Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора

ту тук, ту там ...

Мнения: 90
И аз съм в подобна ситуация като Ню. Пролетта ще давам дъщеря си да я гледат в родния ни град (моя и на съпруга ми)на 60 км от Сф,там ще ходи на ясла. Майка ми ще се пенсионира,свекито е на разположение след работа. А дъщеря ми ще живее при свекито фактически,в семейната ни къща. Няма как-тук жилището е много тясно и живеем с братът на мъжа ми,който има неизживян пубертет на 23 години Mad Поне се успокоявам,че там детето ще е добре,при първи признаци на разболяване майка ми ще я прибира,познаваме хората в яслата...а и къщата е с хубав двор,не като тук в апартамента и калните улици, най-вече. Не е толкова далече,но все пак друго си е да сме заедно вкъщи като нормално семейство...Надявам се накой ден  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 1 134
... Някой ден... вече ще е късно...

Знам, че съм много рязка и винаги се опитвам да не взимам участие в подобни теми, но не се удържам.

Децата имат нужда от родителите си!!! Не от просторни дворове, не от подредени стаички, не от лигавещи ги баби и дядовци, не от стерилна обстановка..., а от мама и тате... Като свикнат без тях, тогава мама и тате ще се усетят, но ще е късно...
Това е положението. Все се намира начин. Може да е трудно, може да изглежда невъзможно, но винаги ще се намери изход, ако искате да сте заедно...

Все пак, ти си знаеш най - добре. Никой няма право да решава вместо една майка, така че не ми обръщай внимание....
Цитирай

София

Мнения: 29 940
МамаЗ не мога да се съглася с теб. Но както винаги всичко си е индивидуално.

До 4ти клас почти съм отгледана от баба ми, дядо ми и чуйчо, на село. Даже и учех там. Защо? Защото мама се развеждаше, разведе се, не искаше да ме влачи по квартири.
Радвам се, че това
Цитат
Като свикнат без тях, тогава мама и тате ще се усетят, но ще е късно...
не важи за нас.

Това, че Eden не е написала причина, не значи, че я няма.
Цитирай


Мнения: 1 134
МамаЗ не мога да се съглася с теб. Но както винаги всичко си е индивидуално.

До 4ти клас почти съм отгледана от баба ми, дядо ми и чуйчо, на село. Даже и учех там. Защо? Защото мама се развеждаше, разведе се, не искаше да ме влачи по квартири.
Радвам се, че това
Цитат
Като свикнат без тях, тогава мама и тате ще се усетят, но ще е късно...
не важи за нас.

Това, че Eden не е написала причина, не значи, че я няма.

Знам, знам... Затова казах, че съм рязка и крайна...
Радвам се, че при теб и майка ти няма празноти за запълване...
« Последна редакция: чт, 09 фев 2006, 16:31 от MamaZ »
Цитирай

София

Мнения: 319
Както винаги е въпрос на гледна точка. В случая и двете противоположни мнения имат своите основания. Смятам, че за едно дете е крайно важно да бъде с родителите си, но не на всяка цена и независимо от всичко. Каква е файдата да живее при мен и при баща си, като не мога да му осигуря пространство, място за игра, като нямам време от работа, като живея с още някой, който си има своите навици и начин на живот? Къщата с двор си е супер, баби на разположение (на които може да се има доверие!) - още по-добре! Постъпваш правилно, това е личното ми мнение! Успех!
Цитирай

Тук-там

Мнения: 983
МАМА ЕДЕН, прочитайки написаното разбирам, че се намираш в много трудно положение да вземеш решение. Но една майка винаги знае какво е най-доброто за детето й. Така, че щом си преценила че на село при баба и дядо детето ще се чувства по-добре, напълно те подкрепям. Peace
Може би няма да те разберат, тези, които не са изпадали в твоето положение Crying or Very sad
И аз преди време трябваше да взема много важно решение - трябваше да оставя сина си/тогава на 1г.9м./ и да заминем със съпруга ми в Гърция на гурбет. Просто нямахме друг избор.Шест месеца живяхме без абсолютно никакви доходи, на съжалението на бабите и дядовците. Сърцето ми се късаше като го оставях, но нямах друг избор.  Sad
Искам просто да ти кажа, че според мен в този случай си взела правилното решение  bouquet Peace
Цитирай

София

Мнения: 636

Опитайте се да останете заедно - това е най-важното за едно дете.  Иначе неизбежно ще се чувства изоставено и ще повтаря тази ситуация в по-нататъшните връзки в живота си.
Цитирай

Варна, морето и сините вълни!

Мнения: 2 604
Аз няма да казвам дали си права или не.Нямам право.
Аз съм отгледана от баба,дядо,леля - любящи хора. Просто майка ми и баща ми са живели в Сливен. Не могли да ме уредят за добра градина - познато нали? Трябвало да ходя в група с ромчета и майа ми ме пратила тук във Варна. В добра детска градина,в хубав апартамент. Всяка събота и неделя идваше във Варна,как ли е издържала не знам. Когато станах 10 годишна и те дойдоха във Варна.Тогава се роди и брат ми.
Сега брат ми има много по-силна връзка с майка ми. Между нас имам много изпуснати мигове,мног изпуснати усмивки. И към ден днешен ми липсва мама.. Имах баба и дядо,но исках мама.
Тежко е знам,но понякога се налага.
Цитирай


Мнения: 2 564
Аз не мисля, че дете до 3-4 годишна възраст ще има натрапливи спомени и кошмари, че е било "изоставено от родителите си " заради това, че са го гледали баба и дядо. За след това не се наемам да коментирам, но до тази възраст ми се вижда напълно приемливо.

А на мен лично при баба на село ми беше 100 пъти по-добре, отколкото в детската градина (щото като бях в София по цял ден бях там и чак вечер се прибирах както се сещате)  Twisted Evil

Цитирай

The Netherlands, Waalre

Мнения: 1 072
И аз като МамаЗ съм на мнение, че едно дете има нужда от родителите си. Баба и дядо ще го обожават, в това няма съмнение, те ще имат време за него, ще са спокойни, няма да мислят за работа, но си остават баба и дядо, а не мама и тати. Не знам доколко това се отразява на едно дете, въпреки, че наскоро четох, че дори преспиването без мама и тати се отразява на психиката на едно тригодишно. Най-важното е в случая да вземеш решение дали ТИ си готова да не виждаш детето си. Прецени дали ти след време няма да съжаляваш за пропуснатите усмивки и всички тия хубави моменти с малкото ти детенце, защото времето лети и докато се усетим ще изскочат от къщата и после ще искаме да са при нас, ама няма. Аз нямах избор, почнах работа когато и двамата бяха на по 4 месеца и понякога ми е мъчно, но поне вечер и трите дни, в които съм с тях гледам да им се наслаждавам, не мога да си представя обаче да мине и ден без да ги видя. Това което искам да ти кажа: решението ти ще е добро, ако не си мислиш всяка вечер какво ли прави детето ти и ако страдаш за него.
И аз не мисля, че на едно дете му трябва пространство и глезотии, това е светът, който ние виждаме, но децата имат един свят, и това са родителите им.
Има и още нещо, доколко си сигурна в бабата и дядото? Това, което имам предвид е, че те все пак са възрастни хора предполагам, могат ли да реагират адекватно в една критична ситуация? Както казах наскоро в една друга тема, ако беше нормално бабите и дядовците да гледат децата щяха жените да могат да раждат до 60 години. Ама не е така, така че сигурно има защо. Питам те и защото имам горчив опит. Миналата година като се разболя големият бабата и дядото реагираха дотолкова неадекватно, че му докараха температурен гърч, и просто не ми се мисли какво щеше да стане ако не бяхме и ние там. Няма да споменавам за вероятността да им се случи нещо и на тях в някаква по-тежка ситуация.
Това е. Реши си сама. Всеки сам си знае ситуацията, детето, възможностите, бабите и т.н. Не очаквай някой от форумите да ти даде точния отговор. Трябва да си решиш и ти пожелавам успех в това начинание.
Сара
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
... Някой ден... вече ще е късно...

