Домашен любимец- кога, какъв, защо....

Ето ти инфо http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=34682.0
Аз лично смятам, че домашен любимец, освен ако не е заварено положение, трябва да се вземе когато детето е поне на 4 години, за да може детето да се отнася адекватно с него.

Моята е само дете и затова много ми се щеше да и взема животинка... Но пък и не исках да мъча горкото добиче - в къщи няма никой по цял ден, сутрин и вечер времето не ми стига за нищо..... Та кучето и котето отпаднаха за съжаление. Определено най-малко грижи и внимание изискват рибките, но пък те са толкова пасивни, че дори не ги възприемам като домашен любимец. В края на краищата си взехме две момичета-бебета морски прасенца . Хем си правят компанийка по цял ден, хем основно си седят в клетката и не създават много грижи. Всяка вечер си ги вадим да се поразходят и да си ги нагалим. Много си ги обичаме. Взехме ги преди няколко месеца т.е. Цвети вече беше на 5 г. Често виждам, че от обич много и се иска да ги намачка и настиска, но успява да се контролира. Абе, прасетата са голяма работа - горещо ги препоръчвам за домашни любимци в апартамент /виж, при наличието на двор, съм твърдо за куче / котка/.

Това е спорна тема.Много си зависи от самото дете.Нашата кака себе си не може да гледа ,пък камо ли животинка.Подариха и миналата година хамстер ,ми той умря точно за три дена.Умори го от глад. При свекито имаме куче,ама те това не го смятат.За сега съм отложила вземането на любимец ,ама това с морските свинчета-хм,може да се замисля.

                    Мойта практика показва,че каквото и животинче да вземеш ,на каквато и възраст да са децата в края на крайщата мама и татко поемат изцяло грижата за него.Бързо минава желанието за грижите и нуждите на животинчето.Ние какво ли не гледахме и рибки, и кучета и др. Е,сега с мъжа ми се грижим за една болонка.Възпитахме и любов към живите твари,и благородство и какво ли не,и на края ми водеха от улицата всяко нещастно мъниче" само за малко докато намерим на кого да го дадем" и така отгледахме "N" на брой животинки.Просто помислете дали ще имате сили да се справяте и с животинката вкъщи освен с всичко  друго.Поздрави.

Аз се колебая между рибки и костенурка. Кое според вас е по-мързеливо за гледане?

Бих взела куче веднага, но за съжаление, няма да имам сили и време, за да се грижа и за него. Имаме боксер в БГ и беше голяма емоция за сина ми като си бяхме там. То беше такава игра. Ама има кой да го гледа, а тук

Определено рибки, някой костенурки смърдят много гадно
Ние имахме огромен аквариум с дискуси, но го подарихме като проходи малкия, за да не вземе да хвърли някоя чаша по него и да му се изсипят на главата 400 литра вода, че всичко става а и толкова вода под налягане не ми се мисли какво може да стане...като поотрасне пак ще си вземем , че мъжО е голям любител на риби

