Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Красива мама
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

France

Мнения: 217
 Начало / писмо на седмицата

как отслабнах с 15 кг и изгубих душата си...
ирис крилатска

Може да се каже, че напълнях след раждането. Обаче не след раждането на моята Ливия, а след собственото ми раждане. Първите пет години от живота ми са единственият период на покой по отношение на мерките и теглилките. Пълен покой, дори не го помня този период. Винаги след това съм се чувствала дебела. Само че така говорят анорексичките. По-точно в случая ще е да кажа, че винаги съм БИЛА дебела. С изключение на онази половин година в края на миналия век, когато тъкмо се бях разделила за осми път (този път се оказа завинаги) с един мъж и реших да се откажа от храната.

Три месеца по-късно бях с петнайсет килограма по-малко и с все така разбито сърце. Вече можех да нося тесни дънки (комбинацията между хубаво тяло и деним абсолютно въплъщават представата ми за вечност). Носех си тесните дънки, обаче бях сама и се чувствах толкова тъпо, освен когато ми казваха: леле, колко си отслабнала! Освен това гърдите ми изчезнаха. Стопиха се и това е. И станах лоша. Една такава зла, заядлива и отмъстителна. Скарах се с колежка от курса (тя е Овен, аз – Везни и сме диаметрално противоположни, освен това тя е кльощава, въпреки че яде всеки ден баници с кисело мляко.

Около мен винаги има по някоя колежка, която се храни с много забранени неща и въпреки това е слаба, а сега в ЕВА са две - Влаховска и Люцканова. Ужасно е просто!). Та се скарах с това момиче заради едното нищо, макар че принципно тя отдавна си го търсеше. С петнайсетте килограма си бяха отишли и някои нежни нотки в гласа ми, някаква мекота в погледа и ленивост в походката, които бяха част от мен. Вече знаех колко тежи душата ми – 15 килограма (а не някакви си 21 грама, както се
опитаха да ме убедят в едноименния филм). И то точно тези петнайсет килограма, които бях изгубила.

Обаче така се случи, че както си бях без душа и без най-хубавите си 15 килограма (поне според мен) срещнах мъжа ми и, ако някой ви казва, че душата е важна, изобщо да не му вярвате. След това започнах бавно, бавно да вървя по обратния път (виж Успокоение №7 по-долу). Освен това аз съм лакома, много лакома и, честна дума, ужасно добра готвачка съм. Така си говоря при всеки пореден провал по пътя към 55-те килограма – това ми е заветната цел (толкова много ли искам, а?).

Разбира се, основните ми проблеми са два. Първият – обичам да ям. Вторият – нямам воля. Третият (винаги има и трети проблем, дори когато си мислиш, че са само два) – често ми се губи смисълът. Нищо не може да ме спаси в онези мрачни, облачни дни, когато всичко навън ми изглежда тъжно и мръсно и напълно безсмислено. Тази сутрин също ми беше такава. Целият град ми изглеждаше ужасно мръсен – въздухът, маршрутките, улиците, дори ябълките, които си купих. Продавачът ми каза: “Искате от жълтите, ама сред тях има и зелени. Ще ви давам наред”. Какво, зелените нали не са зелени, питам го аз. “Не, просто не са обгазявани”.

Обгазявани защо? “За да пожълтеят – разби с едно изречение всичките ми илюзии продавачът - къде иначе по това време ще има жълти ябълки! Но обгазяването не е вредно, да знаете гърците какво им слагат! А ето тези мандарини са яко напръскани с лак, но пак не е вредно!” Не знам защо ви разказах това. Има едни такива дни, когато вървя из улиците и съм тъжна и... Как да пазиш диети в такива дни!
Първата диета в гимназията – един месец само на кисело мляко. По две кофички на ден. Само това, дори отказах любимите си дъвки, понеже не бяха sugar free, тогава имаше само сладки розови “Идеал”. На втората седмица припаднах по време на тренировка (с цялата си наглост и заслепеност тренирах художествена гимнастика, но трябва да спомена, че все пак бях много, много гъвкава).

Втората диета – пак месец, преди абитуриентския бал. Без тестени и сладки неща. Нищо и половина. На бала бях ...да го наречем пухкава, че повече ми харесва.
Третата диета я знаете, няма начин – понеделнишката. Доста банално, какво да правя. Цял живот е така - “от понеделник съм на диета” и много рядко въпросната диета е продължавала и във вторник. Тя има свои многобройни разновидности – “от утре, какво като не е понеделник”, а също и “от след рождения ден”, “от след празниците”, “от след този сладолед”.

Четвърта диета – протеиновата, само месо и зеленчуци. Три дни. Не мога аз без хляб, лоша работа.
Пета диета – лечебно гладуване по метода на Лидия Ковачева, д-р Емилова и т.н. Пробвах я, когато започнах работа в ЕВА, по обясними причини. Пиеш само чай и ядеш само плодове. Мъка! Особено ако ходиш на работа и имаш малко дете, което не спи през нощта (защо не спи това дете?!). Чувстваш се като неодушевено същество, обаче наистина отслабваш и кожата ти се изчиства. А после? Хайде обратно към щастливите мигове с препечени филийки, гъши пастет и вино. Истината е, че както тази комбинация може да ме зарадва, никаква хубава кожа не може.

Остават ми много диети за опитване – японската, лунната, зелевата супа и онази умопомрачителна програма на Линда Гудман, при която се облъчваш с червена светлина, храниш се с червени храни, обличаш се в червени дрехи и т.н., за да се наситиш с марсова енергия, която силно активизира обмяната на веществата. Проблемът е, че трябва да се събличаш гола и така да се облъчваш с червена светлина, което кой у дома ще го разбере правилно? Никой.
Колкото провалени диети имам, толкова и успокоения съм си измислила, как иначе. Започвам с тежката артилерия.

Успокоение №1: “Идеалното за теб тегло е генетично програмирано и каквото и да правиш, тялото ти винаги се стреми към него”. Прочетох го в едно списание. Силно. Едновременно научно (има я думата “генетично”) и мистично (“тялото се стреми...”).

Успокоение №2: “красотата е загадка” (Достоевски, “Идиот”), т.е. няма формула, не е измерима, не е 175 см, 53 кг., 90-60-90, въпреки че в последната формула има някаква, дори чисто визуална хармония, по дяволите! И вероятността гореизброената цифрова комбинация да е тайнствената формула на красотата е също толкова възможна, колкото и всички останали вероятности, пак по дяволите.

Успокоение №3: съвършенството е смърт (това №3 също си го бива, защото означава – ако беше и слаба, щеше да си съвършена, т.е. само това ти липсва, можеш спокойно да отложиш тази последна крачка, за да си останеш нормален човек). Всъщност наистина вярвам в несъвършенството, т.е. в незавършеността, в прекрасното non finitto – та това е принципът на Вселената!

Успокоение №4: “мъж, който предпочита суперслаби жени, е неосъзнат хомосексуалист и се страхува от истинските жени”. Абе това го казва една моя позната и да, знам, доста е уязвимо. Най-вече, защото аз не съм просто една степен над суперслабите. По-добре го забравете! Аз лично ще си го държа в резерв.

Успокоение №5: “не е важно как изглеждаш, важно е как се чувстваш”. Най-скучното успокоение; най-вярното, когато се чувстваш супер и най-неприложимото, когато се чувстваш зле.

Успокоение №6: наричам го “оптимистичната теория на Петя” или за по-кратко “виж си китката”. Петя Стаевска, собственичката на “Богдан мебел”, ми каза: “Знаеш ли какво ще правиш - вечер ще пиеш китайски чай за отслабване; ще ходиш редовно на целутрон и на йога и ще внимаваш колко, а не толкова какво ядеш. Не може да не отслабнеш, я си виж китката - структурата ти не е на дебела”. Това ми подейства страхотно въодушевяващо, когато го чух, обаче нямам време за целутрон и йога и съответно не пия и чай. Само от време на време хвърлям поглед на китката си - ей така, докато пиша на компютъра.

