Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 ян. 2006, 13:19 ч.

Ето мама и татко се прибират от работа

  • 770
  • 14
  •   1
Отговори
Ето мама и татко се прибират от работа, уморени и често ядосани нямат време за многото въпроси и изживявания в детската главичка, баба следи новия сериал, а дядо не е дочел весвтника... Никой не се ражда психолог, но как да избегнем нараняването на детската психика. На запад и в щатите консултациите при психолог , различните системи за релаксация на тялото и съзнанието  са много разпространени.И  струва ми се и на нас малко съвети по въпроса не биха ни били излишни Thinking. Как релаксирате вие за да сте винаги усмихнати с децата Joy?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 543
Релаксация ли?!?!?!  Thinking
Остава ли време за подобно удоволствие въобще? Как да релаксирам като Алекс заспива вечер в 23 - 23:30 а аз трябва да стана в 7????? newsm78

# 2
  • Кк
  • Мнения: 205
не се и старая да съм винаги усмихтата показвам емоции които изживявам в момента не мисля, че е необходима маска за пред децата

# 3
  • Велико Търново
  • Мнения: 326
Обградила съм се с позитивни хора. Като си поговоря с тях ми порастват криле.
Освен това чета книжки. Много ми въздействат. Настолната е "Как да преодолеем безпокойството". Другата е "Позитивното възпитание". Третата е "Десетте най-глупави грешки, които правят умните хора". При мен има голям ефект.

# 4
  • Мнения: 1 322
Не се притеснявам  от това, че съм изнервена понякога, когато ми се плаче- поплаквам си и винаги много говоря с тях. Ама много. Без значение дали ще съм ухилена до уши от нещо позитивно или ще ми иде да се гръмна поради ред причини. Просто гледам да съм спокойна , споделям им че днес ми е криво и те ме разбират - нали и на тях им се случва да им е криво?! Според мен няма място за маски пред малчуганите - те така или иначе ни усещат, както и ние тях. Важното е да сме си аверчета независимо какви настроения ни тресат от време навреме Wink Peace

# 5
  • Варна
  • Мнения: 4 970
не се и старая да съм винаги усмихтата показвам емоции които изживявам в момента не мисля, че е необходима маска за пред децата
Peace

# 6
  • при децата
  • Мнения: 3 405
Прибираме се от работа, често уморени, детето също - училище, занималня - цял работен ден и за него.
Един път ни каза: " Вие как мислите, и аз по цял ден съм зает и се изморявам! "
Вечеряме и си говорим за отминалия ден. Всеки споделя как е минал - това ни е психологията.
За съжаление само вечерите са ни общи и се стремим да ги преживеем заедно и да си говорим за всичко. Laughing
Днешната е малко изключение - аз - на компа, татко - гледа "стани богат", Ники - играе с моя епилатор (изключен) и иска да го види как вибрира и да го чуе как бръмчи. Идилия Mr. Green

# 7
  • на Север
  • Мнения: 501
старая се, но неможе 24 часа да съм в кондиция

# 8
  • Мнения: 2 792
 Може да не съм винаги усмихната, но винаги се интересувам от тях и как им е минал деня, не защото трябва, а защото истнски ме вълнува.
 Има и друго нещо, никога не ми се е случвало да събера концентриран яд, който да изхвърля на където ми падне, дори и да имам проблем или някакво затруднение, то е свързано с конкретна ситуация, която не касае децата ми, достатъчно зряла съм да не омешвам различните житайски случки. Та така, във всичко това има и известна доза егоизъм, ако се вживях с всичко, не бих оцеляла Wink

# 9
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
Не е нормално да си винаги усмихнат, да не кажем, че е смахнато. Аз се опитвам да обясня емоциите си на децата, опитвам се да ги науча и те разбират своите. А когато ми е много криво, ги предупреждавам да стоят надалеч, докато ми мине.

# 10
  • София
  • Мнения: 55
Аз се опитвам да обясня емоциите си на децата, опитвам се да ги науча и те разбират своите. А когато ми е много криво, ги предупреждавам да стоят надалеч, докато ми мине.
Напълно съм съгласна с теб. Аз също предпочитам да споделя с тях настроенито си. И смятам , че в такива случаи (е, не винаги - все пак са деца и си искат своето) проявяват малко разбиране.  Wink

# 11
  • usa
  • Мнения: 3 491
За нас семейството и работата са два напълно отделни и незастъпващи се емоционални свята. Не се оплаквам от работата си, но ако все пак нещо ме накара да се почувствам некомфортно, си казвам, "е какво, имам две прекрасни деца", и ми е кеф да се върна у дома, да ги гушна, и всичко оттам нататък. Не се оплаквам и от децата, но ако се случи с нещо взаимно да се изнервим, си казвам "поне имам работа, която е тиха и мога да се измъкна легално от дома". Не пренасям емоции и настроения от едното място на другото, и смятам живота си за балансиран.

Последна редакция: ср, 15 фев 2006, 15:54 от блажка

# 12
  • в гората
  • Мнения: 2 979
Бях чела някъде в една книга, че всяка вечер след работа мама и татко трябва да обръщат внимание поне по 1ч на детето.

За да може да разбере, че мама и тати го обичат, че не са го забравили  въпреки, че ходят на работа.

В книгата пишеше, че точно от това идват и проблемите....че родителите са вечно уморени и не се опитват да "чуят" децата си и да им обърнат нужното внимание.

Уморени или не, ако искаме всичко да е наред, ще трябва да им обръщаме внимание...все пак за какво сме ги създали...да се грижат сами за себе си...

Нека като пораснат се грижат сами....сега на ред сме ние Laughing

После ще пускаме теми от рода на "Не ме чува, или не ме слуша.... Cry"

# 13
  • usa
  • Мнения: 3 491
На запад и в щатите консултациите при психолог , различните системи за релаксация на тялото и съзнанието  са много разпространени.
Що се отнася до психолозите - имаше едно далечно време, когато ми е минавало през ума да го правя. Но мисълта за това да се ровя из документациите на застрахователните компании, или да звъня по телефона и да разпитвам какъв процент ще ми покрият за душевно здраве, и при кой точно лекар, и дали трябва направление от личния, и дали въобще ще ми дадат час за близките 2-3 месеца, ми е действала толкова отрезвяващо, че релаксацията е идвала от само себе си, явно съм  нямала чак такава нужда от психолог. Героите на Уди Алън имат може би по-различно мнение по въпроса.  Mr. Green

# 14
  • Balchik
  • Мнения: 1 732
Не се притеснявам  от това, че съм изнервена понякога, когато ми се плаче- поплаквам си и винаги много говоря с тях. Ама много. Без значение дали ще съм ухилена до уши от нещо позитивно или ще ми иде да се гръмна поради ред причини. Просто гледам да съм спокойна , споделям им че днес ми е криво и те ме разбират - нали и на тях им се случва да им е криво?! Според мен няма място за маски пред малчуганите - те така или иначе ни усещат, както и ние тях. Важното е да сме си аверчета независимо какви настроения ни тресат от време навреме Wink Peace


 Peace PeaceИ аз така по същият начин .Голямата ме разбира ,а с малкият се заема баща му.Той винаги има сили за тях,аз не успявам понякога.Когато много ми е криво ,се скривам в тоалетната,поплаквам си и излизам свежа като марулка. Flutter

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт