Какво би ви накарало да имате повече деца?

Знам ли, т.е. не знам от къде да почна.
Имам едно дете, естествено искам и 2ро. Не ме спира много финансовата страна, но пък никога няма да откажа повече средства
Живеем в панелка, 2стаен, 64 квадрата. Детската стая е малка, не мога да си представя две пораснали деца в тази стая, особено ако са момче и момиче. Иска ми се да живея в къща, но ще си остана само с искането.
Ние няколко месеца правихме братче на Дияна, но не става. Ако стане няма да го връщам

Нищо не ни спира. Единствено се съобразявам с кариерата си - няма да е добре след поредното майчинство да се върна 3-4 години назад в професионалното си развитие. Така, че това определя в известна степен периода за следващото майчинство. В този ред на мисли деца с разлика ,по-малка от 3 години, за мен е неосъществима идея.

Моето физическо състояние  не ми позволява. В този аспект - нищо не би могло да ме накара, но знае ли се...

След 1-вото се явиха 1-2 "дефекта", ама след 2-рото съм пълна развалина  .

И после идват финансите, жилището и кариерите...

Но правя евалла на многодетните семейства. Брат ми има 3 деца, а братовчедка ми - чака 3-то    

ako не трябваше да плащам на вьншен 4овек 3а всяка минута, която искам да сьм сама, да уредя не6то, да поработя нещо, да отида на спорт, да напа3арувам на спокоиствие  или др. нещо...

Много ти благодаря за темата!!! Темите за многодетните майки ги четях от кора до кора, но не смеех да пиша в тях, защото съм само с едно момченце /засега/ на година и половина, и усещах някакси, че мястото ми не е там... Тук мога да пиша, даже съм призована! 

Значи аз ЖЕЛАЯ още поне едно дете! Виждам, че в БГ е много трудно да се гледат качествено деца, но не искам Алекс да остане само дете! Много неща обаче ме спират, честно казано:
мъж ми - прекалено отговорен и свободолюбив едновременно /на този етап не ще и да чуе за второ дете!;
битово-финансовите условия - разполагаме само с една стая, а и с парите изобщо не сме добре; ще трябва да се търси нова и по-добре платена работа явно!;
и още нещо - преживях доста скапваща и тежка следродилна депресия, въпреки че синът ми беше планиран, желан и дългоочакван - страх ме е от повторна такава;
понякога се чувствам не съвсем добра като майка и човек, въпреки че се старая, и в този смисъл просто не искам да обременявам с нервните си терзания още едно дете;
страх ме е също така, че се водя и от егоистична мотивация, искайки второ детенце /бременността ми беше един от най-щастливите периоди в живота ми, гони ме носталгия по него понякога.../;
плашещото ме понякога чувство, че децата ще са си ТВОИ ЗАВИНАГИ и че дълго време си отговорен за тяхното физическо и психическо оцеляване, за тяхното възпитание, морал и образование - длъжен си да им осигуриш добър старт в живота и да бъдеш техен родител, учител, приятел... всичко... да им даваш обич, нежност, после разбиране, пари, толерантност... да ги направиш ХОРА; въпроси от типа "дали ще се справя?" също ме глождат... не само те зависят от теб, но и ти от тях също...
ох, има и други неща, но друг път!

В момента ме спира това, че искам да си обзаведа къщата и да поработя малко.Няма да мога нито плочки да търча да избирам, нито по съдилищата да се влача с големия корем Нооо, след време ще повторим А живот и здраве, ще ни се и да потретим

Спира ме това,че още не сме се отделили. Само да се отделим и веднага посрещам още едно детенце 

Нямаме собствено жилище. Тази мисъл ме яде постоянно и не ми дава криле за още едно дете. Иначе искам, много..., но разума ми подсказва някакви възражения.
Ако имах много пари и собствено жилище, щях да родя поне 3 броя .

за момента нищо не ме спира освен мъжО. Като довод изтъква факта, че след секцио трябва да се чака 3 години и хем калоян да поотрасне малко. Разумни са му доводите, но толкова не ми се чакаааааа

Аз знам, че само 2 г. се чака след секцио

  Аз да отговоря, въпреки че не питаш такива като мен - ако зависеше само от мен, а не и от мъжа ми, бих огласила къщата ни с още едно 

имам желание, но тати не иска и да чуе!
според мен иска да е по-свободен и 'невързан' към конкретни битови условия, които изискват малките човеци

И аз искам поне още едно.Но ще почакам малко Финансово никога няма да сме добре, колкото трябва, но след година две ще пробвам.Все ще се справим някак.

сновно парите и несигурността в България-ако знаех,че можем да разчитаме тати да има добре платена и постоянна работаи с две не бихме останали.И отношението на държавата и институциите й ме притеснява-аз едното майчинство и детските не мога да си взема навреме,та за друго да не говорим.и
Преди време не можехме да имаме деца и бяхме готови да си осиновим-и ще го направим някога,но ако знаете за каква бюрокрация става въпрос...Абе ако не стане тук ще стягаме куфарите и...при приятелите,те и без това всички са навън.

Благодаря на всички, които споделиха мечтите и проблемите си!

Специални овации на Tinkerbell , която прекрасно е обобщила и систематизирала нещата!

Явно, че проблемите при всички семейства се свеждат до не толкова дълъг списък, т.е. можем да обединим позициите и усилията си и да искаме промени в отношението към семейството. Най-общо казано, животът ни би се подобрил чувствително, ако си извоюваме
- промяна в семейното подоходно облагане със значителни облекчения при всяко следващо дете
- облекчения при жилищните кредити - при всяко следващо дете - по-големи
- възможност за кариера на майките - гъвкаво работно време, почасова работа, възможност да се работи от дома, повече отпуска, ясли и забавачки на работното място
- подпомагане на семействата в областта на детското здравеопазване и образование

Имате ли конкретни идеи как би могло да се осъществи това?

А на тези мами, които се съмняват, че ще могат да се справят емоционално с още едно дете - спомнете си, че преди да се роди първото ви дете, дори не сте подозирали, че можете да обичате така силно и всеотдайно. И никой не ви е учил на това, то само си идва заедно с детето. Същото ще ви случи и втория, и третия, и дай Боже, всеки следващ път.