Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 31 ян. 2006, 14:06 ч.

Има ли мами на тинейджери ?

  • 1 713
  • 24
  •   1
Отговори
  • Пазарджик
  • Мнения: 226
Моето дете е по голямо от на повечето мами тук , но форума ми е много приятен и чета с голям интерес. Сина ми е на 16 год. и е в  много специална възраст.Не дава нищо да му се каже. Излиза почти всяка вечер.Малко съм притиснена.....

# 1
  • гр.Царево
  • Мнения: 210
Здравей!
Голямата ми дъщеря е на 15 години. И тя подобно на сина ти не дава да и се каже нищо, лесно се обижда, сърди се за глупости. Не излиза много често, но когато реши, никой не може да я спре. Но това е нормално за тяхната възраст. Старая се да приемам всичко това по- спокойно, защото знам, че е период, който се надявам скоро да отмине.  bouquet

# 2
  • софия
  • Мнения: 29
Здравейте и от мен. Синът ми е на 14 години и същият. С това допълнение, че е седми клас и не иска да учи - мързяло го било. Нямам думи колко се ядосвам с него. А той стои, гледа ме нагло в очите и пита: "Ми..., какво да направя, като ме мързи! "

# 3
А азда ви успокоя малко. Голямата ми дъщеря скоро ще навърши 18г. и допреди 1г. беше същата история но изведнъж се промени коренно към добро. Същата история сега се повтаря и със средната, а за най-малката е още рано защото е само на 8месеца. ТАКА ЧЕ МАМИ СПОКОЙНО ! Peace

# 4
  • по пътеката
  • Мнения: 3 104
аз имам двама кака на 14 и батко на 16.5г и познайте -то4но като при вас, излизат си имат си приятели, компания, добре, 4е си представят гаджетата на някой от семейството  и раз4итаме много на на4алното възпитание (до 7 г). не слушат , по трудно можеш да ги накараш да у4ат, сложно много и от друга страна да не ги комплексираме, да ги направим зависими от мама и тати. дано да не се променят още, а да по4нат да се подобряват и да станат по- социални в отношенията си с родителите.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 5 099
И моя син е на 16г, 10ти клас.
Основния ни проблем е с ученето и това е ябълката на раздора. Скитори с безбройните си приятели, чат-пат научавам за някоя и друга девойка но ми ги показва на снимки, лично у дома не е водил. Ходи на дискотеки, от половин година насам 'движи' с едно момче с година по-голямо от него, проблема е, че същия има кола и я кара без книжка. Ще побелея! Иначе у дома в повечето време сме си приятелчета, не е нервен, не се сърди за глупости, не ми отказва помощ - ей го, цепи ми подпалки за камината, ходи до мазата:-)))), прибра сестра си от градината ...бе знам ли, яд ме е че не сяда да прочете уроците.
Преди няколко дена имахме голям скандал заради един нож с който се разхожда по улиците. Така не съм му крещяла никога досега, направих го на 2 стотинки та го разревах ...почти. Уф, с две думи - не се справям много добре. ooooh! Tired

# 6
  • usa
  • Мнения: 2 110
Преди няколко дена имахме голям скандал заради един нож с който се разхожда по улиците. Така не съм му крещяла никога досега, направих го на 2 стотинки та го разревах ...почти. Уф, с две думи - не се справям много добре. ooooh! Tired

напротив, според мен щом си успяла да го направиш на две стотинки, справяш се много добре. виж, ако не му пукаше за мнението ти, тогава щеше да си се провалила.

# 7
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
Нашата кака е на 18 години. При нея кризата беше в 7 клас, тогава реши, че е самостоятелна и направи ревизия на ценностите. За щастие се оказа, че сме успели да изградим здрави основи и след  ревове, лутания и протести сама видя, че животът е по-приятен и лесен, когато имаш цели, към които да се стремиш, че хвърлянето от една крайност в друга е изтощително и неплодотворно, а разумното излагане на доводи дава по-добър резултат от тръшкането. Слава Богу, успяхме да я убедим, че самостоятелността идва не с претенциите, а с постиженията. Беше много труден период за всички ни. Мисля, че много ни помогна това, че се стараехме да бъдем спокойни /не че всеки път успявахме Wink/.Много важно се оказа и това, че сведохме съвместното ни живеене до някои прости правила: наше задължение като родители е да осигурим на децата си любов, подслон и прехрана, както и условия за образование. Всичко останало, което искат да получат - най-вече като права и свободи или материални придобивки - трябва да бъде заслужено. Да бъдеш голям не означава само повече права, но и повече отговорности. Когато един човек се справя с отговорностите си, той завоюва уважението на околните и те му гласуват повече доверие, а оттам и повече свобода. Разбира се, всичко това само сега звучи лесно. Тогава не беше. Но все пак Мика спря да воюва за права и започна да доказва, че е дорасла за тях. Сега е много лесно и приятно да общуваш с нея. Тя просто е един голям, отговорен човек, който застава зад позициите си по разумен начин. Познаваме приятелите й, гаджето й, дори това лято част от компанията й дойде да летува с нас в Родопите. С гаджето й спяха в една палатка, което беше малко скандално за някои наши познати, но предпочитам да са с нас, отколкото да избягат и да се крият.
Боби е на 15 години, в 9 клас. След 7 клас влезе в едно от елитните училища, но реши, че това е достатъчно и няма нужда повече да се мъчи, та за малко да го изхвърлят от там. Това явно му подейства стряскащо, а освен това като вижда, че на кака му имаме голямо доверие, иска и той да завоюва такива позиции, та тази година коренно промени отношението си към ученето. Освен това започнахме да му пробутваме книги по приложна психология, които той не желае да обсъжда с нас, но забелязвам, че прилага наученото - съзнателно работи върху модела си на поведение. Той по принцип е много затворен, трудно допуска някого до себе си, но мога да се похваля, че напоследък имаме голям напредък в сближаването.
Сашко е в 8 клас, на 14 години. Той от малък си е хитрец, наблюдава как се развиват нещата при по-големите и копира успешните модели на поведение. Невероятен манипулатор е. Но така или иначе правилата, че всеки трябва да си върши работата, важат и за него. Само че той ги спазва без съпротива, защото сам вижда, че така е по-лесно и вместо да губи сили и енергия в противопоставяне, той ги насочва към интересите си.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 5 099
Преди няколко дена имахме голям скандал заради един нож с който се разхожда по улиците. Така не съм му крещяла никога досега, направих го на 2 стотинки та го разревах ...почти. Уф, с две думи - не се справям много добре. ooooh! Tired

напротив, според мен щом си успяла да го направиш на две стотинки, справяш се много добре. виж, ако не му пукаше за мнението ти, тогава щеше да си се провалила.

Миз, благодаря ти за думите! Hug
Всичките ни разговори и разправии имат някакси краткотраен ефект според мен и аз съм виновна защото съм непоследователна и бързо ми минава и така до следващия път. Не мога да търпя да е нещастен, дори да знам, че е за добро -  ей в това е моя проблем.

# 9
  • Пазарджик
  • Мнения: 226
Ох благодаря ви успокоих се малко .Дано да отшуми всичко

# 10
  • Варна
  • Мнения: 5 099
Отупвам праха от темата да ви кажа, че ми се реве. Донесе бележника. ooooh!
Хич няма да се разправям с него, този път ще го пусна при лъвовете т.е на баща му. И хич няма да ми е жал. Crossing Arms

# 11
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
И при нас един бележник още не се е показал, ама да видим...
Говори ли с него за плановете му? Ако не му се учи, перспективите са да се хване на нископлатена и неквалифицирана работа. Това ли смята да прави? Ако това е изборът му - ок, негов си е, но ако смята, че той няма нужда да се справя със задълженията си, а вие сте длъжни да му угаждате - не е честно.
Много добре те разбирам и ти съчувствам. Всичко това го пиша, само защото го говоря на моите.

# 12
  • по пътеката
  • Мнения: 3 104
моите не ми говорят, 4е много им удрям по спокойствието и темерутството и не разреШавам неща, но баща им е безгласна буква и стана олемале.сега съм лошата и си мислят, 4е не ги разбирам и много искам. ама наистина не ми се искаше да ги оставя да си 4упят главите, но като не вземат от дума.ей туй компанията е по- важна от вси4ко и стана и успеха слаб и при двамата, а тя беШе 4 по класиране след 7 кл.не знам , да подължавам ли да не им говоря или да приема краха. лошо!

# 13
  • Варна
  • Мнения: 191
Понякога имам чувството, че съм невидима нашата кака е на почти 16. Излза само ако и се разреши, прибира се навреме (за сега ), но всичко останало: не учи, трудно свършва нещо в къщи, ако нещо и кажеш на криво се нацупва и т. н. Това което ме успокоява е, че аз бях същата на нейната възраст- много ме вбесяваше израза на майка: Ще разбереш като имаш деца! Е разбрах! Mr. Green

# 14
  • Варна
  • Мнения: 191
Искам да споделя нещо с вас, ако има мами на деца навършили 14 г. и не са направили лични карти на своите подрастващи нека да побързат защото от нова година този който е закъснял с повече от месец бива глобяван от 20 до 150 лв.  #Cussing out

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт