Имам близка колежка, която има две деца- мимченце на 6 и момиченце на 4 и половина.Аз много обичам децата,винаги ми е била приятна компанията им, като си идвам в Бг всеки път им нося нещо.С колежката ми се чувам почти всяка седмица,нейния съпруг също е чужденец, но живее в Германия,идва си отвреме-навреме.Не и помага финансово,нейните родители са принудени да плащат сметките и храната-живеят заедно.
Уговорихме си среща един следобед, тя ми каза,че може да дойде с децата.Аз нямах нищо против,разбира се,купих им подаръци и с мъжа ми бяхме малко преди уговорения час в кафето,където ни беше срещата.Идеята за място беше нейна-аз бих се съобразила кое е по-удобно за децата,щом са с нас.
След като дойдоха,аз ги попитах какво искат за ядене и пиене.Тя ме помоли да не им купувам кола,защото момченцето е с възпалено гърло.Бяхме в "Онда", а там има и доста сладкиши и аз предложих нещо сладко и тя каза,че може.Взех децата с мен, а тя с мъжа ми намериха по-голяма маса, където имаше място за всички ни.
Момченцето грабна от витрината една кутия кола и ми каза,че иска кола.Аз му обясних,че майка му не позволява,защото е болен.И му предложих нещо друго да си избере.Той се затръшка по пода,почна да мрънка,хората почнаха да се обръщат към нас.Казах му,че ако ще се въргаля така няма да му купя нищо и тои спря.И най-демонстративно си пъхна колата под блузата.Казах му,че така не се прави- трябва каквото вземем да го платим-никакъв резултат-ами плати го де...
През цялото това време майката изобщо не реагира.Едва уговорих детето да си избере нещо друго.Момиченцето си хареса някаква торта и лека-полека занесохме поръчката до масата.
В кафето имаше и други деца и всички те се събраха да си играят.
По едно време идва момиченцето и носи пакатчета със захар.Почна да ги отваря едно по едно и да си ги изсипва в устата.Аз бях доста изненадана,че майката не реагира.Попитах я не се ли притеснява за зъбите на детето, тя ми отговори,че се притеснява, ама то детето обичало така да яде захар и можело по една захарница да изяжда
Аз не обичам да се меся кой как си гледа собственото дете, ама ми стана много неудобно няколко минути по-късно, когато децата дойдоха с шепа пари-сурвакали хората от кафенето ( на 27 декември) и те им дали парички.И реакцията на майката беше-идете да сурвакате още,да изкарате повече пари и да ви купя подаръци
КАто се узмориха да сурвакат, или по-скоро явно някой от клиентите се беше оплакал на персонала,децата дойдоха при нас на масата,почнаха да ръчкат мъжа ми да им купи още нещо ,щото вече им било скучно,ама той понеже не говори бг и не реагира.Майката не им направи никаква забележка.
Имахме приготвени подаръци за децата,реших,че може би ще се зарадват поне за малко.Напротив.Реакцията беше "Ама що само толкова?"Подаръците бяха шоколадови дядо Мразовци и бонбони.
Стана ми обидно.Казах,че трябва да тръгваме и почнахме да се обличаме.
На входа колежката ми казва-"Елате у нас на 1 януари-хем децата ще ви сурвакат,хем тогва може да имате повече възможности
Естествено, не отидохме.
Нямам нищо против да платя сметката на някого, когото съм поканила да се видим.Знам,че живота е скъп и не натоварвам никого да ме кани или посреща.Винаги до сега съм носила подаръци за приятелите си, а ако имат деца- по нещо за децата.Но тогава се почувствах използвана.И бях много възмутена от реакцията на колежка, с която бях доста близка.Сега не мога да си обясня защо така се държа и децата също.