Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора

София

Мнения: 4 812
познавате ли деца, които са кандидатствали или им предстои да се явят на изпит за прием в друго училище след 4 клас? аз си мисля конкретно за смг. май се очертава като едно от най-добрите училища в софия. притесненията ми са следните:

- не е ли твърде рано да се профилира образованието на детето? по този начин не му ли отнемам правото да избере самО в каква насока да се развива?
- не е ли твърде рано за детето да бъде подложено на стреса и истерията от изпит с такава сериозност?
- как ще приеме детето смяната на средата във възраст, когато все още "ходят заедно до лавката"?

от друга страна си мисля обаче дали пък не орязвам възможностите на детето да се развива като го лишавам от предизвикателства.... макар и да сме много доволни от училището, в което учи виктория, долавям че това, което се иска от нея е на долната граница на възможностите й. нищо не я предизвиква, нищо не я кара да търси допълнителни отговори...някак много лесно и механично е ученето при нея...дори не се радва особено на добрите си оценки и знания - не ги приема като истниски сериозни постижения....

и изобщо как се решава въпросът къде да учи детето и в каква насока да се развива? чакаме ли, докато детето стане достатъчно зряло, за да знае какво иска от живота отсега и завинаги?
Цитирай

София

Мнения: 7 030
И аз съм си мислила, че профилирането е твърде рано, но от друга страна колкото по-рано, толкова по-добре или поне тенденциите навсякъде по света са такива.
Изборът на насока за бъдеща професия е много, много важен - та нали буквално 1/3 от живота ни минава на работното място. Ако не си обичаме, обаче работата... Хубаво е детето само да реши какво иска да стане, но май на практика това става много рядко. Аз едва преди няколко години осъзнах, практикуването на кои професии би ме направило щастлива, но уви твърде късно. Ту себе си обвинявам, ту нашите, че не са ме насочили правилно. Малко са децата, които в 7-ми клас вече знаят какви искат да бъдат и за какво стават, пък за 4-ти да не говорим. И затова си мисля, че изборът пада основно върху родителя. Поне аз смятам внимателно да наблюдавам моята, пък дано открия какво я влече /аз като дете много се занимавах с микроскопа си и млад. химик, както и с рисуване и със строителя - можеше да се предположи, че евентуално от мен ще излезе някоя докторица или архитект, ама аз самата някак не го разбрах навреме/.
Относно стреса - ами рано е, но такъв стана животът, че май трябва да свикват от малки. Пък не се вживявайте много - каквото стане, стане. Нека детето го приема просто като опит.
Относно смяната - дъщеря ми сменя три градини. И всики път се страхувах много как ще й се отрази. Сега вече мога да кажа, че й беше от полза - отрака се, разшири кръгозора си, стана по смела и уверена... но ако пак ми се наложи да я местя ще се притеснявам много
Цитирай

при Карлсон,който живее на покрива

Мнения: 3 372
Янита, от опита , който имам , а и от наблюденията ми , съм установила , че децата трудно могат да се ориентират какво и къде искат да учат , особено във възрастта , която визираш, а и в по-голяма възраст.Една от причините е , че нямат достатъчно натрупан опит , а другата , че правото им на избор е твърде ограничено , поради факта, че до 4кл. изучават само няколко предмета.Няма как дъщеричката ти да знае дали я влече химията или биологията , физиката или пък историята , тъй като все още не е изучавала тези предмети.Да не говорим , че от чисто психолого-физиологична гледна точка , децата във възрастта до към 14-15год. не са готови да направят подобен сериозен избор, който до голяма степен ще повлияе на живота им в бъдеще.Затова тази нелека и много отговорна задача се пада на нас родителите-да ги насочим , да очертаем приоритетите , да създадем амбиция и състезателен дух у децата ни!Аз се сблъсках с тези проблеми в 6-7 клас , когато се изправихме пред въпроса "А сега , накъде?" със сина ми , който знаеше единствено , че не иска да учи нищо свързано с литература.Къде дискретно , къде не съвсем , го насочихме и ориентирахме към природо-математическите науки и информатиката и слава Богу , сега ,две години след кандидат- гимназистката ни епопея, всички сме много доволни! Оринтирала си се към много добро училище , не е рано , защото така или иначе , всички ще преживеете стресът от конкурса, затова дерзайте и успех!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 4 812
ееееех, колко по-лесно щеше да е, ако ми бяхте казали, че е лоша идея, да си го избия от главата и да не тормозя детето - нека си поживее....