Успокоение №7: изключително оригинална мисъл, изказана от моята бивша колежка Джини - “от секса се пълнее”. Чувате ли? От секс се пълнее.

Успокоение №8 (успокоенията са ми повече от провалените диети и затова често ги комбинирам): Буда Шакиямуни е дебел и засмян – поне такъв го изобразяват. Не знам защо това ме успокоява, но е факт.

Сигурно звучи смешно, но когато отслабнах с 15 килограма, наистина се промених. Вероятно един от основните принципи на марксизма, че натрупаното количество преминава в ново качество, важи и за отнетото количество.

Борбата е безмилостно жестока. Всеки ден се събуждам с мисълта: край, от днес! И всеки ден предавам фронта. По абсурдни начини. Например: прияжда ми се шоколад. Добре, ще постъпя както трябва - за да устоиш на нещо, трябва да му се отдадеш. Просто си купувам много черен и горчив шоколад, от онези, с 85% какао. Ям бавно и се опитвам да се убедя, че както гласи рекламата му, се чувствам страхотно, понеже е богат на магнезий. И когато го изям, с ужас разбирам, че ми се е искало не шоколад, а нещо сладко, млечно и пълно със захар. Купувам си вафла и всичко приключва.

Или – още от сутринта се запасявам с килограм ябълки (от онези обгазените) за в офиса, изяждам две наведнъж, за да не съм гладна и точно два часа по-късно (най-много) си купувам пилешко шишче, при положение, че знам - горките бройлери също ги тъпчат с хормони, за да растат бързо. Така се получава, че когато си купувам плодове и салати, просто ям и тях, освен всичко друго. Неспасяема съм на този етап и имам чувството, че моята солена, химикалена, колбасарска, емулгаторна, консервна и побесняла цивилизация също е такава, за вашата – не знам.

Убедена съм, че днес не съществува здравословна храна. Най-много да съществува по-малко отровна. Един приятел ми разказа как, когато американците бомбардираха Белград и Сараево, той бил в едно малко селце, близо до границата ни с бивша Югославия и бомбардировките се чували много ясно. Същата зима горите около селото се напълнили с вълци, които бягали от бомбите. А през пролетта дърветата почнали да съхнат.

И горното не знам защо го написах, но откакто го чух, не мога да се освободя от мисълта за бягащите вълци и съхнещите дървета. Чувството за дискомфорт, което ми внушава тази мисъл, е напълно непреодолимо и отивам да се утеша с един потънал в горчица хот-дог. Не мога да се храня така, че да съм в хармония с природата. Та поне да съм в хармония с цивилизацията. После ще се наливам с фрешове от цвекло и моркови, за да се неутрализира ефектът от кренвиршите и горчицата.

После ще си кажа - кой знае какво има и в това цвекло! На другия ден ще ям пица, защото при нея поне всичко е ясно. И всички тези мятания няма да имат край, знам го със сигурност. В един момент ще си заповядам - просто спри да ядеш, каквото и да е! Ще спра и ще пия само вода. И понеже не седя в поза лотос под някое дърво, на третия ден ще припадна.

И ще си кажа - кой знае какво има в тази вода!
Цитирай

Варна

Мнения: 181
 newsm44КЕФИШ МЕ newsm68
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 663
Много се смях, докато четох, всичко ми е тооолкова познато. Laughing
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Това ми е до болка познато...много приятно за четене, и същевременно малко тъжно...
Цитирай

Шумен

Мнения: 903
Все едно аз съм го писала. Дума по дума ти разказа живота ми. Пропусна само едно голямо ЗАЩО - защо не сме като онези кльощавите дето се тъпчат с баници и шоколади. Наистина е тъжно Sad
Цитирай


