Самотна, въпреки...

Иринче, не знам какво да ти кажа
Аз знам защо е така понякога при нас с мъжа ми - твърде сме различни и аз го знаех... но брака ми е сложно нещо и той беше по искане на родитлския съвет... а аз отстъпих, за да не стане така, че от караници да загубя бебето в чието име се направи всичко.
Но пък се оказа, че въпреки големите различия за сега някак се справяме.
РАзбирам те на 100% за това как се чувства жена, чиито мъж няма нейните интереси. Но поне той не се дели в живота от мен и въпреки, че за имам доста по-богат на интереси свят от неговия - живеем заедно и делим както радости, така и невзгоди.
Може би затова съм с него... може и за друго... Не знам при нас как ще е за напред - честно казано опасявам се, че може да е като при вас. И когато мисля за това какво бих направила... нямам отговор.
НЕ знам дали можеш да нправиш нещо. Уви ако не е друга жена може да е дори и по-лошо - той да е от тия вечно неудовлетворените. Все мрънкащи и многострадални. И ако е така... аз те познавам много бегло, но не те виждам до такъв човек. Ти си ведра, весела и жизнена и мисля, че или ще се разделите или ти ще се прекършиш под този товар.
Има нещо в начина по който ти тогава споменаваше мъжа си - още лятото в квартала, който ме впечатли... Имаше и нещо в отвратително грубия начин по който той се държа когато се обадих да те търся... както и в добротата с която ти се опита да го оправдаеш...
Ако той и в живота е толкова груб и невъздържан с всички и с теб... не си за него - ти си добър човек и мил.
Просто какво да ти кажа... има още нещо - можеш да пробваш да си тръгнеш и да видиш какво той ще направи... но може и да се окаже, че той няма намерение да ви връща... Така, че това е краен вариант..а дори и да сработи - това сработва само веднъж.
Радвам се, че имаш поне подкрепата и разбирането на родителите си.
И в никакъв случай не се обвинявай - вярно, че двама имат вина за провала на един брак, но в твоя случай ти направи всичко възможно...
НО!!! Крайно решение взимай само когато си напълно ПСИХИЧЕСКИ готова за развръзката! Ако трябва потърпи още докато си наредиш нещата или докато ти кипнат л..а така, че вече да няма връщане назад!
Хайде целувки от мен и ДАни и не бъди тъжна - след дъжд ВИНАГИ изгрява слънце... само почакай и ще видиш!

Много тъжен постинг... Напоследък под натиска на различни хорски истории, които са пред очите ми, се замислям колко неща човек си причинява сам, как само малко кураж и характер биха стигнали да променим живота си...

Незнам, Jaly, ами ако обичаш - не малко, не много, а просто обичаш?

Каси, когато се трупат огорчение след огорчение в една връзка,  ""обичам го" се превръща просто в извинение за невзимане на решения. Когато все ти си този, който прави компромисите(ти ли не го знаеш), когато все у другия са правата за каквото и да е, а за теб остава да си съгласен....и ако случайно не си- ставаш лош или " не мислиш"..... тогава "обичам го" е само простия факт, че си обичал този човек, но някога, не сега.... не такъв какъвто е в момента и колкото по дълго отлагаш да погледнеш реалността в очите, толкова повече и по-дълго ще те боли( ти го изпита на собствен гръб).

А и като хиляди пъти сме говорили тука- хората се променят... това е факт, трябва да се живее с него...Много пъти съм те питала какво можеш да му обичаш на един човек, който не спира просто.... и ти понасяш простотия след простотия.... И се връщаме на точка А- докато можеш да си повтаряш "ми аз го обичам, затова го търпя" значи имаш нужда от оправдания, за да не си вземеш решенията. И като всеки път ти казвам- това после ти  вгорчава живота за дълго, защото едно невзето решение може наистина да предопредели живота ти и този на децата ти. Но е вярно, че всеки е свободен да решава колко пъти да допуска една и съща грешка 
Единственото, което всеки път пожелавам на човек в тази ситуация, е да има куража да види нещата такива, каквито са -сда си зададе въпроса -това ли е, което искам за себе си и от живота си... нататък  е лесно.....

Но Jaly1 понякога е въпрос и на време да си събереш акъла, смелостта и силата! Мисля си, че този период е по-добре човек да "потърпи"... с цел да е подготвен психически максимално за решението си. Както и да е подготвен всякак за бъдещата ситуация. Уви в Бг при такова решение, често жената е поставена в доста трудна ситуация откъм финанси, дом и греже за детето.
Мисля си, че тя трябва да реши как ще се бори с тези трудности, да се подготви и тогава вече "чао"
А и пустата мисъл да не се избърза...
Затова на всеки му е нужно различно време... само дето при нерешителните то се проточва до безкрай!

Каси, Джали ти  е казала и моите мисли, но аз се съобразявам и с горното, което написах - времето за психическа "подготовка" за вземането на решение. Другото си е извинение.

