Най-трудното в това да си възрастен е...?

[Saule]

Напоследък си мисля за старостта. На близките ми им е смешно, защото съм на 36, но аз някак се чувствам остаряваща. Може би, защото относително скоро ми откриха хронична болест. Не е кой знае какво - Хашимото, но мисълта, че вече трябва да вземам хапче всеки ден, за да функционирам нормално, ме притеснява.

Дали заради това, дали за друго, чувствам се ако не остаряла, то възрастна, измежду възрастните. Дадох си сметка, че за мен най-трудното на това да си възрастен е, че в общия случай се прощаваш с някакви очаквания, мечти, за чието изпълнение вече нямаш време или си даваш сметка, че са били нереалистични. Очакването, че майка ми някой ден непременно ще стане такава майка, от която повечето от нас имаме нужда. С мечтата да направя нещо наистина полезно за много хора. С наглата увереност, че зравето е даденост.

А за вас? Какво ви се струва най-трудно в това да сте сред "големите"?

[Зилозавър]

Точно като прочетох заглавието на темата и се сетих за това за мечтите, което си споменала - може би една от най-тежките равносметки. Усещането, че времето ти се изплъзва, а имаш още много неща да направиш.

Остаряваща, с уговорката, че съм под 30, се усещах, когато заведенията ми станаха една идея по шумни, вече комуникирането ми е по-важно от безцелното кискане и мотане, трудно се случва това с харесването на другия пол. Здравето рано го осъзнах колко крехка величина е.

[Dona]

Дадох си сметка, че за мен най-трудното на това да си възрастен е, че в общия случай се прощаваш с някакви очаквания, мечти, за чието изпълнение вече нямаш време или си даваш сметка, че са били нереалистични.

Точно това е. Сравнително наскоро си дадох сметка, че голяма част от нещата, които смятам да направя "като порасна", всъщност няма да станат.

[Cassiere]

Това ,че времето минава толкова бързо. Аз съм на 31 и не мога да го асимилирам, кога минаха толкова години. Тялото остарява ,а душата сякаш си е все същата.
Като възрастен и родител трябва да взимаш решения и ако сбъркаш се обвиняваш. Толкова ми липсва времето когато родителите ти взимат решения и просто ти ги съобщават , а ти се бунтуваш и чудиш как да изклинчиш

[Естел]

... да носиш отговорност за грешките си.
Като си дете мама и тате са зад теб и те защитават.

[Не се сърди, човече]

...
Като възрастен и родител трябва да взимаш решения и ако сбъркаш се обвиняваш. Толкова ми липсва времето когато родителите ти взимат решения и просто ти ги съобщават , а ти се бунтуваш и чудиш как да изклинчиш

И при мен е това. Не толкова за тези, които касаят мен, а за тези, които се отнасят до детето.

А най-големият проблем е, че още не мога да се почувствам възрастна, акълът ми е на дете 

[Grace*]

..... но аз някак се чувствам остаряваща. ....

сакън  , съвсем скоро тук ми казаха, че годините било просто цифра . и колкото и  остаряваш - неееее, все си си млад , важно е как гледаш на годините, дали са ти наред настройките в главата и т.н. аз не ги разбирам тези неща, защото никак не съм дзен, дзън, по-скоро съм дрън

хашимото имам от доста отдавна, и някак се споразумяхме с него - че той на мен, аз на него, менкаме си хормоните и си живеем в някакъв /дис/баланс

моят враг е времето.

най-неприятно ми е да правя прогнози за бъдещето, да взимам решения и да анализирам/неуспехи/.

[Irina St.]

Всяко ново начало става по-трудно.

[Акаша]

Да го осъзная.

[Маги ДС]

Много верни неща сте написали - присъединявам се към вашите мнения. Бих добавила това: когато бях дете, много често сънувах, че летя - страхотно усещане. Откакто съм възрастна, не сънувам, че летя - много ми липсва, явно вече съм здраво стъпила на земята, дори и на подсъзнателно ниво. С напредването на годините идва и осъзнаването, че повечето важни неща вече са в минало време, важните избори вече са направени и сега се "радваме" на последствията от тях.

[La Sombra]

.... да върнеш детето в себе си. В смисъл да се радваш на живота по детски, на дребни неща, без да се замисляш. Да не осъзнаваш, че има и лошо на тоя свят, да не мислиш непрекъснато *ами какво ще стане, ако ...*. Да се почувстваш свободен от отговорности, безгрижен, с освободено, необременено съзнание. Някога бързах да порасна, сега ми се ще отново да съм дете.

[caffeine]

Най-трудното е да поемеш отговорност за действията си и в тази връзка - да приемеш своето несъвършенство и дефицитите си. Как ме кара да се чувствам това? Освобождаващо. Страхотно е да си несъвършен и уникален (дори с майката, която изобщо не е такава, каквато винаги си се надявала, че заслужаваш  ). Часовникът тик-така и нямаш време да не бъдеш 100% истински. Преживяването е доста интензивно, затова е плашещо, според мен.

Иначе аз поне не се страхувам от старостта.....да остарееш е привилегия, която не всеки получава. Но подобни неща ще си говорим след 40-50 години (ако сме от късметлиите)   

[Рокси]

Онова вледеняващо краката усещане, когато разбереш, че нещо е окончателно свършено, и няма сила, която да ти помогне. Дори и помощта на родителите.

[Milk_Butter]

  най-трудното на това да си възрастен е, че трвбва да поемаш отговорност- за себе си и за всички

[Смарайда]

Загубих усещането,че целият живот се е ширнал пред мен,светъл,необятен,пълен с приключения.