Ние си купихме куче преди 8 месеца, преди малкия ми да навърши 4 години, аз исках да е боксер - голяма порода - защото и преди съм гледала такъв, познавам им характера и навиците, особено много държа на това че тази порода е изключително добра и търпелива с деца, а същевременно е и много добър пазач Избрахме си кучето от добър развъдник, видяхме майката и таткото, изобщо хубаво е ако се купува куче, добре да се проучи собственика на майката, как е гледана тя от медицинска гледна точка и т.н. Взехме си женско боксерче - по принцип мъжките кучета са по - трудни за възпитание, изискват повече внимание и твърдост в обучението, което се налага за да няма проблеми после.   При женската пък има проблем с разгонването два пъти годишно, но се слагат памперси и вкъщи няма поразии. Първо да кажа за кучето - това си е отговорност за поне 15 години, разходки 2 - 3 пъти дневно зима и лято, когато е мъничко върши нуждите си вкъщи докато не свикне да го прави навън, а за да свикне - трябват постоянство, търпение и малко повече свободно време от страна на стопанина. В най-добрия случай свикват до към 4-ия месец да не ходят вкъщи, а след 6 - 7 месец вече може да се разхождат и по 2 пъти, зависи от това колко бързо се е научило да ходи навън. После идва и обучението на поне елементарните команди за послушание за да не се гоните из квартала и да не тичате около кофите за боклук, където всяко куче обича да си вре муцунката Тук също трябва време и постоянство. Изобщо - поне месец - два сериозно занимание с кучето си трябва за да се берат после плодовете от това иначе полезно и прекрасно съжителство с тази животинка. Разбира се, има и доста разходи - за качествена храна, лекари, медикаменти ако се наложи, защото ако ще живее с малко дете, за кучето не трябва да има никакво съмнение че е абсолютно здраво. Трябва и добра хигиена - миене на лапите, на ръцете, на пода често и т.н. Още нещо - когато заминете на почивка трябва някой да гледа кучето - това също не е никак малък проблем По принцип добрият развъдчик винаги помага за отглеждането на кучето със съвети, а ако се наложи, може и да го вземе за малко, докато вие отсъствате. Така стана в нашия случай, докато бяхме на море 3 седмици. Изобщо - да си вземеш куче, е все едно да имаш още едно дете, а аз винаги виждам в това само положителни емоции

Моя син много обича Съни, докато беше по-мъничка тя спеше в леглото му, но сега е 45 кг. и е много тежка. Неразделни са, а като излезем навън пада страхотна игра, вкъщи да не говорим - постоянно тичат, хвърлят и гонят топки, той се крие, я тя го търси Да не говоря колко е внимателна с него - понякога го гушка с такъв майчински инстинкт, че чак се учудвам, да не говорим че винаги внимава да не го бутне или настъпи когато се търкалят двамата на земята.

Ето тук има малко нейни снимки: www.sunnyweb.hit.bg

Имаме котка, канарче и рибки, но единствено котката представлява интерес и то не особен. Но повече компания няма да навреди никуму, може би ако ги нямаше щяха да ги искат. Куче не ми се ще,защото е голям ангажимент.

Наши познати си взеха декоративни зайчета. Гледат се като хамстери в аквариум, но са много сладки. А  ние имаме котка и куче имахме, но това е страхотен ангажимент . След 1 мес. вече никой не иска да го извежда, особено зимата в студовете -да не говорим за почивка, чудиш се на кого да го пробуташ - не е работа.

Не ви съветвам костенурка. Преди да си вземем морското свинче мислихме и ние за костенурка, но предаване по ТВ как езерото в зоологическата градина се е напълнило с червенобузи костенурки, изхвърлени от стопаните си, ни разколеба. В магазините, като ги видиш, си казваш колко са сладки. Но доколкото разбирам израстват изключителн бързо. Претенциозни са на храна и непрекъснато трябва да им подгряваш водата и да ги осветяваш, за да се пекат на топло.

ние имаме две костенурки 

Писала съм в много теми по въпроса. Ние отглеждаме рибки и котарак. Аквариума го купихме когато Дияна беше на 7м.

Единствения проблем с рибките беше когато малката (на около 2г и малко) решила, че трябва да ги нахрани. Резултата беше плуващи риби в хранителна среда, и седмична диета Проявява привързаност към някои от рибките, кръщава ги, плаче за тях (както знаете рибките не живеят много).
С котака се сдобихме преди 2г. До скоро той отбягваше Дияна (по скоро нейното разнасяне, дърпане на опашки и т.н.), сега са голяма любов. Харо ни посреща на вратата, въргаля се като куче пред нас, и ни облизва подред. Вече не зачезва светкавично като види малката, стига да не се разиграят прекалено.

Дияна го храни, т.е. изявява желание тя да му даде купичката когато сложа храната в нея. Според мен се разбират идеално