Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 6 733
В момента не съм самотен родител, а щастливо омъжена.
Но... бях.
Имам син от първия си брак който скоро навършва 11.
Дерзаят ме много неща и напоследък ми се реве все по-често.Не знам какво да говоря, не знам какво да направя и изобщо дори да го направя може би няма да променя НИЩО!

Живеем в С-я, а баща му в провинцията.Ходи  да речем 2-3 пъти в месеца при него.Той му разрешава много неща които аз забранявам или поне контролирам.Като например да стои до много късно вечер или да играе на компа (може и 5 часа).При мен има график - 2 часа на компа и 2 почивка или нещо от сорта.Да не говорим, че понякога има забрана за компа от 1 или 2 дни, а при тати няма това как да се получи.
Опитах да говоря с баща му, а той ме отряза, че когато е при него той щял да преценява какво да прави  newsm61
Не мога да го спра да посещава баща си.
Другото е финансовата част от нещата.Баща му плаща 40 лева издръжка на месец  Whistling.Когато се налага в началото на учебната година или за лагер дава половината.И за РД и КОледа по 50 лева.
В очите на едно  11 годишно момче 50 лева са много пари и той е силно впечатлен.Мислълта ми е дали някога ще види и това което ние правим за него или винаги ще се впечатлява от това което баща му дава 2-3 пъти в годината???
Може да ви се струвам дребнава, но сърцето ми се къса понякога като се замисля за тези неща.Дали приема като даденост онова което има с нас, а онаова от него като нещо специално???
Не знам как да говоря с него, да видя какво мисли.
Лошото е, че децата са материалисти в днешно време ( колкото и да се стараем да ги възпитаваме в други ценности) и като, че ли усещам как той се възпозлва от ситуацията.
Може и да изперквам и изобщо да не е така.Просто разсъждавам.Детето ми инак е много добро.В училище нямам никакви проблеми.
Даже си мисля, че съм прекалено строга с него понякога.
Преди малко ми се обади майка ми и стана дума нещо за децата и тя:
"Обръщай внимание и на голямото си дете, защото май предпочита повече да стои в Б-д"
Все едно ми удари шамар.Разревах се.
Знам, че всичките му приятелчета са там (той беше там до 2-ри клас) и за това обожава да си ходи, но дали причината наистина не е нещо в мен???
Знам още, че когато е там почти не се виждат с баща си, защото той е се в движение.Даже много често спи и яде при баба си и дядо си, но защо така ме заболя от думите на майка ми??
Ох, объркана съм.
Бих искала да чуя вашето мнение. Praynig
Цитирай

София, Света троица

Мнения: 351
Ако честно трябва да ти отговоря: НЕ може да искаш от бащата да е строг колкото тебе, когато го вижда по-рядко. Знам , че ти се иска да е еднаква дисциплината и при двамата и синът ти да оцени реално положението, но не е така, а и няма как да бъде. Бъди сигурна, че всеки баща ще се държи по този начин... дори и ти, ако го виждаше само по 2-3 пъти на месец...това е време не за забрани и възпитание, а за веселба  #2gunfire  35  Money
Цитирай

sofia

Мнения: 5 114
Не съм била в подобна ситуация и не че ще те успокоя, ама като го задруса пубертета ще видиш ти Wink

Само мога да ти съчувствам, че баща му не се съобразява с режима, но мисля че няма да има фатални последици (моя колежка прати РС-то при майка си на село, и заяви на сина си (17 годишен), че когато започне да се контролира, ще го върне).
Нормално е да предпочита другото място, защото там, като цяло, прекарва по-малко време и е далеч от теб.....да не се обидиш....мечтата ми беше майка ми да не си стои вкъщи, а да ходи на работа и аз да си правя каквото си искам Smile. Това в периода 1-3 клас, когато беше по майчинство със сестра ми. И не - причината не е в теб и те е заболяло, защото се терзаеш дали правиш нещата, както трябва, а това само по себе си говори, че ги правиш, както трябва  bouquet
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 612
Не мога да ти дам съвет, просто искам да те успокоя, след някоя друго година нещата ще си дойдат на място. Когато голямата беше на тази възраст се чуствах така и аз, все при баща и беше по-хубаво, все той даваше всичко. Сега вече на 17, разсъждава съвсем трезво и като голям човек. Съвсем и е ясно кой дава всичко за нея, и кой само се бие в гърдите, че дава. Само дето преди години аз си изплаках очите. Но явно всичко с времето си.
Цитирай


Мнения: 289
Цитат
Дали приема като даденост онова което има с нас, а онаова от него като нещо специално???
[/b]
Това е истината според мен. Като е при баща си се чувства специален, всичко му е разрешено, цялото внимание е върху него и всички негови желания са изпълними.

На тази възраст едва ли може да погледне реално на нещата, но може и да греша.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Не се притеснявай. Дори сега да ти се струва, че той не оценява какво правите за него - не е така.

Също няма нищо лошо при баща му да си отпуска края.

Казвам го като дете на разведени родители. Каквото беше позволено при единия - беше забранено при другия и обратното. Децата се ориентират много правилно в обстановката и това, че се възползва нищо не означава. Може би само, че е дете  Wink
Цитирай

София

Мнения: 29 970
Спокойно мила, ще оцени, но трябва малко да порасне. Знам ли аз кога оцених абсолютно всичко, което мама жертва заради мен... но в никакъв случай на възрастта на сина ти.

Сигурно ще роптае, че му поставяш ограничения, които при баща си няма. Това обаче не бива да те прави мекушава.
Може би сега е момента да говориш с него, в пубертета ще е по-трудно. Подхващаш го от далече и ще си каже всичко Smile

За майка ти... не знам. Понякога и родители и деца са жестоки.
Гледай смело напред   bouquet
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
А вторият ти съпруг как се държи с детето?Ако прави разлика между него и по-малкото е възможно голямото да се чувства нежелано и изолирано.И да търси вниманието на баща си.Момчетата, особено в тази възраст имат нужда от мъжки модел на поведение, на когото да подражават.
Надявам се да не се  чувстваш зле и проблемът ти да отшуми.
Цитирай

София

Мнения: 6 733
А вторият ти съпруг как се държи с детето?Ако прави разлика между него и по-малкото е възможно голямото да се чувства нежелано и изолирано.И да търси вниманието на баща си.Момчетата, особено в тази възраст имат нужда от мъжки модел на поведение, на когото да подражават.
Надявам се да не се  чувстваш зле и проблемът ти да отшуми.

Не е това.Даже е имало моменти в които той самият ми е казвал:"Искам сега да се раждам и Владо  да ми е баща"
Явно само времето ще покаже дали дерзанията ми са напразни.
Цитирай


Мнения: 4 458
Аз мога да ти кажа от опит че не можеш да промениш поведението на бащата. И аз милиони пъти съм говорила, обяснявала но нищо не се променя.
Ако обаче имаш сериозни притеснения за здравето на детето или ... и аз незнам, но не само за това, че ще е разглезен и ще предпочете баща си.... можеш да се обърнеш към специалист който да ти каже какво и как може да се направи. Знам че в отдел закрила на детето може да отидеш и да поговориш със служителите, дори и просто така да ги питаш редно ли е, нормално ли е - както питаш нас. Те няма или поне не би трябвало да ти откажат консултация.

По втория ти въпрос или по-скоро притеснението.... мога да ти кажа че всяка майка в това положение се притеснява и си задава същите въпроси. Децата много рядко осъзнават и оценяват какво жертваме или правиме за тях и в повечето случаи предпочитат и обичат "погрешния" родител.
Мога да ти дам един съвет - определи си ден от седмицата или месеца ти си прецени в който на сина ти да е разрешено всичко което по принцип е ограничено или забранено. Определи този ден като ваш ден в който да излизате заедно, да общувате и деня в който му е разрешено да яде само чипс, да кисне на компютъра колкото си реши и т.н. Можеш разбира се пак да поставиш малко ограничения но на фона на "ден на всичко може" те няма да са така очевидни.

Аз например не разрешавам на децата да гледат по цял ден или вечер телевизия, но сме си определили неделя като ден на филмите и те си избират филми които искат да гледат или телевизия - колкото поискат. В началото по цял ден не се отделяха от телевизора но с течение на времето започнаха да предпочитат други дейности - като да излезем в парка или само да слушаме музика или да си играят. Аз винаги ги питах "Ами какво стана с филмите, вижте сега дават...." но те спокойни че не им забранявам да гледат предпочитаха друго.  И така дефакто забраната за телевизия нон стоп през седмицата се приема по-спокойно и децата не чувстват тези ограничения......
Цитирай


Мнения: 2 868
Здравей и от мен,

Мисля, че тревогите ти са съвсем нормални и спрямо възрастта на детето и спрямо ситуацията, в която  живеете.
Помисли си колко целокупни семейства има, в които единия родител винаги е от "добрите" , а другия възпитава, дисциплинира и съответно един ден се сблъсква именно с подобни предпочитания към онзи, който дава всичко.
Помисли си също, че се намираш в сравнително идеалния вариянт( за повечето от нас тука напълно непознат)- бащата плаща издръжка, взима детето, дава допълнително пари по поводи и с две думи - ПРИСЪСТВА  в живота на детето ти!!!- е може би не по начина, по който ти би искала, но нали знаеш, че идеално в живота няма:))
А колкото до това, дали и колко оценяват децата ни, това което правим за тях-  това не е не бива да е твоя драма, защото "ДЕЦАТА НЕ НИ ПРИНАДЛЕЖАТ, ТЕ СА ГОСТИ В ЖИВОТА НИ И НАшАТА ГРИЖА Е САМО ДА ИМ ПОКАЖЕМ ПЪТЯ" .... от там нататък ...  ако сме се справили добре ще дойде ден, в който ще  ни разберат.  bouquet
Цитирай

Балчик-Сливен

Мнения: 1 040
Дмаянти,все едно аз съм го написала това. Crying or Very sadНашата ситуация е същата.Наистина поколението,което расте сега е консуматорско.
Според мен си изпаднала в дупка,в която и аз понякога изпадам.
А майка ти знае ли колко компромиси прави човек със себе си,за да е добре детето му?И моята майка беше дказала веднъж,че се раздавам за детето си,но един ден можел да реши да живее при баща си.Ами,избора ще е негов.
Не зная защо има хора ,на които им е кеф да ти бъркат с пръст в раната.Знаеш ли,аз разговарям открито със сина си,както ако седнем двете и разговаряме.Искам обаче да чувам какво мисли /и той да се чува/.Опитвам се да му помогна  да си намери приятели,като каним деца у дома ,провокирах го да се запише на айкидо...Опитите ми да съм близо да него се увенчават с успех.
Струва ми се,че ние сме просто по-чувствителни на тази тема,все смятаме,че децата ни от първия брак са ощетени и по този начин се самобичуваме.Познато ми е стягането на гърлото,когато другите деца извикат "тате",а моето "чичо".Знаешли,понякога се притеснявам,защото си мисля,че синът ми няма да получи достатъчна доза от бащина обич и проклинам всичко,което е довело до това.А аз се опитвам да давам обич за двама,разбиране за двама,грижа за двама...От постингите ти съм стигнала до извода,че и ти си мнооого отговорна майка,може би и затова си задаваш тези въпроси.Времето ще покаже какво сме постигвали с дечицата си.
Цитирай

София, кв. Редута

Мнения: 2 712
Мислълта ми е дали някога ще види и това което ние правим за него или винаги ще се впечатлява от това което баща му дава 2-3 пъти в годината???..............Дали приема като даденост онова което има с нас, а онаова от него като нещо специално???
.............. и като, че ли усещам как той се възпозлва от ситуацията.
  ето ти ги трите твои цитата
1. естествено, че ще се впечатлява повече от това, което получава по-рядко
2. ами приема го като даденост и това е естествено
3. мдам, възползват се от ситуацията - трудно предотвратимо, но мисля, че има начин, защото и мен ме чака същия път

п.п. Дамаянти, важното е детето да знае, че го обичате много и да се чувства спокойно при вас
а и сега тепърва навлиза в пубертета
спокойно  bouquet
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Мисля си, че това става и в цели семейства, камо ли  в таякива по-сложни връзки...
Jaly1 е както винаги права!
Успех и спокойно, мисля си, че така КАКТО описваш ситуацията - притесненията ти са ИЗЛИШНИ. Поне за сега!
А не пречи някой път съвсем чистосърдечно да си признаеш на детето, че се притесняваш! Това хем ни прави уязвими, хем обаче ни прави близки - защото то вижда, че и ти си човек и не си по-велика от него и не си нещо което да го комплексира /щото някои деца се комплексират, че не могат да станат като тати  и мама/.
Цитирай

Popovo

Мнения: 571
Дмаянти,все едно аз съм го написала това. Crying or Very sadНашата ситуация е същата.Наистина поколението,което расте сега е консуматорско.
Струва ми се,че ние сме просто по-чувствителни на тази тема,все смятаме,че децата ни от първия брак са ощетени и по този начин се самобичуваме.Познато ми е стягането на гърлото,когато другите деца извикат "тате",а моето "чичо".Знаешли,понякога се притеснявам,защото си мисля,че синът ми няма да получи достатъчна доза от бащина обич и проклинам всичко,което е довело до това.А аз се опитвам да давам обич за двама,разбиране за двама,грижа за двама...От постингите ти съм стигнала до извода,че и ти си мнооого отговорна майка,може би и затова си задаваш тези въпроси.Времето ще покаже какво сме постигвали с дечицата си.

Вече знам, че не съм сама, БЛАГОДАРЯ ВИ момичета  newsm51
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.