Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Искам да споделя с вас чудото, което се случи с мен.
Забременях през ноември 2003, голяма радост беше, на 20 януари прокървих и веднага отидохме в МД. Откриха ми вътрешна инфекция и след едномесечна борба за живота на бебо на 20 февруари сутринта направих аборт в болницата, всички лекари, които дойдоха да ме видят през нощта казаха, че всичко ми било наред, е да, но бебето започна да излиза... по късно ми направиха кюртаж...
Много сълзи, много болка, безкрайни въпроси, обвинения, много страх от следващо забременяване... знаете как е.
Чудото стана през февруари 2005 година. На 1 март разбрах, че съм бременна, и гинеколожката на която се доверих определи дата на зачеването 20 февруари - 1 година след като малкото ми слънчице ни напусна. Мислите ли, че е случайно? Аз не! Зная, че сега има едно ангелче, което се грижи за това мъничкият ми прекрасен и толкова чакан син да расте здраво и усмихнато дете.
Все още се питам как ли би изглеждало бебето, което загубих, дали беше момче, или момиче, как щеше да се чувства, щеше ли да обича малкия? Постоянно си задавам такива въпроси, но мисля, че това е неизбежно.
Искам и тук да благодаря на момичетата от искам бебе, които ми помогнаха да се съвзема и да започна да гледам напред и да вярвам, че все пак чудеса се случват!
Цитирай

София

Мнения: 1 097
Никси,със сигурност стават чудеса,но когато загубиш бебето си,спираш да вярваш в тях,защото в мига в които си забременяла си си казал,ЧУДОТО СТАНА.И когато Господ реши да ти отнеме нероденото бебе,спираш да вярваш в чудеса.Аз вече се питам,дали ще имам възможност да чуя смеха на детето,което толкова искам,и не знам дали това някога ще стане,защото никoй не може да гарантира.Аз вече сам се побъркала,а минаха един месец и един ден след като ме кюретираха.Да сте живи и здрави с малкият тигър.Прегръдки.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
rita zita живота е изпитание... на някои просто им се струпва повече.. но ако в това изпитание продължиш да вярваш и да се надяваш - ще бъдеш възнаградена! Изпитанията са, за да видим , че вярата трябва да е по-силна от болката, да видим, че ЧУДЕСА стават!
Сигурна съм че и твоето чудо ще стане! Но ако загубиш надежда - няма кой да ти помогне. БОлката е силна, но ти си по-силна от нея и съм сигурна, че ще продължиш напред заради своите бъдещи деца, които те чакат!
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Разбира се, че стават чудеса. От година и половина имам доказателството... Никси терминът ми с второто ми дете Тони беше два дни преди датата на раждане и смъртта на моят ангел Виктор... и това ако е съвпадение...
rita_zita бях в твоето състояние дълго време, знам какво е. Каквото и да ти кажа няма да те успокои. Моля се да имаш силата да продължиш напред и да вярваш, че твоето щастие идва. Успех миличка.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
rita_zita, разбирам как се чувстваш миличка, но в момента в който гушнеш бебо, ще се почувстваш по-добре, сигурно сега не ти се вярва, но е истина. Никога не забравяш малкото ангелче, просто започваш да възприемаш нещата по-иначе. Вярвай в чудесата и те ще ти се случат.
ellynor, всички около мен ми казаха, че това, което ми се случи е случайност, но сега като прочетох и онова, което се е случило с теб, вече знам, че не съм куку  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 947
Не знам дали е чудо или просто съвпадение, но с мен се случи абсолютно същото.
Забременях май 2003, но на 31 юли се разбра, че човечето е спряло да се развива - мисед. На 1 август ме кюртираха и точно една година по-късно - на 31 юли или 1 август съм забременяла отново, резултатът е на аватара ми.
От време на време ми минават разни мисли в главата, като например, че сега щеше да стане на 2 годинки...

Сега си мисля, че явно така е трябвало да стане. Ако предишната ми бременност беше успешна, сега щях да имам друго детенце, може би момченце,  щях пак да го обичам, щеше да е всичко за мен... Но аз си искам точно това съкровище, което имам и не бих могла да си представя да е по-различно...
Цитирай

София

Мнения: 1 097
Милички,аз искрено се надявам скоро да имам възможноста да се чувствам по онзи неописуем начин.Бих дала всичко да имам едно живо и здраво бебче.Със сигурност няма случайни съвпадения.Аз преди три години,на 08.01 направих аборт пожелание,обстоятелствата ме принудиха,и не бях готова.Тази година на 05.01 ме кюретираха,три дни преди първият аборт.И си помислих,че вероятно това ми е наказанието,че съм решила да отнема живота на другото бебче,и разбрах ,че когато много искаш нещо да се случи,то се случва,но лесно може да ти бъде отнето.Вярвам горещо че ще имам едно приказно дете,което ще ни дава сили ,и ще ни накара да се чувстваме вълшебно.Много се радвам,че имам възможност да съм между вас милички,вие ми вдъхвате много ВЯРА.Целувам ви.  newsm51
Цитирай
ЗДРАВЕЙТЕ!
И АЗ МИСЛЯ, ЧЕ Е ЧУДО ТОВА, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧВА И НА МЕН.
НА 8.09.2004 РОДИХ МОМИЧЕНЦЕ С ТЕЖКА СЪРДЕЧН МАЛФОРМАЦИЯ, КОЕТО ПОЧИНА НА 18.10.2004.СЕГА СЪМ БРЕМЕННА В 12 Г.С. И ТЕРМИНЪТ МИ Е 20.10, Т.Е. МНОГО БЛИЗКО ДО ДЕНЯ, В КОЙТО ИЗГУБИХ ДЕТЕНЦЕТО СИ.
НЕЗНАМ КАКВО ДА СИ МИСЛЯ - ЛОШО ЛИ Е ИЛИ ДОБРО?
Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
Да се включа и аз. На 29 юли 1999 г. в 7-я месец, родих момченце, което почина на 5 месеца. Точно 3 години след това на 29 юли 2002 год. гинекологът потвърди бременността ми. Няма случайни неща. Сега синът ми е на 3 години.
От време на време ми минават разни мисли в главата, като например, че сега щеше да стане на 2 годинки...
Аз също си мисля, че сега щях да имам 2-ма сина, а баткото щеше да е на 7 години...
Цитирай

Варна

Мнения: 218
snejana_vasileva, моето момченце също беше с много тежка сърдечна малформация и се роди на 04 септември 2002. Както писах по-напред Тони трябваше да се роди на 02 септември 2004. Не вярвам да е съвпадение. Лека бременност, здраво бебе и по-малко страх, повече радости. Наслаждавай се на бременността си, бях в твоето положение и имам представа за какъв страх става дума.
Цитирай


Мнения: 3 156
Вярвам, че е за добро, мила! Лека бременност. Този път всичко ще бъде наред - искрено вярвам в това! Вярвам, че идва момент, в който Бог ни възмездява за преживените болки. Може би точно по тази причина се е получило това съвпадение.   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.