Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

в Tara

Мнения: 3 291
на мен днес ми се случи.
тъп ден, смотано ми е, гледам тв, чета новини...само негативизми и реших да взема пиленцата си  да ги изведа на разходка. тръгнахме с колелата, карахме, тичахме, пързаляхме се, люля-буля, после на магазина и така захладня, щото се стъмни. решихме да се прибираме.
малката хукна по стълбите, голямата тръгна да я гони да не падне, аз ще се качвам с голямото возило в асансьора. малкото колело го оставих и викам на маги-вземай ключовете да влизате вкъщи, а после ще слезеш да  прибереш другото....

на етажа запъхтяна отварям вратата на асансьора и докато се опитвам да улуча правилното положение на колелото да го наместя за  изкарване, чувам едно: "тово!"
веднага "светнах"  какво са сътворили децата ми........
маги отворила вратата, съблякла моника и й казала да седи вътре, мама сега ще дойде, а тя ще трябва да се върне за "кoльото". малката обаче не харесала идеята да остава сама и тръгнала след кака си като тръшнала вратата отвън #Crazy
отвън няма дръжка вратата, маги каза, че е оставила ключа отвътре. това означава минаване през терасата на съседите, които
1 никога не отварят ( украинци, които ги търси полицията )
2 почти никога ги няма...a други съседи  няма

баща им в българия, братовчедка ни я няма, нямам телефон (никога не го нося, патка), имам само 2 евро, нямам близки наоколо, незнам един телефон наизуст, мони само по тънка блузка......

няма да ви разказвам чувствата, които се сменяха в мен през времето, докато се реши проблема и другите подробности. оказа се после, че маги все пак за късмет е извадила ключа и така си влязохме, но как се наревах навън в тъмното сама! съвсем сама, няма при кого да отида, мони по петите ми като кученце, загърната с якето на кака си като един гаврош и питаща- мамо, ко тана? маги инструктирана да седи пред вратата , щото е само по блуза и плаче милото, помислило си, че мама няма да се върне, защото тя сгрешила като не помислила, че сестра й няма толкоз мозък.....


Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Най сама се чувствам, когато съм на магистралата, има задръстване, а в колата ми има около една капка бензин, щото съм заспа и много мразя да сипвам газ....Тогава се чувствам вселенски сама - мъжа ми и да го повикам, ще дойде до час, поради размерите на ситуацията, ако се обадя на тия от сервиза,  дето могат да дойдат да ми помогнат, ако закъсам с колата, пак толкова....Приятелите ми - на работа. Аз нямам дори сили да си избутам сама колата - трябва някой да спре да ми помогне и пак дълга и широка....Тогава наистина ме хваща паника и огромна самота....Липсва ми малка София с ятаци на всеки ъгъл, винаги на разположение....
Цитирай

спретната къщурка край селО Сливен

Мнения: 7 430
Да и като, че ли напоследък се увеличиха тези моменти Sad
Чувствам се сама, понеже няма с кого да споделя, това, което ме вълнува, въпреки, че имам приятелки.
Никой не може да ме разбере...
Много ми е болно, че не могат да ме разберат....и ме карат мен - да се чувствам виновна...за това съм сама и оставам така в самотата си.
В такива моменти толкова да ми липсва БГ Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 7 837
Тук не съм изпадала в ситуация да се чувствам сама.

Но пък понякога изпадам в моментно състояние на самота - последният път ми се случи, докато пушех цигара. Много ги мразя тези моменти...
Цитирай


Мнения: 718
Откакто си стоя вкъщи и мен ме спохождат такива моменти...А винаги съм се хвалила,че сама-да,но самотна не съм била...Терапия-латино до дупка (съседите испанци вече ме имат за "своя") и -в зависимост от настроението на малкото човече- по 2-3 часа телефонни разговори с близки или приятели...
Най-кошмарният момент за мен бяха първите месеци на бременността ми,когато все още нова тук,не можех да си намеря личен лекар,а заради това и гинеколог ме прегледа в 4-ия месец чак.Толкова безпомощна и сама не съм се чувствала никога през живота си...
Иначе зная,че почти никога и никой не би ме разбрал напълно...Но все пак по-голям шанс имам с хората,които ме познават от векове и понякога и една дума е достатъчна,за да разберат,как се чувствам...За жалост тези хора са далеч.
А за помощ -от многото познати можем да разчитаме май само на двама-трима,което не е малко...
Приятели...Вече дори се страхувам да използвам тази дума...
Цитирай

