Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 619
Аз работя по 8 ч. всеки ден и много ми е трудно, все още имам кърма и се изцеждам по два пъти на ден, на другия ден, когато съм на работа, таткото му я дава. Абе ужас, майки... нямаме си тук баби и дядовци и се справяме както можем.
Има ли и други такива мами и как се справяте?


....................
Моля, пишете на кирилица!
« Последна редакция: чт, 26 яну 2006, 03:13 от Tatti »
Цитирай

DE

Мнения: 1 178
Има, наскоро попаднах на техни постинги. Аз не работя, но и така целият ми ден е запълнен с грижи по малкия, та наистина се чудя как се справяте?
Сигурно е нужна желязна организация.
Цитирай


Мнения: 391
Напълно те разбирам. Аз доскоро учих и сега само работя на частно по няколко часа на ден. Нямаме никаква помощ тъй като мъжа е Американец та и неговото семейство не е тука. Та сме си четиримата и е трудно, но пък сме си свикнали.

Ще е много гот да мога да викна майка да ги гледа докато отидем на ресторант или кино, но пък от друга страна хич не ми липства постоянното мърморене по отношение начина по които ги отглеждам.

Изцеждането хич не ми липства!  Това е страхотна саможертва която много малко майки правят. Браво!
Цитирай

Mississauga

Мнения: 162
Sheila, mnogo tochno go kaza: "Ще е много гот да мога да викна майка да ги гледа докато отидем на ресторант или кино, но пък от друга страна хич не ми липства постоянното мърморене по отношение начина по които ги отглеждам. " -  newsm78Не може да ни се угоди, а?
Всеки път като си кажа "Ей, къде са бабите сега?" и си мисля дали наистина съм готова на такаво нещо. Май не. Но незнам как го правите мами, да кърмите, да си недоспивате и на работа да ходите или да учите. Аз спокойо си искърах първата година на детето в БГ после тука зор голям. Но човек на всичко свиква. Даже работехме заедно с малката. Hа 2 годинки с мама ходеше заедно в една детска градина в един gym. Но много се разболявахме и спряхме.  Wink
Цитирай

Israel

Мнения: 1 366
Аз например, работя по 8 часа, но като добавим пътуването, отсъствам около 9.5 часа на ден от дома. Работих до момента на раждането, да не кажа, че ми се обаждаха в деня на операцията. Бебка има снимка на 5-я ден на бюрото ми. Трите месеца майчинство си идвахме веднъж в седмицата до офиса, работехме си и се кърмехме тук. Като се върнах, тя отиде на частна гледачка, а аз се цедях в офиса до 6-ия месец. И така, днес бебката е в частна градина с общо 4 деца, на 22 месеца е и се развива великолепно. В нито един момент не съм си и помосляла, че някоя от бабите й би я гледала по-добре. Доволна сьм от развитието на нещата, такива каквито са. Никому не се "кланям" и никому не "дължа" нищо. Детето ми расте здраво и щастливо, развива се физически и морално, има комукативен сблъсък, който е важна според мен част от напредъка й. Да не говорим за качествено прекараното й свободно време с мен, татко й и батко й. Така съм гледала и баткото и за миг не съжалявам. Децата имат доволна и щастлива майка, а това безспорно им се отразява и на тях.
Накратко искам да ти кажа, че въпреки трудностите, които изпитваш, ти си щастливка. Ако го осъзнаеш, ще ти стане и по-леко  Hug
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
аз!цедя 3/ден в офиса,още 3 у дома..ходя и на у-ще аз,фул тайм отгоре в-у 40 часа работа..готвено ядем всеки ден,спортувам вечер и уикенд..не се оплаквам,децата ни са здрави,татко им е страхотна помощ..нямаме баби,оправяме се сами и с наета раб.ръка:)не гледам на това като на саможертва  или каквото там-това сме избрали(работя защото искам не по нужда),така го намираме за добре и си го живеем..лесно няма никъде,аз лично след 2 дена у дома се вьзхищавам тихо на майките к си седят в къщи по цял ден..та-=оправяме се,не сме ни 1 не последните,здрави деца лесно се гледат
Анна
« Последна редакция: чт, 26 яну 2006, 15:54 от anette1104 »
Цитирай

Florida, USA

Мнения: 40
И аз съм от работещите мами. Ходех на работа 8ч на ден и на училище (маг. програма) до деня преди да родя. Пътувах до училище вечер, след работа, на 140 км. Трите месеца, които уж ми се водят майчинство, работех от къщи (фирмата ми даде достъп чрез интернет). Училище не съм прекъсвала изобщо. Вънах се на работа след 3 месеца, завъших училище когато детето беше на 5м. От стреса кърмата ми спря 2.5м след раждането, което не беше толкова лошо, защото така или иначе трябваше да се върна на работа. Имахме баби и дядовци тук да помагат за гледането, но  стреса от тях беше невероятен. Не бих го направила отново. Повярвайте ми, момичета, най-добре САМИ, колкото и да е трудно. Освен това мъжа ми беше също фул тайм студент и ОТ работа (работеше 60-80ч на седмица). И аз не мога да си представя да стоя по цял ден в къщи с детето, имам чувството, че ще откача. Наистина не е лесно да балансираш всичко, но при добра организация се получава  Laughing
Цитирай

Le 78

Мнения: 1 194
Хайде да попълня и аз бройката! Не че съм от най-тежките случаи Very Happy щото детето ми е голямо Coolи не кърмя, но съм бременна и това комплицира нещата. аз работя 8 часа на ден + 2 часа път прави 10 часа отсъствие. Детето го гледа едно момиче в къщи. не знам как ще стане като дойде и второто, защото ще са с малка разлика и плащането на гледачка ще стане непосилно за двете. Може да прибегнем към бабите за известно време по тези финансови причини, макар че аз съм го преживяла вече този вариант и знам , че  не е от най-лесните и приятните! Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 2 033
Да. Те всички майки работят де, само че на някои е платен трудът  Mr. Green.
Скоро се връщам на работа след (второ) майчинство. Планът за децата е: по-голямата-на детска градина, а бебока в къщи ще го гледа гледачка. Работата ми е стресова и понякога до (много) късно.

Начинът за оцеляване за мен е планиране, приотизиране и делегиране до степен на тиха лудост.

В къщи: пазарувам за храна по интернет, доставят в къщи. Планирам "менюто" една седмица предварително, да не губя време да си чеша главата какво да готвя и дали имам необходимите продукти. Готвя в по-големи количества и замразявам. С чистенето: помощ, когато се налага и скърцане със зъби ако Калина или баща й развърлят, след което всеки е строен да си оправя. С гладенето: не гладя, мъжът ми сам си глади ризите. Редовно разчиствам и давам за благотворителност всичко, ама наистина всичко ненужно, за да не ми се мотаят разни предмети из краката и да ми пречат да намеря каквото търся. Колкото и анално да звучи, всяка вещ си има място, за да не губя и секунда да я търся, когато ми потрябва.

На работа: не взимам т.нар, обедна почивка, каквото има административно давам на секретарката, ако нагепя някой младши-делегирам каквото мога. Взимам част от работата в къщи, за късната вечер: чета, поправям, чеша си главата  Mr. Green, псувам, лог-вам се на работа от къщи, понякога участвам в конферентни разговори от къщи, използвам секретарките от "нощната смяна" и им оставям неща да печатат и да ме чакат за сутринта.

С любимия: вечеряме заедно; гледаме телевизия рядко, за да има време да си поговорим като хората. През деня се чуваме за разни неща.

С децата вечер: по-голямата сяда с нас да вечеря, опиваме се да говорим какво е правила през деня, баща й я тормози с някакви образователни хватки. Аз къпя едната, мъжът ми къпе другата. Като стават (по-голямата) или реват (бебо), разпределяме си кой кого да успокоява. Понякога аз имам най-голяма нужда от успокоение.

Бабите са нелошо решение, ама си жертваш личното пространство, а те самите се чустват много изолирани в чуждата среда. Прибави и някои разминавания в характерите, и може да стане взривоопасна обстановката.

И така-межди чука и наковалнята, чудна веселба.

Ако някой знае друг начин, да каже.
Цитирай


Мнения: 391
Планирам "менюто" една седмица предварително, да не губя време да си чеша главата какво да готвя и дали имам необходимите продукти.

Ех как ми се иска туй чудо да го правя. Аз чеша, чеша та голо петно на главата ми се появи.

Моето е повече като организиран хаос - план няма ама всичко става някак си. Не питам как, че ме е страх да не го разваля. И мъж помага много.

Цитирай


Мнения: 4 458
И аз да се впиша - работя на пълен работен ден без събота и неделя и празниците.

През деня децата са на училище а събота и неделя се опитвам да балансирам между почистване, пране и обръщане на внимание на децата както разбира се и разходки навън.

Нямам никой който да ми помага, даже съм и самотна майка.
Вярно е че понякога ми се иска да имам някой да ги загледа за 2 часа да изляза но.....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.