Злоупотребяваме ли с първите си деца?

  • 1 840
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 149
Мили мами  имам 2 момченца.Първото е на 8 годинки,а бебче е на 8 месеца.Големия ми син много ми помага -не бих се справила без него-прави го с такава обич и желание,но понякога и аз го моля за това/да ми помогне за нещо/.Чудя се дали не  злоупотребявам с добротата му?Вие как мислите? newsm78

# 1
  • Мнения: 1 544
Ами според мен зависи , първо по колко време помага и второ каква работа върши. Моята дъщеря е почти на 5 и също много ми помага защото карам трудна бременност ,но и давам работа която знам че и е интересна / като например да отсервира чинийте след ядене или да върше прах/ и винаги гледам да не и уплътняваям особено голяма час от времето за да може да си поиграе защото все пак това е главното нещо от което тя има нужда.След като се роди бебето незнам как ще е ,но със сигурност пак ще се налага да помага и пак ще гледам нещата да са балансирани.

# 2
  • Мнения: 3 360
И мен често ме измъчва този въпрос!Понякога си мисля,че искам от нея повече отколкото може и ми идва да се гръмна #2gunfire -все пак тя е детенце и не бива да я третирам като възрастен...Старая се да търся баланс,но дали успявам???

# 3
  • Мнения: 3 042
Цитат
Ами според мен зависи , първо по колко време помага и второ каква работа върши

ThinkingМоята дъщеря е на почти 8г, а синът ми е на 1г4м. Дъщеря ми ми помага предимно като го наглежда,  когато имам някаква работа, но не винаги има желание за това. Малкият вече не е чак толкова малък и на нея и е приятно да си играе с него. Когато видя, че не и е приятно да се занимава с него гледам да не я натоварвам с това задължение.
[/size][/color]

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 1 263
И моята дъщеря е почти на 9 години.Помага ми наистина,но не я насилвам,все пак гледам училището да и върви,както и извън класните дейности.Да не я лишавам от нищо,което е имала преди да се роди бебето.Но тя има желание да помага и помага наистина.
 Мен ме тормози,че не и обръщам достатъчно внимание понякога.

Последна редакция: чт, 09 фев 2006, 06:37 от esprit

# 5
  • София
  • Мнения: 676
Оххххх, това ми е болка!!!!
Моята "голяма" дъщеря си беше бебе като се роди сестра и. Аз всъщност не съм я натоварвала с някакви особени задължения тогава, но тя някакси израстна преждевременно... Просто сега е по-зряла за възрастта си и си мисля, че това се дължи на това, че твърде рано стана "кака", според мен не работата и задълженията са определящи за това.
От друга страна, не мисля, че това е толкова лошо... Детенцето ми е самостоятелно и отговорно! Малката все си се държи като малка, макар че вече не е чак толкова... Сега откак чакаме бебе и тя взе да се държи като малко по-голяма и отговорна, все повтаря, че най-накрая и тя ще е кака  Laughing
Не се притеснявай, аз все мисля и накрая решавам, че това все пак си е част от съдбата на всеки човек и го изгражда като личност за добро или за лошо. Може пък това да е повече за добро и да му помага нататък в живота!!!

# 6
  • Мнения: 1 866
Аз като по-голяма сестра само мога да ви кажа, че най-важното е да не поставяте детето си в ситуации, в които то да е отговорно за по-малкото си братче или сестриче. Може да помага, ако му е приятно, но не да го оставяте само с бебето например, защото ако не дай си Боже нещо се случи, дори и най-малкия инцидент, голямото дете може да се чувства ужасно виновно. И това даже ако родителят не го е обвинявал директно. А това е наистина много тежко за едно дете, а и дори за един по-голям човек. Все пак каката/баткото не са родители, а деца и не бива да носят каквато и да е отговорност за сигурността на по-малкото дете. Иначе аз нямам спомени да ми е тежало грижата за по-малкото братче и наистина го обожавах.

В този ред мисли, веднъж бях свидетел как една майка беше оставила голямото си дете да пази бебето пред банката и тя влязла да си свърши работата. Личеше си, че голямото дете е много грижовно, но наистина не осъзнаваше, че малкото му братче шаваше прекалено много и имаше риск всеки един момент да падне от количката, която беше доста висока. Един минувач се спря и му се скара да гледал детето, защото ако паднело щяло много лошо да стане. Направо подивях и се развиках на доброжелателя. Казах му че ако бебето падне, то само майката ще е виновна и никой друг. В случая тя беше безотговорната. Много се ядосах, а въобще не ми е в стила така да се разправям.

Много дълъг стана постинга. Дано не ме разберете погрешно. Моето братче вече го няма на този свят и когато ни напусна аз бях на хиляди километри. И обективно с нищо не бях виновна, ама пак така се чувствам, защото все си мисля, че като по-голяма сестра трябваше да предвидя опасността.  

# 7
  • Мнения: 5 500
Смятам, че на децата им се вменява по-голяма отговорност от тази, която могат да носят. В моя случай е още рано, а и не мисля, че ще се справи, защото живот и здраве ще бъде на 3 годинки. Но кумовете ни имат три деца, съответно на 7, 2.6 и 1 годинка. Постоянно опяват на големия, как той е мъжа в семейството, когато баща му го няма, как трябва да се грижи за майка си и братчетата си! Като ги чуя полудявам, да не е виновно детето, че има братчета, да не ги е правило то!!! Извинявате, че съм рязка, ама  #2gunfire
Децата са деца и трябва да си изживеят детството, за големите грижи има време! Ако го нямаше голямото дете кой щеше да помага?

# 8
  • София
  • Мнения: 488
ДА, да и да - това е моето мнение. Моята кака е на 6г.и 11м., а бебчо на 9м. Тъй като е по-голяма е глезена много и доста трудно свикна, че това не може да продължава. Отделно от това в началото изпитваше ревност/ и сега отвреме навреме/. Опитвам се да не я натоварвам , но има моменти в които просто трябва да загледа брат си за 10-15 минути. Знам че не е много  и е полезно, но тя се чувства ощетена, че не я нося и гушкам като него, че не се глезя с нея и просто усещам, че има дни в които не й обръщам необходимото внимание.  Да, голяма и изключително разумна е, но все пак си е дете. Има моменти когато имам чувството, че тя се държи като "малка мама" и това определено я ощетява. Просто може би е по-добре разликата на децата да е по-малка или доста по-голяма, за да осъзнаят/ или да не осъзнават/ каква промяна настъпва в живота им с едно бебе.......

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Същите въпроси си задавам и аз понякога майчета... ooooh!

Щерката е на 8г. и понякога е просто мини-мама на сина. Преоблича го, храни го, сменя му памапата и го слага да спи в чувал и после в леглото. Последното е още с решетка и то доста висока, а самия той тежи 14-15кг. Тя пък е само 21-22 кг. и направо подлудявам да не й стане нещо. Има периоди, в които не й се занимава с него или пък той я дразни, че иска всичко, което тя си е хванала в момента. Но като цяло го обожава и е все над него...

Аз й казвам, че без нея не бих се справила (което си е чиста истина, при дисковата херния с която се сдобих  Close) и тя някакси се възгордява от което.
Но и тя ми е дете и не ми се ще да е и майка, пък макар и мини за сина ми. Та в този аспект май наистина злоупотребявам Cry

mama 2   - много точно. И ние сме точно тъй, защото и "нашата" разлика е 6г.

# 10
  • Мнения: 1 413
Шани Heart Eyesрадвам се да те видя, моето мнение се покрива с твоето отново...
Мисля, че щом изобщо си поставяме въпроса, значи и така да е, е в известна степен и не натоварва децата, надявам се поне!
cvyrche, благородно ти завиждам за третото - че си се решила...и на мен ми се прокрадват такива мечти в съзнанието, но едва ли
Шани, откъде й купуваш на твоята душа панталони за пролетта-към момента нашата красавица е с ръст 127 см., тегло 22 кг. Crazy и колан да няма, само на ластик пиема да носи Crazy

# 11
  • София
  • Мнения: 3 626
Не мисля, че злоупотребявам. Всичко сама си върша, а баткото помага само когато поиска. Но определено много се обичат двамата и се самонаглеждат Laughing.

Офф - Мечтица, и нашия батко е 21 кг и 130 висок, и на панталоните, дънките вкарвам по един ластик от тези с илиците. Зашивам по едно копче от страни и пристягам колкото е нужно.

# 12
  • Мнения: 1 835
На мен също дъщеря ми много ми помага за малкия ми син (1г. и 10 м.), но за такива неща като да ми донесе памперс или дрешка и т.н. Тя е на почти 6 г. и не смея да й го оставям, смятам, че не е готова да поеме такава отговорност, още е малка.

# 13
  • Мнения: 1 413
Аса, не знаех, че продават такъв ластик, ще потърся! А съм виждала панталони, така направени от производителя и ми се струва най-удобно за детето.
Вашия син е голям сладур, а и на ръст ще си подхождат, давате ли го Wink

# 14
  • Мнения: 2 255
Нашия батко е доста по-голям (почти 12 год.) много ми помага, най-вече да занимава малкото чудо, че то хич не ще да стои и играе само - все компания търси  Laughing
Прави го с желание (засега), много обича да си играе  с малкия  Joy, но той взе да става доста своенравен и на моменти доста тормози и досажда на батко си  Rolling Eyes Така, че може би злоупотребявам на моменти и го използвам, за да свърша нещо или да дъхна малко hahaha, но се старая да не прекалявам  Grinning, а ако се усетя че съм попрекалила  Sad компенсирам с повече внимание и време само за него когато малкото зверче заспи  hahaha

Общи условия

Активация на акаунт