O.A.E./ Пазарджик

Мнения: 2 477
от малка съм си малко отнес и винаги съм в разсъждения за живота и хората. това много не се съ4етаваше със спортното , където у4ех Smile.така се нау4их да се справям със самотата и мога да "из4езвам" и в най-голямата лудница от хора. физи4ески моите мъже не ме оставят, дори се моля за "мое" си време...
но ако ме избие на тъжна вълна гледам веднага при първа възможност да излезна на въздух, ако не мога- книга или дори старо списание, нет....
за България не ми е тъжно.
 отдавна тук имам много пове4е приятели и живота ми е по-добър.

пожелавам на вси4ки "в дупка" да са щастливи скоро и да намерят нови приятели Hug  bouquet
Цитирай

VLC/SP

Мнения: 3 098
Преди да родя не съм се 4увствала самотна.Дори съм желала поне миг да остана насаме със себе си.
Но когато родих положението коренно се промени.Запо4нах да се 4увствам малка и безпомоЩна,мъжа ми работи през седмицата навън от къЩи,само през уикендите е у дома...С познатите ми се разделихме на групи4ки с бебета,с по_големи деца и без деца...А на мен не ми се иска по цял ден да слушам как бебето правело това или онова,колко са зле,та пред умиране 4ак от изтоЩение,кой не е?И постепенно се отделих от тях.Вси4ко минава през мен,преди да тръгна 30мин.намествам малката в колата,после като паркирам пак толкова да извадя вси4ки"такъми".
Справям се с вси4ко,но за сметка на моите нерви.Понякога си мисля,заЩо не може да бъде другоя4е?
Цитирай

Israel

Мнения: 1 366
Скарлет О'Харичка, не се пеитеснявай, мила. Като те слушам/чета си мисля, че не ключа е виновен, а нещо ти се е понасъбрало и сега си е намерило отдушника.
Сега си по-силна от преди да се наплачеш. Хайде горе главата.
И една голяма  Hug.

За всички ви....  bouquet
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 5 082
Всеки има моменти, когато се чувства малко или много самотен. Аз се опитавам да го приемам философски и си казвам, че са ми дадени такива мигове, за да оценя другите- щастливите и споделените. Това чувство няма географско понятие. В твоя случай Скарлет причината е в хората наоколо. Не съм изпадала в подобно положение, но все си мисля, че съседите ми ще ми помогнат / едните са турци.../ Става ми мъчно, обаче, когато се сетя з едни други съседи в България, които винаги са се пишели много помагащи- с една дума: ние сме тук.. Преди години бяха пребили майка ми в градината; ставаха свидетели как  ни тормозеше физически и психически съседа; как ни издирва полицията, като престъпници, тъй като са подкупени да измислят нещо срещу нас: как ни окрадоха къщата няколко пъти.....И колко самотна бях в тези моменти...Безпомощна и отчаяна....Не знам коя самота е по-жестока: онази предизвикана от чуждата култура или онази от твоята собствена.
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
Скарлет О'Харичка, не се пеитеснявай, мила. Като те слушам/чета си мисля, че не ключа е виновен, а нещо ти се е понасъбрало и сега си е намерило отдушника.
може и да си права Smile, и днес не ми е много ден Rolling Eyesявно са моменти....
благодаря за гушито Hug

калинка, аз си мислих за моите близки в този момент. имах нужда от.....майка ми , ако щеш. знам, че ако това беше се случило в моя град щеше със сигурност да ми стане смешно Smile. ами майната му на ключа, аз заминавам да пия кафе при приятелка в отсрещния блок, тъкмо повод, после ще му мисля. мога да се обадя на куп хора. мои хора. незнам дали ме разбра Embarassed

тук съседите ни са разкош, с изключение на тези отгоре.  всички са много мили и се харесваме. веднага предложиха помощта си- да влезем в тях, да ми дадат пари, ако искаме да отидем на пица Smile, да ползвам телефона.....
помощ не ми е отказана, напротив.
и в другия блок имам на кого да се обадя, и на съседната улица.

аз говорих за друг вид самота, може би  някаква носталгия?


е, това е Smile
Цитирай

USA

Мнения: 380
И при мен ги има тия моменти, но няма как Crying or Very sad. Започнах да свиквам вече. Моят съпруг го местят от работата му много често. За година и пет месеца сменихме вече три щата и от североизточната част на Америка се озовахме чак на югозападния бряг преди месец. Нямам приятели, точно поради тази причина. Тамън се запозная с някой и трябва да се местим пак. Мъжът ми е всичко за мен, и роднина и приятел. Гледам да приемам всичко от положителната му страна и се радвам на възможността да видя различни места. Живи и здрави лятото като се роди малкият ще е по-различно и няма да се чувствам сама Smile.
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 5 082
Скарлет, разбирам какво имаш впредвид. Според мен самотата винаги може да я има- дали тук, в България или някъде другаде.....Преди няколко дни учих за един изпит и много ми хареса едно нещо от учебника: много хора се чувстват изолирани или самотни живеейки в друга държава. Една от причините е, че гледат на всичко от позицията на своята култура. Разковничето за малко повече щастие е да успееш да си останеш в своята култура и да успяваш да гледаш от позицията на чуждата. Какво мислиш ти?
Цитирай

Флорида,САЩ

Мнения: 104
Нека и аз да поплача:)
И аз не се чувствам добре,липсват ми моите си приятелки,тези,на които мога да звънна посред нощ,тези,с които да споделя всичко,а не да се притеснявам какво ще си помислят ако прекаля с нещо,тези,на които мога да оставя бебо без да се притеснявам,тези,с които мога да купонясвам и тези,които няма да ми се правят на приятелки,а зад гърба ми да плетат интриги.
За съжаление не намерих такива тук.Малкото хора,с кото се запознах са далеч от моите представи за приятелство.Приятелите ни,които живеят в съседния вход и които познавам от Бг,не ги виждам и чувам.Не по моя вина,те така решиха.
Самотна съм и страдам,но трябва да се продължава напред.
Добре,че е този форум и вие момичета.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Самотно ми става понякога от усещането, че натрупвам уникален и непреводим опит, което ме кара да се чувствам в някаква изолирана ниша. Тук на моменти се сблъсквам с предразсъдъците и параноите от времето на Студената война, според които в живота си до 18 години съм нямала радост, а само съм марширувала и рапортувала. В контактите с България ми става самотно като започна да слушам генерализацията за "тъпите американци", защото се сещам за физиономиите и поведението на немалко хора, които са ми помагали, с които ми е приятно да говоря, които са широко скроени, и определено по-начетени и интелигентни от доста наперени българи, за които се сещам. Така че и в България да се върна, пак ще имам моменти на самотност. Wink
Цитирай

O.A.E./ Пазарджик

Мнения: 2 477
Скарлет, разбирам какво имаш впредвид. Според мен самотата винаги може да я има- дали тук, в България или някъде другаде.....Преди няколко дни учих за един изпит и много ми хареса едно нещо от учебника: много хора се чувстват изолирани или самотни живеейки в друга държава. Една от причините е, че гледат на всичко от позицията на своята култура. Разковничето за малко повече щастие е да успееш да си останеш в своята култура и да успяваш да гледаш от позицията на чуждата. Какво мислиш ти?

не знам за Скарлет, но по то4но определение не бях срещала. малко или много, ако не успеем да се потопим в атмосферата на новата държава и сме си се във България в крайна сметка ще сме "никъде".
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора