Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

морето

Мнения: 228
Zdraveite vsi4ki,bih iskala da pomolq ve4e mam8imite da spodelqt malko podrobnosti okolo rajdaneto.Na men mi predstoi sled okolo dve sedmici i ne6to vze da me obhvastat nastroeniq na strah i netarpeni,strqskam se ot vsqka bolka.Molq razkajete kak e kak zapo4va velikiqt moment.Blagodarq! Shocked
Цитирай

Plovdiv->Toronto

Мнения: 1 361
За мен започна в един през ноща, с леко неприятни пробождания, все едно че бебето рита, но по-силно някакси. Беще 10 дена преди термина,  ритането стана доста силно, иначе през ноща бебето обикновено си спеше но тази нощ май реши да излиза. Станах и започнах да ходя из хола, след малко спря, и аз се чудех дали е това. След 20-30 минути - същото се повтори. До 7 сутринта времето между контракциите намаляваше а те се засилваха и удължаваха, но нищо непоносимо. Като станаха на 5-7 минути вече не се чудех ами се обадих по телефона и събудих мъжа ми да тръгваме за болницата. Той много се учуди, мислел че рисувам оттатък, вечерта подготвих едно платно. (Не съм художник, цапах си за да не мисля за глупости, знаеш, настроения, хормони, ужас!) Какво ти рисуване, не знаех как ще стигна до колата, по време на контракциите ме беше страх да ходя, държах се за мъжа ми, но докато сляза по стълбите нямах контракция. Като се качвах в колата усетих че водата ми потича. Вече със сигурност нямаше връщане назад. В болницата малко се измъчих докато ми сложат епидурал, чак в един наобяд, много бавно протича всичко първия път. След това беше много лесно и приятно, не усетих болка, в 6.55 PM едно дълго, цялото бяло същество с големи очи само с ирис, без бяло, си завъртя леко главата в ръцете на сестрата за да ме разгледа по добре. Без да плаче. Това е, желая ти леко раждане. И приятен спомен. Wink
Цитирай

У дома, при моето семейство

Мнения: 648
Здравей, аз родих на 04.05.2004г., а бях с определен термин за 18.04.2004г. С цели 16 дни закъснение  Rolling Eyes родих много лесно и бързо, почти безболенено /раждах нормално и без упойка/ за 4 часа. Приеха ме в болницата на 03.05 сутринта, с тенденцията да ме изследват и на другия ден да ме включат на система и да предизвикат раждане. С бебето всичко беше наред, направиха ми изследванията и вечерта към 21.30 бебка ме изрита много силно и ми се плиснаха водите. Нямаше никаква болка, нямаше контаркции, нямаше тапи и тем подобни както си го представях просто си се плиснаха изведнъж. Веднага ме вкараха в предродилна зала и при прегледа установиха 5см разкритие. След четири часа, само с три напана и една инжекция босколизин всичко свирши. Това ми е първо раждане, нямам нито един шев, и на другия ден вече бях седнала по турски да си кърмя бебчето.
Миличка, пожелавам ти леко раждане, и да знаеш че всяко е индивидуално при никого не се повтаря
 Razz
Цитирай

София

Мнения: 1 114
Какви хубави разкази! Дано повече мами се включат да ни разкажат, да не треперим за бъдещето толкова много! Благодаря и аз!
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
И аз да се включа.
Терминът ми беше 17.07.04. Преди да родя посещавах няколко месеца курсове за бременни и психически бях подготвена. С висок диоптър съм и мъкнах вода от 9 кладенеца, за да мога да родя нормално, а не със секцио, както някои доктори тук препорчват. Направих си операция с лазер, за да подсиля ретината и имах документ "Не е невъзможно нормално родоразрешение", т.е. по преценка на гинеколога. На 07.07. ходих на преглед в консултацията и ми казаха, че може да родя до края на седмицата. Аз се зарадвах и си помислих, че събота е хубав ден за това. В четвъртък (10.07) ми падна тапата, в петък ходих да гледат детските тонове на монитор (за да се види какво ще е раждането). Петък вечер си направих педикюр (закъде без него), събрах багажа и бях готова. Събота към 03:30 сутринта се събудих от първите контракции. Засичах си ги сама 2 часа, после вече ми стана скучно и събудих мъжа ми. И той ги засичаше още известно време, обадих се на акушерката, при която щях да раждам (роднина), нямах уговорка с лекар. Към 09:30 бяхме в родилния дом, аз с разкритие 4 см. Към 10 бях в предродилна зала, сложиха ми система с Окситоцин. Не исках упойки никакви. Контракциите боляха, но съвсем поносимо. Помежду им си говорех с акушерката (и акушерката, която си беше редовна смяна беше много мила и отзивчива). При контракциите дишах, както се бях учила - има ефект наистина. Бях много спокойна, весела и оптимистично настроена. Раждането вървеше точно както бях мислила, че ще бъде. Преместиха ме в родилна зала и в 13:15 с два напъна се роди Мая. Лекарката ми натисна корема, за да излезе бебето по-бързо, за да се щадят очите, и имах малко разкъсване - 2 шева. Веднага поисках да ми сложат бебето на корема - голо, мокро и топло. Чувствах се чудесно и никога не съм била по-щастлива. Не ми дадоха да го кърмя веднага, макар че настоявах. Оставиха ни за стандартното наблюдение 2 часа, после ни качиха в стаята - бях във ВИП, която струваше 10 лв/ден - не беше много ВИП, но бях сама с бебето и това беше супер. На 4 час след раждането я закърмих без проблем.
Самото раждане боли, но в никакъв случай не е като по  филмите, с такива крясъци и драми. Болката е съвсем поносима, още повече ако си подготвена, че ще я има, и се опитваш да я контролираш, доколкото можеш, с дишане и визуализация. По-скоро мисли за раждането като трудна, но не непосилна работа. И е истина, че щом родиш бебето, болката спира веднага и се забравя на мига - иначе как жените ще се решат на второ и трето бебе.
Събитието е заредено с много позитивна енергия и трябва да подходиш към него с радост и увереност.
Цитирай

София

Мнения: 2 205
http://www.bg-mamma.com/viewtopic.php?t=1602&highlight=%F0%E0%E6%E4%E0%ED%E5
Тук можеш да про4етеш мноого разкази! За моето раждане няма да ти разказвам.
Но имай предвид, 4е всяко раждане е индивидуално-няма две еднакви. Както и да проте4е- по-леко или по-тежко- остава само хубавата емоция и най-голямото щастие на земята- да си гушнеш дългоо4акваното беб4е!
Успех и леко бременеене!!
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Аз само ще добавя това, че много се страхувах да не се изложа и да започна да викам и да се "глезя", защото майка ми все ми натякваше, че съм голяма глезла и че не търпя болка. Споделих тези притеснения с една позната акушерка, която ме насърчи с думите: "Я не се излагай. Раждането провокира такива реакции и усещания, за които една жена никога не може да е 100% подготвена".
Важното е да се държиш естествено. Ако ти се пъшка  - пъшкай, охкай и не се страхувай, че някой ще си помисли нещо лошо за теб.
Болката никога не е повече от това, което можем да понесем Laughing КУРАЖ
Цитирай


Мнения: 285
Здравей и от нас! Smile
Аз родих преди 19 дни. Първо искам да ти кажа, че съм на 36 години и според докторите бях в рискова група. Вече със сигурност твърдя, че самото раждане е въпрос най - вече на собствената ни мисъл...доколко ще ни боли зависи в огромна степен от нашата нагласа за болката. През цялата си бременност контролирах този страх доколкото мога разбира се, който всяка една от нас изпитва. Някак се опитвах да си внушавам и да вярвам истински, че всичко ще мине бързо и лесно. Многократно си представях този велик момент и нито веднъж не се заслушах в страшните разкази, стараех се и си представях всеки един миг от бъдещото ми раждане само и единствено в положителна светлина. Вярно, че ми беше трудно да пренебрегна напълно и да игнорирам "страшните" прогнози на докторите, които задължително ме съветваха да раждам секцио...не се взема лесно такова решение, при положение че не съм специалист в тази област...макар да бях изчела и почти изучила гинекологията докато бременеех Smile Вслушвах се в природата си колкото можех повече и в един единствен доктор, който ми заяви че не вижда причина да не родя нормално. И така - на 17 септември към 19 часа вечерта усетих някакви различни болки, в кръста и ниско долу в яйчниците. Отидох веднага в болницата, дежурният доктор ме прегледа, попита ме нормално ли искам да раждам и ми каза че имам 3-4 пръста разкритие. Нямах никакви нетърпими болки , нито периодични контракции и това го накара да ме отпрати у дома. Не исках да си отивам и стана един цирк, твърдях че ще родя скоро, а доктора ми се смееше...оставаха ми 6 дни до термина...отпрати ме с това, че ако не родя до датата си да отида да ми предизвикат раждането.  И така си тръгнахме с мъжа ми към дома. Навечерях се , изгледах някакъв филм и заспах сладко Smile Към един посред нощ се събуждам с изтичащи води и вече ясно изразена болка и контракции на 5 минути. Едва стигнахме до колата с мъжа ми. Искам да кажа, че от този момент нататък, всички страхове които все пак съществуваха просто се изпариха! SmileСухите ми тренировки от периода на автотренинга ми вече действаха в реалността! Мислех само и единствено за срещата си с мъничето ми Smile Стигнахме до болницата...и аз не зная как точно Smile защото си ме болеше здраво Smile Към един и половина вече бях в предродилна...никой нищо не ми каза относно разкритието...видях само че се суетят и бързат, нито клизма ми направиха...добре че се бяхме фризирали у дома Smile Контракциите станаха на 3 минути, после към 2 часа станаха на две. Най - сетне към 2 и 15 доктора ми се усмихна и каза че съм имала чудесна родова дейност и че всеки момент ще отидем в родилна. Имах напъни а разкритието ми не беше пълно и не болката ме тормозеше толкова, колкото това че не трябваше да напъвам...После дойде анестезиолог...така и не разбрах защо решиха да ми слагат епидурал при това положение...настана една голяма борба Smile Стой мирно! Ама как се стои с напъни и с болки....докато ме ядосаха и извиках на доктора той да стои мирно с този корем и с това напъване. Не ме хвана епидурала....и в 2:30 тръгнахме към родилна Smile Напъните бяха силни , и добре че са каишите Smile От този момент нататък болката ми съвсем изчезна. Изобщо всичко което ставаше от самата предродилна до последния велик миг като че ли не се случваше с мен. Искам да кажа че наистина БОЛКАТА Е СЪВСЕМ ПОНОСИМА!!! Моето слънчице се роди в 2:50 часа, малко ме резнаха...само два шева....но цялото раждане трая точно час и двадесет минути. Бях толкова щастлива и отпочинала като си го гушнах, че не мигнах нито секунда чак до следващата вечер. От родилна до стаята си отидох на два крака Smile а четири часа след раждането си взех душ и започнах да снова напред назад Smile
Дано разказът ми не е прозвучал объркан и дано съм ти била полезна с нещо!
От сърце желая на всички бъдещи мами още по-леко раждане от моето!!! Smile
Цитирай

sofia

Мнения: 212
Za moito rajdane niama da ti razkazvam,samo shte ti kaja che po-hubav mig ot tozi-da si vidish bebcheto niama!Bolkite,kakviti i da sa se zabraviat vednaga.Ne se pritesniavai,misli si samo hubavi neshta!Jelaia ti vsichko nai-hubavo,leko i burzo rajdane!Uspeh!
Цитирай

Варна

Мнения: 9 145
Родих на 30.03.2004г. - 11 дни преди термина. На 29-ти вечерта цяла нощ стоях пред компютъра, дори в 3.30 мъжа ми дойде да ми каже: "Хайде лягай си, утре може и да не можеш да спиш!" Точно така и стана. Легнах си в 5.30 часа и в 7.30 се събудих с контракции на 2 минути. Преди това нищто не усещах - само Бракстон-хикс контракции, но аз тях си ги имах от шестия месец. Нито ми беше паднала тапата, нито прокървих, нито водите ми изтекоха... Събудих мъжа ми и му казах: "Май ще трябва да ходим към болницата!". Той бая се паникьоса! Wink Аз тепърва си сложих свещички /в Бургас не правят клизми/, мъжът ми ми направи тоалета, изкъпах се. После, тъй като всеки месец си правех снимка на корема в профил , а нямах още за 9-ия месец, си облякох  банския и го накарах да ме снима. През цялото време той мърмореше, че се мотая и ме караше да се обадя на акушерката. Обадих й се и в 9.30 часа бяхме в болницата. Приеха ме с 3 см. разкритие. Контракциите ми вече бяха през минута и половина, но не бяха много болезнени. До 11.20 се разхождах в коридорите, защото по-малко болеше, когато бях права. После ми включиха система с глюкоза и окситоцин. В 12.00 часа при 6 см. разкритие ми спукаха околоплодния мехур. Някъде към 12.30 болките /аз ги усещах в кръста/ станаха нетърпими и, точно когато си мислех, че не мога да издържа повече, усетих напъните /същото е, както като ти се ходи по голяма нужда/. Понапъвах още половин час на леглото и после станах и отидох до магарето. След като почнат напъните, болката е съвсем поносима, единствено, когато главичката прорязваше, болеше доста, но това е за секунди. След няколко напъна, в 13.10 часа се роди нашето съкровище - Симона! Нямах никакви разкъсвания и шевове. В момента, в който я видях, забравих цялата болка и бях безкрайно щастлива!
Цитирай

морето

Мнения: 228
Blagodarq na vsi4ki,4e se otzovahte,mislq ,4e ve4e nqmam tarpenie,da si vidq beb4eto!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.