Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Пускам тази тема, защото вчерашната разходка с моят син ми взе всичкия запас от сили.
Ние сме на 2,8 и играем с по-големи деца, но се досещате че тяхната игра е по-груба и съществува опасност да стане беля.
Вчера бяхме на разходка в парка и като се започна едно беснеене, бутане и каквото се сетите. Когато се прибрахме бях без глас и на ръба на истерията, също и окаляни до ушите. Всячески се опитвах да го предпазя от удрянето в люлката, бягането към улицата, обяснявах, заплашвах и НЕ и НЕ.
Споделете за вашите разходки и как овладявате такива ситуации?
На мен ми идва повече да не се покажа в парка. newsm78 Embarassed
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Дариа е доста по-малка - на 1г. и 8 месеца е сега, но ето какво правя аз:

Водя я в парка, сядам на пейка и я оставям да прави каквото си ще като я наблюдавам непрекъснато и ако има вероятност да пострада сериозно се намесвам леко.

Нищо лично, но лятото просто ме побъркваха майките в парка, които непрекъснато крещят нещо по децата си от рода на: "Не така топката. Не нагоре, мамиииииии, напред я хвърляй. Не така, неееее. Внимавай бебето. Дай му топкатаа. Нееее...." и прочие. Разбирам да се намесеш ако има опастност детето да се нарани, но непрекъснати викове изнервят всички, включително децата. Даже пусках тема тук, защото ме дразни адски това с "не е твоя играчката, дай му играчката" и пр., което масово присъства. Все едно не са някакви глупави топки и лопатки от по 2 лв. ами злато.

Аз например дори не обръщам внимание ако някое дете вземе топката на Дариа или я удари с топка по главата - няма да я убие я. Както и ако я видя, че ще се блъсне някъде или не се навежда достатъчно и ще се удари по главата...

Та моя съвет е да го заведеш в парка /далече от улицата/ и да го оставиш да си играе както той иска. Да бяга, да пада, да се каля - така хем той ще освободи отрицателната енергия, хем и то няма да натрупваш такава. На 2,8 е още малко рано да се държи в парка като в бална зала  Laughing
Цитирай
Аз не искам да се държи като в бална зала, оставям го да се търкаля и да бяга, но като гледа как големите деца се бутат и замерят прилага същото и към по-малките а така има опасност да нарани някое дете. Не викам непрекъснато и мен ме измервя когато някоя майка или баба непрекъснат подвикват след детето.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Съгласна съм с Иса.
Ако пък те е страх толкова много и не те слуша изобщо просто го хващаш за ръката и право в къщи. Аз така правя - щом прекрачат границата ми на поносимост ги прибирам, изобщо не се впечатлявам от истерии по пътя към дома  Wink.
Успех в избора  Smile.
Цитирай

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!

Мнения: 6 015
Аз го оставям на площадката и си сядам някъде. Намесвам се само ако прекалява с нещо или тръгне нанякъде и ми се стори, че се отдалечава твърде много.
Цитирай

София

Мнения: 770
При мен всяка разходка си е една натоварена фитнес програма. Преди половин година, докато синът ми прохождаше или по-точно протичваше, направо ми беше взел акъла от тичане по площадката без път и посока. Той проходи на 11 месеца, но поне още 2 месеца беше доста нестабилен и почти нямахме излизане без инцидент. За това винаги на площадката ходех плътно зад него, а посядах на пейка само, ако той е в количката за 5 мин. Тогава си спомням, че докато стигнехме от къщи до парка едва не избушваше количката, за да стане. Сега пък изпълненията са съвсем други. Като тръгнем по улицата до парка не иска да ходи за ръчичка, а иска да го нося. И този номер го прави само на мен. Вчера например докато стигнем до парка аз първо бях вече изцапана от него и второ бях изгърбена и изтощена от 13 килограмовия господин, който не е излязъл да се разхожда, а да го поносят на чист въздух.

Та, мисълта ми беше, че децата имат много различно поведение. И на мен винаги ми се е искало да седя спокойно на пейката, а той да си играе близо до мен, но при нас тоя номер не се получава.

С другите деца до сега не сме имали сблъсъци, но и сегашното положение ми е достатъчно.
Цитирай

Варна,морето,сините вълни.

Мнения: 2 785
Откакто Калина проходи и взех да я пускам да щъка из градинките, всяко излизане завършва с рев- от момента в който сложа ходещата мадама в количката, до момента в който я оставя да ходи в къщи. Чак се продира от рев и се препотява от извиване и тръшкане. Аз съм желязна- тя също. Игра на нерви е това. Twisted Evil
Цитирай


Мнения: 5 876
Ъъъ аз не седя на пейката, обичайно ходя да си играя с нея и с другите деца на нейна възраст. Няма крещене, няма опасност, а на мен ми е забавно. Детето не е с дистанционно, да му викам от пейката.
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Нашите разходки също са голямо изпитание. Обикновенно иска да ходи в обратната посока на тази, в която сме тръгнали. Аз започвам с добро, постепенно тонът ми се повишава и накрая достига до едни забавни висоти, които явно стряскат иначе "правещия се на разсеян Калоян" и той тръгва. с количка не излизаме от няколко месеца, като има сняг сме с шейна иначе пеша. Слиза в движение от шейната Crazy и естествено всяко излизане завършва с кално омазване Sick
Цитирай

sofia

Мнения: 2 534
И какво като се окаля...
Голяма работа , че са се сблъскали с друго дете ...
Какво лошо има в това да се покрадат чужди играчки ...
Определено не е нужно да ме държи все за "полата"...
Ако прекали ... айде , у дома ... след втория път когато я прибрах , прекаляването престана , всъщност прекаляване от страна на детето няма , има прекаляване в моето натоварване , в моите грижи и работни ангажименти , а Поли си е лудетина , отдавна спрях да се впечатлявам  Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.