Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

София

Мнения: 1 933
Вчера проведох дълъг разговор със свекърва ми за възпитанието на децата и нещо силно ни се разминават възгледите, а тя е начална учителка. Та искам и вашето мнение.
Разговаряхме за това, че голямата ми дъщеря /на 9 г./ винаги лъже, като е направила нещо нередно. Никога не си признава, въпреки че много сме разговаряли и винаги обяснявам колко ще ме ядоса, като разбера, че ме е излъгала. За лошата  постъпка може и да й се размине наказанието, но за лъжата – никога. Още повече, че не може да лъже добре и винаги разбирам. Многократно се е убедила, че на лъжата краката са къси и въпреки това не може да го преодолее. Инстинктивно първо излъгва, а после си признава. Като я накажа да не излиза от стаята си например, започва да ми се моли и да и да обещава, че вече няма да лъже, при което й обяснявам, че вече го е направила и трябва да си понесе последствията, а щом не й е приятно преди да излъже пак, хубаво да си помисли какво я очаква. Свекърва ми ме съветва да спра да я наказвам, защото щяла да свикне и нямало да й прави впечатление. По-добре да се опитам от негативното да извлека позитивното и да й кажа, че това не било лъжа, а нейна фантазия и да я накарам да го опише в разказче и да обясни какво я е накарало да постъпи така. Не мога да разбера как по този начин ще спре да лъже, но съм склонна да експериментирам. Въпреки, че ми се струва, че ако дълго се прилага този метод могат да се размият представите на детето за добро и лошо. После обаче продължихме с поущряването. Пита ме, защо преди няколко дни, като й се е похвалила, че е получила 20 по руски /тук са по десетобалната система, но учителката явно е била много доволна/ ние не сме я поущрили. Трябвало да имаме винаги скрити под ръка подаръци за такива случаи. Казвам й, че не съм привърженик на подобни стимули за учене. Като получи хубава оценка, винаги я целувам и й казвам колко се гордея с нея. Според мен не се награждава за оценка, а оценката е награда за положения труд и старание. Още повече пък не приемам метода на някои родители да дават на децата си пари за хубавите оценки. На което свекърва ми, ми казва: О, мила! Какво е това комунистическо мислене? Вече имаме демокрация и пазарна икономика. Докато разсъждаваш така ще имаш проблеми с възпитанието.
Е това вече хич не ми е ясно и не мога да го възприема. Затова искам да си сверя часовника. Аз ли съм с някакви остарели разбирания? Вие как постъпвате в подобни ситуации?
Цитирай

София

Мнения: 4 812
за лъжите и аз май още търся отговор. лутам се между наказание и пълно пренебрежение, но не знам кога и къде ще налучкам верния път. виктория понякога лъже ей така, заради идеята. винаги я хващам. не ми се вижда добра идея това с фантазиите. звучи ми малко като изказването на нашите баби, когато детето сгафи "ами то, детенцето, без да иска, не разбира още, малко е, не е било нарочно, дори нищо не е направило..." - един вид, проблем няма, аз си въобразявам...

според мен е правилно детето да разбере, че лъжата се наказва винаги. лошата постъпка може и да остане ненаказана - особено ако е предизвикана от незнание, външни обстоятелства, прибързаност, невнимание... ако нередните неща носят последствия, добре е детето да си ги изтърпи без да му се спестява нищо, но и без да му се налага допълнително наказание.... понякога и един разговор върши работа.

за оценките мисля като теб. оценката е награда за положения труд и за способността да покажеш какво знаеш и можеш. когато детето получи такава награда (т.е. добра оценка) ти можеш само да му покажеш колко много се радваш и се гордееш.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Знам ли newsm78
това за лъженето и фантазиите, дето ти го обяснава свекървата е правилно и добро като идея, но е приложемо за много по-малки деца. На 9 г., струва ми се единственият правилен подход е твоят. Детето напълно осъзнава лъжата и разни приказки за фантазии и анализи на уж псевдо лъжата, само ще го объркат. И за оценките мисля, че си права. Даването на материални награди за добри резултати след време се превръща в омагьосан кръг, отърване няма, а претенциите растат. Още повече, че детето си учи за себе си и за своето бъдеще. С наградата все едно отричаме това - демек направило е нещо, което е било трудно и неприятно и понеже няма нищичко положително в цялата работа - хоп награда. Напълно достатъчна е истинската радост и поощрение. и мисля, че и децата така го усещат.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
За лъжата - не знам. Sad Склонна съм да се съглася както с теб, така и със свеки Smile.

Аз лъжех ужасно много като дете, при това съм била такава изпечена лъжкиня, че родителите ми и сега разправят някаква история /аз не я помня/, в която съм обяснила на баща ми как при едно пътуване с автобус майка ми се запознала с някакъв 'чичко' как той ни черпил с незнам си какво и... Баща ми се е хванал  Embarassed.

С годините осъзнах, че лъжат само слабите хора, тези, които не могат да поемат последствията от лъжите си, но това определено беше след 18-я ми рожден ден Smile и спрях. Майка ми ме засрами веднъж много жестоко, когато на родителска среща учителката ми й казала, че съм отсъствала и дали тя знаела това. Майка ми казала :"Да разбира се, тя всичко ми казва." А аз естествено не бях й казала, че не съм на училище цяла седмица. Майка ми се прибра и ми разказа случката без нищо повече да ми каже /как ли е издържала?/ Дори не ме попита какво съм правила през това време. Срамът ми тогава ме отучи да я лъжа.

За наградите - според мен зависи от цялостното представяне на стимула. Когато завърших 4-ти клас с пълно отличие ми купиха избрания от мен часовник и баща ми ме заведе на сладкарница. Приех го като награда за положения труд. Някак това с оценките е прекалено абстрактно...поне според мен.
Цитирай


Мнения: 2 564
Нямам представа за какъв тип "лъжи" на детето става дума, затова не мога да преценя как бих постъпила. Синът ми е още само на 5 и лъжите са рядкост и по-скоро точно тип фантазии и не ме притесняват грам.

Веднъж обаче детето ме попита: "Мамо, а ти някога лъгала ли си?" Не вярвам някой от вас да се изкуши да каже "Не", защото смятам, би излъгал в този момент детето си  Very Happy Затова му обясних, че да, лъгала съм в някои случаи, и на всеки може да се случи, но просто няма смисъл да лъже някого, особено мен или баща си, които можем да го разберем и изслушаме за всичко.

Не знам как се чувствате спокойни да обяснявате на дете, че задължително лъжите са нещо лошо, като всички знаем, че те биват различни видове, пък и кой ли не лъже - дори в ежедневието. Децата не са слепи и всичко виждат. Важното е детето да расте като честен човек, а не в страх, че ако излъже за нещо, ще стане нещо страшно.

Малко объркано излезе, дано сте разбрали какво искам да кажа.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Цитат
Не знам как се чувствате спокойни да обяснявате на дете, че задължително лъжите са нещо лошо, като всички знаем, че те биват различни видове, пък и кой ли не лъже - дори в ежедневието. Децата не са слепи и всичко виждат.

на въпроса дали някога съм лъгала, казвам истината: да, лъгала съм. но не спестявам и продължението, а именно, че всяка лъжа ме е карала да се чувствам гузна, притеснена от възможно разкриване на истината, слаба (че не мога да си понеса последствията), незаслужаваща достатъчно доверие....

от много време се опитвам да не лъжа. лесно е. кого да лъжа? съпруга си? децата? родители, родини? продавачката в магазина? шефа? не виждам причина да лъжа.

не знам дали има различни видове лъжи. сигурно има. но те всички са лъжи. а лъжата не е истина. и май при всички случаи е лошо да се лъже.

всъщност, последната ми лъжа беше, когато държейки в ръце резултата от биопсията на майка ми казах на брат ми, че няма нищо притеснително. а там ясно пишеше, че е болна от рак, нищо че тя ми повтаряше: "ето, прочети и кажи на брат ти, че ми няма нищо..." все още съжалявам, че постъпих така и не оправдах доверието на брат ми.

за мен е важно детето да расте като честен човек и без страх да казва истината.
Цитирай


Мнения: 2 564
Точно така е. Просто аз изхождам от презумпцията, че задължително на детето в детска, тийнейджърска, младежка или каквато и да е възраст ще му се случи - независимо инцидентно или многократно, независимо по какъв повод - да излъже. Затова искам да обясня на моите деца, че няма никакъв смисъл да лъжат мен и баща си, защото ние можем (и надявам се ще) ги разберем за всичко, че ще могат да разчитат на нас във всяка една ситуация.

Тоест моята цел не е да стресна детето никога и за нищо да не лъже, защото това е адски лошо, а да разбере, че от лъжите просто няма смисъл. Аз тях не ги лъжа, не искам да ме лъжат и те. Това е.

Цитирай


Мнения: 6 395
за лъжата съм съгласна с yanita
а иначе за децата, е може би наистина да се опита родителя да разбере причината за лъжите, но незнам на практика дали това е напълно възможно  Embarassed
при всички случай си мисля, че е добре детето да знае, че не само ще си носи последствията от лъжата, но и да му се казва колко много наранява околоните си като ги лъже.... уффф много е сложно, лично аз в детството си съм лъгала от страх само, след като знам че съм виновна за някоя беля, но профилактично не съм и ми е трудно да преценя как най лесно и ефикасно да се справите с този проблем  Rolling Eyes

Чела съм че първородените имат по често такива проблеми, с цел да привличат повече внимание върху себе си, че лъжите са породени от ревност / в др.Спок/
Цитирай

София

Мнения: 1 933
Мисля, че повечето деца, включително и моето, лъжат от страх да не им се карат. Точно това се опитвам да направя с разговорите, да я накарам да преодолее страха. Трябва да може да понесе последствията от постъпките си. Не винаги й се карам, когато е направила някоя беля, в повечето случаи говоря и обяснявам, но има моменти, в които трябва родителя да се скара, да накаже. Само, че лъжата й идва като условен рефлекс. Понякога забелязвам, че в момента в който излъже, вече съжалява, но е излъгала и си признава когато я попитам втори път.
Цитирай


Мнения: 3 663
шоши, за лъжите не знам - много е малка таня още и не съм се сблъсквала с такъв проблем, предпочитам да не давам мнение
обаче дали с наказание или с друго, никога не е излишно и често да се говори с детето по този въпрос
и наказанията за по-големите лъжи според мен следва да са по-строги

за "плащането" за оценките Smile
значи аз като бяха малка (ние тогава имахме бележници от 4ти клас) дядо ми ми плащаше за 6-ците Smile
не мама и татко, а дядо ми
плащаше ми 20 стотинки за 6-ца, 10 за 5-ца и 5 за 4-ка Smile за по-надолу не Smile
и плащаше накрая на срока Smile защото тогава ми се събираха по повече пари и можех да си купя нещо Smile повече пари разбирай 5-10 лева Smile
искам съвсем отговорно и категорично да заявя, че това нито ме е направило меркантилна, нито е променило отношението ми към училището - като нещо, от което може да изкарват пари Smile
оценките са награда за научените знания, които дава учителят, а не родителят
не казвам, че децата трябва да се стимулират да учат за пари
според мен вместо ти да "плащаш" можеш да накараш свекърва ти да "плаща" на детето някакви символични пари, точно колкото то да почувства, че усилията му да учи се оценяват от вас и въпреки това да не си създава погрешно отношение към процеса на учене
в края на краищата децата не могат да осъзнаят ползата от учене едва ли не докато завършат и по мое мнение трябва да се измислят някакви начини да се стимулират
Цитирай


Мнения: 1 322
Шоши, моята щерка е също като твоята Wink.
И забелязвам, че не е само тя така - имам впредвид, че много нейни съученички и съученици са така по думите на майките им.
Според мен си на правилна посока - що за щуротия да й обясняваш, че това било един вид фантазия?!
Въобще - не мисля, че мисленето ни е остаряло . Като имаме демокрация какво? Тя свобода ли е или свободия? Има си неща, които, както се казва и турско да дойде, пак ще са си важни и честността е едно от тях.
Разбирам те, наистина е много трудно да се излезе на глава понякога с девойките( и с момчетата предполагам...) и съвсем нормално е да си носят последствията от гафовете. Ако им го спестяваме дали е по-добре? Едва ли, защото в живота няма никой нищо да им спестява и опрощава толкова лесно , колкото мама и тате. 
Това съвсем не означава, че - хайде сега , за щяло и нещяло ще се наказваме, но особенно за лъжа - няма шест пет! При такива ситуации обикновенно говоря докато ме заболи устата , обяснявам и т.н.
Не се връзвай на приказките на бабата. Тя да си мисли каквото си ще!
Цитирай

София

Мнения: 2 180
Понякога забелязвам, че в момента в който излъже, вече съжалява, но е излъгала и си признава когато я попитам втори път.
А тогава наказваш ли я?
Цитирай

ту тук, ту там ...

Мнения: 90
оффф за свекита не ми говорете и за техните разбирания!!!  smile3511
аз още нямам опит,но смятам, че лъжата е добре да се наказва

П.С. и моята е детска учителка,те са най-зле.....
Цитирай

София

Мнения: 6 970
shoshi, А защо не направиш обратното? - Вместо да й се караш за лъжите, да я награждаваш, когато ти каже истината? Не те лъже за всичко и постоянно - нали?

Казвай й колко се гордееш с нея, че ти се е доверила, заведи я на сладкарница само вие двете и сподели с нея как ти си лъгала като малка, но.... и вече си спряла да лъжеш. Срама не е добър стимул, но гордостта, съпричастността, доверието - да.

А може като те излъже да се направиш, че и вярваш и да действаш според лъжата й правейки се, че й вярваш. Не пропускай да отбележиш, че си сигурна, че тя не би те излъгала.
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Ама това не са фантазии, а чисти лъжи - съзнателни и целящи някаква облага. Аз бих наказвала и още как. Обаче, ако дойде при мен и си признае мамо, излъгах те, ще я похваля за смелостта и ще й кажа, че доблестните хора постъпват така. По-трудно е да излъжеш и да признаеш, от колкото да не излъжеш, нали. На всеки се случва да излъже - я от глупост, я от страх. Важното е като осъзнае какво е направил, да признае. Същото е и за грешките.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора