Кога започнахте да четет на децата приказки?

miravmbd, ето какво прочетох днес по въпроса:

Детето започва да се интересува от книжки на около 1-годишна възраст. Започва да разпознава картинките в бебешките книжки, най-често първите "разпознати субекти" биват кучето и котката. За детето картинката е нещо като символ, първа "буква".

На 3-4 години детето умее да отговори на въпросите:"какво е това?", "как прави?" и т.н. Започва се с четенето на по-лесни стихчета, детето допълва последните думи от стихчето. Умее да намери конкретна книжка. Чудесно е, когато детето седи в скута ви и двамата заедно разкривате с помощта на книгата вълнуващи тайни, на топло и сигурно в прегръдките ви детето може да си позволи и приятния гъдел да се страхува от четеното... Развива се фантазията, речниковия запас. Детето започва да схваща символиката на буквените знаци.

5-6 години Някои деца вече знаят буквите, дори се опитват да си четат сами.

6-8 г. Всяко начало е трудно, детето вече може да прочете нещо сричайки, но все още му убягва смисълът на написаното. То тепърва има да се учи да преработва в информация тази джунгла от буквени знаци. И в тази възраст то все още се нуждае от подкрепата и помощта на родителя. Не го лишавайте от приказката за Лека нощ с оправданието, че то вече може и само да чете!

Психолозите са определили, че детето е в състояние да си чете самостоятелно тогава, когато достигне 60 прочетени думи за една минута.

8-10 г. Детето започва да "вдява" и да разказва вицове и анекдоти.

10-14 г. В зависимост от степента на психическото си развитие детето се пренасочва от приказките към повестите и романите за деца. Най-големият хит в момента е Хари Потър.

хм....ами Елина го правеше това на година ..година и половина някъде...а и мисля, че повечето деца да тази възраст го правят...
нещо са се объркали в изследването:)

Освен това си спомням, че аз от зор за "Пипи дългото чорапче" сама започнах да си я чета преди училище.....значи на около 5 години...
100% е било супер бавно и трудно, но никой не искаше да ми чете тази книга постоянно и ...знаете...неволята учи:)

та..не съм много съгласна с този критерий за 60 думи на минута...

аз му чета на Ади( 1г. 3 месеца), но май само аз си ги слушам...
Дори и картинките не иска да гледа. Взима книжката и започва да я къса, хвърля...

Също преди да навърши годинка-на около 6месеца. Показвах й картинките, казвах наименованията на предметите и животните. С кратки стихчета е по-лесно запомнящо и по-интересно. Сега вече изслушва цялата "Палечка", "Снежанка", "Дядо и ряпа", "Косе Босе", "Червената шапчица"-разбира се в адаптиран и съкратен вариант. Сама ми носи книжките и казва:"Чети!"

И аз започнах рано - на годинка и няколко месеца. Едва ли е разбирала, но и беше приятно вечер, след като си легне в креватчето,  да съм при нея и да чува гласа ми. От тогава до сега /на 4г. е/ не сме пропускали вечер без да прочетем приказка.

аз се опитвам да чета от книжките с дебели корици- поредицата Моят мечо-капитан, лекар и тн, ама Съни повече го вълнува дали стават за ядене   не се заслушва много-много, виж ако почна да пея по измислена мелодия текста в книжката- тогава се позаслушва и се смее.
Май на този етап само песничките го вълнуват.

Печатният текст в книжките доста се различава от езика, който "знае" едно едногодишно дете. Аз съм забелязала, че когато чета на малкия ми син стриктно текста от книжката, той изобщо не ме слуша и не прави връзка между текста и илюстрациите. Затова аз предпочитам да прелиствам само картинките и да си правя "свободен преразказ по картина", измислям си, с една дума, при това употребявам моя си всекидневен език, а не книжовния език от текста - и тогава малкия ме слуша с отворена уста. Докато "чета", нагледно илюстрирам случката с гримаси на страх, почуда - според "ролята". За момчето ми тези наши "сеанси" са голямо шоу и той ги обожава. На този етап за мен е достатъчно малкия да свикне с книгите и да ги приеме между своите любими играчки (не на последното място и поради това, че за него "четенето" на книжка означава 10-15 мин., които мама посвещава изцяло и само на него и му прави от книжката "one woman show" ).

Синът ми беше на 11 месеца, когато за първи път "изчака" да му прочета цялата приказка - без да пропускам и без да преразказвам. Може би беше пленен от кученцето на всяка страничка - "Любопитното кученце Джаф", от серията "Златното пате", току що му я бяха подарили. Малко след това взе да изслушва докрай и други предпочитани от него - за Вълкът и 7-те козлета, за агънцето Сивко, за рибарят и златната рибка, но докато аз му чета, той показва героите.

Пробвай с нещо, което го вълнува най-много. Ние и до ден днешен обожаваме кученца и приказки за такива.

Само мога да се подпиша под това!
Аз получавам и аплодисменти от татето ако си е вкъщи, чак се заслушва и той гадината, и се хили на аванта, без билет зяпа!  

И ние започнахме отрано. На около 1 година Изабела 'четеше" книжки с картинки и показваше всичко, което я питах. До 2 години така четяхме, предимно книжки за животни. Някои книжки и аз и тя ги научихме наизуст (не че детето ми е гениално, текстовете са елементарни). Постепенно започнахме да увеличаваме обема на думите и да намаляваме картинките и в момента четем по 5-6 книжки на вечер, с по-сложни сюжети, но сега проблемът ни е, че всяко изречение се последва от 101 "защо" и "а какво има там".

Да, и аз си го помислих същото. Емо ги правеше на година и половина тези неща. Сега довършва песнички, познава почти  всички животни, храни, всички части от тялото и облеклото, и изобщо много работи. Може да повтори абсолютно всяка дума /ама по негов начин де/... та... верно са се объркали...

ПП: А аз се бях притеснила, че късно проговаря...

Пробвай с рими, книжки с римувани резказчета или приказки, римите повече привличат вниманието на дечицата.
Иначе, запонах да чета на беббака от момента , в който установих, че му харесват книжките. Като видеше книжка - погледът му светваше и почваше да вика"ууууу", беше към 5-6мес. Чета му, не знам какво разбира, но определено му харесва да ме слуша, а колкото по повтарям едно и също, толкова по му харесва. Повечето книжки вече ги знам наизуст и му ги декламирам   , беше ми досадно, но вече ми мина   , даже ми е кеф      

Досега бях пробвала на няколко пъти да чета приказки и стихчета, но без особен успех. Концентрация не повече от 2/3 минути. От 3 седмици (Кати е на 21 месеца) сменихме ритуала по заспиването вместо само пеене на песничка, с четене на стихчета или приказка. Определено Кати проявава повишен интерес и всяка вечер носи нови книжки за четене. Моят съвет е да опиташ първо със стихчета и според интереса да повишиш сложността.

При нас успех с четенето на книжки все още няма. Интересът е само нясолко минути, затова му хванах цаката по друг начин. Всяка вечер преди да заспи му разказвам "приказка" свързана с неговите приятелчета, заобикалящата го среда, изобщо за неща, които познава. Измислям си истории, в които участва той и определено му е много забавно. Понякога преразказвам приказки, например за Червената шапчица, която обаче се казва Ели.