Истината е, че всеки от нас си намира извинение за всякакви неща... все такива трудни за решаване... но според мен моежш да приемеш позицията" ще потърпя още малко", когато  вече си наясно, когато решението е узряло и само обстоятелства стоят между теб и реализирането му. Стискам палци на Бабалюга да реши най-доброто за себе си.
А на теб Катнадийн- стискам палци да дочакаш с лекота останалите на брой седмици.... много хубава новина:))

 Здравей бабалюга ,много тьжно ми зву4ат постинги те ти .Всеки сам  в крайна сметка решава за себе си как да живее собственият си живот и сам трябва да взема решенията в него .Понякога е много трудно да се решиш ,на каквото и да е  и ОЩЕ пове4е когато има 4увства.Искам да ти пожелая кьсмет ,заЩото мисля ,4е Ще ти трябва и искрено се надявам ,4е Ще вземеш решението след ,което ,Ще се 4увстваш Щастлива.
 

Иринче,
ако ти имаш някакво предчувствие било то, че има друга жена или просто, че човека до теб се е променил и то не в положителна посока, довери се на това предчувствие!
Ако има друга жена това ще излезе на яве рано или късно, а кога и как не мисли. При добро желание мъжете намират време и възможност, стига да решат, винаги има кога!
Ти сама можеш да прецениш колко пъти да повтаряш една и съща грешка, аз лично я повтарях много пъти! Само ти знаеш колко сълзи и унижения можеш да понесеш, но няма смисъл!

аз реших, но сега проблема е друг - не иска да си тръгне, сега ще говорим и като си дойде от работа, но нещата които ще ми каже вече ги знам, а те са 1. " аз съм се заклел, че няма да живея с друга жена пред детето ми освен с майка му "
2. " ще ме търпиш до гроб щом си се хванала на това хоро "
3. " съдът ще реши при кой ще е детето " демек си мисли, че може да ми я вземе
предложих му 3 пъти да седнем и да се разберем като големи хора, 100 пъти му казах, че ще вижда малката и ще я взима когато пожелае, искам цивилизована раздяла, не да се бием и караме
гоеорих с баща ми сутринта и каза, че е на моя страна
просто днес не издържах вече и го реших, тръгвам смело напред, пък каквото стане
той не иска да проумее, че и малката няма да е щастлива с такива родители, дано го осъзнае рано или късно
кажете вие как мислите - може ли да ми я вземе, след като постоянно ми повтаря, че не съм добре психически и трябва да се лекувам?
апартамента, в който живеем е на родителите ми, а той не иска да си ходи, където било детето и той там
сметки не иска да плаща, и като му кажа че търсят баща ми, защото апартамента е на негово име ми казва да го били прехвърлели на мое или негово име и да не се месят, страшна наглост
друг е въпроса аз как ще се оправям, много ще ми е трудно, знам, но трябва да намеря сили, защото прекалено много обичам живота си, за да жертвам в името на мъж, който не ми дава нищо
детето ми е всичко за мен, още една причина да се боря да съм щастлива и здрава, за да мога да й се радвам
не искам тя да става съзнателен свидетел на всичко това
но баща й не може да го разбере, готов е да жертва и себе си и мен ( без да ми има мнението ) само и само тя да е щастлива, а не разбира че преструвките ще я накарат да вярва, че мама и татко се обичат
постоянно ме убеждава, че с тези си приказки няма да го накарам да си промени мнението
а толкова исках да се разделим нормално

Бабалюга! Много то стискам палци, много трудно решение, но вярвам, че щом си го взела ще се справиш!
Първо, НЕПРЕМЕННО СИ НАМЕРИ ДОБЪР АДВОКАТ, много е важно да има с кой да обсъждаш всякакви трудности, а аз за жалост съм убедена, че мъжът ти ще създава такива.
За това да ти вземе детето- мисля, а и много пъти  е писано във форума, че е трудно на майка да отнемеш дете- трябва да докаже психическо заболяване, алкохолизъм или "леко" поведение:))
Като ти повтаря,че трябва да се лекуваш те шантажира, не му позволявай!!! и не се плаши- "куче което лае, не хапе")
Но дори и да реши да те заплашва реално, с адвокат обсъди какви стъпки да предприемеш... няма такова нещо като не иска да си ходи, жилището е на вашите, не може да няма начин да го принудиш, докато излезе решението на съда да не  живее там.
Ако тръгне с лошо, му кажи че и ти можеш така да не си мисли, че ще те навика или ще се запъне и готово... Ако нямаш подръка адвокат- тук пише такъв потърси я на лични, търси всякакъв начин да си информирана по-добре от него а и съм сигурна, че мами от Сф ще могат да помогнат с инфо за адвокат...
Дръж ни в течение и не се колебай да търсиш всякаква подкрепа:)

Иринче, здрасти.
СЪжалявам, но и се радвам, че си се решила. ПОтърси спешно добър адвокат - за всеки случай - страх лозе пази. Дори и да не стигнеш сега до развод - не пречи да си знаеш правата.
Радвам се, че вашите са на твоя страна. Уви, често родителите ни не разбират нашите нужди или робуват на стари разбирания. Радвам се, че твоите родители ще те подкрепят.
Иринче, нищо лесно няма! Но ти и сега сама си гледаш детето... така, че основната ти трудност ще е да разкараш ненужния татко. Сигурна съм, че ще се справиш превъзходно.
Е раздялата не е нещо което прави хората щасливи... но пък последствията от нея може да те направят!
Пиши на ПЕЛА ако имаш въпроси - тя е адвокат и има опит, пък и може да те насочи към някой колега в Сф.
Но иди на адвокат - просто за всеки случай! Дори и ако решиш друго иди - не знаеш кога щше ти потрябва инфото!
ЦЕлувам те и те прегръщам! Успех