Мнения: 17 088
уф! как се познах!
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
ЗАЩО - защо не сме като онези кльощавите дето се тъпчат с баници и шоколади?
Момичета, то и това е до време...аз бях от тези, които са кльощави и се тъпчат с баници и всичко за което се сетите, но в момента в който забременях и родих, тялото ми се побърка и сега не смея да хапна почти нищо и се боря със сланинки, а времето на кльощавината ми,  ми се струва толкова нереално и далече...добре, че са снимките да си се гледам там поне, че на живо няма май да ме огрее Sick
Цитирай

BG

Мнения: 614
  smile3501 smile3501 smile3501Страхотна си, наистина малко тъжна история, тъжна за това, че на моменти виждам себе си  Rolling Eyes Един мой познат казваше така: "Защо ти трябва да отслабваш и да си като всички останали???"... или пък това "Мъжете са като гледни кучета и гол кокал не ги блазни."  smile3521 Можеш да ги използваш, като успокоение 9 и 10 за диетата няма да ти помогнат, но поне няма да те карат да се чувстваш зле. Прегръщам те горещо smile3525
Цитирай


Мнения: 5 768
А на мен изобщо не ми беше смешно... Sick
... всичко ми е тооолкова познато. Laughing
За огромно съжаление не само на нас, а на още стотици момичета и жени!Защо?Защо?Не е чесно!!! #Cussing out
Цитирай


Мнения: 26 198
Аз пък като свалих 14-те кила миналата година, станах по-добра, сега като махна и тези 19 от мен, съвсем на ангелче ще го обърна  Mr. Green
Цитирай

По чужбината

Мнения: 590
Мдаааа  благодаря ти за написаното,много хубаво си го описала. Пуснах си малко сълзички защото ситуацията не ми е само позната тя ми е дилемата в живота.Всичко което съм и решавам да бъда се ръководи от този "недостатък на генетиката ми"
И като си помислиш какви мъки,глад и притеснения,усилия,дерзаня,завист от неправдата да се водиш "закръглен".... се пораждат в душата на един човек.
Жалко наистина!
Светлина в тунела не виждам а успокоенията не ме успокояват,волята не ми издържа,постиженията в тази насока с пот, зъби и нокти не се задържат...
Еееееех мечти....

 Rolling Eyes 
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 291
Това аз ли съм го писала? smile3518
Цитирай

спретната къщурка край селО Сливен

Мнения: 7 430
Страхотно е....голям разказвач си Wink
Цитирай


Мнения: 1 629
ЗАЩО - защо не сме като онези кльощавите дето се тъпчат с баници и шоколади?
Момичета, то и това е до време...аз бях от тези, които са кльощави и се тъпчат с баници и всичко за което се сетите, но в момента в който забременях и родих, тялото ми се побърка и сега не смея да хапна почти нищо и се боря със сланинки, а времето на кльощавината ми,  ми се струва толкова нереално и далече...добре, че са снимките да си се гледам там поне, че на живо няма май да ме огрее Sick
О, да, едно е цял живот да си се борил, а съвсем друго да ти се изсипят от нищото на главата 15 кг. които нямат махане. Искам си баниците! Sad
Цитирай

София

Мнения: 231
Понякога си мисля, че всичко е в главите ни Някой някога определя, че пищтните дами са "на мода" и всички ги харесват. После се появява някое ново модно светило и определя 90-60-90 като перфектните пропорции и всички почваме да си мечтаем за тях. И се почва един луд глад, терзания, комплекси и всичко следващо от това. Гледам по модния канал манекенките и си мисля, че са ги взели от някой концлагер, но това не променя факта, че са предпочитани пред жени с малко повече от техните килограми. Аз дори с моите 57 кг. на 170 см. се чувствам неудовлетворена от физиката си. Може би просто сме устроени винаги да си търсим кусурите?! Може би трябва да променим начина си на мислене и да се обичаме такива, каквито сме, но има нещо наречено "его", което ни изяжда. За съжаление е по лесно да се каже, отколкото да се направи. Трудно се променя общото мнение та дори и да не е правилно,... а нужно ли е?!?!! Жалко че е така.
« Последна редакция: вт, 24 яну 2006, 10:00 от DeLina »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора