виктория е в четвърти клас. за втора поредна година учи английски в една от големите езикови школи. на практика учи тяхното четвърто ниво, защото преди две години я приеха с приравнителен изпит. обяснявам това, за да стане ясно, че са на ниво лексика и граматика, а не на ниво азбука.
та виктория от известно време се стреми да имитира т.нар. cursive writing. в интерес на истината, пише по-красиво на английски, отколкото на български. да, ама учителката решила, че не може така. започна едно периодично поправяне на буквата t във всички писмени работи. проблемът е в ченгелчето, което свързва t с предишната буква и в мъъъничкото камшиче в горната част на буквата. според учителката така се пишела само буквата l, нищо че през средата в случая минава ясна хоризонтална черта.
обясних на виктория, че такава буква наистина има, преподавала съм писане, включително и cursive в американско училище и децата са писали буквата точно така. при поредното огромно печатно t написано демонстративно в тетрадката й, виктория взела, че обяснила на учителката, че такава буква има и че майка й е била учителка по английски и пише буквата точно по този начин....
досещате се, предполагам, какво е отговорила учителката: "майка ти като е била учителка по английски, стой си у дома и си учи с нея!". виктория е замълчала, но пред мен коментарът й беше: "исках да й кажа, да си гледа работата и че това не го решава тя, но замълчах, защото е учителка".
много лесно мога да накарам виктория да си промени почерка и да пише печатни букви. дали обаче това е правилното решение? в случая дори не става дума за двоен стандарт при изписване на думите, за британски и американски английски - неща, на които повечето учители много държат и за които съм й казала да се съобразява с всеки конкретен учител. става дума за почерк и за начина, по който учителката се опитва да я принуди. да му се не види, толкова ли тая учителка не може да намери подход, с който да убеди едно 10-годишно дете да се съобрази със странните й изисквания?!
дали да не се обадя в офиса на фирмата и да попитам дали имат изисквания относно почерка на децата и професията на родителите?
вие как бихте постъпили на мое място?
та виктория от известно време се стреми да имитира т.нар. cursive writing. в интерес на истината, пише по-красиво на английски, отколкото на български. да, ама учителката решила, че не може така. започна едно периодично поправяне на буквата t във всички писмени работи. проблемът е в ченгелчето, което свързва t с предишната буква и в мъъъничкото камшиче в горната част на буквата. според учителката така се пишела само буквата l, нищо че през средата в случая минава ясна хоризонтална черта.
обясних на виктория, че такава буква наистина има, преподавала съм писане, включително и cursive в американско училище и децата са писали буквата точно така. при поредното огромно печатно t написано демонстративно в тетрадката й, виктория взела, че обяснила на учителката, че такава буква има и че майка й е била учителка по английски и пише буквата точно по този начин....
досещате се, предполагам, какво е отговорила учителката: "майка ти като е била учителка по английски, стой си у дома и си учи с нея!". виктория е замълчала, но пред мен коментарът й беше: "исках да й кажа, да си гледа работата и че това не го решава тя, но замълчах, защото е учителка".
много лесно мога да накарам виктория да си промени почерка и да пише печатни букви. дали обаче това е правилното решение? в случая дори не става дума за двоен стандарт при изписване на думите, за британски и американски английски - неща, на които повечето учители много държат и за които съм й казала да се съобразява с всеки конкретен учител. става дума за почерк и за начина, по който учителката се опитва да я принуди. да му се не види, толкова ли тая учителка не може да намери подход, с който да убеди едно 10-годишно дете да се съобрази със странните й изисквания?!
дали да не се обадя в офиса на фирмата и да попитам дали имат изисквания относно почерка на децата и професията на родителите?
вие как бихте постъпили на мое място?
. Но безспорно правилното е да застанеш на страната на детето. Още повече, че сега я учиш да се бори и да отстоява позициите си. Мисля, че трябва да поговориш с учителката и да изясните предпочитанията за изписване на буквите. Ако не срещнеш разбиране тогава чак говори с офиса.
.
), за липсата на други проблеми между учителката и учениците, за буквичката, която иначе е част от общоприетия стандарт за ръкописно писане.... секретарката остана смаяна. каза, че никога не е чувала за такъв проблем в техните групи и че е добре да се обадя след час, за да говоря и с директорката на школата.