Знам, че съм много рязка и винаги се опитвам да не взимам участие в подобни теми, но не се удържам.

Децата имат нужда от родителите си!!! Не от просторни дворове, не от подредени стаички, не от лигавещи ги баби и дядовци, не от стерилна обстановка..., а от мама и тате... Като свикнат без тях, тогава мама и тате ще се усетят, но ще е късно...
Това е положението. Все се намира начин. Може да е трудно, може да изглежда невъзможно, но винаги ще се намери изход, ако искате да сте заедно...

Все пак, ти си знаеш най - добре. Никой няма право да решава вместо една майка, така че не ми обръщай внимание....


по-хубаво не може да бъде казано Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 1 629
Сигурно вече сте обмислили и решили със съпругът ти, но щом пускаш тема, явно имаш някакви колебания. Ще ти споделя как живеем ние: аз, мъжът ми и детето се ширим на около 40 квадрата, вярно, самостоятелни сме, не е квартира, но клаустрофобията ме тресе здраво. Дете буквално няма пространство за игра. "Кухнята" е метър на два, тоалетната е по-голяма Shocked Не се оплаквам, важното е че сме заедно и се обичаме. Аз не бих се разделила с детето си заради чист въздух или място за игра, винаги ще търся други варианти. Пожелавам ти успех в търсенето на най-правилното за вас решение.
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
И аз смятам, че миговете, прекарани с детето, са безценни и за двете страни. Нищо друго не е по-важно от това. Не вярвам, че пропуснатите моменти могат да бъдат "откупени" с по-добри условия, по-хубави играчки или интензивно прекарани няколко часа на седмица. Детето има нужда от майка си не само за веселби и развлечения. Тя му е нужна, когато е уморено, тъжно, болно или просто кисело. Тя му е нужна, когато си играе само, но усеща, че е близо до нея. Тя му е нужна, когато вечер заспива и сутрин се събужда. Нужна му е постоянно.
Бабите и дядовците са много важни. Те правят за детето света на любовта по-голям, дават му по-голяма увереност, че е обичано и нужно и извън семейството си. Но те не са мама и тате. И колкото и да е малко детето, то го усеща.
Нали и при бабите ще ходи на ясла? Не е ли по-добре да е при теб и ти да го прибираш вечер? А колкото до теснотията - светът на малкото дете се простира на една ръка от него. Ако този малък свят е уютен и спокоен, то няма да усети, че му липсва простор.
Извинявай, ако съм се набъркала прекалено в личното ти пространство.
Цитирай


Мнения: 26 193
Никога не бих се разделила с детето си, ако трябва в една стая 100 човека да спим ...
Защо не я пуснеш тук на ясла?
Цитирай

Fight club

Мнения: 1 419
Никога не бих се разделила с детето си, ако трябва в една стая 100 човека да спим ...
Защо не я пуснеш тук на ясла?
Подкрепям изцяло мнението на Никол!  newsm10
Ние също живеем на квартира, местим се през няколко месеца. Когато Маргарита се роди, бяхме на общежитие в Студентски град - това беше първият й дом. Имаме финансови трудности, учим, работим (мъжът ми на две места), справяме се сами... Но сме щастливи и въпреки битовите притеснения, не бихме я дали на родните си за отглеждане.  Naughty
Наистина, има ясли колкото си искаш в София, не вземайте това решение прибързано! Ще коства много на вас и на детенцето ви - сега и в бъдеще - от опит говоря...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора