Ние и другите

Аз най-милият,  внимателен и отзивчив непознат, който съм срещала през живота си е фермер. Бяхме закъсали с колата насред зимата в пустошта. Човекът се дигна от фермата си, от не-знам-си-къде, да дойде да ни измъкне. Че после ни помагаше и до главния път да стигнем. А колко мил и усмихнат беше и какво спокойствие излъчваше. Точно от това имахме нужда в този момент.  Тук (Исландия) като излезеш в пустошта си е правило да знаеш тел. номер на някой фермер в околността. Фермерите са тези, които помагат първи при нужда. Всякакви пътни служби и подобни са много далеч.

От рибеното масло ще да е. Казвам ти.   Исландците пият много рибено масло и гледай какви са мили, усмихнати и отзивчиви.  


П.С. Много красиви снимки.

Е значи не е "полето ражда тикви, а хълмовете - хора", а явно в Утрехтска обаст (не знам за самия Утрехт, говоря за по-малки градчета край хълмовете) пият повече рибено масло. Хахаха А за снимките - наистина бях впечатлен когато в един момент след баналния равен пейзаж автобусът започна да катери нагоре по хълма по магистралата. Определено не очаквах да видя град в който има стръмни улици в Холандия. Височината над морското равнище няма и 100 метра, но когато идваш от 0 и под морското равнище си е доста впечатлителна разлика. Въобще до сега утрехтска област най-много ми допадна като природа точно заради възвишенията. А и "хората от хълмовете" като цяло са някак по-приятни, не знам къде е разликата, просто усещам хората.

Изобщо не очаквах да видя такова спускане в Холандия:

Според мен е неправилно да определяме хората като добри/лоши, приятни/неприятни на базата на географски характеристики. Навсякъде има черни овце.

Аз пък много харесвам холандските мъже. Хем са високи, хем са хубави, сексапилни и много добре се грижат за семействата си. Това са моите наблюдения. Не ми допада свободното общуване и заприказване по улиците. И в този смисъл се чувствам по-добре при "студените" народи. Общуват там, където им е полезно и приятно. Просто "закачане" по улиците е характерно за някои испански региони, и то не точно от лекари и адвокати.
В София, за едно минаване по "Витоша" от единия край до другия, поне 5 човека ще ме спрат, за да ме заговорят за нещо. "Госпожице, изпуснахте си нещо. Усмивката!" На мен лично това "заговаряне" от непознати и неизвестни не ми е по вкуса. Вади ме от мислите ми и собствения ми розов свят. Не ми е скучно да си ходя по улицата и не търся да срещна погледа на всеки, с когото се разминвам. Едно време на село е било така - "А, добър ден! Ти на кого си?" Един от плюсовете на големия град е анонимността. На форума също.

Абслолютно съм съгласна!! На мен миналата седмица ми се случи точно на пресечка на Витошка един класически селяндур не просто да ми подава безумни реплики, а направо да ме ощипе по задника!? И преди някой да си е помислил, че съм била с безумно къса пола, деколте до пъпа и да обвини мен (защото тук съм чувала и такива реплики), ще кажа, че бях по дънки и със закопчано до горе кожено яке Такова поведение и ''закачки'' пък са характерни за Турция и изобщо за ориенталския манталитет, който не ми е любим! Чудя се как изобщо може да му хрумне на някого, че може да пипа непозната жена на улицата??? В този смисъл и аз предпочитам ''студените'' народи, или нека да се изразя така- възпитаните народи. Считам, че е много важно да знаеш кога, къде и как е редно да се държиш, а това е въпрос на възпитание.
За анонимността също съм абсолютно съгласна - свойското отношение, навирането в чуждите работи и фамилиарниченето са признаци на провинциализъм и мен лично ме дразнят и подтискат.

Пример,че всички сме различни. На мен не ми харесва да се чувствам анонимен. Обичам чисто житейски разговор. Едни мацки ме гледаха като отровени само защото ги попитах за един тройлей къде минава, това е вид темерутство тяхното. Има доста злобни възрастни, но като че ли и повече човечни сред тях от колкото сред младите, които ни приемат, ни предават. А и един приятен разговор не само не ме вади от розовия ми свят, а го подхранва. Много скучно би било ако общувахме само с най-близките. Но мже би мисля, че е така, защото не съм жена и не ме тормозят със сваляне.

Нали в Холандия има много руси, та очаквах да срещна хора тук тип Фара Фосет - вечно усмихнати със сияйно излъчване и топло поведение. Но явно това е американски патент, чудя се дали в Европа няма такова място. Има красиви момичета тук, обаче ето така без причина няма да се усмихнат, в БГ има повече усмихнати, макар че май сред младото поколение има някаква мода да вървят като някакви чалгаджиики с намусени джуки и показвайки свръхвисоко самочувствие. Винаги съм смятал, че такова отявлено демонстриране на самочувствие е признак на комплекси, хората с действително самочувствие са доста по-умерени и земни. А това за ръста тук е много хубаво, че са високи, да, аз съм 183 и не обичам да стърча, а в БГ повечето хора са по-ниски от мен. Или може би повечето високи имат личен транспорт, а ползващите ГТ са като цяло по-нисички?

Леле ти какви обобщения правиш!!! Русите са топли и усмхнати, високите са с лични автомобили, ниските в трамвая, който не говори с непознати, е злобен, тъжният човек е чалгаджия....
Младо момиче, което "безпричинно" се усмихва на непознат мъж по улицата... Чак пък толкова да е безпричинно...
Ако не си Брад Пит, не чакай русите дългокраки холандки или нагласените младички българки да ти се усмихват безпричинно.
Хубаво е жената да има причина за усмивките, защото в главата на случайния мъж се завихрят някакви фантазии - хм... тези усмивки не може да са току-така. Ходи му обяснявай после, че просто си си като добрата стара Фара Фосет и не очакваш да последва нищо от тези пуснати усмивчици като готина девойка към непознат мъж. Няколко мъже в света може и да влязат в положение, но останалите.....

А вие как бихте постъпили в ситуация, в която трябва да избирате това, което прави обществото и това, което наистина желаете? Не става дума за кой знае какво, а за нещо тривиално като например отивате да живеете в Дания или Холандия и всички около вас карат колелета, а вие не харесвате колело и ви е неприятно да карате. Предпочитате да ходите пеш, защото имате повече време да съзерцавате красиви гледки, което е в тон с настройката ви за преоткриване на красотата в света, а с колело се и изнервяте от вечно бързащите ви колеги-колоездачи и не е възможно, дори опасно да се заглеждаш много в страни. Или се прежалвате и карате колело защото е по-бързо, нищо че не ви е приятно? От опит знам, че най-добрият вариант е да си правиш това което искаш, но да не го дискутираш много-много ако околните ще са очудени и няма да разберат.

Да, бе, остава и да се кахъря за такива дреболии! Помислих, че е кой знае какъв конфликт между желанията и нормите, пък то, заради колело! ми, като не ми е приятно, удобно или просто не искам да карам колело, няма и да  карам! Да не би колите или градският транспорт да са забранени!

И аз не се кахъря, но ми става неприятно от погледи в стил "как може да не караш колело?". Затова и вече когато съм в страна където колоезденето е издигнато в култ изобщо не дискутирам това, че ходя пеша или с обществен транспорт. Абе уж казваме че тук на балканите общественото мнение се опитва да ни мачка, но хората и в чужбина са същите.

     Да не би да си някъде в северната част? Аз съм в Лимбург и тук хората са много по- емоционални в сравнение със северняците. Но все пак много по- малко от нас българите  . Затова не пропускам да напомням и показвам на мъжа ми на колко неща около нас можем да се зарадваме и да оценим. Направо се е втрещявал в началото, когато на разходка през цялото време му посочвам я красивия залез, я колко прекрасно пеят птичките  и да се прехласвам , аз и сега го правя де, но той вече свикна и даже започна понякога да ми влиза в режима. Много често вървим хванати за ръка и си даваме по някоя дискретна целувчица - понаучих го да я отпусне тая душа най- накрая.

ами никак .Смисъл в училище не бях много контактна с съучениците си някакси отстрани бях аз съм по-затворена и пасивна може би трудно завъждам контакти неловко ми е не знам какво да кажа претиснено ми е .като бях в началното мисех че всички имаха зъб срещу мен и прочие и осъзнах че съм грешла жестоко вярно имаше си идиотите но имаше си и приятни хора с които чат пат разменях приказки но нищо по-дъблоко не стана защото аз не позволих да се случи тъй като не се отпуснах и не изразявах себе си може би защото тсъм бая чувствително също доста се засягам и се затварям още повече все гледам да се скрия и до днес си ми е голям проблем.като ходех на училище не знам каква ми е било физиономията но да не съм била усмихната може би посърнала да съм била или пък безизразна заради тия неща бая проблеми имах и со обърках положението и още си го обърквам.Като по-голяма пък осъзнах някой неща и почнах да кипя отвътре но пак не можех да го отразя това пред хората извънкйъщи като отивах в гимназията пак се отделях и общо взето това продължава и продължава тия неща този страх не знам как ще ги преодолея.Като почвах първата си гимназия аз смених една мисля на откриването усетих че ме гледат особено и брат ми който ме бе предружил просто да ме изпрати каза че си въобразявам но се оказа че не се въобразявам просто ужасно се почувствах все едно съм няккав огвозимодо в последствие от време на време разменях приказка с някое и дурго момиче но нищо по-дълбоко не се получи просто не се чувствам добре сред другите претиснявам се как ме възприемат като ме погледнат лошо се депресирам и още по-зле става.Тук в друг раздел напишах нещо и една мамичка ме скастри може да не е имала предвид нещо лошо но на мен така ми прозвуца и се почувствах зле и повече не си отворих устата а и трудно бих се вместиа тъй като съфорумничките се познават и прочие та въобще не си намирам място никъде.

dark vampire, не претендирам, че знам как се чувстваш, защото нямам представа. От това което си написала обаче оставам с впечатление, че твърде много се тревожиш кой какво си мисли за теб! Какво значение има толкова?? Няма човек, когото всички да го харесват, това е ясно. Хич не се и опитвай всички да те харесат. И тук по форумите не всички се харесват и ако си забелязала, редовно се захапват за разни неща. И теб някаква мамичка те била нападнала, много важно!? Чудо голямо!
Я си гледай живота - прави каквото ти харесва, казвай каквото мислиш, и гледай да ти пука по-малко на кого му харесва и на кого не. Важното е какво на теб ти харесва.

Dark vampire, отлично разбирам как се чувстваш миличка! Както и supercrazygirl казва, трябва да се научиш да игнорираш дразнителите. Както тук във форума трябва да се подминават, така и в реалния живот. Знаеш ли, имаше период в който ми скъсваха нервите по форумите. Както в училище и в тях ставах на боксова круша, явно начинът на реагиране те поставя в ролята на жертва. После видях, че това че реагирах по-емоционално на тях показваше слабост у мен и те се нахвърляха. Сега вече като видя някой опитващ се да ме засегне обикновено не си хабя времето да му отговарям, защото е напълно безсмислено. Не си струва да се влиза в пререкания - нямаш нужда да убеждаваш никой в правотата си. Още по-малко да се обясяваш как си живееш своя живот.

Аз всече все по-малко търся одобрение от околните за решенията си. Правя каквото чувствам, че е правилно или искам да направя и не го обсъждам с никого. И знаеш ли, вече ми е много по-леко. Ако си нерешителна и все се съветваш с другите това оставя впечатление за теб в околните, че си слабохарактерна.  Ако някой ми наруши правата или подминавам, или си казвам какво мисля за него, но винаги с усмивка, без излишни чувства. Често виждам по опашки в учреждения хората да си късат нервите и да вдигат скандали, но това не помага никак, само ги ядосва. Ако другите усетят че не могат да те наранят това ги обезоръжавата, затова винаги е хубаво като са ти нарушени правата да кажеш какво мислиш поднесено хладно-премерено и с усмивка. А дори понякога една усмивка обезоръжава. А пък за форумите изобщо не си струва да убеждаваш никого. Ако видиш неприятен пост - подмини.