нещо в мен ми казва, че е твърде рано, но не знам дали истината не е, че просто не ми се занимава, не ми се създават допълнителни усложнения в и без това натоварената програма на семейството, не ми се тича, не ми се подготвят документи.... защото е ясно, че на тази възраст детето не може да се справи с организацията самО.

от друга страна се чувствам гузна, че знам за една добра възможност, а не давам шанс на детето поне да опита.

значи, казвате, по-добре да пробваме? newsm78
Цитирай

при Карлсон,който живее на покрива

Мнения: 3 372
 newsm10 Задължително! още повече сама си се убедила , че у-щето , в което сте в момента , по никакъв начин не стимулира желание за търсене и откриване на нави идеи и предизвикателства у децата.Явно тази тендеция ще се задълбочава и в горен курс , а и на фона на цялата ни образователна система , да пропилееш шанса за едно по-добро обучение на детето , направо не е честно!Въоръжи се със здрави нерви и търпение и тръгвайте по нелекия път на познанието!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 180
Яни, на мен ми се вижда рано за профилиране. Или може би рано за смг. Това, че казваш, че училището е сред най-добрите, имаш предвид, че е сред добрите, заради математиката или независимо от нея. Просто си чудех дали едно дете, оказало се там, ще получи добър поглед, а и знания върху другите предмети дори и само, за да има шанса да почувства даден предмет като "неприсъщ" за него.
Боби казва, че и сега, ако трябваше да избира, би избрал пак английската пред смг или нпмг. Сигурно разбираш какво имам предвид.
А на децата определено им е трудно да "предвидят" с какво биха искали да се занимават като "възрастни". Затова съм склонна да мисля,че детето трябва да "получи" максимално поглед върху различни области (а за това ми се струва, че изисква време) и както казва Лекси да бъде наблюдавано от родителя за неща, които не само му се отдават, но и с които детето обича да се занимава. Да ти кажа при мен как се получи с математиката - просто ми вървеше и затова "логичното" продължение след 7-ми клас беше мат. паралелка, на която пък продължението беше кандидатстване с математика. Дори не съм се замисляла за нещо по-различно. Обичам си професията, даже много, но на моменти определено съжалявам, че не съм учила медицина.
Другата страна обаче - може детето наистина да обича математиката - тогава не бих го спряла. Дъщерята на мой колега миналата година кандидатства и държеше точно и само на математическа гимназия и макар, че беше приета и в езикови, беше категорична - нпмг. Та там е детето и е много щастливо.
Цитирай


Мнения: 1 630
Янита,
не мисля че ако ходи в СМГ това означава задължително профилиране и е диретно свързано с професията му след това. Аз съм учила там, а  след това се насочих към хуманитарна специалност.
Лично аз съм много доволна и имам добри спомени от СМГ.

Дали изпита ще е стресиращ зависи от вас, от това как ще се подходи към подготовката и от желанието на детето.

 
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Аз лош човек, завършил СМГ, не познавам  Very Happy
В твоя случай не бих имала и грам колебание. Минала съм по пътя най-добра без никакъв труд в основното и после в гимназията хлъц...лелееее колко по-добри имаше и колко трудно ми беше да спра да се шматкам и да ги настигна. Хем отидох достатъчно рано, след 6-ти клас. Веднъж стъпила на пистата всичко лесно ми се отдава, после освестването е по-голям стрес от който и да е изпит.

МГ изобщо, ама изобщо не значи, че очертаваш бъдещето й на математичка. Малко статистика: от моя випуск (МГ, не СМГ) % приети студенти, клонящ към 100, да не кажа 100. От тях 30:50:20 право:икономика:други. Така че даже не значи и задължително да се занимава с природни науки. Едно е сигурното, там ще се научи да мисли. А и няма да се стигне до парадокса в училището на едно приятелско дете, в което СИП математика няма, защото не са се събрали достатъчно желаещи.  newsm78

Ако не й хареса там, след 2 години ще кандидатства другаде. Поне ще си спокойна, че ще има най-добрата подготовка по математика за изпитите. А и това ще е само един опит, не на всяка цена. Ако не успее, не губи нищо. Тъкмо ще разбере какво значи да си на изпит и после ще е гърмян заек.

То и зрял човек често не знае с какво иска да се занимава, какво остава за дете. Важното е да му осигурим възможностите да реализира потенциала си и да насърчаваме изборите му в един или друг момент от живота му. И тук мога да напиша ферман от личен опит, ама стига долкова.
Цитирай

София

Мнения: 2 180
Минала съм по пътя най-добра без никакъв труд в основното и после в гимназията хлъц...лелееее колко по-добри имаше и колко трудно ми беше да спра да се шматкам и да ги настигна. Хем отидох достатъчно рано, след 6-ти клас. Веднъж стъпила на пистата всичко лесно ми се отдава, после освестването е по-голям стрес от който и да е изпит.
А тези, "по-добрите", къде са учили преди това (в смисъл нали някъде в някое основно)?
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Минала съм по пътя най-добра без никакъв труд в основното и после в гимназията хлъц...лелееее колко по-добри имаше и колко трудно ми беше да спра да се шматкам и да ги настигна. Хем отидох достатъчно рано, след 6-ти клас. Веднъж стъпила на пистата всичко лесно ми се отдава, после освестването е по-голям стрес от който и да е изпит.
А тези, "по-добрите", къде са учили преди това (в смисъл нали някъде в някое основно)?

Аха, ама идеята ми беше за конкуренцията. Когато няма конкуренция, детето много лесно свиква, че винаги ще е така. Щом с малко усилия постига достатъчно, защо да влага много. "По-добрите" или са имали повече стимули, или просто са си били "природно по-добри". Не това има значение, а че в конкурентна/равностойна среда, детето разбира, че не е изключително и че за да заеме "статута", с който е свикнало, трябва да полага повече усилия. Малко са децата, които сами, без външни фактори, си слагат високо летвата.
Цитирай

при Карлсон,който живее на покрива

Мнения: 3 372
Минала съм по пътя най-добра без никакъв труд в основното и после в гимназията хлъц...лелееее колко по-добри имаше и колко трудно ми беше да спра да се шматкам и да ги настигна. Хем отидох достатъчно рано, след 6-ти клас. Веднъж стъпила на пистата всичко лесно ми се отдава, после освестването е по-голям стрес от който и да е изпит.
А тези, "по-добрите", къде са учили преди това (в смисъл нали някъде в някое основно)?

Аха, ама идеята ми беше за конкуренцията. Когато няма конкуренция, детето много лесно свиква, че винаги ще е така. Щом с малко усилия постига достатъчно, защо да влага много. "По-добрите" или са имали повече стимули, или просто са си били "природно по-добри". Не това има значение, а че в конкурентна/равностойна среда, детето разбира, че не е изключително и че за да заеме "статута", с който е свикнало, трябва да полага повече усилия. Малко са децата, които сами, без външни фактори, си слагат високо летвата.
Абсолютно съм съгласна! Да не говорим и за нивото на преподаване в "кварталните "у-ща, както и за занижените критерии при оценяване знанията на учениците.Синът ми имаше висок успех , но като отиде в новото си у-ще след 7 клас , сам установи разликата и в нивото и в изискванията към учениците.
Цитирай


Мнения: 1 630
А тези, "по-добрите", къде са учили преди това (в смисъл нали някъде в някое основно)?

Аха, ама идеята ми беше за конкуренцията. Когато няма конкуренция, детето много лесно свиква, че винаги ще е така.
Цитат

ами по-добрите, може и да не са били по-добри, а просто да са били най-добрите в техните си класове. В един момент се озоваваш в клас съставен само "от най-добрите" и се налага да се бориш за място под слънцето.
Цитирай

usa

Мнения: 2 077
добре, а какво да правим когато смятаме, че детето се насочва в сфера, в която според нас не им е мястото? дъщеря ми е решила, че иска да ходи в училище за изкуства, обаче според мен не е такъв човек, тя има логическо мислене, постоянно измисля и твори разни конструкции и става по-скоро за математик или програмист  Wink. обаче се е заинатила, че иска в това училище и твърди, че ако не знам, че обича изкуства, значи не я познавам... не е проблем да я преместя в друго училище ако и когато и тя разбере, че не е за нея, но това, което ме притеснява е, че ако вземат да я приемат в арт-училището, ще загуби година или две от образованието си. как бихте постъпили вие?
Цитирай


Мнения: 1 630
добре, а какво да правим когато смятаме, че детето се насочва в сфера, в която според нас не им е мястото?
Mи защо като начало не я запишеш на курсове по изкуства?
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
ПОзволявам си да изкажа мнение от собствен опит без да имам собствени деца.

Майка ми е учителка по химия и физика- сериозни предмети, които обаче не ми бяха от най-интересните,въпреки,че не ми бяха трудни или неприятни и имах отлични оценки.
Имах алтернативата да отида да уча пиано в музикалното училище,но сама се отказах-не ми се занимаваше само с това.Смених няколко гимназии,като обаче все съм била в класове с деца, които наистина имаха амбиции да станат студенти.Когато завърших имах много добра подготовка за кандидат-студентски изпити по литература, истирия и английски език.Тогава си мислех,че ще отида да уча или право или филология,или психология,но стана съвсем друго.

През последната година почнах да ходя на уроци по пеене при една преподавателка от Консерваторията и макар,че в моето семейство няма никакви музиканти или хора на изкуството,приеха ме и завърших,за моя изненада много лесно.

Исках да ви споделя,че понеже не съм гледала на музиката чак толкова сериозно, а и никой от семейството ми не се занимава с изкуство, очаквах изпитите ми да са много трудни, да срещна хора,които свирят много по-добре от мен, имат много по-богата музикална култура, говорят повече езици и са ми сериозна конкуренция.Нищо подобно.Въпреки,че бяха от музикални семейства и бяха завършили музикални училища,някои оттях дори не знаеха нотите на басов ключ,дори се сещам,че едно от момчетата, с които кандидатствах не знаеше името на друг съвременен български композитор, освен собствения си баща.
След като завършихме, естествено,тези, които не бяхме в тези среди по рождение, малко по-трудно си намерихме работа.Аз едва една година след завършването се явих на конкурс във филхармонията и работих там 5 години.Просто нямаше други конкурси за работа за музиканти, а по заведения не ми се свиреше.

По-голяма част от парите, които съм изкарала до сега са от преводи,статии,уроци по английски или български език.

Мисълта ми е,че тези, които завършват музикални или други училища по изкуствата да са доста ощетени от възможността за добро общо средно образование- след 8 клас не се учат нито математика, нито по-голяма част от предметите за кандидат-студентски изпити.И ако в един момент се окаже,че нароченият "талант" не е чак толкова талантлив става страшно-защото освен всичко се загубват и доста полезни навици, едно от които е системното полагане на усилия.А това е префесия, в която ако спреш да свириш дори за един-два месеца вече не си никакъв музикант, или поне не си на професионално ниво.

Аз много си обичам професията,но не ме е страх,ако ми се наложи да работя нещо друго,защото имам други умения и гладна няма да остана.Повечето ми колеги свирят в разни кръчми с чалгаджийки,за да си плащат сметките,защото нямат друг избор.повярвайте ми, картинката не е никак хубава ,въпреки парите, които изкарват.Изкуството е скъпо удоволствие.

Моят съвет е кръгозора на детето да се разширява колкото се може повече-така по-лесно то само ще разбере кое му е хоби и кое може да му бъде професия, която да му дава самочувствие на успешна, прогресираща личност.

Пожелавам успех на кандидатстващите деца,да намерят този път, който биха искали да изживеят!И много здрави нерви на родителите!

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора