Аблация на сърцето - 2

teo83 може да си в норма засега или да ти е скрита връзката и да не я виждат. Изчакай да видиш какво ще ти кажат, а и как ще ти се отразят лекарствата, може пък да действат при теб.
malka kalinka пак ти казвам това е напълно нормално. Всеки човек получава такива леки пристъпи - ако ще си спокойна и аз ги имам  Само че вече им свикнах и не им обръщам внимание. Най важното при теб е че пулса е паднал в норма 

Здравейте на всички! Преди около десетина дни открих тази тема и изчетох с интерес тази и предишната част. Първата част не съм я чел, защото реших, че е много остаряла вече.
На 59 години съм. Вече около 14 години имам хипертония и пия лекарства за понижаване на кръвното налягане. Преди около 5 години получих и аритмия - надкамерни екстрасистоли и започнах да пия и бетаблокер - Конкор Кор - от 2.5 мг - половинката.
Известно време карах така без проблеми. До февруари 2013 г. Тогава за първи път за по-продължителен период от време получих пристъп на предсърдно мъждене и трептене. Усетих го късно вечерта. Аз отначало не знаех какво е това и реших, че просто имам някакъв пристъп на аритмия. Легнах си и заспах, но на на сутринта пристъпът си продължаваше. Отидох на кардиолог, веднага ме хвана по кардиограмата, и докато ми оформяше документите за отделение за интензивно кардиологично лечение, аз спонтанно влязох в ритъм. Кардиологът се усъмни, че и по-рано съм излизъл от ритъм за кратко време, като съм го мислел за обикновена аритмия, и ми предписа директно кордарон и антикоагулант - синтром. Направиха ми и кардиоехография. След месец излязах отново от ритъм. Пак посред нощ. Този път чрез бърза помощ отидох директно в спешното. Сложиха ме на системи, опитаха се по медикаментозен път да ме вкарат в ритъм. След десетина часа се отказаха и ме вкараха чрез кардио верзио /електрошок/. След 15-тина дни имах две кратки излизания - за по 5-10 минути. Тръгнах по кардиолози. Кардиограми, холтери и т.н. След 4 месеца на кордарон го спряха, защото почна да оказва влияние на щитовидната жлеза и на очите. Замениха го с ритмонорм. 2 х 1 таблетка по150 мг. Синтрома го замениха с прадакса. Няколко месеца бях добре, без абсолютно никакви оплаквания. Обаче в края на октомври пак излязох от ритъм. Отново бърза помощ, спешното и този път влязох в ритъм медикаментозно. Увеличиха ритмонорма на 3 х 150.  Всичко беше наред до края на януари 2014 г. Същата работа. Този път ме вкараха в правия път с електрошок. Вдигнаха дозата на 4х150 мг ритмонорм. И за финал, сега на 15 април излязох за пореден път. Всичко се повтори отново, включително и кардиоверзиото. Вече ми предписаха максималната доза ритмонорм - 3 х 2 таблетки по 150 мг на денонощие...
При това положение лекарите от спешното, които вече ме познават по физиономия, като ме видят, ми предложиха аблация. Реално сърцето ми не е тежко увредено. Когато съм в ритъм, съм напълно активен физически - бодър, изпълнен със сили. Работя без проблеми. Мога да правя многочасови разходки, без да се задъхам и без да ми се ускорява пулсът - в покой с ритмонорма го поддържам около 60-70. Кръвното ми е 110 на 70 с минимални дози лекарство за хипертония. Сърцето ми е с леко увеличени размери, с увеличени предсърдия и удебелени стени, но според кардиолозите няма никакви фатални патологични изменения.
Та за аблацията - доколкото разбрах, повечето от вас, които са писали в темата, имат по-други сърдечни заболявания - предимно AV нодална риентри тахикардия или допълнителни проводни връзки, с много голям шанс за трайно излекуване. С проблем подобен на моя - предсърдно трептене тук във темата, май че беше само Тритонус, който беше писал преди два месеца, че 4 месеца след първата аблация е получил отново пристъпи и рецидиви са му направили повторна аблация. И то след като първата е продължила 7 часа и са изгорени около 120 точки... И въобще при предсърдното трептене или мъждене шансовете за излекуване с аблация са около 80 %.
Независимо от това аз съм твърдо решен да се подложа на аблация. Имам само един въпрос - във вашите случаи при ЕФИ с електростимулация се цели да се получи аритмия /тахикардия/, за да се открият и отстранят допълнителни връзки или проводими точки. А какво се прави при ЕФИ на сърце с предсърдно мъждене или трептене? Не ми се вярва да се предизвика пристъп на "истинско" предсърдно мъждене - някой преди няколко страници беше написал, че по време на ЕФИ изпаднал в рредсърдно мъждене и го приспали, за да го вкарат в ритъм с кардио верзио, но той междувременно си влязъл в ритъм... И още един въпрос - по отношение на спирането или намаляването на лекарствата преди процедурата - едва ли ще ме накарат напълно да спра ритмонорма.

Gibbons внимателно изчетох поста ти два пъти, но ние съвет не можем да ти дадем. При теб е малко по сериозно положението, особено с ритмонорма аз бях така на максималната доза и преди аблацията не съм спирала лекарствата.
Зависи от случая. но да при мен са предизвиквали пристъпи за да видят дали са оправили проблема, аз съм с wpw синдром и надкамерна тахикардия, имам и прескачане на удар на сърцето ма с това се живее-аз поне мога и затова оправяне няма 
Единственото което мога да те посъветвам е да опиташ, щом и лекарите са го предложили ние няма какво друго да ти кажем 

Gibbons, и аз да кажа като didolinaa, че ние не сме лекари и съвет не можем да дадем.
Искам да те питам при теб какво точно се получава при излизане от ритъм?

Защото и аз съм с ВПВ и при мен е тахикардия до 240 пулс, измерено при пристъп.

При излизане от ритъм отначало усещам как сърцето ми започва да "прескача" и да бие неравномерно със силни  удари при нормален пулс, като това го усещам директно в гърдите си без да меря пулс на китката примерно. Имало е случаи - един или два, до 5-10 минути да си влезе в ритъм и всичко да се оправи. Но при типичното ми излизане от ритъм след една до няколко минути сърцето вече преминава на високи обороти - до пулс 130  примерно - за мен това е много висок пулс, като при това ударите стават много плитки и едвам се усещат с пръст върху китката. Всичко това е придружено с паника, чувство, че някой те стяга за гърлото и тежест в гърдите / не е стягане и няма болки/. При това кръвното налягане не превишава 130 на 90 примерно. Физическото ми състояние при това положение не е много лошо - единия път отидох пеша до болницата - около 300 метра, и се изкачих пеша по стълбите до интензивния сектор на третия етаж, без да ми стане нещо.

Отговор на въпросите ще ти дадат лекарите. Аз единствено ти пожелавам пълно излекуване с аблацията.

Т.е. пак е тахикардия, но при теб е 130.
На мен около 100 си ми е нормален пулс.

Предсърдно мъждене е по-различно от синусова тахикардия, при него не е основното честотата на пулса.

Явно, гала!

Благодаря за добрите пожелания!
При предсърдното мъждене проблемът не е честотата, а това, че сърцето не е в синусов ритъм. При мъжденето ефективността на работа на сърцето е по-ниска. Но главното е, че има опасност от образуване на тромбове, особено при влизане в ритъм. Затова задължително се пият антикоагуланти.

Gibbons и аз изчетох поста ти и първо искам да ти пожелая успех!За ЕФИ-то,трябва да си в ритъм когато ти го правят,на моменти сърцето прескача,претупва,усещаш всички неща които чувстваш когато имаш пристъп,но това го предизвиква самата процедура и е напълно контролирано.Доколкото за лекарствата,два дни преди аблацията спрях само прадакса,бетаблокера и антиаритмика си го пих както обикновенно..Колкото до мен,вече 2 месеца и нещо не съм излизал от ритъм,определено след втората процедура съм доста по добре.имам екстрасистули които на моменти много ме мъчат но.....след месец слагам холтер и ще видиме дали ще се спират някои от лекарствата.Това е засега.Весели празници на всички и добър ритъм!!!!

tritonus, би ли споделил какво означава за теб много мъчителни екстрасистоли - като интензивност и продължителност на епизодите? Предстои ми аблация за предсърдно мъждене, което обаче възниква рядко; основното при мен са екстрасистолите, които са много (през 1-2-3 удара) и епизодите продължават по 7-8 до 12-13 часа... Благодаря.

здравейте на всички.........при последния холтер в софия се установи ,че синът ни има още поне една допълнителна проводна връзка и сега чакаме да ни извикат за втора аблация......просто нямам сили вече........стискайте палци......иначе след първата аблация детето е доста по-добре,укрепна и почна да играе с децата,нашия страх също намаля.....лекарите казаха ,че сега прави пристъпи ,но са с по-малка сърдечна честота(120) и детето не ги усеща,докато преди бяха 200 и нагоре пулс......много се надяваме да мине успешно втората аблация !!!

Успех и дано детенцето по-бързо забрави за кошмара. 

Успех и от мен!