Да носиш отговорност за решенията си.
- Публикувана: 19 септ. 2012, 19:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2012, 06:59 ч.
Най-трудното в това да си възрастен е...?
Мислех, че ще пишете за старостта. Там определено перспективата да не ми служат тялото и главата ме плаши най-много. След това е страхът от ниските доходи.
Имах прекрасно детство, но част от мен винаги е била зряла, преценяваща, анализираща и отговорна. През годините тялото ми се е променяло, но душата не. Само опитът и личната карта ме определят като човек на 32.
Имах прекрасно детство, но част от мен винаги е била зряла, преценяваща, анализираща и отговорна. През годините тялото ми се е променяло, но душата не. Само опитът и личната карта ме определят като човек на 32.
Изобщо не ми е трудно да съм възрастен. Честно. Много по-трудно ми беше да съм дете.
Четох, че сте отписали голяма част от мечтите си - това защо? Не мисля, че трябва да го правите, човек никога не знае кога, какво и как. Ако изключим малкото действително невъзможни неща, като например да се изучиш за космонавт на 45-годишна възраст или да родиш още веднъж децата си, всичко останало е все така постижимо, както е било преди. Може да изглежда по-трудно, да внушава идеята за повече необходими усилия, средства или време, но въпреки това, практически погледнато, шансовете за сбъдване на една мечта са абсолютно равни на 5, 15, 25 или 55 години. Разликата в процентите вероятност е плод на лични презумпции и въображаеми условности, а не на реални факти. Илюзията, че в младостта си човек има по-голям шанс да направи това или онова, или пък разполага с повече пътища, между които да избира, е вредна, невярна и причинява излишни терзания. Никой на този свят не е в състояние да твърди, че му е известен най-подходящият момент за сбъдване на дадено желание и че този момент е бил вчера. Може да е днес, а може и да е след 20 години, поради някакви все още неизвестни нам и несъществуващи обстоятелства. Тъй че, моля ви се, не спирайте в никакъв случай да мечтаете и учете децата си отрано да носят по-голяма отговорност
Четох, че сте отписали голяма част от мечтите си - това защо? Не мисля, че трябва да го правите, човек никога не знае кога, какво и как. Ако изключим малкото действително невъзможни неща, като например да се изучиш за космонавт на 45-годишна възраст или да родиш още веднъж децата си, всичко останало е все така постижимо, както е било преди. Може да изглежда по-трудно, да внушава идеята за повече необходими усилия, средства или време, но въпреки това, практически погледнато, шансовете за сбъдване на една мечта са абсолютно равни на 5, 15, 25 или 55 години. Разликата в процентите вероятност е плод на лични презумпции и въображаеми условности, а не на реални факти. Илюзията, че в младостта си човек има по-голям шанс да направи това или онова, или пък разполага с повече пътища, между които да избира, е вредна, невярна и причинява излишни терзания. Никой на този свят не е в състояние да твърди, че му е известен най-подходящият момент за сбъдване на дадено желание и че този момент е бил вчера. Може да е днес, а може и да е след 20 години, поради някакви все още неизвестни нам и несъществуващи обстоятелства. Тъй че, моля ви се, не спирайте в никакъв случай да мечтаете и учете децата си отрано да носят по-голяма отговорност
Освен изброеното вече, за мен най-трудното е загубата на близките. Неизбежно е, знам, но когато почина татко, си дадох сметка, че една от опорите в живота ми си е отишла, че вече съм възрастен човек и това е необратимо:)
За мечтите съм съгласна с crazy chick - все още смятам, че е възможно да изпълня част от мечтите си. Дори държавата смята така, та аз съм в средата на трудовия си стаж
За мечтите съм съгласна с crazy chick - все още смятам, че е възможно да изпълня част от мечтите си. Дори държавата смята така, та аз съм в средата на трудовия си стаж
Видях темата, понеже влязох да си сменя подписа - дъщеря ми днес стана на 6.
И ей това ми е най-трудно - отговорностите на родителството. Аз съм типаж, който вечно се терзае дали наистина прави всичко добре за детето си. Дали може да му осигури добри възможности за бъдещето. Абе ей такива работи. А то човек естествено няма как да знае кое е най-добро.
Също така ми е притеснителна мисълта, че ще мисля и ще се притеснявам за детето си вечно.
Иначе мечтите ми са си живи, но да - реални мечти са, не искам да ставам космонавт.
И още много мечти са се появили - за детето ми. Те са даже множество мечти-сценарии.
Не знам кога се изтъркаляха шест години, честно.
И ей това ми е най-трудно - отговорностите на родителството. Аз съм типаж, който вечно се терзае дали наистина прави всичко добре за детето си. Дали може да му осигури добри възможности за бъдещето. Абе ей такива работи. А то човек естествено няма как да знае кое е най-добро.
Също така ми е притеснителна мисълта, че ще мисля и ще се притеснявам за детето си вечно.
Иначе мечтите ми са си живи, но да - реални мечти са, не искам да ставам космонавт.
И още много мечти са се появили - за детето ми. Те са даже множество мечти-сценарии.
Не знам кога се изтъркаляха шест години, честно.
Благодаря на съдбата, че ставам възрастна докато детето ми расте. Изглежда ми непосилно трудно просто да ставам възрастна . . .
Живот и здраве скоро очаквам да се подмладя с още едно съкровище и после пак да започна да остарявам докато и то расте
Продължавам да мечтая, не спирам, дори май понякога губя границата за достижими и недостижими мечти, почти за космонавт
Живот и здраве скоро очаквам да се подмладя с още едно съкровище и после пак да започна да остарявам докато и то расте
Продължавам да мечтая, не спирам, дори май понякога губя границата за достижими и недостижими мечти, почти за космонавт
Защо ви плаши отговорността - та тя е свобода! Свободата да избираш и да си зависим само от себе си
По темата, детските си мечти (поне големите) успях да сбъдна. Сега си имам мечти "на възрастен" Плаши ме единствено, че с годините времето сякаш "се сгъстява". Някой го спомена вече - интензитетът се променя. Та по тая причина усилено се старая да изстискам всеки един момент - добър или лош.
По темата, детските си мечти (поне големите) успях да сбъдна. Сега си имам мечти "на възрастен"
Плаши ме единствено, че с годините времето сякаш "се сгъстява". Някой го спомена вече - интензитетът се променя. Та по тая причина усилено се старая да изстискам всеки един момент - добър или лош.
Имах прекрасно детство, но част от мен винаги е била зряла, преценяваща, анализираща и отговорна. През годините тялото ми се е променяло, но душата не. Само опитът и личната карта ме определят като човек на 32.
Може ако спечеля многото милиони от лотарията да се почувствам по защитена, не знам:-)
Защо ви плаши отговорността - та тя е свобода! Свободата да избираш и да си зависим само от себе си
Защото отговорността не е вече само към теб самия. От нея зависят и други хора. Отделно, че поемането на твърде много отговорности или когато не кореспондират с подходящи умения да се справиш, могат да те съсипят.
Имах прекрасно детство, но част от мен винаги е била зряла, преценяваща, анализираща и отговорна. През годините тялото ми се е променяло, но душата не. Само опитът и личната карта ме определят като човек на 32.
Може ако спечеля многото милиони от лотарията да се почувствам по защитена, не знам:-)
Отговорното поведение те прави такава натура, а не стара душа. И аз съм такава от дете, но пък имам тенденции, дето хич не се класифицират като постъпки на зряла омиротворена душа.
Е, И Марая Кери няма да стана на 50. Мога да попея в некой тв формат, но дотам. Друга ще е емоцията на 20.
Така е - обръгваш. И в тази връзка, стана ми много мъчно за самата мен, когато скоро установих, че не се радвам на морето така, както преди 
При мен проблемът е, че така и не пораснах.... А много искам....
Детството ми беше ад - не искам да съм дете и за никакви мечти и здраве на тоя свят не бих се върнала в младежките си години....
Не ме е страх да остарея...Отговорностите също не ме плашат - без тях се изгубвам и имам усещането за безмисленост....Обаче доходите, най-вече заради децата, много ме притесняват....Всъщност това е единственият ми страх - безпаричието.....
Детството ми беше ад - не искам да съм дете и за никакви мечти и здраве на тоя свят не бих се върнала в младежките си години....
Не ме е страх да остарея...Отговорностите също не ме плашат - без тях се изгубвам и имам усещането за безмисленост....Обаче доходите, най-вече заради децата, много ме притесняват....Всъщност това е единственият ми страх - безпаричието.....