аз да си призная искам 3!незнам дали ще успеем ,о за второ със сигорност ще се пробваме!въпреки ,че Дари си е адски лошо бебе!надявам се второто да не е!и......да прилича на мен 
- Публикувана: 6 ян. 2006, 21:41 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2006, 22:41 ч.
кога се решихте за второ бебче
Още щом се роди дъщеря ми, започнах да си мисля за второ. Да но когато теста показа положителен резултат изпаднах в паника. Направо откачих, мислейки си как всичко на ново започва, как пак ще си остана в къщи, как всичките майки с които си отгледахме децата няма да са в градинката, как ще се побъркам. И така до преди няколко дни когато вече започнах да усещам ритничета, доктора ми каза, че може би ще е момче и най-важното свеки обеща да помага в грижите.
И аз бях от тези колебаещите се ,даже какво колебаеща се аз бях категорична ,че не искам второ..Аз съм 1 дете и постоянно твърдях,че се чувствам добре и т.н.
Нооо най-накрая така ми се прииска,че се реших и го направихме съвсем планирано...От лентичките се вижда каква ще е разликата,а и казаха,че е момиченце и всички много се радваме,защото имаме вече момченце..
А за гледането общо взето кой знае колко не са ми помагали..И сега ако не ми помага таткото няма кой знае какви алтернативи..
Нооо най-накрая така ми се прииска,че се реших и го направихме съвсем планирано...От лентичките се вижда каква ще е разликата,а и казаха,че е момиченце и всички много се радваме,защото имаме вече момченце..
А за гледането общо взето кой знае колко не са ми помагали..И сега ако не ми помага таткото няма кой знае какви алтернативи..
Ако второто ми дете не беше станало случайно, сигурно сега щях да съм с едно дете, защото съм работещо момиче и моментът не беше удобен за второ бебе. Но съм много доволна, че се получи така. Това, че ако остане самичко, детето става егоист, е вярно. А пък второто се гледа много по-лесно. То някак расте помежду другото, съвсем неусетно. Разликата между двете ми деца е точно 4 години и ми беше много лесно. По-хубаво е да са две - не само сега, а и после в живота, когато пораснат ще си имат опора, защото родителите са до време. Желая ти скорошно забременяване - ще видиш, че ще се справиш и че няма да съжаляваш!
Не мене също ми трябваше много време , за да се реша да имам второ и по-точно 8 години...и това е така понеже нашият татко освен в правенето на бебето в друго не помага, та аз дълго време се чудих ще го имам ли това второто или да си карам с едно,..да ама като съм израснала в къща с три деца, имам двама братя, как да остана с едно, пък и откъм страна на мъжа ми моето беше единствено внуче и страшно ни глезеха...като допълня и моите годинки, трябваше да се реша иначе попадах в рисковите бременности, е нестана от първият път нито от втория и се бях малко отчаяла дали пък не съм се повредила, т.к. първото раждане ми беше доста тежко....но надеждата умира последна и ей ме на с втора мома...да са ми живи и здрави...Вслушай се в сърцето си и действай,..да знаеш само колко по-бързо минава времето когато има второ, не усетих кога мина вече 1 година, а и как не ми се връща на работа още...толкова си ни е хубаво в къщи 
Винаги съм искала три деца, но нито за втората, а камо ли за тази бременност съм се чувствала наистина престрашена. Страх, притеснения и някаква доза несигурност винаги има, но това е само докато видиш резултата от теста... После всички колебания изчезват и остават само доводите, които си имала "за" второ дете (аз такива имах в изобилие, а също и за третото)
Искам да ти кажа, че е прекрасно децата да са поне две - толкова се обичат и си помагат и никога не са самотни, както другите деца... те са един неразрушим отбор и изобщо не съжалявам, че са две
, а съпругът ти е прав, че това се отразява положително и на възпитанието (и то не само на егоизма)
За грижите е ясно, че са повече, но сама знаеш какво ти дава детето ти и си представи, че и това ще е по две
Искам да ти кажа, че е прекрасно децата да са поне две - толкова се обичат и си помагат и никога не са самотни, както другите деца... те са един неразрушим отбор и изобщо не съжалявам, че са две
, а съпругът ти е прав, че това се отразява положително и на възпитанието (и то не само на егоизма)За грижите е ясно, че са повече, но сама знаеш какво ти дава детето ти и си представи, че и това ще е по две
И аз съм от тези дето се чудят...Синът ми е на 12. Отгледах го сама без баща и сега когато съм отново бременна - се чудя. Да, сега живея с един мъж , който е много внимателен и грижовен към мен и синът ми. Е, не знам какво да правя тъй като той е работохолик и няма много време за в къщи...Притеснявам се , че пак сама ще трябва да си отглеждам бебето... / Искам това дете,но се чудя дали не е по-добре да го махна/ Вие какво мислите??
И аз съм от тези дето се чудят...Синът ми е на 12. Отгледах го сама без баща и сега когато съм отново бременна - се чудя. Да, сега живея с един мъж , който е много внимателен и грижовен към мен и синът ми. Е, не знам какво да правя тъй като той е работохолик и няма много време за в къщи...Притеснявам се , че пак сама ще трябва да си отглеждам бебето... / Искам това дете,но се чудя дали не е по-добре да го махна/ Вие какво мислите??
Мисля,че трябва да си го оставиш,щом си се справила с едно,значи ще се справиш и с това,а и баткото ще помага
И аз съм от колебаещите се 
...искам второ дете, но засега само на теория.Предполагам, че ако стане случайно ще се радвам, но иначе няма скоро да правя целенасочени опити.Не искам пак да съм бременна, да раждам, да гледам мъничко бебе, явно ми трябва време да се настроя отново на такава вълна.
...искам второ дете, но засега само на теория.Предполагам, че ако стане случайно ще се радвам, но иначе няма скоро да правя целенасочени опити.Не искам пак да съм бременна, да раждам, да гледам мъничко бебе, явно ми трябва време да се настроя отново на такава вълна. 
Не мисля, че проблема за второ дете би била бременността и после отглеждането му до 2-3 годинки. По-скоро трябва да си направиш равносметка дали ще можеш да се грижиш за бебето както трябва от материална гледна точка.
Какво са 2-3 години (бременност и отглеждане на бебе) на фона на това, че създаваш един човек. Както бременността и раждането се забравят бързо, така и неудобството ще отмине и ще имаш 2 прекрасни дечица, ще си доволна от това, че ти си ги създала и отгледала и ще им се радваш как растат и какви хора стават.
Аз определено искам да имам второ дете. Е, ще поизчакаме синът ни да стане поне на 3 годинки и тогава се надявам да имаме още едно дете.
Пиша това след поредната безсънна нощ от пробиващи зъби, така че знам какво говоря, наистина!
Какво са 2-3 години (бременност и отглеждане на бебе) на фона на това, че създаваш един човек. Както бременността и раждането се забравят бързо, така и неудобството ще отмине и ще имаш 2 прекрасни дечица, ще си доволна от това, че ти си ги създала и отгледала и ще им се радваш как растат и какви хора стават.
Аз определено искам да имам второ дете. Е, ще поизчакаме синът ни да стане поне на 3 годинки и тогава се надявам да имаме още едно дете.
Пиша това след поредната безсънна нощ от пробиващи зъби, така че знам какво говоря, наистина!
Искам това дете,но се чудя дали не е по-добре да го махна/ Вие какво мислите??
Мила, радвай се на този нов живот, който расте в теб и не мисли за махане - това е твоето дете, което вече съществува, чието сърчице вече бие. Не посягай на живота му! Трудно или лесно, детето ще порасне и съм сигурна, че никога няма да съжаляваш, че си го родила. Изобщо много се чудя как човек взима такова решение да махне собственото си дете. Че ние не убиваме човека, който наистина ни е навредил или обидил (примерно крадеца, който ни е обрал апартамента), а с такава лекота посягаме на собствените си деца, които никому нищо лошо не са направили. Така лекомислено се разпореждаме с живота на собствените си деца и определяме кой е излишен и не е улучил подходящия за нас момент. А когато това дете се роди, при първото кихване веднага тичаме на лекар от страх да не го загубим. Желая ти да вземеш правилното решение и да бъдеш щастлива!
Цитат
Няма тема колебате ли се за трето дете. Аз съм от тях. Каката ми е на 7 г. и много ми помага по свой си начин. Скача пред дребното, а то я гледа и се смее.
Таткото не помагаше много при първото. Но сега е два пъти по- щастлив. Наистина има малко страх дали няма да са ти в повече грижите, но където едно, там и две (пък там и три). Единственото което ме спира за трето е че нося много трудно- повръщах 4м(вкл. и на системи), а през останалите бях с контракции.
Радост=Радостта при първото х Поредния номер на детето
Таткото не помагаше много при първото. Но сега е два пъти по- щастлив. Наистина има малко страх дали няма да са ти в повече грижите, но където едно, там и две (пък там и три). Единственото което ме спира за трето е че нося много трудно- повръщах 4м(вкл. и на системи), а през останалите бях с контракции.
Радост=Радостта при първото х Поредния номер на детето
Аз пък се колебая за 3-то. Всъщност, сигурна съм, че искам (мъжът ми също) и се надяваме някой ден да имаме още едно мъниче. Колебаем се само кога е най-подходящото време за неговата поява. Според половинката ми - или след 2-те годинки на сладунките, или като станат на 5-6 години. Аз пък мисля, че или като тръгнат на училище, или като станат поне на 10-12 г., че покрай тях откачам. Имам много помощници, а и те бяха "лесни" бебета (нямаше безсънни нощи, нямаше приспиване на ръце, нямаше ревове и истерии), но ми се иска и малко да си "поживея" преди следващите памперси 
.
Както казва Маги - ако ни изненада май ще е най-добре и няма да е нужно да се колебаем или шашкаме предварително.
.Както казва Маги - ако ни изненада май ще е най-добре и няма да е нужно да се колебаем или шашкаме предварително.
За мен дилемата е второ дете или връщане на работа. Върна ли се веднъж, много трудно ще се реша. Но пък и хич не ми се иска да бременея, докато Калина е още съвсем бебче- просто нямам сили и мисълта, че ще мина пак през коликите, нощните хранения(не че при нас са свършили 
), зъбоникненията, инатите и т.н. Да мине малко време, да позабравя какъв гърч е и може и пак да се излъжа... 
), зъбоникненията, инатите и т.н. Да мине малко време, да позабравя какъв гърч е и може и пак да се излъжа...