Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

Sofia

Мнения: 270
Аз съм все още новичка във форума, но реших да направя своя принос по една, не толкова болна, но за нашите условия много съществена тема за кариерата и майчинството.   ylinfant
Аз искам да отида в редиците на бъдещите мами, и то скоро, но има период, в който се замислям какво ще стане с работата ми, с развитието, което искам за себе си като професионалист. Сега работя, но искам да се развивам и някой ден да отида някъде на по-видок пост, с повече възможности.
Откривам арената за опитали и преживели, дори и за тези, които също като мен имат подобни терзания  #Sniper
Цитирай

София

Мнения: 2 002
аз имам същия проблем!
Много искам второ дете! Трябва да работя , защото с ена заплата доникъде няма да ни стигне!
Имам добра работа и се чудя и мая, какво ще стане!
Хем искам и работим по въпроса, хем всеки месец ми едно гузно" амо ако е станало, какво ще правя?"

Не искам да си загубя работата?

Абе сложна тема!
Цитирай

София

Мнения: 6 036
Цитат на: Ybag
аз имам същия проблем!
Много искам второ дете! Трябва да работя , защото с ена заплата доникъде няма да ни стигне!
Имам добра работа и се чудя и мая, какво ще стане!
Хем искам и работим по въпроса, хем всеки месец ми едно гузно" амо ако е станало, какво ще правя?"

Не искам да си загубя работата?

Абе сложна тема!


уф аз съм по-абсолютно по същия начин - адски е гадно.
а мъж ти кво мисли по въпроса?
Цитирай

София

Мнения: 2 002
Ами той много иска второ, но сам не може да ни издържа!
На ръба сме и двамата!
Цитирай

София

Мнения: 6 036
Цитат на: Ybag
Ами той много иска второ, но сам не може да ни издържа!
На ръба сме и двамата!


моя пък упорито отказва второ дете на този етап. заради парите... уф не знам. то и аз не съм наясно какво искам.
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Ние и двамата много искаме 2 дете. Не знам как ще караме на 1 заплата. Трябва като стане на годинка да го пращам на ясла. Синът ми си го гледах до 3г., но ни беше много трудно и не живеехме сами. Сега живеем самостоятелно и разходите са много големи. За кариера мога да мисля чак след раждане на 2-то. А като си спомня с 1-то как беше! Съкратиха ме на другия ден след като се върнах на работа. После 3 месеца търсих къде ли не, защото като разберат, че си с малко дете и те отрязват. Тежка е съдбата на българските майки!
Цитирай

Canada

Мнения: 1 766
MURDJI, ще ти разкажа как беше при мен.
Когато се роди дъщеря ми, бях в сесия - учех задочно и работех. На втората седмица след раждането раждането
си взех един от най-тежките изпити - финанси. Все така се получаваше, че дъщеря ми е някакси мъждудругото - все учех, домакинската работа си ме чакаше, а нямаше кой да ми помогне (майка ми си взимаше отпуска по 2 дни - денят преди и за самия изпит). Живеехме на един етаж със секърва ми, но тя още преди да родя ми заяви, че внуци няма да гледа, а аз не съм я и молила.
От работата ми постоянно ме притискаха да се връщам и някрая дадох щерката на ясли (на година и 11 месеца) и почнах пак работа, но този път на нова длъжност, бях се допломирала. Сутрин оставях ревящата си щерка в яслата и тичах да правя кариера по специалността, редовно си носех работа и за вкъщи, но успявах някакси да съчетавам нещата. Докато един ден ми се обадиха от яслата, че дъщеря ми е направила температурен гърч и е в интензивното в Пирогов. Не искам да ти описвам какво преживяхме и каква борба беше за да предотвратим втори гърч. Докато бяхме обаче в болницата, шефовете ми звъняха постоянно и държаха дори и там да продължавам да работя, независимо, че детето ми е тежко болно и аз самата не знаех на кой свят съм. Но нали бях горда и доволна, че си работя по специалността, все мен търсеха като възникне проблем... и продължавах да "творя" дори и в болницата.
Година по-късно се преместихме да живеем в Монреал. Можеш да си представиш какви планове за приравняване на диплома, доучване и работа по специалността кроях. Да, но си правех сметките без кръчмар. На третия месец дъщеря ми се разболя тежко, много тежко (току що беше навършила 4-ри години). Седях и я гледах как бавно гасне в ръцете ми. И тогава се запитах за какво, защо пропилях толкова ценно време, което можех да съм с нея и да и давам цялата си любов. Слава Богу тук лекарите обаче са наистина лекари, бориха се и спасиха живота на детето ми. Сега в буквалния смисъл на думата втори живот живеем. Вече трета година се мъкнем по болници, но детето ми сега е добре и аз и посвещавам всяка свободна минута. Не съм започвала работа и не смятам и да започвам през следващите поне 3 години. Живот и здраве в началото на май-месец догодина, ще си имаме второ детенце и дъщеря ни няма търпение да стане "най-добрата кака на света". Обичам дъщеря си, още от сега обичам и бъдещото ни бебе и никога повече няма да направя грешката те да са на второ място или просто между другото.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Според мен зависи какво се разбира под думата 'кариера'?
Преди да се запозная с мъжа ми работех по 10-12, а някой път ми се е случвало и по 14 часа на ден. Събота и неделя най-редовно си говорехме и се срещахме със съдружника ми... След това намалих работата до 10-тина часа, по колкото работеше и мъжа ми. След като забременях още повече намалих м/у 8 и 6, но работих до последния ден. А сега 4 месеца след великото събитие съм пак в офиса за по 6 часа на ден, докато девойката е с бавачка. Мъжа ми също намали работния ден и гледа след до 7 да се е прибрал. Цялото това експозе беше с цел да кажа, че семейството и детето са на първо място и за двама ни, защото за мен кариера е това нон-стоп бач в офиса.

За това колко е трудно да се съчетава дете с работа - при мен не е така - за сега съм доволна от бавачката и не рева в офиса от мъка за детето /даже се чувствам малко виновна за това/.
С мъжа ми искаме три, но незнам дали ще се справим финансово Sad Сега бавачката ни струва по 200лв. месечно, а като започна да работя на цял ден - хоп 300лв.
От една страна си мисля, че една работеща майка може да даде много добър пример на децата си, но пък може да ги накара да се чувстват необичани  Embarassed , а моята работа е такава, че ако спра да работя за година се връщам на първото квадратче.

И все пак децата са страхотно нещо - не бих могла да ги сравня с кариерата. Работата ти дава някакво самочувствие за независимост и значимост, а децата те радват по съвсем друг начин. За мен е страхотно удоволствие да гледам как пред мен расте един човек със свой характер, желания и даже мнение - не може да се сравни с нищо друго.
Цитирай

Все още в къщи, но скоро може и в лудницата

Мнения: 8 230
Ние с мъжа ми чакахме той да си намери добра работа, а после да го назначан на постоянен договор с по-висока заплата. Моите колежки ми говореха, че когато се появи бебчо ще се справяме някакси с парите. Най-важното е всички да са живи и здрави. Сега му предложиха и повишение. Мисля, че всичко ще е наред и ще се справим.
Момичета мислете позитивно и не чакайте дълго. Годинките си минават.
Цитирай

у нас

Мнения: 3 562
Аз загубих работата си точно заради това, защото исках да съм майка, но след история като тази на Sneji се амбицирам да прекарвам максимално време с дъщеря си и да се възползвам от всеки момент заедно  Laughing  Laughing  Laughing  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 3 369
Доколкото в България кариера се равнява на високи доходи, може и да се говори за кариера. Аз така я разбирам кариерата - хай левъл ниво и заплата, която съответства... Иначе няма смисъл да говорим за кариера изобщо.

Аз лично вече един месец работя, детето ми е на 5 месеца и половина. Мисля, че успешно съчетавам двете неща. В моя бизнес е въпрос на няколко месеца да си аут - просто нещата са супер динамични и променящи се. Так аче зависи... Но мисля, че три години си е дълъг срок за който и да е бизнес.

Все пак трябва да призная, че ако имахме финансова възможност, щях да се замисля над въпроса с кариерата  Confused
Цитирай

София

Мнения: 2 002
Цитат на: SZA
Доколкото в България кариера се равнява на високи доходи, може и да се говори за кариера. Аз така я разбирам кариерата - хай левъл ниво и заплата, която съответства... Иначе няма смисъл да говорим за кариера изобщо.

Аз лично вече един месец работя, детето ми е на 5 месеца и половина. Мисля, че успешно съчетавам двете неща. В моя бизнес е въпрос на няколко месеца да си аут - просто нещата са супер динамични и променящи се. Так аче зависи... Но мисля, че три години си е дълъг срок за който и да е бизнес.

Все пак трябва да призная, че ако имахме финансова възможност, щях да се замисля над въпроса с кариерата  Confused




  202uu  thumbsup  все едно ми четеш мислите!!!!!!
Цитирай

Варна

Мнения: 9 141
И на мен това ми е болна тема. Много добре знам, че с моята професия не мога да си позволя да ползвам цялото майчинство. Даже отначало бях решила да се връщам на работа след Нова година, когато Мони стане на 9 месеца. Добре, ама, колкото повече наближава, толкова по-не ми се иска... Най-вероятно ще си остана вкъщи до март и после ще трябва да я оставя на детегледачка /много ми е тъжно  Crying or Very sad и все си мисля, че после ще каже: "Моята мама ме е изоставила и отишла на работа..."/. От друга страна мен ме е отгледала баба ми и никога не съм си мислила така за майка ми... Наистина е голяма дилема...
Цитирай

София

Мнения: 882
Ох, мам4ета, 4етете ми мислите! Защо трябва да е толкова идиотско вси4ко - после защо не се раждали бебета в България? Аз сега тепърва запо4вах с професионалното си развитие - бях запо4нала да си търся сериозна работа .... когато нау4их 4е съм бременна и изоставих вси4ко защото нямя смисъл... работя си сега на половин ден и поне мисля да завърша магистратурата докато съм бременна, а пък после мислим с мъжа ми нещо свое да си правим - както виждам от вашия гор4ив опит ще имам проблем да ме вземат някъде на работа с дете???
Цитирай

тук-там

Мнения: 1 080
Ние и двамата с мъжа ми имаме добра работа (в една и съща фирма), пътуваме често и зад граница. Не знам дали това е кариера, но поне доходите ни са добри. По тази (а и по друга) причина се забавихме с бебеправането. Другият месец обаче, живот и здраве, очакваме бебенцето и аз реших за себе си, че ще оставя за мъжа ми кариерата и ще си гледам бебешора.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора