за това ест.)...
Може и да съм прекалено строга, но си държа на тези неща! А какво се получи - Планетата се бичи по цял ден, въртят се едни гюбеци едно нещо Sad, разказват ми се разни филми, четем любовни романи.....Чудоооо!!!
Разбирам я и нея донякъде , защото горе-долу по същото време загуби единият си син( най-големият ми девер почина) и както се казва не беше на себе си, но всичко се отрази много отрицателно на малките. На всичкото отгоре започнахме да се караме и с половинката....той по принцип беше против да работя.
Та в крайна сметка се примирих и в името на семейството и децата напуснах работа.
И сега ме гризе отвътре - дали постъпих правилно?
Понякога си казвам- ами ако бях останала? Кой щеше да обяснява задачите на каката, английският и т.н? Кой щеше да ги води на тренировки и пеене?
Друг път обаче си мисля - защо пък само аз да се притеснявам?
Не знам....много съм объркана....Мъжа ми казва, че не си струва за 100-150 лв. чисти (като се махнат разходите за път д раб. място и дневни)да оставям децата на самотек и то в такива важни възрасти като началното у-ще и предучулищна. И е прав, но....Постоянно надничам из сайтовете за работа или по обявите във вестниците- дано излезе нещо на 4 часа, но нейсе....Обикновенно се търсят шивачки, сервитьорки, барманки и разни такива....Да не говорим колко лошо те гледат като чуят , че си с две малки деца(нищо, че не са толкова малки вече..).
Просто ми се иска да чуя и вашето мнение.... И ако имате някакви идеи как да се измъкна от тоя омагьосан кръг...

# 1
Миличка, напълно разбирам как се чувстваш. Мисля, че да си домакиня е мнооого тежко, най-вече психически.
Но пък съпругът ти е прав - за 100-150 чисто не си струва. Едва ли работа за толкова пари е жизненоважна за семейството. Още по-малко ми се вярва пък това да е мечтаната от теб кариера.
Ето защо, смятам, че си направила правилния избор в дадената ситуация. Пожелвам ти да откриеш нещо на 4 часа - работа, която да ти позволява да обръщаш внимание на децата, също така да ти осигурява известно количество социални контакти.

# 2
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Преди години си мислех, че успешно мога да съчетавам и работата и детето и мъжът и домакинската работа - нещо като супер жена. И давах всичко от себе си за да го постигна. До момента, в който дъщеря ми се разболя много тежко и едвам не умря в ръцете ми.  До там бяхме с работата! Няма нищо по-важно от децата ми! Сега са малки и имат нужда от мен. Надявам се никога повече да не минавам през ужаса, който ми отвори очите.

# 3
  • при децата
  • Мнения: 3 405
Това е дилема, пред която почти всяка жена е поставена.
За толкова пари е по-скоро нерентабилно да работиш, а децата ти да са лишени от тренировките, пеенето и да  са ту при баба, ту при мама и татко. Особено, ако и графика на таткото е натоварен.
Виж, ако заплатата е голяма...
Но ти сама можеш да прецениш дали се чувстваш удовлетворена от професия домакиня, или искаш нещо друго за себе си. Това е твой личен избор.
На 4 часа е удачно, но малко работодатели са съгласни с този вариант.
Преди 2 години аз напуснах работа, за да гледам детето, понеже градината беше само предиобед.
Сега отново работя, а детето е на занималня.
Относно бабата няма да съм ти от полза, само ще кажа, че възрастните не си променят навиците.
Желая ти успех и мир със себе си, смятам, че решението ти е правилно.
А като намериш подходящата работа, вярвам, че отново ще вземеш правилното решение Peace Simple Smile Simple Smile

# 4
  • София
  • Мнения: 1 493
Мисля, че си постъпила правилно. Децата ви имат по-голяма нужда от майка си, отколкото семейството ви от 100-150 лв. Те ще порастнат толкова бързо, че няма да усетите, кога бяха "ваши" и кога станаха големи. Не пропускай хилядите малки, дребни радости, с които те даряват ежедневно, редом с хилядите задължения и изхабени нерви. За работа ще имаш време, когато поотрастнат още малко.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 978
Децата са по-важните, разбира се, НО... Само след няколко години те няма да имат нужда от теб, а може даже и да не са вече в твоя дом - какво ще правиш тогава и как ще осмислиш живота си?

Работата ми наложи да се върна, когато Дари беше само на 4 месеца и не съжалявам, въпреки че не бях принудена финансово на тази стъпка. Просто живота ми не се заключава в това да бъда единствено майка, явно и твоя иначе нямаше да си задаваш подобни въпроси.

Продължавай да надничаш в обявите Simple Smile Все ще изскочи нещо. А до тогава се радвай на всеки миг с децата си.

# 6
  • София
  • Мнения: 591
Децата ти са в тази възраст,в която имат нужда повече от теб,отколкото от тези150 лв.,защото реално това са много малко пари,за да компенсират липсата ти всеки ден.Това е моето мнение и не ангажирам никого с него,но лично аз хиляда пъти предпочитам да съм до децата си,вместо по цял ден да съм на работа и накрая-заплатата да е така малка. Thinking
За мен децата са по-важни,но си признавам,че на моменти така ми писва да съм домакиня #Cussing outи ми се ще да работя,но бързо ми минава и мисля малката да я погледам колкото мога по-дълго. Simple Smile

# 7
  • гр. Пловдив
  • Мнения: 6 128
Ами не знам точно какво да ти кажа
По принцип няма нищо по-важно от семейството и детето, поне за мен. Обаче трябва да се търси златната среда.
Защо от 07:30 до 19:30, това не са никакви 8 часа, а цели 12... За 150 лв определено не си заслужава.
Понякога има напрегнати моменти в работата и тогава съм работила по 10-12-14 часа, но се издържа месец два, три. После си казваш, работата няма да свърши, а детето ми има нужда от мен.
Често съм си мислела, ако не ми се налагаше от финансово естество, бих ли си стояла вкъщи и да отдам цялото си време на детето. Понякога си казвам да, понякога не.

# 8
  • в гората
  • Мнения: 1 464
Мисля, че си постъпила правилно. За 150 лев просто не си струва жертвата. Търси, оглеждай се за други възможности, все нещо ще изскочи. А нали казват - всяко зло за добро... Със сигурност ще се появи нещо по-добро и тогава ще разбереш защо е трябвало така да стане. Така че, успех!

# 9
  • Варна
  • Мнения: 4 970
Децата ти са в тази възраст,в която имат нужда повече от теб,отколкото от тези150 лв.,защото реално това са много малко пари,за да компенсират липсата ти всеки ден.Това е моето мнение и не ангажирам никого с него,но лично аз хиляда пъти предпочитам да съм до децата си,вместо по цял ден да съм на работа и накрая-заплатата да е така малка. Thinking
За мен децата са по-важни,но си признавам,че на моменти така ми писва да съм домакиня #Cussing outи ми се ще да работя,но бързо ми минава и мисля малката да я погледам колкото мога по-дълго. Simple Smile
newsm10

# 10
И двете неЩа са важни.Мисля,4е не си постъпила правилно.Ти съЩо си го разбрала.Децата имат нужда от нас,да,но не и непрекъснато да си до тях.Трябва все пак да станат отговорни и самостоятелни хора.Това няма да стане като ти им седиш всяка ве4ер над главите заради домашните.
Работата не е в парите,а в това да си работиш с кеф и да си доволна от себе си не само като домакиня.
Ти все пак имаш на кого да ги оставиш_не се притесняваш за тях,нали?НиЩо,4е правят каквото си искат,при бабите е така.Ти не си ли била така с бабите?
Мисли и за другото_когато децата пораснат,изгледани,Ще са минали толкова много години,пропиляни в кухнята и Ще ти бъде много трудно да си намериш работа.Не може ли и мъжа ти да ги води на тренировки?

# 11
  • VLC/SP
  • Мнения: 3 098
И двете неЩа са важни.Мисля,4е не си постъпила правилно.Ти съЩо си го разбрала.Децата имат нужда от нас,да,но не и непрекъснато да си до тях.Трябва все пак да станат отговорни и самостоятелни хора.Това няма да стане като ти им седиш всяка ве4ер над главите заради домашните.
Работата не е в парите,а в това да си работиш с кеф и да си доволна от себе си не само като домакиня.
Ти все пак имаш на кого да ги оставиш_не се притесняваш за тях,нали?НиЩо,4е правят каквото си искат,при бабите е така.Ти не си ли била така с бабите?
Мисли и за другото_когато децата пораснат,изгледани,Ще са минали толкова много години,пропиляни в кухнята и Ще ти бъде много трудно да си намериш работа.Не може ли и мъжа ти да ги води на тренировки?
Госта съм аз.

# 12
  • София
  • Мнения: 460
Някъде пишеше, че когато всичко е зад теб и се прави равносметка, човек не си задава въпроси от сорта- защо не направих по успешна кариера, натрупах пари и имоти, а остава простия въпрос- защо не прекарвах повече време с любимите си хора.
Алиса, ако тези пари не са жизнено необходими за семейния ви бюджет, мисля че си взела правилното решение Hug
Като се замислих сега, ами не съм била на работа от близо 5 години, много ми е хубаво с дребосъците ни, но усещам как всеки ден те порасват и стават все по самостоятелни, въпреки почти постоянната им нужда от мен. Използвам (отскоро:)) тази възможност да се занимавам с неща, който ми доставят страхотно удоволствие. Сега съм се отдала на това да измисляме и практикуваме развиващи игри, да шия, да променям разни неща в дома ни, чувствам се удовлетворена максимално, печеля овации и похвали Embarassed, хубаво ми е. Намери нещо такова, нещата, които ти носят удоволствие, забавлявайте се всеки ден, ти децата, цялото ви семейство.
Използвай моментите, когато сте заедно, и не се отказвай да търсиш своята работа, ще я намериш, убедена съм Hug

# 13
  • София
  • Мнения: 384
Човек сам за себе си трябва да намери вариант,но майката не е сама за себе си и нейния вариант неминуему се определя и от детето.Обожавам да работя,да съм сред хора и въпреки,че го правя от 17-сет годишна още не съм открила работата,в която да се почувствам реализирана и финансово и душевно.Точно преди да забременея я търсих тая работа-беше ме обхванало едно въодошевение,една енергия,която и сега след бременост,раждане и гледане е още в мен.Твърдо ще гледам дъщеря си до 2години и ще поработя малко преди да имам второ детенце-това са ми плановете без кръчмар newsm53 Безспорно децата са най-важни,но и как се чувстваме ние е важно,защото децата са добре,когато и ние сме добре! Two Hearts

# 14
  • София
  • Мнения: 591

Мисли и за другото_когато децата пораснат,изгледани,Ще са минали толкова много години,пропиляни в кухнята и Ще ти бъде много трудно да си намериш работа.
Е,тук изобщо не съм съгласна Naughty.Не мисля,че ще пропилея тези години,напротив-ще съм максимално удовлетворена,че съм си гледала детето(и каката,естествено,но тя е вече достатъчно самастоятелна),а работата няма да избяга,цял живот ще работя(тук говоря лично за себе си,защото съм се занимавала и пак ще се занимавам с частен бизнес,не съм на държавна работа,че да се съобразявам с определени особености там).И понеже с голямата дето се казва вече съм минала по този път мога да кажа,че в предучилищната група и в 1-ви клас,дори и отчасти във 2-ри,децата имат нужда от повече внимание и настояване,ако щете,за да могат да си изградят трайна система за учене,почивка и игра.Нали в този смисъл е и приказката за първите 7 години,каквото и както го научиш детето още в самото начало на обучението,така ще си върви и занапред(сигурно и тук има разни примери за промяна,но те са единици според мен).Така че,всъщност мисълта ми е следната-годините,отделени на децата ни,било то до 3год.,до 5 или6-7,не са пропилени години,а напротив-най-стойностното,коете бихме могли да им дадем.Те като порастнат и без нас ще се оправят. Peace

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт